Определение по дело №2020/2015 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………/10.01.2017г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на десети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията т.дело №2020/2015г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на  чл.248 ГПК.

С решение №732/13.10.2016г. по т.дело №2020/2015г. на ВОС, съдът е отхвърлил предявените от РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК ********* срещу Г.С.С., ЕГН **********, искове с правно основание чл.124 вр.чл.422 ГПК, за установяване вземане на банката спрямо ответника, произтичащо от договор за банков кредит от 19.12.2007г. и анекс №1/07.12.2009г. съгласно издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №637/2014г. на ВРС, 12 състав, като е уважил предявените в евентуалност осъдителни искове за сумите дължими по договора за банков кредит от 19.12.2007г. и анекс №1/07.12.2009г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила в хода на производството, както следва: 77 123.07 евро – главница по договора; сумата от 21 023.58 евро, представляващи възнаградителните лихви по договора за периода от 05.12.2009г. до 08.12.2013г. вкл.; сумата от 5640.14 евро, представляващи наказателни лихви за периода от 05.01.2010г. до 16.01.2014г. вкл.; сумата от 1602.12 евро- изискуема лихва съгласно чл.4.6 от анекс №1 към договора от 07.12.2009г., дължима за периода от 05.08.2009г. до 06.12.2009г. както и комисионна за управление на кредита в размер на 343.76 евро, за периода от 01.01.2011г. до 01.01.2013г., на основание 430 ТЗ вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението съгласно чл.86 ЗЗД. Частично е отхвърли исковете по чл.430 ТЗ вр.-чл.79 от ЗЗД, за разликата над уважените до претендираните с исковата молба размери.

С решението си съдът е осъдил ищеца пропорционално на отхвърлените искове, да заплати разноски на ответника Г.С.С., ЕГН **********, в размер на 8 320.62 лева, представляващи договорено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, изчислено от съда съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения и внесен депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

С молба вх.№31006/09.11.2016г., в срока по чл.248 ГПК, ответникът чрез адв.Д. от ВАК е поискал изменение на решението в частта за разноските с осъждане на ищеца Райфайзенбанк /България/ ЕАД да заплати разноските по чл.38, ал.1 ЗА на адвоката – пълномощник вместо на ответника Г.С.. Успоредно с това се иска присъждане на Г.С. и на сторените разноски за депозит за вещо лице в размер на 200 лева.

Молбата е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна.

С отговора от 05.12.2016г. насрещната страна чрез ю.к.А.Ц. счита молбата за недопустима, а евентуално неоснователна. Оспорват се предпоставките на чл.38 ЗА.

Въз основа на горното, съдът намира следното:

В преклузивния срок е направено искане за присъждане на пълномощника адв.Д. разноски за адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв. поради оказана на ответника безплатна адвокатска помощ. Представен е договор за правна помощ, в който се съдържа изрично съгласие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл.38 ЗА. Представен е и списък по чл. 80 ГПК, в който е посочено отново претендираното възнаграждение и депозита от 200 лева. Съгласно  чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът има право да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени категории лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер, когато насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение съдът присъжда на адвоката, за което е необходимо да бъде отправено отделно искане. За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по  чл. 38, ал.1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 /Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати. С диспозитива на съдебното решение съдът погрешно е присъдил това възнаграждение на ответника вместо на пълномощника като е следвало да разграничи припадащите се на ответника разноски за внесения депозит за вещо лице и адв.възнаграждение по чл.38 ЗА. Относно разноските в размер на 200 лева -депозит за ССЕ, същите следва да бъдат присъдени в полза на ответника по общия ред съгласно чл.78, ал.3 ГПК, поради отхвърляне на главните искове на банката.

Поради това молбата се явява основателна и подлежи на уважаване. Вместо първоначалния диспозитив по чл.78, ал.3 ГПК, съдът следва да формира с определението си по чл.248 ГПК два осъдителни диспозитива спрямо банката за заплащане на разноски, в това число и възнаграждение, на пълномощника и на ответника по спора.

С оглед на горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ решение №732/13.10.2016г., постановено по т.дело №2020/2015г. на ВОС, ТО, в частта, в която РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД е осъден да заплати на ответника Г.С.С., ЕГН **********, разноски за отхвърлените искове по чл.422 вр.чл.124 ГПК, КАТО ВМЕСТО

ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на Г.С.С., ЕГН **********, сторените по делото разноски по отхвърлените установителни искове, в размер на 8 320.62 лева, представляващи договорено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, изчислено от съда съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения и внесен депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Диспозитивът на съдебното решение се ИЗМЕНЯ, както следва:

ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на Г.С.С., ЕГН **********, сторените по делото разноски по отхвърлените установителни искове, в размер на 200 лева, представляващи депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на адв.М.Х.Д., ЕГН **********,***, дължимото адв.възнаграждение съобразно отхвърлените искове по чл.422 ГПК, в размер на 8 120.62 лева, представляващи възнаграждение за оказаната на ответника Г.С.С. по т.дело №2020/2015г. на ВОС, безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.3 от ЗАдв.  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда за обжалване на съдебното решение пред ВнАС.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: