О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/10.01.2017г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание
на десети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията т.дело №2020/2015г. по описа на ВОС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С
решение №732/13.10.2016г. по т.дело №2020/2015г. на ВОС, съдът е отхвърлил
предявените от РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК
*********
срещу Г.С.С., ЕГН **********, искове с правно основание чл.124
вр.чл.422 ГПК, за установяване вземане на банката спрямо ответника, произтичащо
от договор за банков кредит от
19.12.2007г. и анекс №1/07.12.2009г. съгласно издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №637/2014г. на ВРС, 12 състав, като е уважил
предявените в евентуалност осъдителни искове за сумите дължими по договора за
банков кредит от 19.12.2007г. и анекс №1/07.12.2009г., чиято
предсрочна изискуемост е настъпила в хода на производството, както следва: 77 123.07 евро – главница по
договора; сумата от 21 023.58 евро, представляващи възнаградителните лихви
по договора за
периода от 05.12.2009г. до 08.12.2013г. вкл.; сумата от 5640.14 евро,
представляващи наказателни лихви за периода от 05.01.2010г. до 16.01.2014г. вкл.; сумата от
1602.12 евро- изискуема
лихва съгласно чл.4.6 от анекс №1 към договора от 07.12.2009г., дължима за периода от
05.08.2009г. до 06.12.2009г. както и комисионна за управление на кредита в
размер на 343.76 евро, за периода от 01.01.2011г. до 01.01.2013г., на основание
430 ТЗ вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението съгласно
чл.86 ЗЗД. Частично е отхвърли исковете по чл.430 ТЗ вр.-чл.79 от ЗЗД, за
разликата над уважените до претендираните с исковата молба размери.
С
решението си съдът е осъдил ищеца пропорционално на отхвърлените искове, да
заплати разноски на ответника Г.С.С., ЕГН **********, в размер на 8 320.62 лева, представляващи договорено адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, изчислено от съда съобразно Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения и внесен депозит за вещо
лице, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
С
молба вх.№31006/09.11.2016г., в срока по чл.248 ГПК, ответникът чрез адв.Д. от
ВАК е поискал изменение на решението в частта за разноските с осъждане на ищеца
Райфайзенбанк /България/ ЕАД да заплати разноските по чл.38, ал.1 ЗА на
адвоката – пълномощник вместо на ответника Г.С.. Успоредно с това се иска
присъждане на Г.С. и на сторените разноски за депозит за вещо лице в размер на
200 лева.
Молбата
е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна.
С
отговора от 05.12.2016г. насрещната страна чрез ю.к.А.Ц. счита молбата за
недопустима, а евентуално неоснователна. Оспорват се предпоставките на чл.38
ЗА.
Въз
основа на горното, съдът намира следното:
В
преклузивния срок е направено искане за присъждане на пълномощника адв.Д.
разноски за адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв. поради оказана на
ответника безплатна адвокатска помощ. Представен е договор за правна помощ, в
който се съдържа изрично съгласие за предоставяне на безплатна правна помощ по
чл.38 ЗА. Представен е и списък по чл. 80 ГПК, в който
е посочено отново претендираното възнаграждение и депозита от 200 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът
има право да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени
категории лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер, когато
насрещната страна бъде осъдена за разноски.
Това възнаграждение съдът присъжда на адвоката, за което е необходимо да
бъде отправено отделно искане. За да упражни това свое право, адвокатът следва
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание
изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал.1 ЗА,
без да е необходимо да я доказва. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 /Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и
осъжда другата страна да го заплати. С диспозитива на съдебното решение
съдът погрешно е присъдил това възнаграждение на ответника вместо на
пълномощника като е следвало да разграничи припадащите се на ответника разноски
за внесения депозит за вещо лице и адв.възнаграждение по чл.38 ЗА. Относно разноските
в размер на 200 лева -депозит за ССЕ, същите следва да бъдат присъдени в полза
на ответника по общия ред съгласно чл.78, ал.3 ГПК, поради отхвърляне на
главните искове на банката.
Поради
това молбата се явява основателна и подлежи на уважаване. Вместо първоначалния
диспозитив по чл.78, ал.3 ГПК, съдът следва да формира с определението си по
чл.248 ГПК два осъдителни диспозитива спрямо банката за заплащане на разноски,
в това число и възнаграждение, на пълномощника и на ответника по спора.
С
оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ИЗМЕНЯ решение
№732/13.10.2016г., постановено по т.дело №2020/2015г. на ВОС, ТО, в частта, в която РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ ЕАД е осъден да заплати на ответника Г.С.С., ЕГН **********, разноски
за отхвърлените искове по чл.422 вр.чл.124 ГПК, КАТО ВМЕСТО
ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на Г.С.С., ЕГН **********,
сторените по делото разноски по отхвърлените установителни искове, в размер
на 8 320.62 лева,
представляващи договорено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА,
изчислено от съда съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адв.възнаграждения и внесен депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Диспозитивът
на съдебното решение се ИЗМЕНЯ, както следва:
ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на Г.С.С., ЕГН **********, сторените по делото разноски по
отхвърлените установителни искове, в размер на 200 лева, представляващи депозит за вещо лице, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК *********, София да заплати на адв.М.Х.Д., ЕГН **********,***, дължимото адв.възнаграждение
съобразно отхвърлените искове по чл.422 ГПК, в размер на 8 120.62 лева, представляващи възнаграждение за оказаната на
ответника Г.С.С. по т.дело №2020/2015г. на ВОС, безплатна правна помощ, на
основание чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.3 от ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по
реда за обжалване на съдебното решение пред ВнАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: