Решение по дело №24/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 30
Дата: 23 февруари 2020 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20207130700024
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                        РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 23.02.2020 година

       

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:   ЙОНИТА  ЦАНКОВА

                                                                          ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

касационно административно-наказателно дело 24 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

             Образувано е по касационна жалба на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. ****№ 3, представлявано от К.М.Х., срещу Решение № 157 от 15.11.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 263 по описа за 2019 година на Районен съд /РС/ – Троян, с което трети наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление № 11/0000988 от 24.04.2019 година на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Ловеч, като правилно, законосъобразно и обосновано. 

                    В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно постановено при нарушаване разпоредбите на ЗАНН, с искане да бъде отменено, с отмяна на издаденото наказателно постановление. Касационният жалбоподател излага, че съдът неправилно е приел, че А.А.З.е работил по трудово правоотношение, тъй като към момента на проверката не е съществувал подписан трудов договор и няма как да е подадено уведомление за него до НАП.  

   В съдебно заседание касаторът редовно призован, чрез процесуалните си представители адв.Х. и адв.Л. поддържат касационната жалба. По същество навеждат доводи, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е изяснил по категоричен начин налице ли е сключен валиден трудов договор или такъв по време на проверката е отсъствал.

       Ответникът Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, в съдебно заседание лично и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да остане в сила решението на РС Троян като правилно.  

      Участващият в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч дава становище за неоснователност на касационната жалба и пледира да отстане в сила постановения съдебен акт, като правилен. Счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са опорочили същото, като са събрани доказателства за съществуването на трудов договор от дата 19.02.2019 г. Излага, че проверката е извършена на 20.02.2019 г. в 15:20 часа, респ. към този момент не е имало връчено уведомление по чл.63, ал.2 от КТ, поради което правилно АНО е санкционирал дружеството за неизпълнение на това задължение. Намира изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на издаденото НП, с оглед доказаността на извършеното административно нарушение, за правилни.  

       Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

      Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу решение на Районен съд - Троян, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в жалбата касационни основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.

      Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.  

      В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.               

      С обжалваното решение, трети състав на Троянският районен съд е потвърдил наказателно постановление /НП/ № 11/0000988 от 24.04.2019 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, с което на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл. 414 ал.1 от  Кодекса на труда /КТ/ е наложена на „****” ЕООД, гр. ****, имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 63 ал.2 от Кодекса на труда.

                     Административнонаказателната отговорност е ангажирана за това, че „****” ЕООД в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като на 20.02.2019 година е допуснало до работа като „извършва вътрешна шпакловка”, в изпълнявания от дружеството строителен обект „Изграждане на дневен център за деца и младежи с увреждания, намиращ се в гр. Троян, ул. „34-ти Троянски полк, лицето А.А.З.с ЕГН **********, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.

              Въз основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел, че в хода на извършена на 20.02.2019 г. в 15:20 часа проверка на строителен обект „Изграждане на дневен център за деца и младежи с увреждания” било заварено да работи лицето А.А.З.като извършвал вътрешна шпакловка, който собственоръчно е попълнил и подписал декларация, в която е посочил, че в деня на проверката е започнал работа на обекта в 07:00 часа. При проверката на 07.03.2019 г. в Д ИТ Ловеч на представената от управителя на дружеството документация по спазване на трудовото законодателство, за същото лице е представен трудов договор № 121 от 19.02.2019 г. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с вх. № 23388193005535 от 26.02.2019 г., според която трудовият договор с лицето е регистриран в ТД на НАП на 26.02.2019 г. в 14:17 часа и лицето е допуснато до работа преди да му се предостави копие от уведомлението.

               Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения ред на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, при което е установил правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях обосновано е приел за доказано по безспорен и несъмнен начин, че касаторът в качеството на работодател не е спазил трудовото законодателство като е допуснал З. до работа като „работник строителството, в изпълнявания от дружеството строителен обект, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. При осъществения контрол за законосъобразност Троянският районен съд е констатирал, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. В административната фаза на производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП. При тези съображения решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение на трудовото законодателство, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото. Приел е, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото, като наложеното наказание в минимален размер ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

        Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя и правните изводи на първоинстанционния съд.  

               В хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до самостоятелна отмяна на наказателното постановление. Както правилно е приел решаващият съд актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, времето, предвид спецификата на нарушението, мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от нормативно упълномощено лице по смисъла на чл.416 ал.5 от КТ, при което административното наказание е наложено от лице по чл. 47 ал. 2 от ЗАНН.                               

               Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а по силата на чл.63, ал.1 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.

      Текста на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл. 62, ал.1 или 3 и чл.63, ал. 1 или 2, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева.      

                      При фактическата установеност по делото извършеното от касаторът нарушение е съставомерно, и съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на трудовото законодателство по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда и е основание за реализирането на административно наказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно административно - наказателно отговорното лице.          

     От фактическа страна е безспорно установено със събраните по делото писмени и гласни доказателства, че касаторът „****” ЕООД, в качеството си на работодател, на посочената дата 20.02.2019 година е допуснал А.А.З.до работа като мазач, вътрешна мазилка, в изпълнявания от дружеството строителен обект, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП

      Видно от събраните писмени доказателства в момента на проверката З. е извършвал шпакловка на вътрешни стени. На 07.03.2019 г. пред Д”ИТ”-Ловеч е представен трудов договор №121 от 19.02.2019 г., който е подписан от страните и регистриран в НАП на 26.02.2019 г. Нарушението е установено при проверката в обекта на 20.02.2019 г., а АУАН е съставен на 07.03.2019 г., подписан е от свидетел на нарушението, свидетел на съставянето на акта и управителя на дружеството, и екземпляр от него е връчен срещу подпис на търговеца на същия ден 07.03.2019 г.

     По делото е налична декларация от 20.02.2019 г. попълнена и подписана от лицето З., в която е посочил, че от 15 дни работи като мазач, вътрешна мазилка с 8 ч. работен ден на строителен обект „дневен център гр.Троян“, с работодател „****“ ЕООД, и не е подписал никакъв договор с търговеца.

    Уведомлението за сключен трудов договор, представено по делото, е от 26.02.2019 г. в 14,17ч., при което е подадено след извършване  на проверката.

    При полагане на труд в определено време, /в случая от 7 ч. до 17.30 ч., според декларацията на работника/, в обект на възложителя, с негови материали и на негов риск, е налице трудово правоотношение, като в случая единственото, което се престира, е работна сила.

    Обосновано с доказателствата З. е бил допуснат до работа на строителен обект на касатора, като е предоставял своята работна сила, преди в НАП да е регистриран трудов договор и преди да му бъде връчено копие от уведомлението. 

              Не се оправдаха фактически и от гледната точка на закона доводите в касационната жалба, че поради липсата на сключен трудов договор не е налице нарушение на чл.63, ал. 2 от КТ, тъй като не е възникнало задължение за подаване на уведомление до НАП. Следва да се съобрази, че процесната санкция е наложена не за неподаване на уведомление до НАП, а за допускане на работника до работа преди да му бъде връчено подаденото  уведомление до НАП. 

      По делото е безспорно доказано, че З. е бил допуснат до работа в момента на проверката на строителния обект, като преди това не му е било връчено уведомлението, заверено от НАП.

      За съставомерността на деянието е достатъчно работодателят да не предостави който и да е от двата документа на работника при допускане до работа – започване престирането на труд на работното място, за да е налице нарушение на забраната по чл.62, ал.2 от КТ, тъй като изискването на закона е допускането до работа да стане след предоставяне и на двата документа, кумулативно, поради което непредоставянето и само на единия от тях при допускане на работа е в противоречие с изискването и е достатъчно за наличие на нарушение на трудовото законодателство.

                Предвид разпоредбата на санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, законът разграничава като самостоятелни хипотези на административно нарушение несключването на писмен трудов договор между работодател и работник, и допускането на работник на работа без връчване на екземпляр от трудов договор и уведомление. В настоящия случай е налице безспорно доказан фактически състав на хипотезата „допускане на работник на работа без връчено уведомление“.

     От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния съд. Обратно на твърденията в касационната жалба, при постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.  Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено, и има ли сключен договор. В тази връзка следва да се отбележи, че както работодателят така и работещият нямат не са нормативно задължени  да съхраняват и носят на работното място екземпляр от подписания трудов договор, както и останалите документи от трудовото досие на лицето, при което процесния трудов догово се счита за подписан от датата вписана в него. Доколкото трудовият договор по същността си е формален, двустранен писмен договор за престация на труд, с положени подписи, единствено от датата в него, може да направи недвусмислен извод кога точно е бил подписан, и няма как със свидетелски показания да бъде оборен, противно на това, което твърди касационният жалбоподател.

    При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. 

               Настоящият състав счита, че размера на административното наказание е правилно определен в минималния предвидения размер и ще изпълни целите на генералната и специална превенция. При така установените факти материалният закон е издирен и приложен правилно от РС.

               По изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.                

              Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав 

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 157 от 15.11.2019 година, постановено по административно-наказателно дело 263 по описа за 2019 година на  Районен съд Троян. 

              Решението е окончателно.   

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.