№ 479 / 30.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
29.07.2019 година
г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 447 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „. Б. Е. г., чрез пълномощника си адв. Д.Ц. поддържа, че по ч.гр.д.№ 2629/2018г. на РС Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 593.63 лева главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и сумата от 101.22 лева мораторна лихва начислена върху главницата от 382.49 лева за периода от 08.01.2016г. до 26.10.2018г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението и разноските по делото, 25.00 лв. държавна такса.
Поддържа, че вземането му произтича от договор за мобилни услуги № М4134664 от 18.06.2014г., с който на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги за избран мобилен н., съгл. сключени Приложения, неразделна част от договора. Подписано е Приложение №. от 18.06.2014г., с което е избран тарифен план за т. н. 0., с месечна абонаментна такса в размер на 14.90 лева, като срокът на ползване на услугата изтича на 18.06.2016г.
Ищецът твърди, че към сключения рамков договор, е сключен и договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти от 02.12.2015г. и с Приложение №. е добавен нов т. н. **********, за който е избран тарифен план с месечна абонаментна такса от 14.90 лева. Към посочения н. е закупен и продукт на изплащане с договор за продажба на изплащане от 02.12.2015г., като в чл.4 от договора са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 6.00 лева. Заявява, че предмет на същия е пакет таблет ALC Pixi3 83GBlac+Post 128K- MIC.
Поддържа, че за предоставяните услуги на абоната, издава ежемесечни фактури. В срока на действие на договорите ответникът не е изпълнил свои парични задължения по 10 броя фактури, издадени за периода от 18.12.2015г. до 20.06.2016г. Задълженията по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно т.26.5 от Общите условия, мобилния оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на фактурата за плащане на посочената в нея сума, през който период вземането е ликвидно и изискуемо.
Ищецът заявява, че неизпълнението от страна на ответника да заплати сумите за доставените услуги е довело до предсрочно прекратяване на договора по вина на последния, поради изпадането му в забава, за което е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер от 211.14 лева. При неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължи на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по негова сметка, която лихва за този период възлиза на сумата от 101.22 лева.
Поддържа, че поради липса на изпълнение от страна на ответника подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като такава е издадена на 31.10.2018г.
Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с оглед дадените от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 593.63 лева главница, сумата от 101.22 лева мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва от 26.10.2018г., в т.ч. и разноските по заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение на 31.10.2018г. Моли за присъждане и на разноските в настоящето производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът Е.Д.Г. xxx, чрез особения представител, адв.Е.А., в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения установителен иск. По същество в писмена защита не оспорва възникването на облигационно отношение по повод сключени договори с мобилния оператор. Оспорва претендираната от ищцовото дружество неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. На първо място поддържа, че за да бъде прекратен договора за мобилни услуги, фактическия състав изисква освен неплащане на дължимите суми от абоната, и изрично волеизявление на доставчика за прекратяване на договора. Такова волеизявление в случая липсва. На следващо място, че клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. А освен това клаузата за неустойка е и неравноправна по см. на чл.143 от ЗЗПотр.
Моли за отхвърляне на предявената претенция за неустойка, като неоснователна, поради изложените съображения.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Е.Д.Г. xxx, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№2629/2018 година по описа на РС – Монтана. На 31.10.2018г. е издадена заповед за изпълнение за сумата от 593.63 лева главница, сумата от 101.22 лева лихва за забава, начислена за периода от 08.01.2016г. до 26.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018г., както и разноските по делото в размер на 26.00 лева заплатена държавна такса. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК. В законоустановения едномесечен срок, след изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Безспорно е установено също така, че ответникът Е.Д.Г. е абонат на дружеството по повод на сключен договор за мобилни услуги № М4134664 от 18.06.2014г., с който на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги за избран мобилен н., съгл. сключени Приложения, неразделна част от договора. Подписано е Приложение №. от 18.06.2014г., с което е избран тарифен план за т. н. 0., с месечна абонаментна такса в размер на 14.90 лева, като срокът на ползване на услугата изтича на 18.06.2016г.
Към сключения рамков договор, е сключен и договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти от 02.12.2015г. и с Приложение №. е добавен нов т. н. **********, за който е избран тарифен план с месечна абонаментна такса от 14.90 лева. Към посочения н. е закупен и продукт на изплащане с договор за продажба на изплащане от 02.12.2015г., като в чл.4 от договора са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 6.00 лева. Предмет на договора за продажба на изплащане е пакет таблет ALC Pixi3 83GBlac+Post 128K- MIC.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 18.12.2015 г. до 20.06.2016 г. ищецът е издал:
- фактура №*********/18.12.2015г., с падеж 07.01.2016г. за сумата от 90.94 лева. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните номера.
- фактура №*********/18.12.2015г., с падеж 07.01.2016г. за сумата от 6.00 лева.
- фактура № *********/ 20.01.2016г., с падеж 09.02.2016г. за сумата от 145.10 лева.
- фактура № *********/ 20.01.2016г., с падеж 09.02.2016г. за сумата от 6.00 лева.
- фактура № *********/ 18.02.2016г., с падеж 09.03.2016г. за сумата от 8.45 лева.
- фактура № *********/ 18.02.2016г., с падеж 09.03.2016г. за сумата от 6.00 лева.
- фактура № *********/ 18.03.2016г., с падеж 07.04.2016г. за сумата от 6.00 лева.
- фактура № *********/ 20.04.2016г., с падеж 10.05.2016г. за сумата от 6.00 лева.
- фактура № *********/ 18.05.2016г., с падеж 07.06.2016г. за сумата от 6.00 лева и
- фактура № *********/ 20.06.2016г., с падеж 10.07.2016г. за сумата от 102.00 лева.
Общата стойност на издадените от оператора фактури е в размер на 382.49 лева.
Плащане от страна на ответника не е постъпило и поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 382,49 лв., на основание ОУ на мобилния оператор т.40.ж вр. с т.54.1 и вр. с чл.6.3 от договорите, ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника.
Във връзка с прекратяването на договорите, са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на основание чл.92 от ЗЗД, като размерът е 211.14 лева, за мобилни услуги за т. н. xxxx по Договор от 02.12.2015г.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
По делото е безспорно установено, че страните са били в облигационни отношения с основание сключени договори за предоставяне на мобилни и фиксирани съобщителни услуги от 2014г. и 2015г., със срок на действие 24 месеца от сключването им. Не е установено твърдението на ищеца, че тези договори са прекратени от него едностранно поради забава в плащанията от страна на ответника, като потребител на услуги. В исковата молба не са изложени конкретни фактически твърдения за периода на забавата по всеки един от сключените между страните договори.
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Законът изисква предупреждението да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Изискването за писмено предупреждение до длъжника за развалянето на договора не е дерогирано от приложимите между страните общи условия.
Според т.54.1 от същите едностранното прекратяване на сключен договор за мобилни услуги не настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава да заплати задълженията си, а дава право на доставчика да го прекрати на това основание. За упражняване на това право следва да е налице писмено изявление на А1 България като кредитор, изправна страна по договора, което да достигне до другата страна, каквито доказателства по делото няма, поради и което съдът приема, че договорите между страните не са прекратени поради виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, предвидени в т.26.5 от ОУ за плащане на посочената във фактурата сума в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 15 дни след датата на издаването й.
Липсата на твърдяното от ищеца основание за прекратяване на процесните договори за съобщителни услуги – виновно неизпълнение задълженията от страна на ответника като потребител води до неоснователност на претендираната за плащане неустойка в общ размер от 211.14 лева. Неустойката е договорена в случай на прекратяване на договорите по вина на потребителя в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси до края на срока на договора, като по делото не се установи договорите да са прекратени по вина на потребителя, поради и което неустойка не се дължи.
От друга страна, дори и да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на потребителя, то настоящия състав на съда приема, че неустоечната клауза се явява нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗПотр. вр. с чл.143, т.5 и т.14 от с.з. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗПотр. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗПотр. неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В нормата на чл.143 от ЗЗПотр. се съдържа примерно изброяване на неравноправни клаузи, а разпоредбата на чл.144 посочва изключенията. За да е нищожна една клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да е неравноправна, осъществявайки някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗПотр., да не попада в някое от изключенията на чл.144 и да не е уговорена индивидуално.
В случая съдът намира, че процесната клауза за неустойка осъществява фактическия състав на чл.143, т.5 от ЗЗПотр. – задължава потребителя при неизпълнени на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, както и по чл.143, т.14 от ЗЗПотр. – налага на потребителя изпълнение на неговите задължения за заплащане на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края на първоначално уговорения срок, без доставчикът на практика да предоставя услугите, като същевременно не попада в изключенията по чл.144 от ЗЗПотр. Клаузата от процесния договор, предвиждаща търсената от ищеца неустойка не е индивидуално уговорена, тъй като представлява част от предварително изготвен от оператора бланков договор, в който се попълват при подписването му единствено данните индивидуализиращи конкретния потребител и избрания тарифен план /вид предоставяна услуга/.
Ето защо ответникът, в качеството си на потребител, не би могъл да влияе върху съдържанието му, договаряйки със служителя на дружеството, промени в бланкетните клаузи. Противното – предоставена такава възможност при подписване на процесните договори, не се установява от ангажираните от ищеца писмени доказателства. Съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна и по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В тази насока е формирана съдебна практика на ВКС (Решение №.10 от 21.07.2016г. на ВКС по т.д.№ 122682015г. І т.о.), приемаща нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустоечни клаузи в договори с периодично изпълнение, които предвиждат при прекратяване на правоотношението, заплащане на неустойка в размер на останалите периодични платежи до крайния уговорен срок на договора, т.к. позволяват едната страна по правоотношението да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получила, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя своята насрещна престация. Така се създават условия за неоснователно обогатяване на едната страна и позволяващата това неустойка излиза извън присъщите й по закон функции и нарушава принципа за справедливостта.
Претенцията за заплащане на сумата от 382.49 лева, представляваща сбор от неплатени месечни суми по издадените за периода фактури по договор от 18.06.2014г., се явява доказана и основателна.
Безспорно е, че страните са сключили договор за мобилни услуги от 18.06.2014г., по силата на който ответникът е следвало да заплаща в определен срок и размер съответните месечна абонаментна такса и потребление. Ищецът е изпълнил задълженията си като е предоставил на ответника услугата, достъп до мобилната мрежа на оператора, а последния не е изпълнил поетите задължения да заплати предоставените услуги. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил в договорените срокове задълженията си за процесния период, за което не е представил писмени доказателства, поради и което дължи сумата от 382.49 лева.
В горния смисъл се явява основателна и претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД, която е акцесорна и следва съдбата на главния иск. Лихвата е начислена, считано от деня след настъпване падежа на първата фактура, 08.01.2016г., до датата на предявяване на претенцията, 26.10.2018г., която е в размер на 101.22 лева.
Предвид гореизложеното съдът приема за установено вземане на ищеца в размер на 382.49 лева главница и сумата от 101.22 лева мораторна лихва за забава, като над този размер до претендирания от 593.63 лева искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли. Претенцията за сумата от 211.14 лева, претендирана като неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
Съобразно този изход на делотои на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 18.10 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 262.44 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображени, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „. Б. Е., Е. 1., със седалище и адрес на управление г. С. р. И. у. №., към Е.Д.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 382.49 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 26.10.2018 година до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 101.22 лева – законна лихва за забава за периода от 08.01.2016г. до 26.10.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1532/31.10.2018г. по ч.гр.д.№ 2629/2018 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК от „. Б. Е., Е. 1., със седалище и адрес на управление г. С. р. И. у. №. срещу Е.Д.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx иск за установяване на вземане в размер на 211.14 лева общо, неустойка за мобилни услуги за т. н. xxxx по Договор от 02.12.2015г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.10.2018 година, издадена по ч.гр.д.№ 2629/2018 година по описа на Районен съд – Монтана, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „. Б. Е., Е. 1., със седалище и адрес на управление г. С. р. И. у. №. сумата от 18.10 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 262.44 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: