Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……/ 28.08. |
Година 2020 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на двадесет и девети юли |
Година 2020 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 893 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по чл. 91 ал. 3 вр. ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. чл. 155 ал. 9 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Н.Е.К.“ ЕАД твърди да притежава лицензия за осъществяване на дейностите „обществена доставка на електрическа енергия“ и „координатор на специални балансиращи групи. Твърди също така ответникът „К.У.П.“ АД да е собственик на вятърна електроцентрала в село Българево, община Каварна и производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Сочи, че ответникът не е прехвърлил отговорността си за балансиране на координатор на комбинирана балансираща група при условията на чл. 11 ал. 9 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Позовавайки се на чл. 63 ал. 2 ПТЕЕ счита ответника за включен в координираната от ищеца група на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Твърди, че ответникът не е съобразявал производството с прогнозно планираното, в резултат на което са реализирани небаланси. Застъпва теза, че ответникът дължи да подава почасови графици за производство на електрическа енергия в MMS системата на „ЕСО“ ЕАД в деня, предхождащ деня на доставка на електрическа енергия, който е и в състояние да предложи обективни и балансирани графици за произвежданата от него енергия, съобразявайки техническите параметри, оборудване и условия на работа на собствените си производствени мощности. Твърди, че задължението за заплащане стойността на небаланса произтича от несъобразяване на ответника на реалното производство и посочената от самия него прогнозна стойност. Застъпва теза, че посредством разпределението на разходите за балансиране производителите се стимулират да предвиждат реално количеството енергия, което ще консумират или продадат, а финансовата отговорност при небаланс цели да бъде избегнат дисбаланс (недостиг или излишък), осигурявайки в крайна сметка и нормалното функциониране на енергийната система. Поддържа и че заплащането на небаланс от страна на производителя е резултат от собственото му недобросъвестно поведение на електроенергийния пазар. Сочи, че обявените формули от НЕК ЕАД съдържат компонент, стимулиращ участниците в групата, ограничаващ размера на небаланса и не противоречи на принципа на справедливостта, а е в негово приложение. Счита, че с Раздел ІV от Методиката предвид вмененото задължение за изкупуване на цялата произведена енергия по административно определена цена, е средство за стимулиране на производителите към спазване на утвърдените производствени графици и недопускане на производство, надхвърлящо нуждите на пазара, съответно да извличат благоприятни правни последици от собственото си противоправно поведение. Застъпена е теза, че предвид вмененото задължение за изкупуване на цялото количество произведена електрическа енергия, произведеното над подадения график до формиране на доход от балансиращия пазар, водещо до неоснователното му обогатяване и затрудняване на балансирането на графиците за покупка и продажба на електрическа енергия от обществения доставчик, което е свързано с нормалното изпълнение на задължението за осигуряване на електрическа енергия за крайните снабдители и защитените потребители както и балансирането в реално време от страна на „ЕСО“ ЕАД и постоянно използване на допълнителни мощности за регулиране - ПАВЕЦ. Използването на този диапазон за регулиране с цел балансиране на нереалистични графици на производителите на електрическа енергия от ВИ би лишило електроенергийната система от необходимия резерв и би породило риск от недостиг на енергия в определени периоди. Определен при условията на Методика за разпределяне на задълженията по небаланси в специална балансираща група с координатор НЕК ЕАД – ОД и Общи принципи за разпределяне на небалансите в рамките на специалните балансиращи групи с координатор НЕК ЕАД, за периода август 2015 г. – декември 2017 г. се твърди приспадащият се за ответника дял от регистрираните небаланси на групата производители на електроенергия от възобновяеми източници и задължение за заплащане на „Услуга Координатор на специална балансираща група“, да възлиза общо на 7 638 079,89 лв. детайлизирано в 29 помесечно издадени фактури. Обвързващата сила на методиката се извлича от чл. 70 ал. 3 ПТЕЕ, а съдържанието на правоотношението счита за определено от проекта на договора за участие в специалната балансираща група на производители на електрическа енергия от ВИ и ВКПТЕЕ, одобрен с Решение № И2-Л-147/06.01.2014 г. на ДКЕВР. Твърди и задължението за заплащане на „Услуга КСБГ“ да произтича от общите принципи за разпределяне на небалансите. Ответникът оспорил извънсъдебно да дължи фактурираните му суми, поради което се иска да бъде осъден да заплати претендираната сума
В отговор по така предявения иск от името на ответника адв. И.Г. и адв. Радослав Захариев излагат довод, че ищецът отказал да подпише предложен от ответника договор за участие в балансиращата група на НЕК ЕАД, несъгласието на ответника с фактурираните му задължения го препятства да промени балансиращата група с оглед нормата на чл. 103 ал. 5 т. 4 ПТЕЕ. Оспорва се ответникът да е обвързан от методиката и общите принципи с довод, че са съставени едностранно от ищеца, който няма нормотворческа компетентност, а ответникът не се е съгласявал с тях. Освен това оспорват ищеца да е осъществявал балансираща услуга, която твърдят да е от компетенциите на ЕСО. Застъпват и теза, че отклонението от графиците се дължи на обективна невъзможност за точно прогнозиране на количеството енергия – да бъде предвидено наличието, силата и плътността на вятъра и невъзможност за контролиране на производството – покриване на недостиг при липса на вятър или ограничаване на производството без нарочно разпореждане от оперативния персонал на териториалното диспечерско управление на ЕСО. Твърди се, че за прогнозиране на производството е ангажирана специализирана компания за прогнозиране на вятъра, която се ангажира с точност на прогнозите с +/- 50 % в най-добрите случаи. Застъпва се довод, че ответникът е в обективна невъзможност да постигне предписания толеранс на точност +/- 10 КВтч. Евентуално е застъпен довод, че прилагането на изисквания към ВЕИ производителите като към АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ, опериращи при съществено различни условия, позволяващи им да контролират първичния енергиен източник с произтичащите от това „допълнителни цени и разходи“ несправедливо утежнява положението на ищеца. Оспорва се ответникът да е изразил съгласие да заплаща месечно за услуга „КСБГ“. Оспорва иска и по размер с довод, че претендираната сума не съставлява дял от разпределен разход на ищеца към ЕСО – закупена енергия поради недостиг в групата след приспадане на реализирания излишък за периода на сетълмент, а пряко формирано от НЕК ЕАД задължение, основано на едностранно създаден от ищеца акт – методика. Застъпва и теза, че не дължи да подава графици до ищеца, така визираното задължение счита за противно на добрите нрави предвид обективната невъзможност за изпълнение на задължението. Счита и че търсеното плащане за неизпълнение на несъществуващо задължение също така противоречи на добрите нрави,съответно Раздел ІV от Методиката считат да противоречи на чл. 19 ал. 1 и чл. 155 ал. 9 ПТЕЕ и одобрените от регулаторния орган общи принципи и е израз на злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 21 т. 1 от Закона за защита на конкуренцията. Застъпена е и теза, че чл. 63 ал. 2 ПТЕЕ и чл. 7- ал. 3 ПТЕЕ противоречат на чл. 44 ЗЗД и чл. 23 т. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за енергетиката както и Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници, целящи осигуряване на равнопоставеност между енергийните предприятия и насърчаване на ВЕИ производството.
Ищецът претендира също така в помесечно издаваните фактури да е определен срок за плащане на фактурираните парични задължения до 20-то число на следващия месец. Счита, че с изтичане на срока ответникът е изпаднал в забава. Твърди, че общият размер на обезщетението според законоустановения механизъм за остойностяването му за периода от 20.10.2015 г. до 08.05.2018 г., включително възлиза на 1110106,50 лв. (съгласно уточнение в молба от 02.07.2018 г.). Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сумата. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК се претендира законна лихва и за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите.
Ответникът оспорва така предявения иск с довод, че главното задължение не съществува.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца адв. Г. поддържа предявените искове. Сочи, че като
производител на електроенергия от възобновяеми
източници ответникът отказал да подпише договор за участие в специална
балансираща група на НЕК ЕАД, но и не е прехвърлил отговорността за балансиране
на координатор, наложило включването му в специална балансираща група на НЕК
ЕАД като обществен доставчик. Претендират се разноски като е представен и
списък. Наведени са доводи в писмени бележки.
По съществото на спора процесуалният
представител на ответника адв. Г. оспорва иска с довод, че ищецът не е направил
разходи в повече от установените от вещото лице, а претендираната сума е
формирана като санкция на неизпълнение на задължение за съблюдаване на графика
при невъзможен за съблюдаване реверанс от 10 киловатчаса. Поддържа теза за недължимост на разноски извън действително предизвиканите
за системата. Претендират се разноски като е представен и списък.
Съдът като обсъди наведените в
процеса доводи и с оглед събраните по делото доказателства, ценени при
условията и по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, а и от представения
Договор за изкупуване на електрическа енергия, изменен впослествие
и досежно срока на действие, се установява постигнато съгласие ищецът да
изкупува произведена от ответника електрическа енергия чрез вятърни
турбогенератори.
С решение № Л-205 от 13.07.2016 г.
на ДКЕВР е издадена лиценция на ответника за
извършване на дейността „производство на електрическа енергия“ за срок от 20
години, изменена с Решение № И1-Л-250-01 от 04.08.2008 г.
С Решение № И2-Л-147 от 06.01.2014
г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране е изменена Лицензия №
Л-147-13/17.12.2014 г. за извършване на дейността „обществена доставка на
електрическа енергия“ като е допълнена с права и задължения за дейността
„Координатор на специални балансиращи групи чрез прилагане на общи недсикриминационни условия за разпределение на небаланса в
групите, спазвайки действащото законодателство. Дадено е указание на „НЕК“ ЕАД
до 24.01.2014 г. да сключи с производителите на енергия от възобновяеми
енергийни източници и високоефективно комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия, с които има сключени договори за изкупуване и които не са
прехвърлили отговорността за балансиране на координатор на комбинирана
балансираща група, договори за участие в балансираща група. Прието е, че нормата
на чл. 11 т. 9 от ПТЕЕ и съгласно чл. 63 ал. 2 от ПТЕЕ придава на договорите
задължителен характер, а не зависи от преценката на страните.
С решение № 5/28.01.2014 г. на
Съвета на директорите на „Нациосанла електрическа
компания“ ЕАД е одобрен Договор за участие в специалната балансираща група на
НЕК ЕАД с производители на електрическа енергия от възобновяеми
източници и от централи с комбиниран цикъл на производство. Видно от Общи
принципи за разпределяне на небалансите в рамките на специалните балансиращи
групи с координатор НЕК АД в качестовто си на
координатор ищецът определя цена на балансиращата енергия в групата за енергиен
недостиг и енергиен излишък, необходими за взаимно компенсиране на небалансите
на членовете в балансиращата група за всеки период на сетълмент,
използва цени на балансираща енергия за енергиен недостиг и енергиен излишък за
всеки период на сетълмент на балансиращия пазар за
уреждане на нетната позиция на НЕК ЕАД пред независимия преносен оператор и
преразпределя разходи или приходи в резултат на осъществените процеси и сетълмент съгласно общите принципи за участие в специалната
балансираща група съобразно методика. Посочено е, че груповият ефект на
небалансите се разпределя при спазване на следните принципи: равнопоставеност
между участниците във всяка подгрупа в специалната балансираща група,
прозрачност на начина на разпределение на небалансите между участниците в
специалната балансираща група, отчитане на индивидуалната точност на
прогнозната на всеки участник и разпределяне на груповия ефект от балансиране
между участниците в специалната балансираща група. Посочено е, че небалансите
на участниците в специалната балансираща група се определят на база агретирани договорени и измерени стойности за производство,
отнесени към всеки член на балансиращата група. Спрямо производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници,
когато те не са избрали друг координатор на балансираща група, е предвидено да
се прилагат специални условия за уреждане на небалансите поради заплащане на
цялото количество произведена електрическа енергия при посочена в договорите за
продажба цена. Посочено е, че специалните условия за уреждане на небалансите са
разписани в методиката за разпределение на небалансите. Указано е, че след
разпределянето на небаланса между всички членове на специалната балансираща
група чрез стимулиране на членовете, които имат небаланс противоположен на
общия небаланс на групата за производителите, се прилага допълнителен механизъм
във връзка със задължителното изкупуване по показанията на средствата за
търговско измерване, утвърден в отношенията между ищеца и производители членове
на комбинирана балансираща група.
