Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград, 27.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 21.02.2020 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 17/ 2020г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на „****“ – ООД- с.Чакаларово,
общ.Кирково, ул.“****“ № 78, ЕИК- ******, представляван от Управителя М.Ю.Х., срещу НП № 09-002341 от 27.12.2019г. на
Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда”-Кърджали, с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от
Кодекса на труда, на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “имуществена
санкция” в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Жалбоподателят
изразява недоволството си от процесното наказателно постановление, като сочи,
че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати
нарушения на материалните и процесуалните правила. Развива съображения, че не е
извършено описанато нарушение. Били допуснати нарушения на процесуалните
правила при издаването на НП и АУАН, и при прилагането материалния закон. Моли
съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, защото не било
извършено соченото нарушение.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.М.
Ч. ***, коЯто поддържа жалбата, и иска отменяването
на наказателното постановление, със изложените в жалбата и в съдебното
заседание, както и в писмените бележки доводи.
Административно-наказващ
орган- “Дирекция Инспекция по труда”- Кърджали, представляван от ю.к.Л.А., в съдебно
заседание намира жалбата за неоснователна, и иска от съда да остави същата без
уважение, по изложени подробни съображения в становището по жалбата, както и в
допълнително представени писмени бележки.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна поради което и е допусната от съда за
разглеждане.
След като
прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във жалбата и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На 01.11.2019г.,
около 11,50 часа, гл.инспектори при Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали-
св.Х.Ч. и св.Е.Ю., са извършили проверка по работни места в обект- Хотелски
комплекс „Кремен“- с.Кремен, общ.Кирково, стопанисван от дружеството-
жалбоподател. При проверката е било
установено, че в кухнята на ресторанта на проверяваният обект лицето Р.Б.А.
осъществява трудова дейност, в полза и за сметка на ресторанта в обекта-
правела заготовки. Бил проведен разговор с посоченото лице и последната писмено
е декларирала, че е наета на работа от дружеството-жалбоподател, и е работела в
обекта в условията на трудово правоотношение от 01.11.2019г, с определено
работно време от 12,00 до 22,00 часа, и договорено месечно трудово
възнаграждение от 560 лева, без сключен трудов договор с работодателя /жалбоподателя
по делото/. Прието е, че посоченото по-горе лице осъществява тр.дейност, без отношения, които са възникнали между нея и
работодателя /посоченото дружество/ по повод на предоставяне на работната й
сила , да са уредени със сключен между тях в писмена форма трудов договор.
Проверката е
продължила по документи на 27.11.2019г. в Д“ИТ“- Кърджали, когато от страна на
дружеството- жалбоподател са били представени съответни документи, а именно
граждански договор № 05/ 01.11.2019г., сключен между дружеството-жалбоподател и лицето Р.Б.А., с
който дружеството е възложило, а посоченото лице е приело да изпълни определена
дейност, а именно срещу възнаграждение от 56 лева да подготви зеленчукови
продукти за 56 лева. Проверяващите приели, че в представеният граждански
договор е определен характерът на работата и трудовата функция, която
посоченото лице изпълнява.
Въз основа на
попълнената от Р.Б.А. декларация по образец проверяващите са приели, че между
същата и дружество има възникнали трудови правоотношения и с оглед липсата на трудов
договор са приели също, че дружеството- жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл.62
ал. 1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
По
време на проверката от 01.11.2020г. е бил съставен и конст.протокол
за установените лица в кухнята, сред тях и посоченото по-горе лице /приготвяли
заготовки за салати/, и е посочено, че в обекта няма никакви инструкции за
безопасна работа, и лице, което да отговаря за инструкциите. Констатациите от проверката
били обективирани в КП № ПР 1935522/ 27.11.2019г.
екземпляр от който бил връчен на същата дата на управителя на дружеството.
На същата дата
27.11.2019г. св.Ч. е съставил срещу
дружеството-жалбоподател и АУАН № 09-002341, в който посочил, че същото
е нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 от КТ, като е описал горната фактическа обстановка. Към АУАН са
приложени описаните по-горе писмени материали- протокол за проверка, конт.протокол, гр.договор № 05/01.11.2019г., и декларация от
Р.Б.А. по чл.402 КТ от датата на проверката.
Актът бил съставен
в присъствието на управителя на дружество– жалбоподател на същата дата, който е
получил и екземпляр от него.
На 03.12.2019г.
управителят на дружеството е депозирал писмени възражения срещу съставеният
акт.
На 27.12.2019г.,
въз основа на акта, АНО е издал процесното НП, като е
възприел изцяло фактическите констатации, изложени в него, и е приел, че дружеството-жалбоподател е нарушило
разпоредбата на чл.62
ал.1 вр. чл.1
ал. 2 от КТ, и на основание чл.414
ал.3 от НК му наложил адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.
В показанията
си пред съда като свидетели показания са дали проверяващите Ч. и Ю., които възпроизвеждат
възприятията си от извършената проверка и отразени в конст.протокол,
АУАН и попълнената от посочената по-горе Р.А. декларация по чл.402 КТ/установена да работи в
кухнята, където приготвяла заготовки за салати/. Заявяват, че в кухнята освен
последното лице е имало и други, и всеки един от тях е попълнил декларациите
със съдържанието, които те имат / в.т.ч. Р.А./.
От събраните в
хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства съдът стигна до
извода, че жалбата е основателна, а издаденото нак.постановление,
предмет на тази жалба, е необосновано и незаконосъобразно.
Съдът намира,
че установеното в хода проверката фактическа обстановка се подкрепя от
събраните доказателства, но направените правни изводи не са съобразени с
тях. И това е така защото не всяко
осъществяване на възложена дейност срещу възнаграждение на определено място
съставлява такава по смисъла на КТ. И в този смисъл съдът не кредитира приложената към административно-наказателната
преписка декларация по смисъла на чл.402
от КТ от 01.11.2019г., която влиза в пряко противоречие с подписаната от
лицето Р.А. граждански договор от същата
дата- с която дружеството /жалбоподател е възложило, а посоченото лице е приело
да изпълни определена услуга, а именно срещу възнаграждение от 56 лева да
подготви зеленчукови продукти за 56 лева за времето до 22,00 часа на 01.11.2019г.,
като в договора е посочено също така, че възложителят предоставя на извършителя
на услугата и нужното оборудване.
Както и по-горе
са посочи, останалите писмени и гласни доказателства се кредитират от съда, тъй
като липсват доказателства, които да ги оборват, и те не се оспорват от
страните, и с тях се установява фактическата обстановка, но съдът намира, че
правните изводи следва да са други.
Съдът, както с
оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42
и чл.57
от ЗАНН. Макар и твърде лаконично описана, фактическата обстановка на акта и НП съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на жалбоподателя
нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място на извършеното
нарушение, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените законови
норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В
НП се посочени и доказателствата които според АНО подкрепят адм.
наказателното обвинение. В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя
наведените в жалбата възражения за допуснати нарушения на чл.
42 т. 4
и чл.57
ал.1 т. 5 от ЗАНН.
След преценка
на събраните по делото доказателства съдът счете, че процесното
НП е било издадено в нарушение на материалният закон по следните съображения:
С атакуваното
НП на дружеството- жалбоподател е наложено адм.
наказание за нарушаване разпоредбата на чл.62
ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ за това, че на 01.11.2019г.
като работодател е допуснал до работа посоченото по-горе, която изпълнявайки
трудови функции по възложени дейности /описаните/, без да е сключен трудов
договор между страните по трудовото правоотношение в писмена форма.
От обективна
страна състава на това нарушение изисква деецът да има качеството на
работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа без да има
сключен трудов договор в писмена форма.
Съгласно §1 т.1
от КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание /предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/,
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа.
В конкретният
случай безспорни и категорични доказателства, които да установят, че към 01.11.2019г.
между Р.А. /лицето посочено в НП/ и
дружество-жалбоподател е имало възникнали трудово-правни отношения по
делото липсват.
Трудово-правните
отношения предполагат йерархични отношения, договорени многократност и
повторяемост на дължимите операции, работно време, трудово възнаграждение,
отпуски, почивки и т. н. В случая
доказателства в тази насока не са налице. Видно от представеният и по време на
проверката граждански договор, страните са подписали договор за изработка. Този
договор е консенсуален, двустранен, възмезден и
неформален договор /но не пречи и да в писмена форма, каквато са избрали
дружеството-жалбоподател и страната по този договор/. Договорът за изработка се
счита сключен с постигането на съгласие между страните по него, като създава
задължения и за двете страни. Изпълнителят трябва да изработи нещо на свой риск
съобразно поръчката, а възложителят трябва да приеме изработеното и да го
заплати. Предмет на задължението на изпълнителя е конкретен резултат, който
може да бъде постигнат чрез полагане както на физически, така и на умствен /интелектуален/
труд. Изпълнителят по договора за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен
резултат, поради което, ако работата му не даде резултат или при невиновна
невъзможност за изпълнение /чл. 267 ЗЗД/, не му се дължи възнаграждение.
В конкретния
случай още по време на проверката /по документи/ е представен сключен
граждански договор за извършване на определена работа – да подготви зеленчукови
продукти за 56 салати срещу сумата от 56 лв до 22,00
часа на 01.11.2019г. Видно от същият, с него възложителят /описаното по-горе
дружество/ е възложило, а Р.А. е приела да извърши услуга с личен труд – да подготви зеленчукови продукти за 56 салати
срещу сумата от 56 лв до 22,00 часа на 01.11.2019г. с
оборудване на възложителя. В договора изрично не е упоменато, къде точно
ще бъде извършена услугата, но в т.2 е
посочено, че възложителят предоставя на изпълнителя нужното оборудване, и тъй
като става дума за заготовки за салати, и предоставяне на оборудване от
възложителя, е съвсем естествено това да е кухнята на проверяваният обект
/ресторанта на комплекса/. Точно и тази уговорка и естеството на възложената
услуга между страните по договора обяснява и присъствието на Р.А. в проверяваният
обект.
В АУАН и НП е
посочено, че между Р.А. и дружеството-жалбоподател е имало уговорено
трудово възнаграждение, работно място, работно време. Безспорни и категорични
доказателства обаче в подкрепа на горното не са ангажирани. Посочена е
единствено декларацията попълнена от това лице в момента на проверката в
кухнята, която декларация обаче и съобразно и практиката на ВАС, доколкото
представлява предварително подготвен образец съдържащ елементи на трудово
правоотношение сама по себе си не е достатъчно убедително доказателство, въз
основа на което да бъде направен обоснован извод за съществуването на трудово
правоотношение. Следва да бъде отбелязано още и това, че констатирането на
лице, което извършва някаква трудова дейност само по себе си не установява
наличието на трудово правоотношение. Това би довело лишаване от смисъл и
основния принцип, заложен в ЗЗД- а именно на договорната свобода. Както бе
посочено по-горе за да е налице такова следва работника да е бил нает от
работодателя да престира труд в негова полза, при
определено от работодателя работно време, работно място и пр. и то срещу
заплащане. Противното би довело и до парадокса
всяка възложена дейност да се
приеме за престиране на труд
по смисъла на КТ, а отношението между лицето което,
извършва същата и това, което възлага
изпълнението й, да
се квалифицира като трудово правоотношение.
С оглед на
всичко изложено по-горе и приемайки липса на безспорни и категорични
доказателства в подкрепа на адм. наказателното
обвинение съдът счете, че атакуваното НП е издадено нарушение на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 09-002341 от 27.12.2019г. на Директора на
Дирекция “Областна инспекция по труда”-Кърджали, с което на „****“ – ООД-
с.Чакаларово, общ.Кирково, ул.“****“ № 78, ЕИК- ******, представляван от Управителя М.Ю.Х., на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, е било наложено
административно наказание- “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева,
за допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: