Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Разград, 21.10.2020
г.
Разградски
окръжен съд
На
двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА Д.
АТАНАС ХРИСТОВ
При секретаря Н.Р., като разгледа
докладваното от съдия Валентина Д. в.гр.дело №159 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и
сл. ГПК.
В.гр.дело №158/2020г. по описа на РОС е образувано по въззивната жалба
на М.И.Д., подадена чрез пълномощник
адв.Йорданка Кондиева от АК-Разград против Решение № 132/22.06.2020г.,
постановено по гр.дело №1410/2019г. по описа на Разградски РС, с което съдът е
уважил, предявения жалбоподателя срещу К.П.Д.
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди, до
размера на сумата 300 лева и е отхвърлил същия в останалата претендирана част
до 1200 лв.
В жалбата се сочи на неправилност и незаконосъобразност на
решението на РРС в частта, с която предявеният иск за обезвреда на
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от присъдените 300 до 1200 лева,
като се иска присъждането още на сумата от 900 лева.Прави се искане за неговата отмяна
и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде
уважен до пълния предявен размер или за
още 900 лева.Излагат се подробни съображения.Претендират се разноски.Направено
е искане за събиране на нови доказателства, а именно назначаване по делото на съдебно-психологическа
експертиза, която да даде заключение за душевното състояние на ищеца и намерило
ли е отражение върху същото извършеното от ответницата.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок от легитимирана страна в процеса – ищец в първоинстанционното
производство.
Насрещната по жалбата страна, К.П.Д.
не е депозирала отговор на въззивната жалба, в дадения й за това срок.
В
съд.заседание въззивникът, чрез
пълномощника си поддържа подадената въззивна жалба, както и искането по
доказателства.
Пълномощникът на въззиваемата
адв.Р.Маринов заявява становище за неоснователност на подадената жалба, а по отношение
на искането за назначаване на СПЕ се противопоставя като несвоевременно
направено.
Съдът с протоколно определение от
с.з. отхвърли искането на въззивника за назначаване на СПЕ пред тази инстанция,
предвид липсата на предпоставките на чл.266 от ГПК за неговото уважаване.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд
съобрази следното:
РРС е бил сезиран с искова молба от М.И.Д.
против ответницата К.П.Д. за осъждането
й да му заплати искова сума в размер на 1 200 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществените вреди - морални болки и
страдания, причинени от извършено от нея
престъпление по чл.210, ал.1, т.З във вр. с чл.209, ал.1 от НК, за което същата
се е признала за виновна и е сключила
споразумение по НОХД №205/2018г. по описа на PC
Разград.Обезщетението се претендира, ведно със законната лихва от 18.11.2015 г.
до окончателното й изплащане и разноските по делото.Ищецът сочи, че през 2015г. претърпял инсулт, който влошил
силно здравословното му състояние, като започнал да мисли, че може да почине в
близките години, като решил да разгледа гробните места в гр.Разград, за да си
избере такова, за което посетил през м.ноември 2015г. „Обреден дом“,
гр.Разград, където тогава ответницата работела.Твърди се, че ответницата взела дадената от Д. сума от 350 лв. в качеството си на служител на
„Обреден дом Разград", като цена за избраното от него гробно място, но не
запазила същото по съответния ред, както
и, че в хода на наказателното
производство взетата от ищеца сума от
350 лева му била върната.ОТ постъпката й ищецът че се почувствал измамен и
омерзен, започнал да се натъжава, да сънува кошмари и да се чувства обиден от
дъното на душата си от поведението на ответницата, като все още не можел да
изживее напълно нанесената му душевна травма.
В писмените си бележки процесуалният
представител на ищеца сочи, че емоционалната лабилност на ищеца, получена в
резултат на заболяването, се е засилила след обидата, която той почувствал,
когато разбрал, че измамен. Счита, че каузалната връзка между стресогенното
събитие - измамата на ответницата и съобщаваните оплаквания в исковата молба е
подкрепена времево и съдържателно от събраните по делото доказателства, както и
че последните установяват, че след двегодишно лечение ищецът не е могъл да се
отърси от състоянието на омерзеност, до което го довело престъпното поведение
на ответницата.
Ответницата е заявила становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск, като счита, че ищецът не е
толкова болен, колкото е записал в исковата молба, както и че същият работи
като шофьор на товарен автомобил, което е несъвместимо със здравословното
състояние, което описва.В представените пред РС писмените бележки приема, че
предявеният иск е опит за облагодетелстване от страна ищеца.
От събраните по делото доказателства се
установява следното:
С
определение от 21.06.2018 г., постановено по НОХД №205/2018 г. по описа на PC Разград по реда на гл.29 от НПК е одобрено
споразумение, сключено между РП Разград и ответницата по иска, К.П.Д., с което същата
се признава за виновна в това, че през периода от 08.11.2015г. до 18.11.2015г.
в гр.Разград, в качеството си на длъжностно лице и с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудила заблуждение у М.И.Д. - ищец по настоящото дело, а
именно, че ще му бъде предоставено гробно място за вечни времена в Гробищен
парк гр. Разград и с това му причинила имотна вреда в размер на 350 лв., като е
осъществила престъпление по чл.210, ал.1, т.З във вр. с чл.209, ал.1 от НК. С
това споразумение страните /РП и ответницата/ се съгласили на последната да й
бъде наложено наказание, при условията на чл.55, ал.1 т. 1 от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание
чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
От представената по делото медицинска
документация се установява, че за времето от 16.11.2015 г. до 20.11.2015 г.
ищецът се е лекувал в отделението по нервни болести в МБАЛ"Св.Иван
Рилски-Разград"АД с диагноза ЦОНС-Световъртеж от централен произход,
изписан е с подобрение, в стабилизирано общото състояние и неврологичния
статус. Препоръчано е наблюдение от личен лекар и терапия.В психологично
изследване от 22.12.2015 г., подписано от Р.Нл - психолог, е посочено, че от м.февруари 2015 г., когато
ищецът е получил мозъчен инсулт са се появили промени в характера - станал
раздразнителен, плачлив, много избухлив, имал световъртеж, трудно пазел
равновесие, забравял настоящи събития, зрението му намаляла и бил емоционално
лабилен, споделял, че чувства напрежение и започвал да плаче.Плачлив и
напрегнат бил и по време на изследването.В периода 29.03.2016 г. - 04.04.2016
г. ищецът отново е лекуван в отделението по нервни болести в МБАЛ"Св.Иван
Рилски-Разград"АД с диагноза исхемичен мозъчен инсулт в басейна на
СМА.Органично разстройство на паметта.По хода на заболяването, в издадената
епикриза е отразено: стабилизиране на
общото състояние на пациента, подобряване на двигателната активност в
засегнатите крайници, а като индикации за дехоспитализация: стабилизирано общо
състояние, без данни за остър възпалителен процес, стациониране на огнищната
неврологична симптоматика. Препоръката е да продължи рехабилитацията в домашни
условия под контрола на общопрактикуващия лекар и специалист невролог.Ищецът е
провел консулт с психиатър и на 23.10.2018 г, при който д-р Д.КЛ е отразила, че същият е емоционално
лабилен, инконтинентен, разплаква се по време на прегледа, с понижена
инициативност, забавен мисловен процес, малоценностни изживявания. В издадения
документ е посочен преживения от ищеца тежък мозъчен инцидент, но не е посочено
друго събитие в причинна връзка със състоянието на ищеца. Като диагноза е
записано органично разстройство на личността.На 24.10.2018г. психолог от
Отделение по психиатрия при МБАЛ"Св.Иван Рилски-Разград"АД е извършил
изследване на ищеца, по назначение от ТЕЛК Разград във връзка с предстоящото му
преосвидетелстване.В издадения по този повод документ е записано, че ищецът е
бил освидетелстван по повод тежък мозъчен инцидент, преживян през 2015 г. Посочено,
че е емоционално лабилен, че се разплаква многократно по време на интервюто и
изследването, че трудно разговарял с близки, тъй като забравял темата, забравял
и имената на познати, както и това, че е много обстоятелствен и отвлекаем и с
удължен реактивен период на отговорите.На 20.08.2019 г. ищецът е сключил трудов
договор с „Гарант-1991 "ЕООД.
По делото са депозирани показания от
двама свидетели, Е. Д. , съпруга на
ищеца и И.П., без родство.
Според съпругата му полученият от ищеца мозъчен инсулт е бил много
тежък и той започнал да мисли за собственото си погребение. Сам, в отсъствие на свидетелката Д., отишъл до
гробищния парк и там разговарял с ответницата, след което й платил за гробно
място. Същата заявява, че съпругът й се
чувствал добре до момента, в който не разбрал, че „парите са дадени
напразно" и след това изпаднал в депресивно състояние и това наложило да
търсят лекари, психолози, психиатри. Дори не искал да си пие лекарствата и
нямал желание да живее повече. Бил раздразнителен при контакт с хората, лесно
се разплаквал. Година, година и половина ответницата обещавала на ищеца да
върне парите. В средата на 2019 г. състоянието на ищеца се подобрило и той
започнал да работи като шофьор на камион на повикване, в случай на необходимост и при отсъствие на
титуляр, като маршрутите, по които пътувал, били в Община Разград. Свид.Пл
познава ищеца и неговата съпруга. В момента, в който той уговорил местото и дал
парите на ответницата, двете свидетелки били извън България. След като се
установило, че ищецът няма документ за това, което бил платил, забелязала, че
той постоянно нервничи. Тъй като имала опит в работа с хора с уврежданията, тя
посъветвала свид.Д. да потърсят психиатър, защото болните хора по-трудно
приемали, че са излъгани. Когато темата на разговора била свързана с пари,
ищецът предупреждавал останалите да внимават, защото той е бил излъган и се
разплаквал.
Въз основа на установеното по-горе от
фактическа страна, РС е приел, че предявеният пред него иск с правно основание чл.45 от З ЗЗД се
явява допустим, основателен и частично
доказан по размер, при наличие на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане/ да е налице деяние, същото да е противоправно и
виновно, от него да са причинени вреди, респ. да има причинна връзка между
деянието и вредите/. Съобразил е на основание чл.300 от ГПК задължителната сила на одобреното в случая
споразумение по НОХД №205/2018г.по описа на РРС.
В случая е безспорно ,че престъплението,
за извършването на което ответницата е призната за виновна е такова от глава
пета на НК - Престъпления против собствеността. Причиняването на имуществени
вреди е част от състава на престъплението, като тези в реди не са предмет на
иска, тъй като са възстановени в хода на НП.
Правилно и законосъобразно РС е
приел, че този вид престъпление може да причини и неимуществени вреди на
пострадалия, какъвто в случая се явява ищеца.Съобразявайки писмените доказателства
по делото и съпоставяйки ги с гласните такива е приел, че не може да бъде приета тезата на ищеца за
рязко влошаване на психичното му
състояние в посочения период именно и само поради измамните действия на
ответницата.Направил е извод, че отговорността на ответницата за вреди, следва
да бъде ангажирана за установените при ищеца от деянието разочарование и
неудовлетвореност от това, че се е разпоредил със свои средства, като е бил
мотивиран за това чрез възбудено и поддържано заблуждение, като е определил
размера на дължимото обезщетение на 300
лв., предвид критерия за справедливост.Отхвърлил е иска над този размер, до
претендирания такъв от 1200 лева.Този съд намира за необходимо да посочи, че
при установеното при ищеца заболяване, предхождащо датата на деликта, което
безспорно е засегнало и психичната сфера на ищеца, много трудно би могла да
бъде разграничена причината за това влошаване, още повече,че при нито една от
проведените консултации със специалист психолог или психиатър, няма данни
ищецът да е споделил за случилото се през м.ноември 2015г. и последващото
поведенеие на ответницата, което да е намерило отражение в психичните му
изживявания.Въззивният съд също намира, че присъденото на М.Д. обезщетение е
справедливо и увеличаването му би довело до неоснователно обогатяване на
неговата имуществена сфера, за сметка на ответницата, която вече го е
обезщетила за причинените от деянието имуществените вреди.
По изложените
съображения въззивната жалба се явява неоснователна.Атакуваното решение не
страда от сочените в нея пороци и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132 / 22.06.2020г., постановено
по гр.д № 1410 / 2019г. по описа на РС Разград в отхвърлителната му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР