РЕШЕНИЕ
гр.
София, 02.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1437 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът С.С. твърди, че на 03.09.2016 г. в гр.
Бургас е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Крайслер ПТ Круизър“ с
рег. № *******, който при движение с несъобразена скорост и след употреба на
наркотични вещества се е блъснал в намиращия се пред него л.а. „Форд Фиеста“,
който на свой ред се придвижил напред и ударил намиращия се пред него л.а.
„Опел Астра“ с рег. № *******, управляван от ищеца. Вследствие на това ПТП на
ищеца са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които
от своя страна, са довели и до отрицателно отражение върху емоционалното
състояние на ищеца. Ищецът твърди, че е направил и разходи за лечението си в
размер на 284,90 лв. Твърди, че
гражданската отговорност на водача на л.а. „Крайслер ПТ Круизър“ към момента на процесното ПТП е
застрахована при ответника, поради което иска той да му заплати обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. (частичен иск от
общия размер на претенцията от 70 000 лв.), заедно със законната лихва
върху тази сума от 03.09.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, в размер на 284,90 лв., заедно със законната лихва върху
тази сума от 13.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, а също и
сумата 35,03 лв. – лихва за забава върху сумата за обезщетение за имуществени
вреди за периода 12.09.2016 г. – 10.11.2017 г. Претендира разноски по
делото.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва исковете. Посочва,
че към момента на процесното ПТП гражданската отговорност на водача, причинил
ПТП, не е била застрахована при ответника, като оспорва и че процесното ПТП се
е осъществило по сочения от ищеца начин. Ответникът счита и че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е завишено. При евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредните последици от ищеца, тъй като е бил без поставен предпазен колан.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на ответника по делото З.Ш. изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че процесното ПТП
не е настъпило по сочения от ищеца начин и не е причинено от виновни действия на
третото лице помагач. Твърди, че ищецът е причинил произшествието, като е спрял
рязко, без да се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението, евентуално, че с посоченото действие на ищеца той е допринесъл за
настъпване на ПТП. Третото лице помагач оспорва ищецът да е пострадал от
процесното събитие, съответно сочените от ищеца вреди да са в резултат от това
събитие. Твърди и че ищецът е спрял в непосредствена близост до друг автомобил,
като така се е самонаранил. Възразява и че ищецът е допринесъл за уврежданията
си, тъй като е бил без поставен предпазен колан. Счита и че претендираното
обезщетение за завишено по размер. Третото лице помагач заявява и че не е
управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
От представения констативен
протокол за ПТП от 03.09.2016 г., както и от протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата се установява, че на посочената дата в гр.
Бургас е настъпило ПТП, при което са участвали
л.а. „Крайслер ПТ Круизър“ с рег. № *******, л.а. „Форд Фиеста Куриер“ с
рег. № *******, л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******* и л.а. „Опел Астра“ с рег. №
*******. При това ПТП е пострадал ищецът С.С., който е водач на л.а. „Опел
Астра“ с рег. № *******. Следва да се посочи, че информацията, съдържаща се в
констативния протокол за ПТП, се потвърждава и от отразеното в протокола за
оглед на местопроизшествието и приложения към него снимков материал.
Според заключението на
автотехническата експертиза по делото, която е съобразила и данните от
констативния протокол за ПТП, процесното ПТП е настъпило на улица в гр. Бургас,
където са налице три ленти за движение в посоката на движение, в която са се
намирали всички посочени по-горе автомобили, като и четирите участвали
автомобила са се намирали в средната лента за движение. Двата автомобила „Опел
Астра“ са били спрели на кръстовище един зад друг, като л.а. „Опел Астра“ с
рег. № *******, чийто водач е ищецът, е бил зад другия л.а. „Опел Астра“. Зад
автомобила, управляван от ищеца, е бил спрял л.а. „Форд Фиеста Куриер“. При
това положение на автомобилите л.а. „Крайслер ПТ Круизър“, за който няма данни,
от които да се определи с каква скорост се е движел преди удара, се е ударил в
л.а. „Форд Фиеста Куриер“, като в момента на удара скоростта му на движение (с
оглед на деформациите по автомобилите) е била поне 60 км/ч. От силата при удара
на л.а. „Крайслер ПТ Круизър“ л.а. „Форд Фиеста Куриер“ е отскочил напред, като
се е ударил в управлявания от ищеца л.а. „Опел Астра“, който от своя страна се
е придвижил напред и се ударил в намиращия се пред него л.а. „Опел Астра“.
Разстоянието между спрелите три автомобила, според вещото лице, е било около 1
метър, което е нормално при автомобили, спрели на кръстовище, регулирано със
светофар (както е видно от приложената към протокола за ПТП скица), т.е. автомобили,
спрели на червен сигнал на светофара.
При така описаната обстановка
следва да се приеме, че процесното ПТП е причинено изцяло от действията на
водача на л.а. „Крайслер ПТ Круизър“ З.Ш. (според посоченото в протокола за
ПТП) – третото лице помагач на ответника по делото. Неоснователни са възраженията
на третото лице помагач (както и съответните възражения на ответника) относно
причините за процесното събитие. По делото липсват доказателства, от които да
може да се определи различен от посочения начин, по който да е настъпило
процесното ПТП. Според заключението на автотехническата експертиза трите
автомобила, включително управляваният от ищеца, са били спрели към момента на
удара. Поради това, а особено и като се съобрази, че автомобилът, управляван от
ищеца, се е намирал през един автомобил в редицата спрямо автомобила,
управляван от третото лице помагач, не може да се приеме, че ищецът е спрял
рязко и така е предизвикал ПТП. Както се посочи, установеното разстояние между
автомобилите също е в рамките на нормалната дистанция при спрели на червен
сигнал на светофар на кръстовище автомобили, т.е. и начинът, по който
автомобилите, включително управляваният от ищеца, са били подредени, също не
може да има отношение към причините за настъпване на ПТП. Следва да се съобрази
и че конкретният пътен участък е прав, без данни за ограничение на видимостта,
като ПТП е настъпило в светлата част на денонощието (около 19,40 ч. според
протокола за ПТП, в началото на м. септември). Като се вземат предвид
посочените обстоятелства относно настъпването на процесното събитие, следва да
се приеме, че единствена причина за него е поведението на третото лице помагач
на ответника – водачът на л.а. „Крайслер ПТ Круизър“.
Поведението на третото лице
помагач е противоправно, тъй като той е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изискващо да съобрази скоростта си на движение с конкретната пътна
обстановка. В случая водачът е следвало да управлява автомобила с такава
скорост, че да може да спре при наличието на вече спрели пред него автомобили,
намиращи се в неговата лента за движение, или поне да успее да премине в
съседна лента, за да избегне удара в тях. Освен несъобразена с пътните условия
скоростта на л.а. „Крайслер ПТ Круизър“ е била и превишена, тъй като към
момента на удара е била 60 км/ч, т.е. повече от максимално допустимата в
населени места (като няма данни в случая на конкретната улица да е разрешено
движение с по-голяма скорост). Следователно третото лице помагач е нарушил и
правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП относно максимално допустимата скорост в
населено място, която е 50 км/ч. Посочените нарушения на правилата за движение
по пътищата са достатъчни, за да се определи поведението на третото лице
помагач като противоправно. Поради това без значение за настоящия спор е дали
той е употребил и наркотични вещества, както е отразено в констативния протокол
за ПТП, включително доколкото от представения по делото протокол за извършена
проверка за употреба на наркотични вещества, който е в твърде нечетлив вид, и
при липса на анализ на данните от протокола от медицинска експертиза, съдът не
може да установи дали това обстоятелство е налице.
Следователно налице е
противоправно поведение на третото лице помагач, което е и виновно с оглед на
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Неоснователно е в тази връзка възражението
на помагача на ответника, че не е установено в наказателно или административно-наказателно
производство наличието на негово виновно поведение. Тъй като в настоящото
производство е без правно значение дали действията на третото лице помагач
съставляват престъпление (а още по-малко административно нарушение), няма
пречка гражданският съд да определи дали тези действия са противоправни, а
вината, както се посочи, гражданският закон предполага при наличие на
противоправно поведение, от което са произтекли вреди.
Според отразеното в констативния
протокол за ПТП, от процесното събитие е пострадал ищецът. Обстоятелството, че
причинените на ищеца телесни увреждания са в резултат именно от процесното
събитие, се установява и от заключението на съдебномедицинската експертиза по
делото, която е съобразила и представената по делото медицинска документация.
Според експертизата вследствие на процесното ПТП ищецът е получил контузия на
главата, навяхване на шията и контузия на гръдния кош без счупване. Вещото лице
посочва, че от направените изследвания не се потвърждава първоначално
поставената диагноза контузия и отток на мозъка, т.е. ищецът не е получил
такива по-тежки травми. Първоначално ищецът е лекуван в болница за период от
шест дни, но след това е продължил с лечение в домашни условия за период от над
80 дни, през което време е преглеждан на два пъти поради оплакване от болки в
шията. Контузията на гръдния кош е преминала за около 7-10 дни.
Според показанията на свидетеля Б.Д.след
изписване от болницата ищецът е носил известно време шийна яка, като е имал
световъртежи. Свидетелят посочва, че приблизително две години след инцидента
ищецът продължава да страда от световъртежи и проблеми с очите – не може да
вижда добре надалеч – които симптоми пречат на способността му да шофира.
Следва да се има предвид, че вещото лице посочва, че е възможно ищецът да е
развил по-сериозно страдание във връзка с навяхването на шията – шийна
дископатия. Също така според вещото лице е възможно у ищеца да е налице и
по-сериозна мозъчна травма – травматична церебрастения – като последица от
сътресение на мозъка, което вещото лице свързва с даденото от свидетеля
описание на страданията на ищеца – проблемите със зрението и световъртежите. По
отношение на хипотезата за наличие на травматична церебрастения вещото лице
посочва, че не може да даде категорично заключение. Същото заявява и по
отношение на шийната дископатия, макар при разпита си да посочва, че
продължителността на лечението, а и на изпитваните болки отговаря в по-голяма
степен на такава диагноза.
Като се съпоставят заключенията и
разясненията на медицинската експертиза с данните от показанията на свидетеля
трябва да се съобрази, че изпитваните от ищеца продължителни проблеми със
световъртежи и със зрението, а също и продължителното му възстановяване могат
да бъдат свързани с получените от него травми, включително могат да бъдат
симптоми на по-сериозни по характер увреждания, макар и недоказани медицински.
Поради това, доколкото наличието на посочените симптоми се установява с оглед
на свидетелските показания, както и с оглед на причините, поради които ищецът е
потърсил и впоследствие лекарска помощ, следва да се приеме, че както
продължителното възстановяване на ищеца (общо около 90 дни, като се включи и
болничният престой), така и продължаващите впоследствие прояви на световъртежи
и проблеми със зрението, включително и болките, във връзка с които ищецът е
търсил медицинска помощ, също са резултат от получените от ищеца увреждания при
процесното събитие. Въпреки това, доколкото липсват достатъчно медицински
данни, за да може да бъде определена конкретната диагноза на състоянието на
ищеца, съответно да бъдат преценени конкретните последици от това състояние,
следва да се приеме, че тези симптоми не са оказали в значителна степен
неблагоприятно въздействие върху цялостното здравословно състояние на ищеца,
съответно техният интензитет не е твърде голям. Този извод се потвърждава и от
обстоятелството, че, както посочва и вещото лице, липсват достатъчно
изследвания или консултации със специалисти, от които да се направи категоричен
извод за състоянието на ищеца, а това положение може да се обясни с липсата на желание
у ищеца да се подложи на съответните прегледи и изследвания, които биха били
необходими за лечението му, което може да се обясни с липсата на достатъчно
изявени симптоми, т.е. с неголямата интензивност на изпитваните от ищеца
страдания.
В тази връзка, въпреки че следва да
се приеме, че проблемите със световъртежите и зрението на ищеца са
представлявали пречка за шофиране на автомобил в началото на възстановяването
му след процесното събитие, трябва също така да се приеме, че след изтичането
на определения му отпуск по болест от около 80 дни състоянието му се е
подобрило достатъчно, за да може да изпълнява тази функция (шофиране на
автомобил), която е част от служебните му задължения (с оглед и на показанията
на свидетеля).
Така, от една страна следва се
съобразят посочени по-горе обстоятелства, свързани с получените от ищеца
увреждания, техния характер, продължителността на възстановяването му (около 3
месеца), както и липсата на значителни трайни последици за здравето му, а също
и момента на настъпването на процесното ПТП през 2016 г., когато ищецът е бил
на 24 години, а от друга страна следва да се съобрази и нормалният стрес,
изпитван от ищеца поради участието му в ПТП, а също и обективните, макар и
неголеми ограничения в нормалния му начин на живот, непосредствено след
инцидента (според свидетеля ищецът е носил яка на врата във връзка с травмата
на шията, имал е известна нужда от помощ, пребивавал е предимно вкъщи, изпитвал
е дразнение от светлина и шум). При съобразяване на горните обстоятелства съдът
намира, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да
се определи на 9 000 лв.
От представените по делото
документи за заплатени от ищеца медицински разходи, като се съобрази и
разяснението на тези разходи и на връзката им с лечението на получените от
ищеца травми, дадено от медицинската експертиза, следва да се приеме, че във
връзка с лечение на уврежданията, получени от процесното ПТП, ищецът е направил
разходи в размер общо на 259,31 лв. (за болничен престой, за изследвания и
медикаменти). Разходите за четири заплатени „медицински услуги“ към „Медицински
център Св. София“ – гр. Бургас в общ размер от 11,80 лв. не следва да се
приемат за свързани с получените от ищеца наранявания, тъй като не е ясно за
какви медицински услуги са заплатени. Разходът от 80 лв. за корона на зъб също
не може да имат връзка с процесното събитие, тъй като ищецът не твърди от него
да са засегни зъбите му. Следва да се посочи и че общият размер на
претендираната от ищеца сума за имуществени вреди е по-малък от сбора на
отделните посочени в исковата молба разходи, които суми при това некоректно
отразяват някои от отделните посочени от ищеца плащания. Така общият размер на
претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат от процесното събитие следва
да се определи на 259,31 лв.
Относно направените от ответника
и от трето лице помагач възражения за съпричиняване на процесното събитие и
съответно на вредите от ищеца следва да се посочи следното. На първо място
неоснователно е възражението на третото лице помагач, че ищецът е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, като е спрял внезапно и като не е спазил необходимата
дистанция при спирането си зад намиращия се пред него автомобил. Както се
посочи по-горе, тези обстоятелства не се установяват по делото с оглед на
начина, по който се е осъществило процесното събитие, тъй като автомобилът,
управляван от ищеца, вече е бил спрял, а зад него вече е бил спрял и още един
автомобил към момента, в който последният автомобил е бил ударен от автомобила,
управляван от третото лице помагач. Това изключва възможността ищецът да е
спрял рязко и така да е допринесъл за настъпване на ПТП. Относно разстоянието
между спрелите автомобили също се посочи, че то следва да се приеме за нормално
предвид това, че са били спрели на червен сигнал на светофара, т.е. били са
неподвижни, а разстоянието между тях е около 1 м.
Във връзка с възражението, че
ищецът е пътувал без поставен предпазен колан следва да се съобразят
заключенията на автотехническата и съдебномедицинската експертизи по делото.
Според вещите лица уврежданията на ищеца в областта на главата и шията са
основно свързани с т.нар. „камшичен удар“, който е типичен за начина, по който
се е осъществило процесното ПТП –удар в задната централна част на автомобила, в
който се намира ищецът. При това за уврежданията на главата и шията, които
последват от този удар, без значение е дали ищецът е бил с поставен
обезопасителен колен, или не. Евентуално, уврежданията в областта на гръдния
кош на ищеца може да се предотвратят или да са по-малки, ако е с поставен
колан, но доколкото тези увреждания не са съществени (от тях ищецът се е
възстановил най-бързо и без допълнителни оплаквания), безпредметно е да се
съобразява евентуално допринасяне на ищеца за тези наранявания. Още повече, че
с оглед на посоченото от вещото лице по медицинската експертиза и тези
наранявания биха могли да настъпят при поставен предпазен колан, ако ищецът е с
по-едро телосложение.
Отделно от изложените съображения
следва да се има предвид, че според представеното по делото удостоверение от ОД
на МВР – Бургас от 09.08.2018 г. към датата на процесното ПТП ищецът е заемал
длъжността „младши автоконтрольор“ към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Бургас, а от представената ежедневна ведомост на личния състав от 25.07.2016 г.
се установява, че на датата на събитието 03.09.2016 г. в периода 14,00 ч. –
02,00 ч. (когато е настъпило ПТП) ищецът е изпълнявал служебните си задължения
на контролен орган по автомобилния транспорт с автомобил с рег. № *******, т.е.
автомобилът, който е управлявал при процесното събитие. Съгласно чл. 188, ал.
2, т. 3 ППЗДвП при изпълнение на служебните им задължения на униформените
служители от органите за контрол по ЗДвП е разрешено да не използват предпазни
колани. Следователно в случая ищецът е имал възможност и да не използва
обезопасителен колан.
По изложените съображения
възраженията на ответника и на третото лице помагач за това, че ищецът с
поведението си е допринесъл за настъпването на процесното ПТП и на причинените
му вреди, са неоснователни.
Видно от посоченото в констативния
протокол за ПТП, както и съгласно представената по делото справка от
информационната система на Гаранционния фонд (като според чл. 295, ал. 7 КЗ
(отм.), съответно чл. 574, ал. 12 КЗ, публикуваната там информация има характер
на официално удостоверяване) гражданската отговорност на водача на л.а.
„Крайслер ПТ Круизър“ с рег. № *******, причинил процесното ПТП, към момента на
ПТП е застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД. Поради това предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 9 000 лв.,
а искът за обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи за сумата 259,31
лв.
Съгласно чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ (отм.) ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на водача,
причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за забава, за които отговаря
застрахованият водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане
лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на
настъпването на вредите. Следователно от този момент той дължи и законната
лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД),
поради което застрахователят на гражданската отговорност на това лице също
следва да заплати тази лихва от датата на застрахователното събитие – 03.09.2016 г. по отношение на обезщетението за
неимуществени вреди.
По отношение на обезщетението за
имуществените вреди лихва за забава върху него се дължи от датата, когато е
извършен съответният разход, тъй като в този момент е възникнала и
имуществената вреда за ищеца. В случая, видно от представените касови бележки и
фактури, различните разходи са извършвани по различно време, като първият
разход е от 09.09.2016 г. Поради това претенцията за заплащане на лихва за
забава върху обезщетението за имуществени вреди е основателна и за предявения
период 12.09.2016 г. – 10.11.2017 г., като съдът, съобразявайки както
разходите, за които претенцията на ищеца е основателна, така и момента на
извършването на всеки разход, на основание чл. 162 ГПК определя размера на
дължимата за този период лихва за забава на 29,27 лв., за която сума тази претенция
е основателна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноски, съответно на уважената част от исковете, които възлизат
общо на 110,75 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие
ищецът не е заплатил на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение
в размер на 451,88 лв., което е съответно на уважената част от исковете (с
включен ДДС). На ответника също следва да се присъдят разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от исковете, които възлизат на 1 663,44
лв. – за адвокатско възнаграждение, тъй като ответникът не е направил други
разноски по делото. Основателно е направеното възражение на ищеца за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника (в размер
от 5 000 лв.), доколкото с оглед на неголямата фактическа и правна
сложност на делото, включително с оглед на конкретните процесуални действия,
предприети от процесуалния представител на ответника във връзка с направените
по делото възражения и тяхното доказване, разноските за адвокатско
възнаграждение следва да се определят в минималния размер, който според
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая е 2 040
лв. Въз основа на посочената сума са определени и разноските за ответника
съобразно отхвърлената част от исковете. Тъй като ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 387,64 лв.,
представляваща дължимата от ищеца държавна такса, съответно на уважената част
от исковете. Отделно от това ответникът е пропуснал да внесе на два пъти
указаните му разноски за съдебни експертизи, въпреки че съдът на два пъти му е
давал повторни указания в този смисъл. Поради това на основание чл. 77 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да внесе и тези определени от съда разноски по
делото, които възлизат общо на 100 лв. (по 50 лв. за всяка от двете допуснати
експертизи).
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на С.В.С.,
ЕГН **********, адрес *** на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 9 000 лв. (девет хиляди лева) –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 03.09.2016 г.
в гр. Бургас, причинено от водача на л.а. „Крайслер ПТ Круизър“ с рег. № *******,
заедно със законната лихва върху тази сума от 03.09.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане, сумата 259,31 лв. (двеста
петдесет и девет лева и 31 ст.) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение, причинени от същото ПТП, заедно със законната лихва върху
тази сума от 13.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 29,27 лв. (двадесет и
девет лева и 27 ст.) – лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди
за периода 12.09.2016 г. – 10.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 50 000 лв. (предявен като частичен иск от
общия размер на претенцията от 70 000 лв.), иска за обезщетение за имуществени
вреди до пълния предявен размер от 284,90 лв. и претенцията за лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди до пълния предявен размер
от 35,03 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на С.В.С.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 110,75
лв. (сто и десет лева и 75 ст.) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на
адвокат С.С.Ч. – САК, ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 451,88 лв. (четиристотин петдесет и един лева и 88 ст.) – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********, адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
1 663,44 лв. (хиляда шестстотин
шестдесет и три лева и 44 ст.) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 387,64 лв. (триста осемдесет и седем лева
и 64 ст.) – разноски по делото за държавна такса и сумата 100 лв. (сто лева) – депозит за възнаграждения на вещите
лица по допуснатите по делото съдебни експертизи.
Решението е поставено при участието на З.А.Ш., ЕГН ********** като трето
лице помагач на страната на ответника З. „Б.И.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: