РЕШЕНИЕ
No………./23.09.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при закрити врата на двадесет и
осми август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мария Манолова
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 769 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано молба с
правно основание чл.625 и сл. от ТЗ на длъжника „СТАНДАРТ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Драва Соболч“
№2, ет.1, ап.1, за откриване на производство по несъстоятелност.
В първоначалната и
уточняваща молба се излага, че спрямо дружеството през 2019г. е започнало
ревизионно производство, което е приключило с издаването на ревизионен акт и са
установени данъчни задължения в общ размер от 43 048.58лв. Твърди се, че
молителят е преустановил напълно осъществяваната от него дейност и задълженията
към НАП не могат да бъдат обслужвани занапред. Поддържа се, че дружеството няма
вземания от длъжници, дълготрайни материални активи и парични средства, които
са необходими да покрият задълженията му, нито разноските по несъстоятелността.
Не притежава недвижима собственост, моторни превозни средства. Моли за
откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност,
евентуално поради свръхзадълженост на дружеството.
Съдът, като взе предвид събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова
уредба, прие за установено от фактическа
страна.
Съобразно представена от длъжника справка за
задължения към НАП, същите са по ревизионен акт №D-03000319006337-091-001
/ 16.04.2020г. –
за 2016г. – 9219.70лв.; за 2017г. – 33828.88 лв., общо задължение по
ревизионния акт – 43048.58лв. Налице е и задължение за годишен данък 2019г.
ЗКПО от 875.78лв.
Приобщен е Протокол № П
-03000320078195-073-001/26.05.2020г. на НАП, съобразно който проверяваното лице
„СТАНДАРТ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД има задължения към 26.05.2020г. към ТД на НАП
Варна в размер от 44380.97лв. по гореописания ревизионен акт.
В Централен регистър на особените
залози няма вписвания досежно молителя.
Съобразно постъпилата справка №34kedr6w32
/27.07.2020г. от
Регистъра на длъжниците към Камарата на ЧСИ, няма регистрирани висящи
изпълнителни дела с длъжник „СТАНДАРТ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД.
Не са установени и ППС, регистрирани
на „СТАНДАРТ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, съгласно справка от информационната система на
КАТ.
Няма вписвания,
отбелязвания и заличавания за „СТАНДАРТ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД за периода
01.01.1993г. до 14.07.2020г. съобразно служебно изискана справка от Агенция по
вписванията.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
На основание чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за
търговец, който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество
с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с
акции. То се инициира, съгласно чл.625 ТЗ, по подадена до съда писмена молба от
длъжника, съответно от ликвидатора, или от кредитор на длъжника по търговска
сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника, или задължение по частно държавно вземане.
В нормата на чл.608, ал.1 ТЗ е дефинирано
понятието неплатежоспособност, като е регламентирано, че неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане.
За да се приеме, че е налице
неплатежоспособност, следва да се установи, че невъзможността на търговеца да
покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние,
което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното
фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към
кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност се прави при
изследване на цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством
коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, в това число
и дали той притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да
погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения.
От събраните по делото доказателства
съдът формира извода, че молба е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ,
длъжникът е търговец по според чл. 1 от
същия, като се установи наличието и основанието неплатежоспобност.
Налице е изискуемо публичноправно
задължение към държавата от страна на длъжника в размер на 44380.97лв. по
чл.608, ал.1, т.2 ТЗ.
Според презумпцията, предвидена в чл.608, ал.3 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията си по
някое от групите вземания, изброени в чл.608, ал.1, т.1, 2 и
3 ТЗ.
В настоящият случай към датата на
подаване на молбата длъжникът е спрял плащанията на изискуеми публични
задължения към НАП, поради което на основание чл.608, ал.3 ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по
отношение на длъжника.
