РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. ХАСКОВО, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500435 по описа за
2022 година
Производството е въззивно и по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 289 от 18.05.2022г., по гр.д.№88 по описа на съда за 2022г.,
Районен съд Хасково е уважил предявените искове от Е. И. П. и Д. М. П. против Община
Хасково с правно основание чл.49 и чл.84 от ЗЗД, като е осъдил Община - Хасково, пл.
„Общински" №1, представлявана от Кмета С. Д., да заплати на Е. И. П., с ЕГН:**********
от **** сумата от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 15.12.2021г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 15.12.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 3056 лв., с ДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 15.12.2021г, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 15.12.2021г. до окончателното изплащане, а иска в
останалата част до пълния предявен размер от 3088,06 лв. е отхвърлил като неоснователен.
Районен съд - Хасково е осъдил Община –Хасково, да заплати на Д. М. П., с
ЕГН:********** от ****, сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 15.12.2021 г,,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 15.12.2021 г. до окончателното
1
изплащане и да заплати на Е. И. П. с ЕГН:********** и Д. М. П. с ЕГН:**********, двамата
от ****, направените по делото разноски общо в размер на 1503,52лв.
Недоволен от решението е останал въззивникът Община - Хасково, който чрез
пълномощника си го обжалва в частта, в която са уважени исковите претенции на ищците за
непозволено увреждане с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната
жалба са изложени подробни съображения във връзка с обстоятелството, че ищците не са
доказали при условията на пълно и главно доказване наличието на деликт по отношение на
тях и съответно поведение на Община - Хасково, която би могла да ангажира нейната
отговорност по отношение на претърпените от тях вреди вследствие станалото ПТП. Считат,
че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че общината е
съумяла да предприеме всички необходими реални възможни действия, положила е
необходимата грижа, поради което не може да се говори за противоправно и виновно
бездействие на предприятие на общината или на нейни служители във връзка с
претърпените от ищците вреди. Правят искане въззивната инстанция да отмени решението
на Районен съд - Хасково в обжалваната част и вместо него да се постанови ново по
съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове изцяло. Претендират и
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Е. И. П.
и Д. М. П., които чрез пълномощника си адв.Т. В., АК-Хасково оспорват въззивната жалба
и излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди решението в обжалваната част. Претендират присъждане на
разноски по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно и постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда. Решението е допустимо, като постановено при
наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира
2
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45, и чл. 51, вр. чл. 52, от ЗЗД срещу Община - Хасково, за присъждане на
обезщетения за претърпени от ищците Е. И. П. и Д. М. П. неимуществени и имуществени
щети, вследствие на непозволено увреждане от ПТП, настъпило на 15.12.2021г., ведно със
законна лихва от датата на увреждането 15.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими
към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за изясняването на
спора от фактическа и от правна страна. Изложената от районния съд фактическа
обстановка правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се
споделя от настоящия състав на въззивния съд.
По делото е установено,че на 15.12.2021г. в ****, на пътен възел в **** е
настъпило ПТП. Механизмът на ПТП и участниците в него, както и причината за
настъпването на ПТП се установяват от приетия като писмено доказателство протокол за
ПТП № 213 от 15.12.2021г., съставен от младши автоконтрольор В. Д., разпитан и като
свидетел по делото. В протокола за ПТП като причина се посочва: невзети мерки от ОП
„Екопрогрес" Хасково да обезопаси пътя при зимни условия, като опесъчи заледения
участък на пътен възел в ****, ****.Обстоятелството, че пътният участник в района на ПТП
действително е бил заледен и необезопасен чрез опесъчаване, се доказва и от показанията
свид. Б. Н., участник във верижната катастрофа, и от показанията на свид. В. Д., който в
качеството му на мл.автоконтрольол е посетил ПТП.
Видно от заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза причината за настъпване на ПТП е несигнализиран заледен пътен участък върху
съоръжението над *** в ***, като обледената пътна настилка е затруднила управлението на
заварените леки автомобили, които са спрели аварийно върху платното и са били
препятствие за преминаване, или маневриране на идващите след тях автомобили, сред които
е и автомобилът управляван от Д. П.. По същото това време са последвали сблъсъци на
още три автомобила на метри зад процесния автомобил. Автомобилът управляван от
ищеца П. при разрешена скорост на движение 50 км/ч, се изкачвал със скорост около и под
40 км/ч, с която успял да навлезе в кръговата зона без поднасяне по хлъзгавото платно,като
движението му по пътното съоръжение била около 30 км/ч, поради съобразяване с пътната
обстановка. Според експертизата пътните условия не са позволили на водача на процесния
автомобил да намали скоростта до спиране, защото препятствието на пътя се е явило и
шофьорът е добил видимост за него на разстояние по - малко от опасната зона на спиране
при движение 22.18 м,при което ищецът Д. П. не е могъл да предотврати удара в спрялата
напречно „Мазда" и после в страничната мантинела. При скорост на движение на процесния
автомобил около 30 км/ч, опасната зона за спиране е 22.18м върху сух път, а върху заледен
път под действието на АБС спирачния път се удължавал при запазване управляемостта на
автомобила.
При тези факти и обстоятелства и въз основа на заключението на експертизата
3
следва да се приеме, че е налице пряка причинна връзка между ПТП и необезопасяването
на общинския път в участъка на пътен възел в ***, като необезопасяването на пътя при
зимни условия, чрез опесъчаване е основната и единствена причина за настъпилото ПТП,
която причина е посочена и в протокол за ПТП от 15.12.2021 г. ПТП е станало в **** на
пътен участък, който е местен път, а не е част от републиканската пътна мрежа и на
основание чл. 3 ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ е публична общинска собственост на
Община Хасково /чл. 8 ал. З от ЗП/. Съгласно чл. 31 от ЗП и чл. 167 ал. 1 от ЗДвП Община -
Хасково, е задължена да осъществява всички дейности по поддържане на общинските
пътища и своевременно да отстранява причините, затрудняващи движението по пътя и
създаващи опасност от ПТП, което включва и обезопасяване на пътя чрез опесъчаване на
заледени участъци от него. Община -Хасково не е изпълнила цитираните задължения,
вменени й със закон, след като заледеният участък от пътя на пътен възел в **** не е бил
обезопасен от заледяването, което е станало причина за верижната катастрофа на
15.12.2021г. с участието и на автомобила на ищцата П.. Представената от ответника заповед
№ 1890/27.10.2021г., с която Община -Хасково е наредила на ОП „Екопрогрес" Хасково да
ръководи и контролира осигуряването и цялостното почистване на града, а на „Грийн
Партнърс - БКС - 2016" ООД - да осигури ежедневно почистване на снега в ****, не
изключва отговорността на длъжностните лица на Община- Хасково, която произтича от
закона и от подзаконовите нормативни актове. В чл.11, ал.1 от Наредба № РД-02-20-19 от
12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата са посочени комплекс от дейности,
свързани с осигуряване на проходимостта на пътищата при зимни условия и премахване или
ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията за
движение.Община - Хасково не е изпълнила задължението си да осигури сигурно,
безопасно и безпрепятствено придвижване по пътните платна в града, съгласно чл. 167 ал. 2
от ЗДП. Неизпълнението на това задължение ангажира отговорността на Община - Хасково
по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за репариране на понесените от ПТП щети. От друга страна
виновното поведение на длъжностни лица от Община - Хасково, като предпоставка за
ангажиране на отговорността на Общината по чл. 49 от ЗЗД, се предполага при прилагане на
института на непозволеното увреждане.
Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното
наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина. Механизмът на ПТП е описан както в съставения протокол от органите на полицията,
така и в заключението на автотехническата експертиза. По категоричен начин се установява,
че автомобилът, управляван от ищеца Д. М. П. е попаднал на хлъзгав участък на пътното
платно и оттам е станал неуправляем, като е променил траекторията на движение и
въпреки изключителното ниската скорост, с която се е движил не е успял да спре и е
настъпил удар.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не носи отговорност за
настъпването на верижната катастрофа на 15.12.2021 г., както и че единствено и само
ищецът носи вина за настъпване на произшествието. Задължение на Община - Хасково е да
4
поддържа пътното платно на територия на града, като в случая не е изпълнено
задължението за обезопасяване на пътната настилка, което е довело и до възникване на
процесното ПТП. Още при съставяне на протокола за ПТП е отразено, че именно
състоянието на пътното платно в този участък от пътя е станало причина за настъпване
на ПТП. Видно от заключението на автотехническата експертиза, така и от показанията на
свидетелите се установява, че ищецът е шофирал с по- ниска дори от разрешената скорост,
но въпреки това не е разполагал с възможност да предотврати удара. Съдебната
автотехническа експертиза подробно описва механизма на настъпване на произшествието,
като достига до извод, че навлизайки в кръстовището въпреки изключителното ниската
скорост на движение на автомобила, ищецът не е имал видимост, за да предприеме действия
по спиране на автомобила, а освен това при натискане на спирачката по хлъзгав път,
какъвто се установи, че е бил този участък, автомобила на практика става неуправляем и не
може да спре.
С оглед гореизложените съображения съдът намира за установено по безспорен
начин наличието на настъпило ПТП на 15.12.2021 г., нанесените по автомобила на ищцата
материални щети. С оглед събраните по делото доказателства причината за настъпване на
произшествието не е неправилна или неадекватна реакция на ищеца като водач на увредения
автомобил, до който извод съдът достига въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства и заключението на вещото лице. Отговорността на Община- Хасково
следва да бъде ангажирана в случая за обезщетяване на претърпените от ищцата
имуществени вреди. Видно от заключението на САТЕ стойността за възстановяване
автомобила до състоянието, в което е бил преди ПТП, възлиза на 3056 лв. Щетата в случая е
определена като частична и според вещото лице икономически изгодно е възстановяването
на този автомобил. Вещото лице е изчислило, че стойността на извършения ремонт възлиза
на сумата от 3056лв., до който размер следва искът за имуществени вреди следва да се
уважи, а в останалата част до пълния предявен размер от 3088,06лв. следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
На репариране на основание чл.45 от ЗЗД подлежат и претърпените от ищците
неимуществени вреди вследствие настъпилото на 15.12.2021г. ПТП.Размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост по чл.52 от ЗЗД и
претърпените увреждания се преценят конкретно, като се вземат предвид характера и вида
на вредите, настъпилият вредоносен резултат, продължителността на лечението и
понесените болки и страдания. Видно от съдебномедицинското удостоверение издадено на
ищеца Д. М. П. след ПТП, и от заключението на съдебномедицинската експертиза, на ищеца
са нанесени контузии вследствие на процесното ПТП, представляващи по своя характер
леки телесни повреди, като периода на отшумяване на тези травми е около две до три
седмици. Всички тези обстоятелства преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка
налагат извода за основателност на предявения от ищеца иск за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 2000,00 лева, като в тази сума се включват и неимуществените
вреди за изживения от ищеца стрес при настъпилото произшествие. Ищцата Е. И. П. също е
5
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес от настъпилото на
15.12.2021г. ПТП, поради което и с оглед принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД,
следва да й се присъди обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в размер на
500,00 лв.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди с
препращане към мотивите на решението по реда на чл. 272 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемите следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер общо на
800,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, от които 500,00 лева от Е. П. и 300,00 лева от
Д. П.,съгласно списъка по чл.80 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 289/18.05.2022г. на Районен съд- Хасково по гр.д.
№88 по описа на съда за 2022 г.
ОСЪЖДА Община - Хасково, пл,"Общински" №1, да заплати на Е. И. П. с
ЕГН:********** и Д. М. П., с ЕГН:**********, двамата от ****, разноски за въззивното
производство общо в размер на 800,00 лева – за адвокатско възнаграждение, от които 500,00
лева платени от Е. П. и 300,00 лева платени от Д. П., съгласно списъка по чл.80 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6