Според представената по делото от
ищеца и неоспорена от ответника Методика за разпределяне на задължения по
небаланси в специална балансираща група (СБГ) с координатор НЕК ЕАД – ОД общият
небаланс на СБГ се определя от независимия преносен оператор (НПО). Посочено е,
че с методиката се определят разходите, които трябва да заплати всеки един от
членовете на СБГ за съответния период на сетълмент
като отклоненията между утвърдения график и измерените стойности на
произведената електрическа енергия се компенсира с балансираща енергия от
пазара на балансираща енергия, администриран от НПО, а цените за енергията за
недостиг и за излишък са функция от цените на балансиращия пазар. Указано е, че
при недостиг в групата (произведено по-малко от прогнозираното) определената от
НПО сума се заплаща от СБГ и се възстановява от членовете, които са в недостиг
според тежестта на небалансите им. При излишък (превишение на произведеното от
прогнозираното количество) НПО заплаща на СБГ цена на количеството излишък,
която се разпределя на всички членове, които са в излишък. Членовете на СБГ,
които имат небаланс в обратна посока, съответно излишък при недостиг за СБГ
получават сума, определена по обявена формула, а за недостиг при излишък за СБГ
– заплащат сума, определена по обявена формула.
Съгласно
раздел ІV. Специални условия за
разпределение на небалансите, за разлика от производители на електрическа
енергия от ВЕЦ и ПАВЕЦ, собственост на НЕК ЕАД и производители с които
обществения доставчик има сключени дългосрочни договори за изкупуване на
електрическа енергия и разполагаемост, производители
на електрическа енергия от възобновяеми източници,
чиято енергия ищецът изкупува, след разпределение на небаланса за всеки сетълмент период, когато произведеното количество
електрическа енергия е по-голямо от регистрираното по график, производителият заплаща на координатора определена от него
цена за всеки период на сетълмент на база разликата
между прогнозно и отчетено количество енергия като след изменение с решение №
25/10.07.2017 г. на Съвета на директорите на НЕК ЕАД е предвидено цените за
недостиг и излишък да са еднакви като се определят ежемесечно на база на
регулираната цена, определена от КЕВР за продажба на електрическа енергия на
крайните снабдители и цената за прожба на
електрическа енергия на доставчиците от последна инстанция.
С
решение № 1/13.01.2017 г. на Съвета на директорите на НЕК ЕАД методиката е
допълнена с разписана процедура за договаряне на прогнозен график за
производство с участник в специална балансираща група.
Вещото
лице проф. д-р инж. В.К. сочи, че с въвеждането на свободния пазар на електрическа енергия е утвърдена нова
организация на отношенията между независимия администратор на
електроенергийната система – „ЕСО“ ЕАД с цел оптимизиране управлението на
системата. Това довело до въвеждане на балансиращи групи като от една страна ЕСО
комуникира само с координатора и обработва един общ график, а от друга – до
агрегиране на небалансите на участниците в групата и смекчаване икономическите
последици чрез намаляване на разходите за небаланс. Доброто управление
предполага структуриране на различните производители в самостоятелни групи като
ищецът е в група заедно с други ВЕИ.
В
този процес координаторът на балансираща група 1) изготвя груповия график и го
регистрира в електронната система на ЕСО, 2) заплаща на ЕСО разходите за
небаланс на групата, които се формират от разходите за недостиг, намалени с пиходите от излишък и 3) разпределя разходите, които е
заплатил на ЕСО, между участниците в групата като изготвя справки за сетълмент към всеки от участниците. Всеки координатор
определя подхода за изготвяне на груповия график като по-голямата част го
изготвят на база наличните исторически данни за реалното производство на
групата. Среща се и установена възможност участниците да представят
самостоятелни графици за производство, но само ищецът задължава всички
участници да подават прогнозни графици. Вещото лице сочи, че с оглед
спецификата на източника на енергия – вятъра, индивидуална прогноза за 24 часа
напред е изключително неточна. Грешката се увеличава пропорционално на
прогнозирания период като достига до повече от 85 %. Общата прогноза за групата
е по-точна от математическия сбор на индивидуални прогнози. По-точното
прогнозиране осигурява по-ниски разходи за участниците. Същевременно
определеният допустим праг на отклонение от графика 10 kWh е обективно непостижим за
ответника, използващ за производство вятърни турбини. Спирането на турбината
става много бързо, но последващото й пускане изисква
време и предполага изпадане в небаланс.
Въз
основа на подадените от координаторите графици ЕСО определя общия небаланс като
сумира нетното производство на всички участници и го изважда от нетния график. Съответствието
между производството и потреблението осигурява баланс в електроенергийната
система. Явилият се дисбаланс – недостиг или излишък, се остойностява по
определена от ЕСО методика. Когато групата е в недостиг, координаторът заплаща
определената цена. Когато групата е в излишък – ЕСО заплаща съответна цена. Разходите
при недостиг са по-големи. Основно правило в работата на балансиращия пазар е,
че приходите както на независимия преносен оператор, така и на всички останали
участници и в частност на координаторите, следва да отговарят на действителните
разходи на съответния участник и да покриват разходите за администриране на
дейността. Подходите за разпределение на разходите са различни като всеки координатор
обявява принципите, на чиято основа ще ги разпределя между своите членове. Възприетите
от ищеца са обявени в раздел VІІ на Общите принципи за разпределение на
небалансите в специалната балансираща група на НЕК.
Вещото
лице сочи, че разходите за администриране на специалната балансираща група се
формират от ресурсите, които координаторът влага в тази дейност.
Възприетата
от ищеца методика за разпределение на задълженията по небаланси предвижда
почасово определяне на прогнозната и произведената електрическа енергия като
резултатите – излишък или недостиг, се сумират за календарен месец. Съгласно
раздел ІІІ от Методиката при наличие на участници с излишък и недостиг
балансиращият ефект се изразява в компенсирането му, което в крайна сметка води
до намаляване на разходите за групата. При недостиг на ниво група заплатената
на ЕСО цена за компенсиране на недостига се разпределя между членовете на
групата, които са допуснали недостиг. Този участник поема и разходите на ищеца
към участниците, реализирали излишък, довело и до намаляване на небаланса. Когато
групата като цяло е в излишък, т.е. произведената енергия превишава
прогнозираната, ищецът получава от ЕСО цената за излишъка, а сумата се
разпределя между участниците в излишък. Когато в рамките на групата има и
участник в недостиг, той заплаща и цената за недостиг, определена от ЕСО, която
сума се разпределя между участниците в излишък, пропорционално на техния
принос.
Раздел
ІV от Методиката не държи сметка за въздействието на участника върху общия
разход за групата, а отчита единствено съответствието между прогнозно подаденото
количество енергия в деня, предхождащ производството и реално произведеното. До
10.07.2017 г. цената за недостиг на координатора е равна на цената за излишък в
групата, а цената за излишък на координатора е равна на цената за недостиг в
групата. След тази дата е предвидена единна цена при описан механизъм за
определянето й като в резултат на приложението й участникът в излишък плаща на
ищеца. Участникът в недостиг също получава сума от участника в излишък.
Определен съобразно раздел ІІІ от Методиката делът на ответника от калкулираните
разходи на ищеца за исковия период август-ноември 2015 г., юни, юли,
септември-ноември 2016 г., февруари, април-декември 2017 г. възлиза на
806461,95 лв. без ДДС.
Горното се установява от събраните
по делото доказателства, относими към предмета на изследване в процеса.
При
възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 155 ал. 9 от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ)
Спецификата
на обществените отношения в областта на енергетиката обуславя специфичен подход
при тяхната регламентация и администрирането им. Нормата на чл. 91 ал. 2 ЗЕ
придава меродавност на правила за търговия с електрическа енергия като с
формулирането и приложението им е пряко натоварен специализиран държавен орган
– Комисия за енергийно и водно регулиране с предходно наименование Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране. Очертани са и рамките на подлежащите
на регламентиране с тези правила въпроси – чл. 91 ал. 3 ЗЕ, а следващата алинея
регламентира механизъм за усъвършенстването им. Следователно Правилата за
търговия с електрическа енергия имат характер на подзаконов нормативен акт, определящ,
по силата на законова делегация, съдържанието на правоотношението между
участващите в пазара на електрическа енергия. Законът изрично указва целите,
чиято реализация е призван да осигури – чл. 2. Сред тези цели са: сигурно
задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия, енергийно
развитие и енергийна сигурност на страната, енергийни доставки при минимални
разходи. Потребностите на обществото ще бъдат задоволени, ако има достатъчно
производство на електрическа енергия. Същевременно предвид естеството на
електрическата енергия производство, превишаващо потреблението в рамките на
енергийната система засяга енергийната сигурност. Законът разпределя
отговорностите между различните търговски участници като единното оперативно
планиране, координиране и управление електроенергийната система на Република
България е предоставено на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.
Видно
от чл. 56 ал. 1 ПТЕЕ балансиращите групи облекчават процеса на управление на
енергийната система и балансирането й като същевременно обезпечават редуциране
на разходите от небаланс, косвено рефлектиращи и върху стойността на
енергийната доставка. Като участник в пазара на електрическа енергия ответникът
е натоварен и с определени задължения, относими към очертания с прокламираните
цели по-висш обществен интерес – ефективно и ефикасно управление на доставките.
Такова именно се явява участието му в балансираща група. В случай, че то не се
опира на договорно утвърдена връзка на база предпочитанията на производителя (без
оглед на причината за това), правилата овластяват
ищеца, предвид изрично признатия му ресурс да осъществява дейността на координатор
с издадена лицензия, да включи ответника в специална балансираща група – чл. 56
ал. 5 ПТЕЕ. При нормативно утвърдената регламентация на балансиращата група и
дейността на координатора (чл. 91 ал. 3 ЗЕ), правилата за търговия на
електрическа енергия обвързват ответника, поради което липсващото съгласие за
договаряне съдържанието на отношението остава без правно значение.
Нормата
на чл. 63 ал. 2 ПТЕЕ изрично очертава рамката, според която следва да бъде
разпределена отговорността за небаланси в специалната балансираща група –
утвърдени от регулаторния орган общи принципи. Неоснователен е доводът за
противоречие на нормата на чл. 44 ЗЗД. Тази норма регламентира едностранната гражданскоправна сделка като средство за реализация на
зачетен от правния ред частен интерес. Участието в балансираща група е
ангажимент към публичния интерес за ефикасно и ефективно управление на
електроенергийната система, а основа за реализацията му е подзаконовия
нормативен акт.
Нормата
не предвижда задължение, влизащо в колизия нито с някой от очертаните в чл. 23
т. 3, 4 и 5 от Закона за енергетиката принципи, нито на прогласената на
прогласената от Закона за енергията от възобновяеми
източници цел за насърчаване на производството на енергия, произведена от възобновяеми източници. Напротив, очертаната рамка на
произтеклото от правилото участие в специална балансираща група гарантира
приложението им посредством предписания контрол върху общите принципи,
осъществен от регулаторния орган – ДКЕВР, а впоследствие и КЕВР. По тези съображения
настоящият състав приема, че ответникът е обвързан от очертаната в ПТЕЕ рамка
на отношения като участник в специална балансираща група.
Правилата
предписват създаване на методика от всеки координатор на балансираща група, за
която не е предвидена необходимост от контрол от регулаторния орган. Методиката
следва да очертае механизма за разпределяне отговорността за небаланс в рамките
на утвърдените по предписания ред общи принципи. Методиката не е в състояние да
въвежда нови принципни положения, а единствено да очертае механизма за
прилагане на огласените и одобрени общи принципи. По тези съображения
настоящият състав приема, че препратката в одобрените Общи принципи към
методика, неподлежаща на контрол по предвидения от закона ред, не е в състояние
да утвърди меродавност на индивидуалния дисбаланс, на който се основава
установения подход за разпределение с раздел ІV от Методиката. Дори нещо
повече, така описаният подход за разпределение игнорира изрично огласен с чл.
10 от Общите правила подход, основан на груповия ефект.
Освен
това, както бе посочено вече ПТЕЕ очертават целите, за чиято реализация се
формират балансиращите групи. Съгласно чл. 56 ал. 1 т. 3 ПТЕЕ цел на
формирането на балансираща група е разделяне на задълженията по физическата
доставка от финансовите взаимоотношения при отклонение на реалното от
прогнозираното производство. Съблюдаването на тази цел единствено обезпечава
реализацията на груповия ефект – меродавност придобива резултата от агрегиране
на небалансите на участниците в групата с цел редуциране на разходите – чл. 56
ал. 1 т. 4 ПТЕЕ, а не на индивидуалния небаланс. Следователно установеният с
Раздел ІV от Методиката подход за разпределение на небалансите противоречи на
нормативно утвърдения механизъм за разпределяне отговорността за разходите в
рамките на балансиращата група. При този извод безпредметно остава обсъждането
на въпроса дали и доколко възприетият праг за небаланс предвид невъзможността
ответника да осигури адекватно управление на съоръженията си, е меродавен.
Доколкото
създадената организация пряко ангажира координатора на балансираща група да
опосреди отношенията между различните участници и независимия системен оператор
– чл. 77 ал. 3 ПТЕЕ, изискваната информация за планираното от участник в
групата производство е средство за изпълнение на така вмененото задължение. За
пълнота следва да се посочи, че индивидуалният небаланс сам по себе си не
поражда финансов ангажимент за участниците в балансиращата група – чл. 71 ал. 2
ПТЕЕ. Такъв произтича от формирани разходи
от небаланс, доколкото именно той подлежи на споделено в групата разпределение
– чл. 155 ал. 9 изр. първо ПТЕЕ. Ето защо и споделената отговорност на
участниците в специалната балансираща група е предпоставена от ангажираната отговорност на координатора за
небаланс. Видно от заключението на вещото лице регламентираният подход в
Раздел ІІІ от Методиката отразява утвърдените принципи на разпределение на ангажираната
отговорност на ищеца като координатор за небаланс в рамките на балансираща
група. Оценен при условията на Раздел 3 приспадащият се за ответника дял от
калкулираните разходи през процесния период (л. 561 от делото) – август-ноември 2015 г.,
юни, юли, септември-ноември 2016 г., февруари, април-декември 2017 г. възлиза
на 806461,95 лв. без ДДС или 967754,34 лв. с ДДС. Определеният от вещото лице
размер от 517269,99 лв. е обобщен резултат при отчитане на формираните за част
от периода позитивни нетни резултати. Този математически подход не обосновава противопоставимо на ищеца вземане. Ищецът претендира приспадащ
се на ответника дял от небаланс, определян ежемесечно. Следователно резултатът
от съответния месец обуславя самостоятелно от правна гледна точка вземане. В
рамките на съдебното производство предпоставка за зачитане на насрещни
вземания, на каквото сочат установените за част от периода от реализиран
излишък, се явява нарочно противопоставяне на насрещно вземане, каквото в
случая не е упражнено. Не се твърди в процеса задълженията да са били погасени
извънсъдебно. Ето защо искът следва да бъде уважен до сумата от 967754,34 лв.,
а за разликата да бъде отхвърлен.
Само
по себе си администрирането на дейността на балансиращата група може да доведе
до разход за координатора, който на общо основание членовете на балансиращата
група дължат да поемат. Нито се твърди, нито се доказва в процеса ищецът да е
направил разходи, пряко обусловени от координиращата му функция. Както бе
посочено вече липсващия договор определя за меродавни в отношенията между
страните ПТЕЕ и одобрените общи принципи, които придават меродавност на
установен по основание и размер разход и то меродавен за цялата група. Не се
твърди и не се установява да е постигнато съгласие, а едностранно определеният
размер от 1000 лв. в представения проект за договор не обвързва ответника. Тъй
като фактурираното вземане от 1000 лв. не произтича нито от предвидено в закона
основание, нето от съгласувана воля между страните в процеса, няма причина да
бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника.
По
иска с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Съгласно
чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД закъснялото изпълнение на задължението ангажира
длъжника да го осъществи ведно с обезщетение за забавата. Досежно паричното
задължение нормата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД установява необоримо предположение за
претърпяна вреда, чийто размер е нормативно определен. Макар и търсената сума
за периодите на отрицателен нетен резултат да не отчита реалния принос на
ответника за формирания разход, ответника е могъл да изпълни точно задължението
си. Липсата на изпълнение го ангажира да заплати и обезщетение за забава. Това
определя така предявения иск като основателен. При условията на чл. 162 ГПК
съдът определя размер на обезщетението от 113274,62 лв., до която сума искът
следва да бъде уважен, а за разликата да бъде отхвърлен.
По искането, упражнено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито
предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера
му. Нормата обаче освобождава ищеца от ангажимент да конкретизира това вземане
по размер, което е и обективно невъзможно предвид неяснотата за крайния момент,
за който се дължи то – погасяването на лихвоносното вземане, съответно и съда
от задължението да го определи.
Предвид
установеното лихвоносно парично вземане то следва да бъде присъдено ведно със
законната лихва, чийто размер подлежи на определяне към момента на погасяване
на главницата.
По разноските
Настоящият състав приема, че в
основата на отговорността за разноски в съдебния процес стои необосновано от
правна гледна точка предизвикан съдебен спор. При установения изход от спора ищецът
е в правото си получи част от направените и доказани по делото разноски
съобразно уважената част от исковете, определена на основата на заплатено
адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Неоснователно повдигнатия спор по процедурен въпрос ангажира провокиралата го
страна да възмезди правоимащата с оглед установения изход от производството.
Ето защо в подлежащите на възстановяване разноски следва да бъдат включени и
сумите 89110,66 лв. – адвокатско възнаграждение и 30 лв. държавна такса в
производството пред Върховния касационен съд.
Ответникът
е в правото си да получи част от направените и доказани разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Заплатената такса за обжалване на определение от
21.11.2018 г. не сочи на необосновано наложен разход от действията на ищеца.
Макар и в рамките на частното въззивно производство
жалбата да е уважена, постановеният акт е отменен. Поддържаната от ответника
неправилна теза по процедурен въпрос не обосновава основание този разход да
бъде вменяван в отговорност на ищеца, съответно да бъде отчитана при определяне
подлежащите на възстановяване разноски на ответника. По аналогични съображения
няма основание за включване на направените разходи за адвокатска защита,
изрично определени като предизвикани от участието на адвокати в рамките на
касационното производство по частната жалба.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.У.П.“ АД, ЕИК*********с
адрес по делото: гр. София, бул. „*************да заплати на „Н.Е.К.“
ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:*** както следва:
- на основание чл. 155 ал. 9 ПТЕЕ сумата 967754,34 лева – общ размер на приспадащ се дял от калкулиран
разход за месеците август-ноември 2015 г., юни, юли, септември-ноември
2016 г., февруари, април-декември 2017 г. като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 6670325,55 лв. – разлика до пълния предявен размер и
останалите месеци от процесния период – август 2015 г. – декември 2017 г.
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата 113274,62
лева – общ размер на законна лихва за периода 20.10.2015 г. –
08.05.2018 г. като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 1001108,28 лв. - разлика до пълния предявен размер.
- на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 68647,89 лева – разноски пред
Софийски градски съд и производството пред Върховния касационен съд по
частна касационна жалба съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК *********със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „К.У.П.“ АД, ЕИК*********с
адрес по делото: гр. София, бул. „*************на основание чл. 78 ал. 3 ГПК сумата 105834,60 лева – разноски
пред Софийски градски съд съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване на
препис от настоящото по електроните пощи на процесуалните представители на
страните, а в частта за разноските – по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: