№ 941
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110209970 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ДРУЖЕСТВО“ АД, ЕИК /НОМЕР/, срещу
Наказателно постановление № Р-10-467 от 09.06.2021 г., издадено от заместник-
председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност”, с което на основание чл.221, ал.8, т.3, пред.2 от Закона
за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 10 000
лева за нарушение на чл.100о¹, ал.1, вр. чл.100т, ал.4, вр. ал.1, изр.1, пред.1 от ЗППЦК.
В жалбата се твърдят допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Претендира се и маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
забавата била само с два дни и нямало настъпили вредни последици. Пледира се за
отмяна на атакуваното НП или евентуално за намаляване размера на наложената
имуществена санкция. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че въпреки
1
краткия срок на забавата, то нарушението било повторно, поради което нямало как да е
маловажно. Представя писмени бележки и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател „ДРУЖЕСТВО“ АД е публично дружество вписано
под № РГ-05-0020 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни
книжа, воден от КФН. Поради тази причина юридическото лице има задължение
съгласно чл.100о¹, ал.1 от ЗППЦК да разкрива публично уведомление за финансовото
си състояние в срок до 30 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие. За
третото тримесечие на 2020 година задължението по чл.100о¹, ал.1 от ЗППЦК за
публично уведомление за финансовото състояние е следвало да бъде изпълнено до
30.10.2020 г., включително, чрез публикуването му в единната система за предоставяне
на информация по електронен път, изградена и поддържана от КФН – e-Register,
каквото е изискването на чл.100т, ал.4 от ЗППЦК, вр. чл.43, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2
от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на
регулиран пазар на ценни книжа и за разкриване на информация от публичните
дружества и другите емитенти на ценни книжа.
Служители на КФН осъществили проверка във връзка с публикуването на
уведомленията за финансовото състояние за третото тримесечие на 2020 г., постъпили
в КФН на хартиен носител и по електронен път чрез единната система за предоставяне
на информация по електронен път, изградена и поддържана от КФН – e-Register. При
проверката било установено, че дружеството-жалбоподател „ДРУЖЕСТВО“ АД не е
представило в срок до 30.10.2020 г., включително, уведомление за финансовото си
състояние за третото тримесечие на 2020 г. Нарушението е било извършено на
31.10.2020 г. (събота), тъй като предходния ден е изтекъл срокът за подаване на
уведомлението, а същото било подадено на 02.11.2020 г. (понеделник), като 31
октомври и 1 ноември били събота и неделя – неработни дни.
Дружеството било поканено да изпрати представител за съставяне на акт в
тридневен срок от получаване на поканата. Същата е била получена на 08.12.2020 г.,
но до 11.12.2020 г. и към датата на съставяне на АУАН – 05.01.2021 г. не се явил
представител за съставяне на акта. Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № Р-06-
1 от 05.01.2021 г. за нарушение на чл.100о¹, ал.1, пред.1, вр. чл.100т, ал.4, вр. ал.1,
2
изр.1, пред.1 от ЗППЦК. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели,
след което бил изпратен за връчване на нарушителя. Актът бил връчен на 11.01.2021 г.
на представляващ дружеството-нарушител, а последният го подписал без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № Р-10-467 от
09.06.2021 г., с което на основание чл.221, ал.8, т.3, пред.2 от Закона за публично
предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл.100о¹, ал.1, вр. чл.100т, ал.4, вр. ал.1, изр.1, пред.1 от ЗППЦК.
По делото беше разпитана свидетелката К.Д., като показанията на същата са
логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират изцяло с констатациите
обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното
постановление, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелката подробно
разказва за извършената проверка и констатациите от нея, а именно, че
„ДРУЖЕСТВО“ АД не е представило в срок до 30.10.2020 г., включително,
уведомление за финансовото си състояние за третото тримесечие на 2020 г., а е
сторило това на 02.11.2020 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката Д., както и
от приложените по делото писмени доказателства, които също изцяло кореспондират
на изложеното от свидетеля.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна
страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на
юридическото лице, който след получаване на надлежна покана не се е явил за самото
съставяне на акта. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието
му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване,
отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение. Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в
3
процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.100о¹, ал.1 от ЗППЦК, емитентът е длъжен да
разкрива публично уведомление за финансовото си състояние в срок до 30 дни от края
на първо, трето и четвърто тримесечие. Дружеството-жалбоподател има качеството на
емитент по смисъла на ЗППЦК, като същото е публично дружество и е вписано под №
РГ-05-0020 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа,
воден от КФН. По делото се доказа категорично от обективна страна, че то не е
изпълнило задължението си да представи пред КФН в срок до 30.10.2020 г.,
включително, уведомление за финансовото си състояние за третото тримесечие на
2020 г. Нарушението е било извършено на 31.10.2020 г. Законосъобразно са
определени датата и мястото на извършване на нарушението. Доколкото се касае за
неизпълнение на дължимо по закон действие в определен срок - до 30.10.2020 г., то с
изтичането му задълженото лице е осъществило състава на нарушението по чл.100о¹,
ал.1, вр. чл.100т, ал.4, вр. ал.1, изр.1, пред.1 от ЗППЦК. Правилно е определено и
мястото на извършване на нарушението, а именно град София, предвид факта, че
задължението е следвало да бъде изпълнено по седалището на КФН, което е именно в
столицата. Датата на нарушението е точно определена предвид обстоятелството, че
30.10.2020 г. е било петък (работен ден). Нарушението е формално, тоест на просто
извършване, поради което за съставомерността му от обективна страна не е
необходимо настъпването на някакви неблагоприятни последици.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за субективната страна на деянието,
към която също така спадат причините и мотивите за извършване на нарушението.
Отговорност за това неизпълнение съгласно чл.221, ал.8 от ЗППЦК носят и
юридическите лица, поради което АНО е наказал именно дружеството емитент
„ДРУЖЕСТВО“ АД. Юридическото лице е било вписано като емитент в регистъра на
КФН към датата на нарушението, поради което е следвало да изпълни задължението си
по чл.100о¹, ал.1 от ЗППЦК, като не се предвиждат изключения. Следователно
задължението е за всеки един емитент.
Правилно отговорността на жалбоподателя е била ангажирана на основание
чл.221, ал.8, т.3, пред.2 от ЗППЦК. Съгласно цитираната разпоредба на емитент
юридическо лице, което не изпълни задължението по чл.100о¹, се налага имуществена
санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв. при повторно нарушение, а настоящото е
такова, тъй като с НП № Р-10-48/20.01.2020 г. на дружеството-жалбоподател е била
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв., на основание чл.221, ал.8, т.3,
пред.1 от ЗППЦК за нарушение на чл.100о¹, ал.1, вр. чл.100т, ал.1, изр.1, пред.1, вр.
ал.4 от ЗППЦК. Това наказателно постановление е било връчено на наказаното лице на
23.01.2020 г., не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 31.01.2020 г. Съобразно
4
легалната дефиниция на § 1, т. 24 от ДР на ЗППЦК, „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение, а в случая несъмнено се
доказа, че настоящото нарушение е извършено в този едногодишен срок, тоест при
условията на повторност.
Независимо, че административното нарушение, за извършването на което е
издадено наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата
съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият
съдебен състав намира, че установените фактически констатации следва да се
субсумират под разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен
случай. Нормата на чл.28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с
оглед вида на нарушенията - резултатни или формални. В този смисъл, не може да се
обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се
включва настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай. Елементът обществена опасност, като
обективен такъв винаги подлежи на обсъждане, а преценката за наличието на
маловажност е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за дефинирането на института на маловажността
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при
които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност: време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни
за други извършени нарушения и т.н. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за
„маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Отнася
се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален,
предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да
не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на същата.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да
бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора,
с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и
по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен
5
съд. Наказанието е „явно несправедливо“, когато не съответства на обществената
опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и на целите по чл.12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правов ред /лична превенция/ и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани /генерална
превенция/. Идентични аргументи важат и в процеса по индивидуализация на
„имуществената санкция“. Принципът на пропорционалност при преценката за
налагане на имуществена санкция за извършеното е последователно застъпен както във
вътрешното право на Република България (чл.35, ал.3 от НК, чл. 11 от ЗАНН), така и в
чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година. Задължението
за депозиране на уведомление за финансовото състояние за третото тримесечие на
2020 г. обезпечава ефективния надзор от страна на КФН, но налагането на санкция и то
в размер на 10 000 лева за забавено с 3 дни деклариране обаче, в случая надхвърля
границите на подходящото и необходимо при постигане на легитимно преследваните
от законодателството цели. Тук трябва да се отчете, че срокът за подаване на
уведомлението е бил до 30.10.2020 г. – петък включително, като следващите два дни са
били неработни – събота и неделя и реално уведомлението е било подадено на
следващия работен ден след изтичането на срока, а именно на 02.11.2020 г. –
понеделник. В тази връзка е невярно твърдението на страница 2 от издаденото НП, че
закъснението било повече от месец. Независимо, че става въпрос за повторно
нарушение, то забава от три дни (в случая реалната забава е само един ден, понеже два
от тези три дни са били неработни) не може да се приеме като деяние с такава
обществена опасност, която да оправдава налагане на имуществена санкция дори в
минималния размер от 10 000 лева. През двата почивни дни КФН надали е
осъществявала ефективен надзор, тоест възможността за осъществяването на този
надзор е била засегната само с един работен ден. Макар и с минимално закъснение,
жалбоподателят е изпълнил своите правни задължения по собствена воля, а не след
започнала вече проверка на контролния орган, което в значителна степен занижава
интензитета на проявление на извършеното и придава незначителен характер на
конкретно констатираното бездействие. Независимо от обстоятелството, че
нарушението се явява формално, в случая липсват ангажирани и доказателства за
настъпили допълнителни, макар и несъставомерни вредни последици.
Несвоевременното подаване на уведомлението не е причинило вреди на държавата или
трети лица, поради което и органът е можел да постигне генерална и индивидуална
превенция и посредством предупреждаване на нарушителя. Посочените факти
обосновават извод, че изследваното деяние представлява маловажен случай на
административно нарушение, за което на основание чл. 28 б. „а“ от ЗАНН деецът е
следвало, вместо да бъде наказан, да бъде изрично предупреден, че при повторно
извършване на нарушение ще бъде санкциониран. Подобно предупреждение в пълна
6
степен би осъществило указаните в чл. 12 от ЗАНН превантивни цели – най-вече да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред. Освен
това наложеното наказание от 10 000 лева се явява явно несправедливо и
несъразмерно, съпоставено със срока на забавата. Като е сторил друго, наказващият
орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде
отменено.
Макар с жалбата дружеството-жалбоподател да е направило декларативно
искане за присъждане на разноски, то по делото няма доказателства за реално сторени
такива. Жалбата е била подадена от законния представител на юридическото лице и
няма данни да е бил упълномощаван адвокат, на който да е заплащано адвокатско
възнаграждение. По делото няма и заплатени някакви държавни такси. В съдебно
заседание не се яви и процесуален представител на наказаното лице. В тази връзка не
следва да бъдат присъждани разноски в полза на жалбоподателя. Такива не трябва да
бъдат присъждани и за наказващия орган, тъй като наказателното постановление се
отменя.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, пред.3 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-467 от 09.06.2021 г., издадено от
заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл.221, ал.8,
т.3, пред.2 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на
„ДРУЖЕСТВО“ АД, ЕИК /НОМЕР/ е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на
чл.100о¹, ал.1, вр. чл.100т, ал.4, вр. ал.1, изр.1, пред.1 от ЗППЦК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7