НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер 2820                                  Година 05.07.2019                              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На седми юни                                                          две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 8108 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:                  

                   Производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

                  Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Миецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез ***чрез ***:  Н.С., съдебен адрес за получаване на книжа: ***, в исковата си молба против П.К.Д. ЕГН **********,***, иска от съда да постанови решение, с което да установи, че ответника по делото им дължи сумите в размер на: главница: 463,40 лв., договорна лихва: 79,42 лв.за пери ода от 15.06.2016 г. – дата на първа транзакция по картата до 06.04.2017 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост, неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 186,70 лв., разходи и такса за извъсъдебно събиране на просроченото задължение: 197,50 лв.; ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НБПП.

                  Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 65/2018 г. по описа на Районен съд-Пловдив. Същата била връчена на П.К.Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД възникнал правен интерес от завеждане на установителей иск за вземанията на дружеството срещу него.Твърди, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, бил подписан Договор за кредит „Бяла карта" с № ***от 04. 06. 2016 г. между „Аксес Файнанс" ООД като кредитор и П.К.Д. като кредитополучател. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба били подадени от името на ищеца, бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1 към него от 11. 10. 2017 г. и Потвърждение за сключена цесия между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

                   Твърди, че с подписването на процесния договор, „Аксес Файнанс" ООД, се задължило да предостави на П.К.Д. револвиращ кредит в максимален размер на 500.00 (петстотин) лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Необходимо е да се уточни, че с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвой част или в цялост максималния кредитен лимит.

                  Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят могъл да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума.

                  Твърди, че страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.

                  Твърди, че ответникът П.К.Д. е усвоил сума в общ размер на 500.00 лева от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница била в рамер на 463.40 лева.

             Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от 15 юни 2016 г - датата на първата транзакция по кредитната карта до 6 април 2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата договорна лихва била в размер на 79.42 лева.

            В чл. 16 от Договора страните се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя бил подписан договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора. Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислявала на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя е била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към настоящия момент бил 186.70 лева.

           Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият бил длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 22, ал. 4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, конто се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай че кредитополучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката по чл. 21 от Договора. Страните са се споразумяли (чл. 22, ал. 5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева, която включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Договора са начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за същите към настоящия момент П.К.Д. дължал сума в общ размер на 197.50 лева.

           Твърди, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.

            Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 6 април 2017 г. Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора П.К.Д. дължал заплащането на лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 32.15 лева за периода от 7 април 2017 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 29 декември 2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

            През целия срок на валидност на договора, ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист П.К.Д. продължавал ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си.

           ОТВЕТНИКЪТ П.К.Д. ЕГН **********,***, редовно призован не се явява, не взема становище по исковете, не депозира отговор на исковата молба по смисъла на чл.131 от ГПК.

            С оглед посочените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК ще ги уважи, като бъде признато за установено дължимостта на претендираните суми в размер на: 463,40 лв. главница, 79,42 лв. договорна лихва за периода от 15.06.2016 г. – дата на първа транзакция по картата до 06.04.2017 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост, 186,70 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 197,50 лв. разходи и такса за извъсъдебно събиране на просроченото задължение; ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми,  за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, V-ти гр. състав.

                        По отношение на разноските:

                        В хода на заповедното производство заявителят „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, е направил разноски в общ размер на 75,00 лева за държавна такса  и юрисконсулско възнаграждение, като същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

                        Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.

                        А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в размер на 325,00  лева, от които 175,00 лева за държавна такса и 150,00 лева за процесуално представителство.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

         

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.К.Д. ЕГН **********,***, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Миецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез ***чрез *** Н.С., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. ***, има вземане спрямо него в размер на: 463,40(четиристотин шестдесет и три лева и 40 ст.) лв. главница, 79,42(седемдесет и девет лева и 42 ст.) лв. договорна лихва за периода от 15.06.2016 г. – дата на първа транзакция по картата до 06.04.2017 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост, 186,70(сто осемдесет и шест лева и 70 ст.) лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 197,50(сто деветдесет и седем лева и 50 ст.) лв. разходи и такса за извъсъдебно събиране на просроченото задължение; ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.01.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми,  за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, V-ти гр. състав.

                        ОСЪЖДА П.К.Д. ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Миецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез ***чрез *** Н.С., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. ***, сумата от 75,00 (седемдесет и пет)лева разноски по направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 65 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, V-ти гр. състав.

                       ОСЪЖДА П.К.Д. ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Миецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез ***чрез *** Н.С., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. ***, сумата от 325,00(триста двадесет и пет)лева, разноски по настоящото производство.

                        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