Решение по дело №277/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261249
Дата: 16 август 2021 г. (в сила от 8 септември 2021 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20201100900277
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е      Ш      Е      Н       И      Е

 

№………………………………

16.08.2021 г.,   гр. София

                                     

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 с-в, в открито заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

при секретаря Екатерина Калоянова,

като разгледа докладваното от съдията т. дело №277 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.95 от ЗАПСП и чл.86 от ЗЗД  от Е.Л. САЩ срещу „Д.“ ООД ЕИК ******.

ИЩЕЦЪТ твърди, че е професионален фотограф, който публикува свои авторски снимки на сайта https://web.500px.com. Твърди, че неговата снимка наречена „Римско излъчване“ е разгласена на посочения сайт през месец юли 2014 година, като изрично е посочен за неин автор. Твърди неправомерно използване на процесната снимка от ответното дружество в периода 07.03.2018 г. до 02.08.2019 година. Твърди, че ответното дружество е посредник в предлагането на куриерски услуги, като използва сайта http://couriersfinder.com/ във връзка със своята дейност. Твърди, че ответникът поддържа блог, чието съдържание е насочено към информация относно спецификите за пратки до различни държави. В отделните статии, наред с писмената информация, се поместват и фотографии. Същата дейност е позната в рекламния бизнес като реклама чрез съдържание и представлява търговска дейност, тъй като генерира трафик на сайта на търговеца и онагледява услуги, без значение дали търговецът ги предлага или не. Твърди, че ответникът използва в търговската си дейност без лиценз или разрешение процесната авторска фотография. Сочи, че на 28 март 2018 година ищецът установява използването на снимката „Римско излъчване“ от ответника на сайта http://couriersfinder.com/ разположена по-конкретно на следните линкове: https://www.couriersfinder.com/bloq/wp-

content/uploads/2015/02/ltalian_Header.jpg;http://www.couriersfinder.com/bloq/en/parcels-to-italy/. Твърди, че снимката е използвана за визуализиране на статията „Партиди до Италия“, като нарушението е заснето на 28.03.2018 г. от служителя на Photoclaim. Сочи, че фотографията е използвана от ответника и на 7 март 2018-та година, а фотографията фигурира на сайта на ответника и към 02.08.2019 година. Твърди, че фотографията е използвана и във времето между 7 март 2018-та година и 2 август 2019-та, а и към 28.01.2020 година. Твърди, че въпреки че снимката е премахната от статията, тя продължава да бъде достъпна на линка: https://www.couriersfinder.com/blog/wp-                                        content/uploads/2015/02/ltalian Header.jpg. Твърди, че не е давал съгласието си процесните снимки да бъдат ползвани от ответника, като последният никъде не е отбелязал кой е авторът на използваните от него фотографии и какъв е източникът, от където ги е придобил. Твърди, че е уведомил ответника на 20.03.2018 г. за неправомерното използване на снимката и е направил искане то да бъде преустановено, както и да се заплати обезщетение. Твърди, че ответникът го е лишил от законното му право да получи възнаграждение за творчеството и труда си, като по този начин е пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на процесната снимка. Твърди, че пропуснатите ползи за ищеца се изразяват във възнаграждението, което би получил за ползването на фотографиите си при правомерно развитие на отношенията с ответника, а именно - лицензионен договор. Твърди, че сумата на пропуснатата полза, която ищецът претендира е 2 122.04 лева. Представляваща левовата равностойност на 1085 евро и включваща 542.50 евро цена на лицензията и обезщетение за необозначение на автора в размер на 542.50 евро. Твърди осъществени загуби в размер на 420 лева за адвокатски услуги с оглед установяване начина на защита пред съда. Твърди наличието на неимуществените вреди под формата на психически болки, страдания и стрес. Оценява неимуществените вреди в размер на 1000 лева, но в настоящия иск ги претендират частично - 500 лева. Твърди, че до предявяване на исковата молба ответникът не го е обезщетил за понесените вреди, поради което претендира и лихва за забава в размер на 408.50 лева за периода 07.03.2020г. и до 28.01.2020г.

           Моли, ответното дружество да бъде осъдено да му заплати общо сумата от 3 450.54 лева, представляваща осъществени имуществени и неимуществени вреди от използване на създадената от него фотография.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва авторството на процесното фотографско произведение. Оспорва посоченото в исковата молба като фотографско произведение „Римско излъчване“ да е фотографско произведение или създадено по аналогичен начин по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП и оспорва същото да е обект на закрила. Твърди, че посоченото в исковата молба изображение е създадено или редактирано с технически средства като компютърна програма или друго и не представлява фотографско произведение. Оспорва да е извършил противоправно използване на авторски фотографии, обект на защита на авторското право или сродните му права. Твърди, че посочените от ищеца в исковата молба интернет страници не могат да установят авторството на дадено фотографско изображение, както и дали определено изображение е наистина фотографско изображение, създадено чрез фотографиране, или е друг вид изображение, което е представено от заявителя като фотографско произведение. Оспорва ищецът да е претърпял каквито и да е вреди. Оспорва дължимостта на обезщетение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

По делото е представена извадка от портала "500рх" с данни за публикациите и информация за автора Е.Л. от личния му блог. Видно от представената извадка, фотографията „Римско излъчване“ е разгласена на сайта през месец юли 2014 година. Видимо е обозначението на авторството на снимката- Е.Л., налице е описание на фотографията, описание на характеристиките на фотоапарата, а и видно към снимката има множество коментари на потребители. По делото са представени и извадки от сайтовете flickr.com и blamethemonkey.com, където процесната фотография също е поместена, с ясно и точно обозначаване на авторското на същата- Е.Л.. От ответната страна не са представени доказателства оборващи авторското на процесната фотография.

От представените по делото Общи правила за уебсайт couriersfinder.com и правила за сигурност при администриране на личните данни, се установява, че ответникът е посредник в предлагането на куриерски услуги между потребители на сайта couriersfinder.com и регистрирани куриерски фирми. В този смисъл безспорно се установява, че същият използва този уебсайт в своята работа на посредническа дейност между потребители и търговци-куриери. По делото е представена нотариално заверена извадка от сайта couriersfinder.com чрез интернет архиватора „Wayback Machine" (https.//web.archive.org), на статия от 07.08.2018 година озаглавена „Партиди до Италия“, в която статия за визуализация, във връзка с извършваната услуга, е била поместена фотографията „Римско излъчване“. Ответната страна не оспорва обстоятелството, че именно тази визуализация е използвана за онагледяването на статията. В статията не се установява изрично да е отбелязан авторът на визуализацията.

По делото е представен препис от електронна поща, от която е видно, че на 16.08.2019 година от представляващия ищеца до ответната страна е изпратено писмо, с което е отправено искане за доброволно уреждане на възникналия спор по повод претърпените  от Е.Л. вреди. Отправено е искане за конкретна имуществена и неимуществена обезвреда. Видно на 02.11.2019 година е изпратено ново писмо до ответното дружество. Изпълнение на претендираното заплащане не се установява да е последвало.   

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 95 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на носителя на авторското право, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Вредите може да са както имуществени, така и неимуществени, видно от ал. 3 на същата норма.  Следователно предпоставките пораждащи право на обезщетение са наличие на нарушение, осъществено чрез противоправно действие – ответникът да е упражнил авторски права на ищеца, без съгласие на последния, който в следствие на това е претъпял имуществени вреди с характер на пропусната полза и претърпяна загуба, като вината се предполага.

Обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, включително и фотографските произведения, които са обективирани по какъвто и да е начин /чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП/. Фотографското произведение безспорно е произведение, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от закона, резултат от творческата дейност на ищеца, посочен като неин автор по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАПСП, поради което съдът намира, че процесната фотография е обект на авторско право на ищеца. За установяване на авторството в чл. 6 ЗАПСП е установена оборима презумпция - до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. В случая от представените по делото доказателства безспорно се установи, че ищецът е посочен като автор на снимката „Римско излъчване“ и не са налице опровергаващи доказателства, поради което безспорно следва да се приеме, че ищецът е създал процесната фотография  като същата няма основание да не се третира като резултат на неговата творческа дейност. Със създаването на произведението в полза на автора се поражда комплексно авторско право.  Правото да ползва произведението подлежи изключително на неговия автор, който може да разреши използването му и от други лица, освен случаите, за които законът е предвидил изключения. Правомощията, предвидени в чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП са неотчуждими, а неотчуждимостта на посочените неимуществени правомощия от съдържанието на авторското право обуславя извод, че всяко тяхно нарушение засяга правната сфера единствено и само на автора.

По делото се установи безспорно, че на сайта използван от ответното дружество couriersfinder.com на 07.03.2018 година е публикувана статия с име „Партиди до Италия“, към която е приложена илюстрация с процесната фотография „Римско излъчване“ на фотографа Е.Л., без да е било поискано съгласие за това от ищеца или на същия да е било заплащано възнаграждение. Не се установява при поместване на илюстрацията в уебсайта couriersfinder.com да е бил посочен авторът на фотографията.

В съответствие с нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП авторът има изключителното право да използва, посредством действията посочени в  ал. 2, създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Следователно всяко упражняване на право от трето лице, без съгласие на автора, се явява нарушение на авторското право, с изключение на изрично нормативно определените случаи. Съгласно § 2, т. 2 от ДР на ЗАПСП „публикуване на произведение“ е довеждането на произведението до знанието на неограничен кръг лица посредством възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от него, включително като звукозаписи или записи на филми или други аудио-визуални произведения, в достатъчно количество в зависимост от естеството на произведението. В т. 3 законът е дефинирал проявните форми на публикуването, една от които е „възпроизвеждане на произведение“ - прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител. В настоящия случай съдът намира, че ответникът е възпроизвел, по смисъла на посочената законова дефиниция, фотографията - запаметил я е на електронен носител и тя е била достъпна до потребителите на интернет сайта му, която форма на използване по см. на чл. 18, ал. 1 вр., ал. 2 от ЗАПСП е изключително право на автора, като за осъществяването му от трети лица е необходимо съгласие, каквото не е било дадено. В този смисъл с използването на фотографията е допуснато нарушение на комплексното авторско право на ищеца, тъй като ответникът е използвал фотографско произведение без разрешение на автора, което е форма на гражданско правонарушение и за което се носи отговорност за вреди.

Съобразно нормата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от нарушението. Твърдените от ищеца вреди са с имуществен характер- пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за ползването на процесната фотография и неимуществените вреди, представляващи отрицателни психически преживявания от осъщественото нарушение. Съгласно нормата на чл. 35 произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, като отношенията се уреждат с договор по чл. 36 ЗАПСП. В настоящия случай съгласие липсва и следователно за автора е налице вреда с характер на пропусната полза от неполученото възнаграждение за ползване на произведението. В този смисъл на ищеца се дължи обезщетение за нарушеното му право да получи възнаграждение за ползването на произведението в размер на възможното лизингово възнаграждение. Настоящият състав на съда счита, че обезщетението следва да бъде определено съобразно условията, при които авторът-фотограф предлага други свои произведения при подобни пазарни условия.

 По делото обаче, не са посочени и събрани доказателства за това за каква сума ищецът предлага други свои фотографски произведения.  В този смисъл настоящият състав на съда приема, че следва да определи размерът на обезщетението по справедливост и справедливото обезщетение следва да е в размер от 1000 лева за процесния период –  два пъти минимума по чл. 95а, ал. 1, т.1 ЗАПСП. С оглед на обстоятелството, че ищецът не е доказал реално претърпените си  вреди , то съдът намира за справедливо обезщетението за пропуснати ползи да е в размер на левовата равностойност на 500 евро. Искът за разликата до пълния предявен размер от 2122.04лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищецът твърди и претърпени неимуществени вреди. Не са налице доказателства за размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, но същевременно тяхното настъпване не може да се изключи - непосочването на личността на автора при използване на неговото произведение е от естество да причини неимуществена вреда по принцип, тъй като засяга правото на признание като основно неимуществено право на автора. Ето защо съдът счита, че следва към обезщетението за имуществени вреди да се присъди и такова за неимуществени в размер общо на 500 лева, също определени по реда на чл. 95а. Искането до пълния размер от 1 000 лв. е неоснователно, но доколкото искът е предявен като частичен от 500 лв. , то следва да се уважи за целия предявен размер, без отхвърлителен диспозитив, но това е пълния размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, което съдът определя по справедливост.

Общия размер на дължимото обезщетение за всички вреди – имуществени и неимуществени, възлиза в размер  на сумата от 1500 лева.

Като имуществена вреда ищецът претендира и възстановяване на направените от него разходи за извънсъдебна защита – нотариални такси и адвокатско възнаграждение преди завеждане на исковата претенция по съдебен ред. Според настоящия състав тези разходи не са в пряка причинна връзка с извършеното от ответника нарушение и поради това не подлежат на обезщетяване.

Съдът намира, че присъждането на обезщетение от общо 1500 лева за претърпените имуществени и неимуществени вреди постига целите на закона, още повече, че е налице прекратяване на  нарушението.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Ищецът претендира заплащане на лихва за забава върху обезщетението за пропуснати ползи за периода 07.03.2018 г. - 28.01.2020 година. Като акцесорна, основателна е претенцията на ищеца за лихва за забава във възприетия от фактическа страна размер на база присъденото обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, поради което акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху дължимата главница от 1500 лева, за периода 07.03.2018 г. - 28.01.2020, е основателен за сумата в размер на 288.75 лева общо. Претенцията за разликата до пълния предявен размер се явява неоснователна.Съдът  определя размера на лихвата по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на данните за законната лихва в сайта на Calculator.bg.

С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството се поражда за всяка от страните, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от предявените искове. Видно от представения от ищеца списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендират 1138.03  лева, от които 1 000 лева- адвокатско възнаграждение и 138.03 лева- държавна такса. Съобразно уважената част от исковете му се следва 52 % от тази сума или 589.95 лева. Ответникът е направил разноски в размер на 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение и му се следват 48 % от тази сума или 201.60 лв. . Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца възнаграждение поради прекомерност. В случая съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, с оглед начина на упражнената защита и така направеното възражение следва да се остави без уважение. Двете насрещни вземания за разноски следва да се прихванат и се погасяват до размера на по-малкото и ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 388.35 лева разноски по делото .

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Д.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Овча купел“, ул. „******, ателие 4 да заплати на Е.Л., 131 ******, Индия, Атлантик, Флорида, САЩ, 32903, роден на ******в САЩ със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Г. на основание чл. 95 ЗАПСП, сумата от 1 500 лева / хиляда и петстотин лева/ обезщетение   /съдържаща 1000 (хиляда) лева за причинени имуществени и 500 (петстотин) лева за причинени неимуществени вреди/  за нарушение на авторското му право върху фотография с наименование „Римско излъчване“, публикувана на уебсайта https:couriersfinder.com, както и да заплати  на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 288.75 лева (двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) - обезщетение за забава върху присъденото обезщетение - мораторна лихва, дължима за периода 07.03.2018 г. - 28.01.2020 година, както и да му заплати разноски за настоящото съдебно производство в размер на 388.35 лева/ триста осемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/  като ОТХВЪРЛЯ претенциите за главница и мораторни лихви за разликата до пълните предявени размери, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :