Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 31.07.2019 г.
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 140 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество и ответницата се намират в облигационни
правоотношения, които се регулирали от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, съгласно които ищецът доставил на
ответницата, с електроснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ЖК „Т.“, бл. ., вх. „.“, ап. ., с
ИТН: …., електрическа енергия за периода от 24.12.2016 г. до 22.06.2017 г., за
което били издадени 6 бр. фактури, както следва: фактура № … от 31.01.2017 г.,
на стойност 102,53 лева, за периода от 24.12.2016 г. до 23.01.2017 г.; фактура
№ … от 28.02.2017 г., на стойност 74,38 лева, за периода от 24.01.2017 г. до
21.02.2017 г.; фактура № ……… от 31.03.2017 г., на стойност 54,52 лева, за
периода от 22.02.2017 г. до 23.03.2017 г., фактура № ….. от 30.04.2017 г., на
стойност 11,74 лева, за периода от 24.03.2017 г. до 23.04.2017 г., фактура № …….
от 31.05.2017 г., на стойност 5,36 лева, за периода от 24.04.2017 г. до
23.05.2017 г. и фактура № ….. от 30.06.2017 г., на стойност 10,31 лева, за
периода от 24.05.2017 г. до 22.06.2017 г.
Задълженията по посочените фактури
били изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД абонатът разполагал с 10-дневен срок за
плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, но в срока
ответницата не изпълнила задължението си за плащане на процесните
суми, което наложило ищецът да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.
гр. д. № 1090/2018 г. на РС – Радомир. В рамките на образуваното дело съдът
издал заповед за изпълнение в полза на заявителя и ищец в настоящото
производство за процесните суми, срещу която в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК било подадено възражение от ответницата, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване
на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, ищецът моли да
бъде признато в отношенията между страните, че ответницата му дължи сумата от
248,75 лева за ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
24.12.2016 г. до 22.06.2017 г., сумата от 40,30 лева – мораторна
лихва за забава за периода от 28.02.2017 г. до 09.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.11.2018 г. до окончателното ù
изплащане.
Претендира присъждане на деловодни
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
не е депозирала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът „Ч.Е.Б.“
АД, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата,
чрез упълномощен представител, оспорва дължимостта на
вземането, претендирано от ищцовото дружество.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Ч.Е.Б.“ АД е подало на 20.11.2018 г. до Радомирския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против ответницата В.К.С. за дължими суми за ползвана електрическа енергия за
периода от 24.12.2016 г. до 22.06.2017 г. за електроснабден имот, находящ се в
гр. Радомир, ЖК „Т.“, бл. ., вх. „.“, ап. ..
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № 1090/2018 г. по описа на РдРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 966/05.12.2018
г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение ответницата В.К.С. е депозирала
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния
срок от съобщаването заявителят „Ч.Е.Б.“ АД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото са представени и приети 6
бр. фактури, с получател – ответницата В.К.С.,
както следва: фактура № …. от 31.01.2017 г., на стойност 102,53 лева, за
периода от 24.12.2016 г. до 23.01.2017 г.; фактура № ….. от 28.02.2017 г., на
стойност 74,38 лева, за периода от 24.01.2017 г. до 21.02.2017 г.; фактура № …..
от 31.03.2017 г., на стойност 54,52 лева, за периода от 22.02.2017 г. до
23.03.2017 г., фактура № … от 30.04.2017 г., на стойност 11,74 лева, за периода
от 24.03.2017 г. до 23.04.2017 г., фактура
№ ….. от 31.05.2017 г., на стойност 5,36 лева, за периода от 24.04.2017 г. до
23.05.2017 г. и фактура № ********** от 30.06.2017 г., на стойност 10,31 лева,
за периода от 24.05.2017 г. до 22.06.2017 г.
Наред с това по делото са
представени и приети Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, счетоводна справка за консумация на клиента, издадена от
ищцовото дружество, както и справка – извлечение за възникнали задължения и
постъпили плащания за обект, находящ се в гр.
Радомир, ЖК „Т.“, бл. ., вх. „.“, ап. ., с ИТН: …., с отразяване в последната
на количеството използвана ел. енергия за периода от 24.12.2016 г. до
22.06.2017 г.
По делото е представен протокол –
опис от 03.06.2002 г., по силата на който ответницата В.К.С., в качеството ù на наемател на имот, находящ се в гр. Радомир, ЖК
„Т.“, бл. ., вх. „.“, ап. .., е издала същия на
„Строител“ ООД, гр. Радомир.
По делото е допуснато изслушването и
на съдебно – счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно
и всеки месец са осчетоводявани издадените фактури и извършените плащания за клиентски
№ ….. Според вещото лице в счетоводството на ищеца има
открита партида на името на В.К.С. с клиентски № ….., като има отразено
задължение за ползвана и незаплатена ел. енергия в размер на 248,75 лева по 6
бр. фактури, за погасяването на което при извършената проверка от вещото лице
не са установени плащания. Вещото лице е посочило, че общият размер на
задължението на ответницата към ищцовото дружество,
включващо главница и лихва за забава, е 289,05 лева.
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен
по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че за процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответницата електроенергия срещу задължение
на последната да заплаща стойността ù, че е доставил определено
количество електроенергия, посочено в изброените в исковата молба фактури,
единичната цена на потребената ел. енергия, както и общия размер на претенцията
си и начина на начисляването ù и че за ответницата е възникнало
задължение за плащане на исковата сума.
За да възникне задължение за плащане
на доставена ел. енергия, то следва на първо място да се установи качеството на
потребител на ответницата по иска.
По силата на чл. 98а, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия.
По делото са представени Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от същите потребителят е длъжен да заплаща потребената електрическа
енергия веднъж месечно, като по
силата на чл. 4, ал. 2 потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа.
От горните разпоредби следва, че за
да се приеме, че ответницата е потребител на електрическа енергия, то трябва да
се установи, че е собственик или ползвател на имот, като ползва ел. енергия за
домакинството си.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че не е установено, че през исковия период ответницата
е притежавала качеството потребител на ел. енергия, което е достатъчно
основание за отхвърляне на предявения иск. По делото липсват доказателства, от
които да може да се направи извода, че ответницата е била собственик или
ползвател на имота за процесния период. Напротив, от
представения протокол – опис от 03.06.2002 г. безспорно се установява, че до
тази дата ответницата е била наемател на имота, представляващ ведомствено
жилище, собственост на „Строител“ ООД, гр. Радомир, след което е издала
ведомственото жилище и го е напуснала. Сам по себе си фактът, че на името на
ответницата е открита партида за доставка на ел. енергия, не е достатъчен, тъй
като по делото не е установено въз основа на какви документи е извършено
откриването на партидата.
Предвид изложеното, неоснователно се
твърди в депозираната искова молба, че ответницата е страна по договор за
продажба на електрическа енергия, който договор не е прекратен и същата дължи
всички суми, начислени по откритата на нейно име партида от момента на
сключване на договора до неговото прекратяване. За да могат да възникнат
облигационни правоотношения между страните, ответницата следва да има
качеството на потребител по смисъла на закона, каквито доказателства по делото
липсват.
По изложените съображения искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответницата направените от последната разноски, които
възлизат на 300,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление:***,
р-н „М.“, бл. „Б.М.“, „Бизнес център“ иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата В.К.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***
дължи сумата от 248,75 лева (двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и пет
стотинки) за ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
24.12.2016 г. до 22.06.2017 г., сумата от 40,30 лева (четиридесет лева и
тридесет стотинки) – мораторна лихва за забава за
периода от 28.02.2017 г. до 09.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 20.11.2018 г. до окончателното ù изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление:***, р-н „М.“, бл. „Б.М.“,
„Бизнес център“ ДА ЗАПЛАТИ на В.К.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в
размер на 300,00 лева (триста лева), представляваща
сторени от ответницата деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала,
секретар: /И.С./