Определение по дело №571/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 837
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20191500500571
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Кюстендил, 19.12.2019 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА СИМОНАНАВУЩАНОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Навущанова в. ч. гр. д. № 571 по описа за 2019 г, на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 11355/23.08.2019 г. подадена от И.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, с която се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение и издаването на заповед на 04.12.2012 г. по ч.гр.д. № 3117/2012 г. на ДнРС на основание чл. 417 ГПК по заявление на „Уникредит Булбанк" АД.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че документът по чл. 417 от ГПК, въз основа на който е издаден изпълнителния лист е нередовен от външна страна. Не е редовно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, нито за извършената от взискателя цесия. Вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност, тъй като Заповедта за незабавно изпълнение е издадена на 04.12.2012 г., а изпълнително дело № 201997450400083, е образувано през 2019 г., когато е връчена на жалбоподателя и покана за доброволно изпълнение. Погасен по давност е и издаденият изпълнителен лист. Твърди се, че в срока по чл. 414 от ГПК е депозирано и възражение срещу заповедта.

Ответникът по частната жалба- „Макроадванс" АД, БИК ********* е взел становище за недопустимост, евентуално неоснователност на същата и излага подробни съображения в тази насока.

Настоящият състав на съда намира тази жалба, като просрочена за процесуално недопустима и съображенията за това са следните,

Първоинстанционният съд е бил сезирай от „Уникредит Булбанк" АД със заявление по чл. 417 от ГПК против длъжника И.К.Г., с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за подробно посочените в заявлението суми.

Въз основа на заявлението и придружаващите го документи на 04.12.2012 г. в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, инкорпорираща разпореждане за незабавно изпълнение.

До длъжника Г. е била изпратена покана - уведомление, чрез която банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като видно от приложени към заявлението известия за доставяне, същата е била връчена на длъжника.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на банката е било образувано ИД № 397/2012 г. по описа на ЧСИ Николай С., рег.№745 от КЧСИ, с район на действие ОС - гр. Кюстендил.

Съдебния изпълнител е изпратил до длъжника Красимир Г. покана за доброволно изпълнение с изх. № 00166/10.01.2013 г., като му е връчена и заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, което видно от Известие за доставяне ИД РЗ 2500 ОООМШ У е станало на 20.01.2013 г. ( лист 50 от ч.г.д. № 3117 по описа на ДнРС за 2012 г.). След връчване на заповедта по чл. 417 от ГПК, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е депозирано възражение от страна на длъжника.

На 16.06.2014 г. „Уникредит Булбанк" АД цедирала процесното вземане на дружеството „Макроадванс" АД, като цесията била съобщена на длъжника от изрично упълномощения за това цедент, чрез надлежно връчено уведомление с изх. № ВУ000747.

С постановление, издадено по ИД 397/2012 г. г. по искане на цедента „Макроадванс" АД, на основание чл.429, ал.1 ГПК дружеството е конституирано като взискател. На 15.09.2019 г. ИД № 397/2019 г. е прекратено с постановление, издадено от ЧСИ С..

„Макроадванс" АД на основание издадените заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 04.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 3117/2012 г. по описа на РС - Дупница, с молба е поискало да се образува ново изпълнително дело, като с постановление ЧСИ Н.С.образува ИД № 83/2019 г. ЧСИ С.е връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение, която е получена от длъжника Г. на 12.08.2019 г., видно от приложена по делото разписка ( лист 29 от първоинстанционото дело).

На 20.08.2019 г. длъжникът Г. депозира пред заповедния съд възражение по реда и в срока по чл.414 ГПК. Същият депозира и частна жалба с пр. осн. чл. 419 от ГПК, предмет на разглеждане от настоящата инстанция.

Със съобщение, адресирано до „Макроадванс" АД и получено на 11.10.2019 г. му е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си по процесната заповед за изпълнение на парично задължение от 04.12.2012 г. по ч.г.д.№ 3117/2012 г. по описа на ДнРС.

„Макроадванс" АД е депозирало молба с пр. основание чл. 253 от ГПК, с която е поискало отмяна на дадените от заповедния съд указания като неправилни, тъй като възражението на длъжника е депозирано извън рамките на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Изложило е подробни съображения в тази насока и е представило доказателства.

С определение от 18.10.2019 г., постановено по ч.г.д. № 3117/2012 г., Дупнишкият районен съд е отменил дадените до заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК указания и е оставил без разглеждане депозираното от длъжника на 20.08.2019 г. възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК срещу издадената заповед. Определението е връчено надлежно на длъжника Г. на 30.10.2019 г. и в рамките на законоустановения срок срещу него не е постъпила частна жалба.

В чл. 419, ал.2 ГПК е посочено, че частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения извлечени от актовете по чл. 417 ГПК.

Настоящата инстанция след прочита на приложените по делото писмени доказателства, подробно цитирани в предходните абзаци и в частност от прочита на приложеното по делото писмено доказателство - Покана за доброволно изпълнение изх. изх. № 00166/10.01.2013 г. на ЧСИ С., с рег.№ 745 по КЧСИ, както и приложеното по делото известие за доставяне ИД Р8 2500 ОО^NЯ^ У, установи, че процесната заповед за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника на 20.01.2013 г. по реда и при условията на чл. 418, ал.5 от ГПК. Същият въпреки това не е упражнил правото си да възрази срещу така издадената заповед по реда и в срока по чл.414, ал.2 ГПК, нито е


депозирал жалба по реда на чл. 1419 от ГПК. По силата на чл. 416 от ГПК заповедта е влязла в сила, а формираната въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение изпълнителна сила е стабилизирана, поради което е бил издаден и изпълнителен лист. Повторното връчване на заповедта за изпълнение от страна на съдебния изпълнител, не може да доведе до настъпването на благоприятни правни последици за длъжника, като на същия се даде повторно срок за подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, респ. на частна жалба с пр. основания чл. 419 от ГПК.

Освен това, както бе посочено по-горе, чл. 419, ал. 2 ГПК изисква частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение да се подаде заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Следователно процесуално недопустима е частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, ако не е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение. В разглежданата хипотеза възражението по чл. 414 ГПК против заповед по 417 ГПК от 04.12.2019 г. по ч. г.д. № 3117/2012 г. на ДнРС е подадено на 20.08.2019 г., като с влязло в сила определение от 18.10.2019 г., постановено по същото дело, възражението е оставено без разглежадане като просрочено. При положение, че длъжникът не е обжалвал определението на заповедния съд, с което е върнато като просрочено възражението против заповедта за изпълнение, то заповедта за изпълнение, ведно с инкорпорираното в нея разпореждане за незабавно изпълнение, се явява стабилизиран, влязъл в сила съдебен акт. Самостоятелно обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение е недопустимо.

Наведените в частната въззивна жалба оплаквания за недължимост на вземането са неотносими към преценката по допустимостта на жалбата, по реда на чл. 419 ГПК.

На основание изложеното, съдът намира, че частна жалба с вх. № 11355/23.08.2019 г., като просрочена, следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 11355/23.08.2019 г. подадена от И.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, с която се обжалва разпореждане за незабавно изпълнение и издаването на заповед на 04.12.2012 г. по ч.гр.д. № 3117/2012 г. на ДнРС на основание чл. 417 ГПК по заявление на „Уникредит Булбанк" АД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд -София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:     1.


2.