На следващо място, съдът при преценка
състоянието на неплатежоспособност изследва показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на предприятието да
изплаща текущите си задължения с наличните текущи активи, както и показателите
за финансова автономност и задлъжнялост, които характеризират степента на
финансова независимост на предприятието от кредиторите. Съобразно данните от последно
обявените годишни финансови отчети на дружеството, през 2016г. коефициентите са
както следва: обща ликвидност – 1.67, бърза ликвидност – 1; незабавна
ликвидност – 0.33 и абсолютна ликвидност 0.33, т.е. с изключение на коефициента
за незабавна ликвидност, чиято стойност се явява понижена, останалите
коефициенти са в норма, а общата ликвидност е дори и висока. Коефициентът за финансова автономност е 2 при
препоръчителна стойност по-голяма от единица, а на задлъжнялост – 0.5 при
препоръчителна стотйност по-малка от единица. През 2017г. коефициентът за обща
ликвидност е 1.33; бърза ликвидност 1.11; незабавна ликвидност – 1 и абсолютна
ликвидност 1. Изложеното сочи на стойности в рамките на препоръчителните,
респективно добра възможност на предприятието да се справя със задълженията си.
През 2017г. е в известна степен нарастнала зависимостта на предприятието от
кредиторите, тъй като финансовата автономност е с коефициент 0.89, а
задлъжнялостта 1.13. През 2018г. обаче, коефициентът на обща ликвидност спада
под 1, а именно 0.83. Същата е стойността и на коефициента за бърза ликвидност,
а незабавната и абсолютна ликвидност, са 0.33. Тези данни обуславят извод за силно
влошаване платежоспособността на търговеца именно през 2018г. Финансовата
автономност за тази година е 1.5, задлъжнялостта 0.66. Последващо, съобразно представения от
молителя счетоводен баланс към 31.12.2019г., който е заявен за обявяване в
същия вид в Търговския регистър, към края на 2019г. коефициентите са при
стойности на обща ликвидност 3.8, бърза – 3.4, незабавна – 3, абсолютна
ликвидност – 3, финансова автономност 3.6 и задлъжнялост 0.28. Към
15.06.2020г., съгласно представения към уточняващата молба счетоводен баланс,
коефициентите на обща, бърза, абсолютна и незабавна ликвидност, както и финансова
автономност са със стойност „0“.
Гореизложените цифрови показатели,
ведно с обстоятелството, че не се установява понастоящем търговецът да
разполага с дейност и имущество, с които да преодолее влошеното финансово
състояние, сочат, че състоянието на длъжника понастоящем е дълбоко и необратимо
и е налице обективното състояние на неплатежоспособност.
Предвид установяване на главното
основание, съдът не пристъпва към разглеждане на състоянието за
свръхзадълженост, което е предявено в условията на евентуалност.
Началната дата на неплатежоспособност,
разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да
погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608 ТЗ
с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно
икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на окончателно спиране
на плащанията, като външен белег на проявление неплатежоспособността. В
практиката на ВКС трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че
релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна
невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и
ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ.
отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само
факта на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни
активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните
задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не
резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на
длъжника /Решение №20/07.02.2018г. по т.д. 758/2017г. на ВКС, I т.о./.
В процесния случай натрупаните
задължения са данъчни и осигурителни. Данък добавена стойност е изискуем за
процесния период и следва да бъде внесен в републиканския бюджет съгласно чл. 89 ЗДДС в срока за подаване на
справка-декларацията за този данъчен период, а корпоративният данък за
съответната година следва да бъде внесен в срок до 31 март на следващата
годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година /чл.93 ЗКПО/. Следва да бъде
съобразено, че задълженията за ДДС и корпоративен данък не възникват с
издаването на ревизионния акт през 2020г., или неговото влизане в сила, а той
само ги установява, има констативен характер и представлява основание за
принудителното им събиране. Т.е., независимо, че тези задължения не са отразени
в счетоводния баланс на дружеството за съответните години, те са били
съществуващи и изискуеми. В случая първите неизпълнени задължения към НАП са за
данъчен период 2016г., но към 2016г. и 2017г. изследваните по-горе коефициенти
по счетоводни данни са в норма, а някои дори по-високи от препоръчителните,
респективно има вероятност дружеството да е могло да изпълни задълженията си по
ЗДДС и ЗКПО в 2016г. и 2017г. Първият период, в който с категоричност се
установяват коефициенти за ликвидност под нормата и едновременно с това вече
натрупани задължения към държавата, т.е. състояние на дружеството на окончателна
невъзможност да изпълнява задълженията към държавния бюджет, е 2018г. Съдът не
съобразява последващия ръст на коефициентите за ликвидност съобразно отчета към
31.12.2019г. като обстоятелство изключващо неплатежоспособността на търговеца,
настъпила през 2018г., тъй като на първо място данъчните задължения, макар и
неотразени в отчетите, са възникнали по силата на данъчното законодателство
през 2016г. и 2017г. На следващо място, тези задължения към 2018г. са в общ
размер на над 40 000лв., а съобразно счетоводния баланс за 2019г.
краткосрочните активи са от обща сума 19000, от тях 15 000 парични
средства, които се явяват недостатъчни за покриване на изискуемите публични
задължения за предходни години.
В заключение, с оглед влошената
ликвидност към 31.12.2018г. дори без отразяване в отчетите на данъчните задължения,
съдът приема, че с изтичане на първото шестмесечие на 2018г. невъзможността на
търговеца да изпълнява изискуемите си публични задължения е вече добила
окончателен характер, респективно приема за начална дата на
неплатежоспособността 01.07.2018г.
При липса на доказателства за
имущество, чиято стойност да покрие разноските по производството по
несъстоятелност, с откриването му не би се реализирала неговата цел,
формулирана в чл. 607, ал.
1 ТЗ, а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на
кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.
В указания от съда по реда на чл. 629б ал.1 ТЗ срок, заинтересовани лица, както и длъжника, не са изявили
желание да предплатят необходимата сума от 7000.00лв. за разноски по
производството, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност
и производството да бъде спряно в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ. Имуществото, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал.1 ТЗ следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и
постигане целите на производството, поради което е необходимо да се наложи общ
запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
На осн.чл.620, ал.1 ТЗ, дружеството –
молител, следва да бъде осъдено да заплати дължимата за производството държавна
такса в размер от 250лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „СТАНДАРТ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Драва Соболч“ №2,
ет.1, ап.1, с начална дата 01.07.2018г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „СТАНДАРТ
БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул. „Драва Соболч“ №2, ет.1, ап.1.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „СТАНДАРТ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. „Драва Соболч“ №2, ет.1, ап.1.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „СТАНДАРТ
БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул. „Драва Соболч“ №2, ет.1, ап.1.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „СТАНДАРТ БИЛДИНГ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.
„Драва Соболч“ №2, ет.1, ап.1.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „СТАНДАРТ БИЛДИНГ ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Драва
Соболч“ №2, ет.1, ап.1, при обявяване на фирмата си да прибави добавката
"в несъстоятелност".
СПИРА производството по несъстоятелност на „СТАНДАРТ
БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул. „Драва Соболч“ №2, ет.1, ап.1, на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал.2 ГПК на заинтересованите лица /длъжника или кредитор/, че в срок от една
година от вписването на решението в търговския регистър производството може да
бъде възобновено, ако молителят удостовери, че е открито достатъчно имущество
или ако депозира сума в размер на поне 7000.00 лв. за покриване на текущи и
начални разноски.
ОСЪЖДА „СТАНДАРТ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Драва Соболч“ №2,
ет.1, ап.1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Варна държавна такса в размер от 250лв. /двеста и петдесет лева/, на осн. чл.620, ал.1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в
Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен
препис от настоящото решение, на основание
чл.624, във вр. с чл. 622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския
регистър, на основание чл.633, ал.1, във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на
основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ
на молителя.
ДА СЕ ВПИШЕ
настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: