Р
Е Ш Е Н И Е
№ 360
град Горна Оряховица, 11.11.2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, шести състав в публично заседание на девети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА
НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на
прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2044
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.498,ал.3
във вр. чл.380 от КЗ във вр.
чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Ищецът М.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник – адв. С.И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищецът е бил
участник в ПТП, реализирано на 20.06.2019г., около 02:40 часа, в гр. Горна
Оряховица, на ул. „Цар Освободител - кръстовище с ул. „Стоян Михайловски".
Заявява, че виновен за инцидента е водачът на лек автомобил „Дачия”, модел
„Сандеро”, per. № ВТ8882КН - Б.Й.Б.. Сочи, че за случая е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 34, издаден от Х.Х. - мл. автоконтрольор в
група „Пътен контрол" в РУ - Горна Оряховица. Твърди, че в резултат на ПТП
ищецът е получил оток и хематом на лява лопатка 5/7 см., с охлузване, хематом
лумбално 7/7 см., оток и хематом на дясно рамо странично и отзад, хематом над
ляво ухо
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД
„ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, да заплати на ищеца следните суми :
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от Радков
душевни терзания и физически болки и страдания, изразяващи се в получените
травматични увреждания, подробно описани по-горе, водещи до разстройство на
здравето, в резултат на реализираното ПТП на 20.06.2019г., около 02:40 часа, в
гр. Горна Оряховица, на ул. „Цар Освободител - кръстовище с ул. „Стоян
Михайловски”, с виновния водач Б.Й.Б., притежаващ валидно сключена застраховка
„ГО” при ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК: *********, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й
изплащане. Моли съда да осъди ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********,
да заплати на М. Р. всички разноски, сторени от същия във връзка с настоящото
съдебно производство.
В съдебно заседание, ищецът М.Д.Р., чрез пълномощника си
– адв. С.И. от ВТАК, поддържа изцяло исковата молба. Излага съображения в
писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск в пълния му размер.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг : Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Д.” № 1,
представлявано от изп. директори Б.И. и Ж.К., чрез процесуален представител: юрисконсулт
Т.Т., депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответното
дружество оспорва иска като неоснователен и недоказан, и моли съда да постанови
решение, с което да го отхвърли като неоснователен. Моли съда да му присъди
разноските в настоящото производство, в т.ч. и за юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че съдът намери иска за основателен, моли същия да
намали размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е
прекомерно завишено и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период, с оглед критериите, запълващи със съдържание
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, а от друга страна - на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ.
на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца, както
и с оглед приноса на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП. Намира предявения иск за допустим. Признава съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ВТ8882КН, по силата на
застрахователна полица № BG/30/1180-03346042,
сключена на 28.11.2018г. с ответното дружество. Признава за безспорно
настъпването на застрахователно събитие – ПТП на 20.06.2019г. между МПС с рег.
№ ВТ8882КН и пешеходеца М.Р..
Счита, че не е установена по
категоричен начин вината на застрахованото в ответното дружество МПС с рег. №
ВТ8882КН. Счита, че в случая не е налице превишение на максимално разрешената
скорост на МПС в конкретния район. Счита, че вина за настъпване на ПТП има
пешеходецът М.Р., който е пресичал кръстовище, което не е регулирано със
светофарна уредба, както и с наличието на каквито и да е пешеходни пътеки в
този район. От друга страна, счита, че пострадалият М.Р. е имал възможността
своевременно да забележи светлините от приближаващия се лек автомобил
„Дачия" с per. № ВТ8882КН, като въпреки това не се е съобразил с това и е
пресякъл нерегулираната улица.
В условията на евентуалност, твърди, че е налице
съпричиняване на основание посочените по-горе основания. Счита, че със своето
поведение ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Заявява,
че освен това ищецът не е взел необходимите мерки и не е изпълнявал
предписанията на лекари за закупуване на медикаменти и медицински консумативи,
с които да облекчи своите травми и да ускори процеса на своето физическо
възстановяване.
Счита, че претендираният от ищеца размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно
завишен. Оспорва претенцията на ищеца при евентуално уважително решение в
негова полза да му бъде присъдена законна лихва, считано от датата на ПТП.
В съдебно заседание, ответникът,
представляван от юрк. Т.Т., поддържа депозирания писмен отговор. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В случай на уважаване на иска,
моли съда да уважи възражението, че е налице съпричиняване от страна на ищеца.
Излага съображения в писмена защита. Претендира присъждане на направените
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
Безспорни по настоящото дело са фактите,
че към датата 20.06.2019г. е съществувало валидно застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Дачия
Сандеро” с рег. № ВТ8882КН, със застрахователна полица № BG/30/1180-03346042, сключена на 28.11.2018г.
Съдът е приел за безспорни по делото
и фактите, че е настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на
20.06.2019г., около 02:40 часа, в гр. Горна Оряховица, на ул. „Цар Освободител
- кръстовище с ул. „Стоян Михайловски”, между лек автомобил „Дачия”, модел
„Сандеро”, peг. № ВТ8882КН, управляван от Б.Й.Б., собственост на „Бизнес
Секюрити” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Велико
Търново, бул. „България” № 40, вх. „А”, ап.17, и ищеца М.Д.Р. - пешеходец. Безспорен
е и фактът, че в резултат на гореописаното ПТП е пострадал пешеходецът М.Д.Р..
Видно
от приетите писмени доказателства - заверени преписи от констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с № 134/20.06.2019г., акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 178399/20.06.2019г., наказателно
постановление № 19-0268-001000/20.06.2019г., изд. от началник сектор към ОДМВР
Велико Търново, в същите е удостоверено, че на 20.06.2019г., в 02.40 ч., в гр.
Горна Оряховица, на кръстовището на ул. „Цар Освободител” и ул. „Стоян
Михайловски”, като водач на лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ВТ8882КН, в
посока към жп гара Горна Оряховица, Б.Й.Б. с несъобразена скорост не успява да
спре и блъска движещите се вдясно по платното за движение пешеходци В.А.Х. ***
и М.Д. ***, с което допуска ПТП с материални щети по автомобила, а след преглед
във ФСМП – Горна Оряховица двамата пешеходци са с натъртвания и охлузвания. От
цитираните писмени доказателства е видно, че с НП №
19-0268-001000/20.06.2019г., изд. от началник сектор към ОДМВР Велико Търново, водачът
на л.а. „Дачия Сандеро” – Б.Б. е санкциониран с административно наказание глоба
от 200 лв., на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, за извършеното от него на 20.06.2019г.
административно нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП : „водачът не избира скоростта
на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, ПТП”.
Видно от приложените писмени доказателства - заверени
преписи от констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 134/20.06.2019г.,
фиш за спешна медицинска помощ от 20.06.2019г., в същите е удостоверено от
съответните органи, че от настъпилото ПТП е пострадал пешеходецът М.Д.Р. –
охлузвания на лактите на двете ръце, с „контузия /охлузване/ на лява
подбедрица”, без двигателен дефицит и без да е губил съзнание.
Видно от приетите писмени доказателства - амбулаторен
лист № 010321/20.06.2019г., медицинско свидетелство за пред съда амб. №
10321/20.06.2019г., на 20.06.2019г., в 14,45 часа, на ищеца е извършен лекарски
преглед с диагноза : „Други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко
области от тялото”, като при огледа е констатирано обективно състояние : „Оток
и хематом на лява лопатка 5/7 см. с охлузванел Хематом лумбално 7/7 см. Оток и
хематом на дясно рамо странично и отзад. Хематом над ляво ухо
Безспорни по настоящото дело са фактите, че ищецът е
предявил пред ответника „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве” АД застрахователна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10000,00 лв., получена от ответното дружество с
вх. № 1995/01.07.2019г., въз основа на която е образувана преписка по щета с
реф. № 0801-002474/2019-02. От приетите писмени доказателства – преписка по щета
реф. № 0801-0002474/2019-02, в т.ч. претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди вх. № 1995 от 01.07.2019г., уведомление изх. №
2692/17.07.2019г., известие за доставяне и обратна разписка – 2 броя, молба №
2528/14.08.2019г., удостоверение за банкова сметка, ***. от „ОББ” АД, пълномощно,
уведомление № 3393/03.09.2019г., известие за доставяне, се установява, че между
страните е проведена кореспонденция, удостоверена с цитираните по-горе
документи, но до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ответникът
не е изплатил на ищеца претендираното от него обезщетение изцяло или частично.
Видно от показанията на свидетеля Х.Х. /мл.автоконтрольор в РУ Г.Оряховица/, по
време на работа получил сигнал за водач, блъснал пешеходци, откарани от водача
в Бърза помощ, като той бил изпратен да установи участниците в ПТП. Свидетелят
посочва, че водачът на лекия автомобил и двамата пешеходци били в Бърза помощ,
той проверил водача за алкохол, пробата му била отрицателна. Видно от
показанията на св. Х., водачът на л.а. го завел след това на мястото, където е
станало произшествието; мястото било точно на кръстовището, където се пресичат
улиците „Стоян Михайловски” и „Цар Освободител”, там няма тротоар, има банкет,
няма пешеходна пътека. Свидетелят установява, че на мястото на ПТП нямало следи
от удара; той направил снимки на автомобила и описал в констативния протокол всички
обстоятелства, които са му казали тогава при изясняване на случая. Видно от
показанията на св. Х., двамата пешеходци му обяснили, че са отивали на жп-гарата
да хващат влак, а водачът обяснил, че двамата са вървели по средата на шосето,
по платното. Свидетелят посочва, че това е населено място, ограничението в
населено място е
Видно от
показанията на свидетеля С.Й. /познат на
ищеца/, ищецът е незрящ, но се оправя сам, може да ходи до магазина, купува
си хляб, дори колело може да кара, ориентиран е. Свидетелят знае за инцидента,
защото сутринта М. и В. охкали и пъшкали, разказали му какво се е случило и М. го
помолил да го закара до болницата да го види хирург - не можел да стъпва на
единия си крак; имал голямо ожулване на едната ръка, рамото и гърба го болели;
главата и ухото му били ударени. Свидетелят твърди, че първите 2 седмици ищеца го
боляло много, имал проблем с обслужването и с предвижването, ходел едва – едва,
кракът му бил подут, не можел да стъпи на него. Свидетелят установява, че той
помагал на М. през първите 2 седмици, защото той е сирак. Видно от показанията
на св. Й., М. се оправил горе-долу за 2-3 месеца, но и до ден днешен има
известни оплаквания за кръста и коляното. Счита, че ищецът е станал по-плашлив
след катастрофата; казва, че се притеснява от колите; наплашен е от колите, не
реагира нормално. Свидетелят сочи, че М. му обяснил следното : през нощта
решили да хващат влака, вървели срещу движението от ляво, чули спирачки,
бръмчене на завоя зад тях, някаква кола ги блъснала и двамата паднали на
банкета отстрани.
Видно от показанията на свидетеля Б.Б. /участник в
процесното ПТП/, инцидентът се случил около
2.30 през нощта, в тъмната част на денонощието, когато свидетелят бил на работа
и отивал по сигнал на СОТ на гара Г.Оряховица, управлявайки служебния автомобил
надолу от Електротехникума в посока гарата. Свидетелят твърди, че мъж и жена вървели
по средата на платното; той реагирал, за да не настъпи челен удар, свил наляво,
но колата поднесла, в последния момент ги бутнал и ги ударил странично. Свидетелят
посочва, че в кръговото бил със скорост 50 км/час, но надолу може да е бил с
60-65 км/час, а разрешената скорост е 50 км/час в населено място. Свидетелят Б.
заявява, че там е тъмна част, пострадалите не били със светли дрехи, движели се
в посока към гарата, на средата на платното, не носели светлоотразителни
жилетки, не използвали и фенерче. Видно от показанията на св. Б., той използвал
спирачната система с максимално усилие, има и спирачен път, ударил двамата
пешеходци с преден десен калник; след настъпване на ПТП мъжът лежал на земята,
а момичето питало момчето как е; не знае дали са губили съзнание. Свидетелят се
обадил на телефон 112, казал, че е направил ПТП и че ще закара пострадалите в
Бърза помощ, а там ги чакали дежурните полицаи. Свидетелят изчакал там повече
от час, дали им документ, че нямат травми, след това ги закарали до тях, а той
отишъл в полицията да му съставят акт. Чувства се виновен за инцидента.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х., Й. и Б.,
доколкото същите удостоверяват факти, непосредствено възприети от тях във
връзка с процесното ПТП и със състояние и поведението на ищеца след него, както
и в частта им и доколкото показанията им съответстват помежду си и на приложените
писмени доказателства, а също и на заключенията на приетите САТЕ и СМЕ.
Видно от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, М.Д.Р. е получил травматични увреждания, подробно описани в експертизата. От приетата СМЕ се установява, че травматичните наранявания по главата, тялото и крайниците на пострадалия Р. са довели до промяна в неговото клинично здраве, проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болка и страдание, с немалък интензитет по своя характер, сила и продължителност. Видно от приетата СМЕ, като възможен механизъм на получаване на травматичните увреждания от пострадалия Р., може да се приеме контакт на тялото му като пешеходец от и при лек/или тангенциален контакт на тялото с преминаващ л.а., отключил придаден инерционен момент на тялото му, нарушил неговият стоеж, с последващо падане върху терена, с първоначален контакт предимно в лявата странична половина на тялото. Заключението сочи, че получените травматични наранявания от пострадалия Р. са довели до промяна в клиничното му здраве, което определя медикобиологичните критерии на лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводени с болка и страдание, за срок от около 20-25 дни, с лека проява по сила и характер на болките и страдания, които е търпял при проведеното домашно амбулаторно лечение по време на възстановителният период. Видно от СМЕ, по отношение на ищеца е приложено консервативно - медикаментозно лечение : обезболяващи препарати и мазеви превръзки по време на възстановително оздравителният процес, като метод на лечение при този вид травми на меките тъкани; продължителността на оздравителния процес в случая е в рамките на около 20-25 дни, което е и времето на обичайния срок на пълно клинично възстановяване на неговото здраве. От приетата СМЕ се установява, че към настоящият момент лечението е преминало, липсват остатъчни явления от травматичните наранявания, които да са довели до настъпили усложнения в неговият здравен статус; субективните оплаквания от болки с изтръпване на горни и долни крайници в зоните на травматичните наранявания, получени по време на претърпяното ПТП от него, внезапно появяващото се периодично главоболие са в причинна връзка с възникналият пътен инцидент. Приетата СМЕ установява, че към настоящия момент не се провежда лечение относно травмите, които е получил Р. на 20.06.2019г.
Видно от заключението на приетата по делото САТЕ, на
кръстовището на улиците „Цар Освободител” и „Стоян Михайловски” в гр. Г. Оряховица,
към момента на процесното ПТП, е нямало монтирана светофарна уредба и очертани
пешеходни пътеки; на двата подхода към кръстовището е имало монтирани пътни
знаци Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”; пътната настилка
на ул. „Цар Освободител” преди и в района на мястото на ПТП е със силно
износено асфалтово покритие, което е с множество неравности, пукнатини и
„кръпки”. Видно от заключението, в района на ПТП има монтирано улично
осветление, като по данни на Община Г. Оряховица и „ЕРП Север” АД гр. Варна,
уличното осветление в района на ПТП към момента на инцидента е функционирало.
От САТЕ се установява, че ПТП протича на територията на гр.Г.Оряховица, като в
района на настъпването му разрешената максимална скорост, с която водачите на
ППС трябва да се движат, е
Съдът приема заключенията на
СМЕ и САТЕ като обективни, обосновани и съответстващи на приетите писмени и
гласни доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.498,ал.3 във вр. чл.380
от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД се явява допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск е частично
основателен досежно претендирания размер на обезщетението.
Съгласно чл.432,ал.1
от КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380. Според чл.380,ал.1 от КЗ, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
В
хода на производството по този иск, за да бъде уважен същият, следва да бъде
установено кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно : от една страна, наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ответника - застраховател и деликвента по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, а от друга страна е необходимо да се установят обстоятелствата,
породили правото на увредения да получи обезщетение по сключения договор за
застраховка „Гражданска отговорност” - елементите от фактическия състав на
деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина
на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се
предполага до доказване на противното. Съдът намира, че в хода на настоящото
производство се установява наличието на горепосочените предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
гр. София.
От съвкупната преценка на ангажираните по делото
доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица с №
134/20.06.2019г., акт за установяване на административно нарушение серия АА №
178399/20.06.2019г., наказателно постановление № 19-0268-001000/20.06.2019г.,
изд. от началник сектор към ОДМВР Велико Търново, и заключението на изцяло
кредитираната от съда САТЕ, съдът приема за установено, че в случая е настъпило
твърдяното от ищеца застрахователно събитие, вследствие извършено виновно,
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ВТ8882КН
– Б.Й.Б. с ЕГН **********, който не е изпълнил задълженията си, установени в чл.20,ал.2
от ЗДвП, като водач на горепосоченото МПС, при избиране скоростта на движението
да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. Въз основа на приетата САТЕ, цитираните писмени доказателства и от
показанията на св. Б. Б., се обосновава извод, че нарушавайки нормата на чл.20,ал.2
от ЗДвП, чрез несъобразяване
на скоростта на движение (около 60-
Съдът намира за безспорно установено по
делото и наличието на друга изискуема предпоставка за уважаване на иска - договорно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, като ответникът
признава факта, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие - 20.06.2019г., е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност” за лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ВТ8882КН,
със застрахователна полица № BG/30/1180-03346042,
сключена на 28.11.2018г. със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, т.е. ответникът
- застраховател е пасивно, материалноправно
легитимиран да отговаря по предявената искова претенция.
На следващо място, съдът приема за доказани
от приетите по делото писмени и гласни доказателства, САТЕ и СМЕ, твърденията
на ищцовата страна относно настъпването на неимуществени вреди за ищеца М.Р.,
които са в пряка причинна връзка с противоправното деяние, описано по-горе.
Налице е фактическият състав на непозволено увреждане и съответно - възникнало
задължение за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение се определя на принципа на справедливостта. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС № 4/1968г., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
като характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. В постановени
по реда на чл.290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС /Решение №
749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010г.
по т.д. № 708/2009г. на ІІ т.о.; Решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г.,
ІІ т.о.; Решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г./ се излага становището,
че понятието „неимуществени вреди" включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът
следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждане на пострадалия /Решение № 83-2009, II т.о. по
т.д. № 795/2008г. на ВКС, Решение № 1-2012-II т.о. по т.д. 299/2011г. на ВКС/.
С оглед изложеното по-горе и съгласно чл.51,ал.1 във
вр. чл.52 от ЗЗД, на увреденото лице М.Р. се дължи обезщетение за причинените
от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди би следвало да бъдат обезщетени със сума в размер на 5000,00 лв. При
определяне на размера на същите съдът съобрази характера на причинените
травматични увреждания – кръвонасядане с оток на меките тъкани на лявата
лопатка с размери 5/7см., кръвонасядане в поясната област с размери 7/7см.,
кръвонасядане с оток на дясното рамо странично и отзад, кръвонасядане на меките
тъкани на главата над ляво ухо
Съдът намира за основателно, обаче, релевираното
възражение от ответника за приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия Р. – допринасяне за настъпване на ПТП от
пешеходеца поради нарушение на правилата за движение по пътищата. Съдът счита
за установено в процесния случай, че с поведението си към момента на настъпване
на ПТП – движение по платното за движение в тъмната част на денонощието (нощно
време - около 2,40 ч. през нощта), ищецът е допуснал нарушение на разпоредбата
на чл.108,ал.1 и ал.2,т.1 от ЗДвП, вменяващи
задължение на пешеходецът да се движи по тротоара или банкета на пътното
платно, а когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани, да се движи по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница. В тази връзка, на първо
място, от приетата и неоспорена от ищеца САТЕ се установява, че пешеходецът М.Р.
се е движил надлъжно по пътното платно, около средната му част, като е бил с
гръб към застигащия го лек автомобил и не имал възможност да го забележи, в
резултат на което мястото на първия контакт при удара за л.а. е странично - в
областта на началото на предния десен калник, а за пешеходеца е в областта на
лявата подбедрица странично; ударът е приплъзващ, като тялото на пешеходеца се
качва на предния капак на л.а., достига и чупи предното панорамно стъкло. Същевременно,
от заключението на приетата по делото и неоспорена от ищеца САТЕ, се установяват
и фактите, че отляво на платното за движение на ул. „Цар Освободител” (гледано
съгласно направлението на движение на водача на л.а. и пешеходеца), след
кръстовището с ул. „Стоян Михайловски”, се намира осветен земен пътен банкет,
който води към тротоар, изграден от базалтови плочи, но пешеходецът Р. не се е
движил по тези безопасни площи, по този безопасен пътен банкет и тротоара, а е
предпочел да се движи по платното за движение. При така установеното въз основа
на заключението на САТЕ, както и от приетата СМЕ, в случая може да се обоснове
извод, че ищецът Р. е нарушил нормата на чл.108,ал.1 и ал.2,т.1 от ЗДвП, което
поведение на пострадалия е допринесло пряко и непосредствено за настъпване на произлезлите
вреди. С оглед изложеното, настоящия състав приема за основателно възражението на
ответника за намаляване на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД, поради което определя 50 % съпричиняване на
вредоносния резултат при ПТП от страна на ищеца М.Р..
Не на последно място, от приетите
писмени доказателства, съдържащи се в преписка по щета с реф. №
0801-002474/2019-02, в случая се установява изпълнение на изискванията,
установени в чл.380,ал.1 от ГПК от страна на ищеца, а именно : като лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
ответника-застраховател писмена застрахователна претенция и да предостави пълни
и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Предвид изложените по-горе съображения,
съдът приема, че по делото са доказани всички необходими предпоставки, за да
бъде уважен искът с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.380 от КЗ във вр.
чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. С оглед изложеното
по-горе, съдът определя претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
сумата от 5000,00 лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение на
сума, съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, т.е. в размер на 2500,00 лв., дължимото обезщетение е в размер на
сумата 2500 лв., за претърпените неимуществени вреди. Предвид основателността
на исковата претенция, основателна е и претенцията за лихва. Същата, съобразно
правилото на чл.497,ал.1 от КЗ, с оглед датата на получаване на писмена
застрахователна претенция от застрахователя на 01.07.2019г.,
представяне от ищеца на доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл.106,ал.3 от КЗ, на датата 14.08.2019г., е
дължима считано от 05.09.2019г., с изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ, като по-ранна дата от изтичането на срока по срока по чл.496,ал.1
от КЗ, съгласно изискванията на чл.497,ал.1,т.1 и т.2 от КЗ. При това положение, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 2500 лв.,
считано от 05.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Предвид изложените по-горе съображения,
предявеният иск се явява неоснователен за сумата 2500 лв., представляваща
горница над присъдените 2500 лв. до определения размер от 5000 лв., и следва да
бъде отхвърлен в тази негова част поради установено съпричиняване, а претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
деянието следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски за платена държавна такса в размер на 200 лв., за възнаграждения
на вещи лица общо в размер от 300 лв., за депозит за призоваване на свидетел –
15 лв., за платено адвокатско възнаграждение – 650 лв., т.е. общо 1165 лв.,
които следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно на уважената част
от иска, а именно – в размер от 582,50 лв.
На основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК, основателна се
явява и претенцията на ответника за присъждане на направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер от 100 лв., за призоваване на
свидетел – 25 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение – 200, т.е. общо 325
лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца съразмерно на отхвърлената
част от иска, а именно – 162,50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Изгрев”, ж. к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Д.” № 1, представлявано от
изпълнителните директори Б.И. и Ж.К., ДА
ЗАПЛАТИ на М.Д.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/30/1180-03346042, сключена на 28.11.2018г. със „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД по отношение собствеността и ползването на лек
автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ВТ8882КН, за причинени неимуществени вреди на М.Д.Р. от ПТП, настъпило на 20.06.2019г.,
около 02.40 ч., в гр. Горна Оряховица, на кръстовището на ул. „Цар Освободител”
и ул. „Стоян Михайловски”, причинено виновно от водача на лек
автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ВТ8882КН – Б.Й.Б. ***, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.09.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.432,ал.1 във вр. чл.498,ал.3
във вр. чл.380 от КЗ във вр.
чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, предявен от М.Д.Р.
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адв. С.И. от ВТАК, против „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, за сумата 2500 лв., представляваща разлика от присъдените 2500,00
лв. до претендирания размер на обезщетението от 5000 лв., както и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на настъпване на
деянието /20.06.2020г./ до 05.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”,
ж. к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Д.” № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б.И. и Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ на
М.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес ***,
СУМАТА от 582,50 лв. /петстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща направените
по делото разноски за държавна такса, за възнаграждения на вещи лица, за
депозит за един свидетел и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
М.Д.Р.
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Изгрев”, ж. к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Д.” №
1, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Ж.К, СУМАТА от 162.50 лв. /сто шестдесет
и два лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за
призоваване на свидетел, за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………………..