О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
03.08.2020., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на трети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Татяна Костадинова
Евгения Стамова
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.ч.гр.д.№298/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по жалба, подадена от С.С.К. ***.В обстоятелствената част на жалбата е отразено, че тя е насочена срещу заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по гр.д.№505/2020г., в частта за разноските.Отправено е искане за намаляване разноските за адвокатски хонорар до минимална сума.Сумата от ** лева е определена, като непосилна за жалбоподателката, неотговаряща на сложността на делото и на чл.78, ал.8 ГПК.Сочи се факта на намалена 80% работоспособност на жалбоподателката.
Препис от жалбата е връчен на другата страна – „Евро Финанс Колект”ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Мария Луиза”№46, ет.4 представлявано от Е.Р.Д.чрез адв.Л. от АК – София.В отговора е противопоставено становище за недопустимост на жалбата, основаващо се на факта, че срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 ГПК, което е пречка за влизането и в сила респ. и за обжалване в частта за разноските.Цитирано е даденото в този смисъл разрешение съгласно Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. – т.12.Изложени са доводи за това, че според представен списък с разноски за претендирано адвокатско възнаграждение в размер на ** лева, то е определено в рамките на минималния размер съгласно Наредба №1 /09.07.2004г.,( ДВ бр.7 от 22.01.2019г) действаща към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, който е минималния размер под който възнаграждението не може да се намалява и при намаляване на разноските на основание чл.78, ал.5 ГПК.Така определеното възнаграждение е в съответствие с предвиденото в чл.36 от Закона за адвокатурата и споменатата Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Циитрана е съдебна практика: решение от 29.06.2018г. на Районен съд – Варна по гр.д.№4108/2018г., решенеие на РС – Варна по гр.д.№17788/2017г., решение на РС – Варна по гр.д.№4108/2018г., решение на СГС по гр.д.№9769/2017г., решение на РС – Перник по гр.д.№253/2018г.В отговора се съдържа искане за прекратяване на производството по делото, а при условията на евентуалност за отхвърляне на подадената жалба.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
На 16.03.2020г. е подадено заявление по образец съгласно чл.410 ГПК с вх.№3396 от „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК ***** с посочени седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Мария Луиза”№46, ет.4 и адрес за кореспонденция гр.Варна, бул.”Мария Луиза”№21 ет.2.Като длъжник в заявлението в т.5 е посочена жалбоподателката С.С.К..В т.8 е посочен начин на плащане в офисите на Изипей АД. В т.9 е уточнено парично вземане, като произтичащо от договор за телекомуникационни услуги от 24.07.2015г. в размери както следва:* лева- главница и * лева ( дължима за перидо от 03.05.2017г. до 16.03.2020г).Посочено е че вземането представлява неизплатено телекомуникационни услуги по фактура №**********/15.04.2017г. за отчетен период 15.04.2017г. до 14.05.2017г.В т.12 като обстоятелства от които произтича вземането е отразено че, на 26.08.2019г. кредиторът „Евро Финанс Колект” ЕООД е закупил с Договор за продажба на вземане, всички вземания на „Българската телекомуникационно компания” към С.С. К..Задълженията произтичат от Договор за комуникационни услуги от 27.04.2015г. въз основа на който са издадени фактури №**********/15.04.2017г. за отчетен период от 15.04.2017г. до 14.05.2017г.Отбелязано е, че длъжникът е уведомен надлежно за прехвърляне на вземане с писмо от 11.09.2019г., като към датата на подаване на заявлението сумите не са заплатени.В т.14 е заявено искане за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, и цитираната фактура ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски в размер ** лева.Към заявлението са представени: пълномощно, договор №551130019927042015-33579902 от 27.04.2015г., споменатата фактура, бордеро за внесена държавна такса, удостоверение за актуално състояние, договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.
Според представения договор за правна защита и съдействие, заявителят възложил а адв.Лазов е приел да защитава и представлява клиента в производство по чл.410 ГПК срещу С.С.К., като за водене на производството за първа инстанция е уговорено възнаграждение в размер на ** лева и е отразено, че тази сума е заплатена на адвоката.
На 16.03.2020г. е издадена заповед за изпълнение по утвърдения образец която на С.С.К. е разпоредено да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД главница в размер на ** лева, лихва в размер на ** лева, за периода от 03.05.2017г. до 16.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.03.2020г. до изплащане на вземането.Разноски в размер на * лева- внесена държавна такса, както и сумата в размер на * лева – адвокатски хонорар.Отразено е в заповедта, че вземането произтича от договор за телекомуникационни услуги от 27.04.2015г.
На 14.05.2020г. на К. е връчена заповедта за изпълнение.На 15.05.2020г. е подадено възражение по утвърден образец с вх.№4198/15.05.2020г..Във възражението подписано от жалбоподателката е обективиран ръкописен текст със следното съдържание „по каква сметка да бъдат заплатени сумите”.
На 04.06.2020г. на заявителя е връчено съобщение по чл.414 ГПК и възражение.
С молба с вх.№5209/08.06.2020г., подадена от „Евро Финанс Колект” ЕООД се прави изявление за липсващо оспорване на заповедта, посочени е начин на плащане в офис на „Изипей” АД и е посочен клиентски номер.
Видно от представеното с жалбата ЕР №0721 от 15.04.2014г. на СТЕЛК – Психични болести София е, че за срок до 01.04.2017г.е призната намалена работоспособност на лицето поради заболяване: смесено дисоциативно разстройство, интензивна натраплива симптоматика, есенциален тремор на минор „А” – усложнен.Шийна остеохондроза, двустранен шиен радикуларен синдром.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира подадената жалба за допустима.
Съгласно чл.413 ал.1 ГПК . Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.Според дадените в т.12 от Тълкувателно решение Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК разяснения ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.
В случая макар срещу заповедта за изпълнение да е подадено възражение по образец, то с оглед обективираното с ръкописен текст изявление на длъжника сочещ на готовност за плащане, и липса на изявления от нейна страна за оспорване на вземането, нито едно изречение от което да е видно, че длъжникът не признава вземането, следва да се приеме, че такова на практика липсва. Възражение по смисъла на чл. 414 ГПК е всичко, което по съдържание е несъвместимо с изпълнението, всяка форма на несъгласие, всяко изречение, от което е видно, че длъжникът не признава вземането. При това приемане съдът намира жалбата за допустима от гледна точка на дадените в Тълкувателното решение разяснения.Жалбата е подадена в едноседмичен срок от надлежна страна.Според съдебната практика срокът за обжалване в този случай е едноседмичен, а доколкото в издадената по образец заповед е посочен по дълъг срок, намира приложение разпоредбата на чл. 62,ал. 3 ГПК (в този смисъл – Определение №387 от 14.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №302/2010 г., I т. о., ТК; Определение №429 от 29.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. №287/2009 г., II т. о., ТК; Определение №743 от 28.10.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №720/2010 г., II т. о., ТК и Определение №753 от 23.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. №851/2009 т., II т. о., ТК)
Относно разпределението на разноските в заповедното производство следва да намери приложение нормата на чл.78 от ГПК включително и относно предвидената в нея възможност за оспорване размера на дължимите разноски, като прекомерен като част от глава VІІІ от част първа на Гражданско процесуалния кодекс – Общи положения,в който е разписано и заповедното производство.Въззивният съд счита, че възражение за прекомерност може да бъде заявено с подадената срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските жалба, при отсъствие на възможност длъжникът да изрази становище по този въпрос по- рано.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за едни адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С издадената заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 ГПК заповедният съд изцяло е уважил заявената от дружеството претенция, като е осъдил длъжника да заплати същата в пълния заявен размер, както и е възложил в негова тежест сторените в производството разноски от страна на заявителя – заплатена държавна такса ** лева и адвокатско възнаграждение в размер на ** лева.
Неоснователно е възражението за прекомерност на присъдените разноски в частност относно присъденото заплатено адвокатско възнаграждение.На първо място следва да се има предвид, че влошено здравословно състояние и временна неработоспособност, не са предвидени в закона като основание за намаляване размера на дължимите разноски.Такова е налице само тогава когато заплатеното адвокатско възнаграждение не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, като при намаляването съдът не може да се преминава минималния размер предвиден в чл.36 ЗА респ. Наредба №1/09.07.2004г.,( ДВ бр.7 от 22.01.2019г) за минималните размери на адвокатски възнаграждения.В случая е налице първата предпоставка – с оглед размера на претендираното вземане, факта че производството е формално, чрез използване на утвърдени образци, в чл.410 и сл ГПК са разписани ясно правата и задълженията на страните, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.Въпреки това възнаграждението не може да бъда намалено тъй като размерът му е в рамките на минималния размер съгласно чл.36 ЗА вр. с чл.7, ал.7 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1.Съгласно чл.7, ал.7 от цитираната Наредба ( според съдържанието съгласно ДВ бр.28/2014г. валидно към момента на сключване на договора за правна помощ и издаване на заповедта за изпълнение) - за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.Според размера на вземането искането попада в чл.2 ал.2 т.1 от Наредбата, в който за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела по граждански дела при интерес до ** лева, се предвижда минимално възнаграждение в размер на ** лева.
Предвид изложеното подадената жалба се явява неоснователна, обжалваната заповед за изпълнение, в частта за разноските следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение, издадена на 16.03.2020г. по гр.д.№505/2020г. по описа на Дупнишкия районен съд в частта относно разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: