№ 334
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110106724 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по предявени искове от „В.И.К.”
ООД, гр.Варна, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”П.” №33, , представлявано от управителя В.Д.В. срещу ОЛГ. П. М., родена на
23.03.1960г, Булстат *********, гражданин на Р.Ф., с адрес гр. Варна, бул. К.Б. І №302,
вх.1, ап.10, постоянен адрес к.к. Св.Св. К.Е., ул.1-ва, №28, ет.3, ап.10, Община Варна за
установяване дължимостта на сумата от 1422,78 лева, представляваща главница
незаплатена вода по партида с номер на платец №******* за обект находящ се на
адрес: гр. Варна, бул. „К.Б. І“ №302, вх.1, ап.10 за периода 31.01.2017г.-16.01.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.02.2021г., до окончателно изплащане на вземането и сумата от
252,15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за
периода от 02.03.2019г. до 22.02.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 261641/01.03.2021г.,
постановена по ч.гр. дело № 2889/2021г. на ВРС, на осн. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД,
по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на *** оператор е
доставил на ответника *** услуги за процесния период, на обект находящ се в гр.
Варна, бул. „К.Б. І“ №302, вх.1, ап.10.Процесната сума под формата на главница се
формира като служебно начислено количество доставени на адреса на потребление ***
услуги за периода 31.01.2017г.-16.01.2020г. Излагат се твърдения, че ответницата има
1
качество на потребител на *** услуги доколкото същата е съсобственик на имота.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез неговия
особен представител. Излагат се възражения, като се оспорва качеството на потребител
на ответника.Оспорва се, че на адреса е монтирано годно средство за отчитане на
използваните *** услуги. Оспорва размера на начисленото изразходвано количество
вода, като възразява за възможността оператора служебно да начислява такива,
доколкото в исковата молба не се сочат причините, които са довели прилагане на тази
хипотеза по смисъла на чл.24, ал.3 и ал.4 от ОУ, а именно потребителя да е отсъствал
или отказал достъп при отчитате на водомер. В условията на евентуалност излага
възражения, че вземането за главница за периода 31.07.2017г.-25.02.2018г. е погасено
по ДАВНОСТ, като счита, че приложение намира кратката тригодишна давност,
погасяваща задълженията по периодични платежи, каквото е процесното такова.
Оспорва акцесорната претенция, като предвид погасяване по давност на част от
главницата, намира и иска за присъждане на лихва за забава за периода 31.01.2017г.-
25.02.2018г. за неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за покупко – продажба оформен в НА №
120/2013г., от който се установява, че ответницата считано от 16.10.2013г. е собственик
на недвижим имот намиращ се в гр. Варна, бул. „К.Б. І“ №302, вх.1, представляващ
апартамент №10.
Представена е справка за недобора на частен абонат с аб.№ ******* по
отношение на адрес на доставка на *** услуги в гр. Варна, бул. „К.Б. І“ №302, вх.1,
апартамент №10, в която се посочва, че за периода 31.01.2017г.-27.09.2018г. е
начислена сумата от 1329,47 лева – главница за предоставени *** услуги, сумата от
244,11 лева лихва за забава, за което обстоятелство е издадена фактура №
**********/31.01.2019г., както и сумата от 93,31 лева начислена за периода
27.09.2019г.-16.01.2020г., сумата от 8,04 лева лихва за забава върху последната
главница, за които суми е издадена втора фактура № **********/17.01.2020г.
Представен по делото е протокол от 27.09.2018г., който е изготвен служители на
ищеца в качеството им на инкасатори, с който се удостоверява, че на адрес на
потребление на *** услуги в гр. Варна, бул. „К.Б. І“ №302, вх.1, апартамент №10 не е
осигурен достъп до водомера повече от една година от последното отчитане.
Протокола е подписан от един свидетел.
Представен по делото е протокол от 16.01.2020г., който и изготвен служители на
ищеца в качеството им на инкасатори, с който се удостоверява, че на адрес на
потребление на *** услуги в гр. Варна, бул. „К.Б. І“ №302, вх.1, апартамент №10 не е
2
осигурен достъп до водомера повече от една година от последното отчитане.
Протокола е подписан от един свидетел.
Прието по делото е заключение на в.л. Я.Л., в която се посочва, че при посещение
на място на имота вещото лице не е отчело показанията на водомера доколкото не й е
осигурен достъп.Експерта констатира налочое на идентичност на представените
карнети за периода 03/2011г. до м.01/2020г. с вписванията във фактурите. Излага се, че
по първата процеса фактура № **********/31.01.2019г. са начислени 460 м3 питейна
вода на обща стойност от 1329,47 лева. По отношение на това количество е посочено,
че същото съставлява разлика между първоначалното отчитане на водомера от 10000
м3 и последвалото 9540 м3, като се посочва, че водомера на адреса на доставка е
монтиран на обратно. При тази констатация в карнета е отбелязано, че количеството
вода се начислява служебно. В следващата фактура №**********/17.01.2020г. се
начислява служебно поради несигурен достъп, като размера на начисленото
количество е определено от 5 м3 за двама обитатели за всеки от трите месеца. Посочва
се, че до обекта на се доставя чиста вода и се отвеждат мръсни води. За периода
26.02.2018г. – 16.01.2020г. размера на задължението на *** услуги начислени по
фактура № **********/31.01.2019г. възлиза на 482,84 лева. Към тази стойнсот в.л.
прибава общата стойност на задължението по фактура №**********/17.01.2020г от
93,31 лева, поради което размера на задължението за главница възлиза на 576,15 лева.
Лихвата за забава изчислява на общо 105,16 лева.
По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза на в.л. Н.А., в
което се посочва, че съобразно пропускателната способност на входящата тръба, която
е с диаметър ¾ цола, при скорост на водата от 1м/сек. За едно денонощие при 6 часа
изтичане ще преминат 6,048 м3 вода, съответно за период от 6 месеца (180 дни) обема
на водата, която би преминала ще възлиза на 1088,64 м3.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК
в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с
ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен
между тях договор за доставка на *** услуги, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора. В негова тежест е да установи, че са наличие предпоставките за
служебно изчисляване на предоставените на адреса на потребление *** услуги. При
установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното
в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
3
доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител по см. чл. 2 вр.
чл. 59, ал.1, т.2 от ОУ. Във всички случаи потребители на *** услуги ще бъдат ФЛ или
ЮЛ, които са собственици, ползватели съответно наематели на имота в хипотезата на
чл. 2, ал.3 от ОУ. В настоящата хипотеза от представеният по делото договор за
покупко – продажба се установява, че ответницата е придобила правото на собственост
върху имота, до който се осъществяват доставки на *** услуги през 2013г., поради
което от този момент същата е придобила и качеството на потребител на *** услуги,
поради което има и задължението да заплаща същите.
В настоящата хипотеза ищецът в исковата си молба твърди, че процесното
количество *** услуги, които формират размера на задължението за главница е
начислено на база служебно определено от оператора количество за посочения период.
Предпоставките за служебно начисляване на *** услуги са уредени в разпоредбата на
чл. 24, ал.4 от ОУ за предоставяне на *** услуги, като методологията на самата
корекционна процедура е уредена в разпоредбата на чл. 49 от ОУ, към която
разпоредба хипотезата на чл. 24, ал.4 от ОУ препраща.
На първо време за да бъде служебно начислено едно количество *** услуги на
определен адрес на потребление на такива, то следва операторът да е в невъзможност
да отчете реалната консумация на обекта, който отчет се осъществява посредством
монтиран на обекта на потребление водомер, който следва да бъде в метрологична
точност. Единствено в хипотезата на реален отчет стои въпроса за метрологичната
точност на средството за измерване на *** услуги доколкото само именно в този
случай то като техническо средство посочва реалната консумация на питейна вода на
адреса на потребление за определен отчетен период. При служебно начислявани обеми
питейна вода, метрологичната точност на средството за измерване не следва да бъде
изследвана доколкото обема вода се изчислява по методологията, която е нарочно
нормативно определена – чл.49 от ОУ, в тази хипотеза техническо средство не се
използва.
За да възникне правото на *** оператора служебно да изчисли обема на ***
услуги предоставени на обекта на потребление следва да бъдат налице следните
предпоставки, които визира хипотезата на чл. 24, ал.4 от ОУ, а в случая абоната да
отказва да осигури достъп до водомера и/или да не е осигурил достъп за повече от една
година. Тези факти следва да бъдат констатирани от оператора, като следва да бъде
съставен нарочен протокол, в който те да бъдат удостоверени. Протоколът
задължително се подписва от едни свидетел, който хипотезата на правната норма
допуска да бъде служител на оператора.
Методологията по изчисляване на дължимите *** услуги при наличие на
предпоставките на чл. 24, ал.4 от ОУ, които са посочени в чл.49 ОУ предполагат
извършване на изчисление на база пропускателна способност на инсталацията
4
непосредствено преди водомера при 6 часово дневно потребление при скорост на
водата от 1 м/секунда за период до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца.
Сумата под формата на главница в настоящия случай се формира от две суми,
по две издадени фактури №11503159938/31.01.2019г. за 1329,47 лева и втора фактура
№**********/17.01.2020г. за сумата от 93,31 лева. Карнет за отчитане на реалното
количество вода по делото не се представят, но вещото лице посочва, че е осъществило
проверка на същите, като констатира в заключението си, че сумата от 1329,47 лева
съставлява стойността на 460 м3 вода, която стойност се явява разлика между
първоначалното отчитане на водомера от 10000 м3 и последното отчитане на
показанията от 9540м3.Посочва се от вещото лице Л., че инкасаторът е записал
количеството от 460 куб.метра, като реално количество потребена, но доколкото
водомера бил монтиран на обратно в карнета било посочено, че количеството се
начислява служебно. Изводът, който може да бъде направен, е, че тези 460 куб.метра,
които представляват разлика в отчитане на водомера от първоначалното му и
последващо показание, не съставляват служебно изчислени на база методологията
посочени в Общите условия количество *** услуги, а стойност на реално предоставени
*** услуги за посочения период 31.01.2017г.-27.09.2018г.Съдът следва да посочи, че
монтажа на средството за измерване по начин, който не отговоря на изискванията за
техническа точност (в случая обърнат на обратно водомер) не дава възможност на
оператора да осъществи служебно отчитане на предоставените *** услуги, като
същевременно зачете показанията на иначе неправилно монтирания водомер.
Констатациите на вещото лице в съдебно – счетоводната експертиза, която не е
оспорена от страните, в насока, че фактура №11503159938/31.01.2019г. е издадена на
база реален отчет на потребено количество *** услуги са в противоречие в
удостовереният в протокол от 27.09.2018г. факт, че абоната не осигурява достъп до
имота за повече от една година. Щом длъжностното лице, което е служител на
оператора е констатирало показания на водомера на адреса на потребление, то следва,
че то е получила достъп до имота, в която този водомер е монтиран. В заключение
следва да бъде посочено, че твърдението изложено в исковата молба, че сумата от
1329,47 лева представлява служебно начислено количество доставена на адреса на
потребление вода се явява недоказано с оглед приетото заключение по съдебно –
счетоводната експертиза, че в действителност тази сума по тази фактура представлява
реален отчет. Ищецът за този период, за който е съставена фактура от 31.01.2019г., а
именно 31.01.2017г.-17.09.2018г. не установи да са налице основанията визирани в
разпоредбата на чл. 24, ал.4 от ОУ, при което прилагайки методологията на чл. 49 от
ОУ да е определил дължимите от абоната служебно изчислен размер на предоставени
*** услуги. При тези съображения предявеният иск се явява неоснователен за сумата
от 1329,47 лева – главница за предоставени на адреса на доставка *** услуги, както и
претенцията за мораторна лихва върху тази главница в размер на 244,11 лева, за
5
периода 02.03.2019г. – 22.02.2021г.
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че на осн. чл.33, ал.1 от ОУ,
операторът е задължен ежемесечно да издава фактури за реално потребното
количество *** услуги, доколкото едва след издаване на съответната фактура започва
да тече и 30-дневния срок за погасяване на задължението от страна на абоната. Така с
изтичане на този 30-дневен период след издаване на фактурата, започва да тече и
срокът за погасяване по давност на това задължение, който срок, като задължение с
периодичен характер възлиза на 3 години. Не е възможно абонатът да се защити, като
се позове на института за погасяване на задълженията по давност в съдебното
производство, ако операторът издаде на 31.01.2019г. фактура за отчетен период
31.07.2017г. – 27.09.2018г., доколкото за начало на погасителната давност на това
задължение следва да се приложи разпоредбата на чл. 33, ал.2 от ОУ, от която следва,
че изискуемостта настъпва 30 дни след издаване на съответната фактура – 31.01.2019г.
С фактура **********/17.01.2020г. е начислена сумата от 93,31 лева, дължима
за периода 27.09.2019г. – 16.01.2020г. От съдебно – счетоводната експертиза на в.л. Л.
съдът приема, че основанието на това вземане се извежда от служебно начисляване на
количество доставена питейна вода поради неосигурен достъп до адреса на
потребление. Констатациите на в.л. тук напълно кореспондират с фактите, които са
удостоверени в протокол от 16.01.2020г., в който изрично е посочено, че абоната не
предоставя достъп до имота повече от една година. Налице са основанията за служебно
изчисляване на количество доставена питейна вода на адреса, чийто титуляр е
ответницата по смисъла на чл. 24, ал.4 от ОУ, поради което за оператора се открива
възможността да изчисли дължимото количество по методологията на чл.49 от ОУ.
Начисленото количество доставена на адреса питейна вода с фактура
**********/17.01.2020г., за посочения в същата период е под максимално възможното
съобразно пропускателната възможност на присъединителната *** инсталация, която в
случая е тръба с диаметър ¾ цола, което се извежда от заключението на в.л. Н.А. по
назначената съдебно – техническа експертиза. Следва да бъде прието, че служебното
изчисление от ищеца е осъществено съобразно изискванията на приетите Общи
условия и нормативна база. По отношение на тази сума от 93,31 лева ищецът доказа, че
са осъществени основанията за служебно изчисляване на *** услуги на адрес на
потребление на ответника, както и че е осъществил изчисление, което е съобразено с
техническите и нормативни изисквания.С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен за сумата от 93,31 лева – главница за дължими на
обекта на потребление *** услуги, както и лихва за забава в размер на 8,04 лева, за
периода 16.02.2020г. – 22.02.2021г.
Възражението на ответника за погасяване по давност на това вземане е
неоснователно, доколкото от възникване на същото до сезиране на съда с депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 25.02.2021г. не са
6
изминали повече от три години.
Съобразно изложените мотиви съдът намира, че следва да отхвърли предявения
установителен иск в частта за установяване дължимостта на сумата над 93,31 лева -
представляваща главница незаплатена вода по партида с номер на платец №*******
за обект находящ се на адрес: гр. Варна, бул. „К.Б. І“ №302, вх.1, ап.10, за периода
27.09.2019г.-16.01.2020г., до пълно предявения размер от 1422,78 лева, както и за
периода 31.01.2017г.-26.09.2019г., както и за сумата над 8,04 лева мораторната лихва
за забава върху уважената главница за периода 16.02.2020г.-22.02.2021г., до пълно
предявения размер от 252,15 лева, както и за периода 02.03.2019г.-15.02.2020г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски за заповедното производство в размер на 5,05 лева, съответно за
исковото производство в размер на 64,14 лева, като при определяне на размера на
дължимите разноски съдът определя юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на в размер на 200 лева, от по 100 лева за всеки един от предявените
искове за главница и лихва за забава, на осн. чл. 26а вр. чл.25 НЗПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ОЛГ. П. М.,
родена на 23.03.1960г, Булстат *********, гражданин на Р.Ф., с адрес гр. Варна, бул.
К.Б. І №302, вх.1, ап.10, постоянен адрес к.к. Св.Св. К.Е., ул.1-ва, №28, ет.3, ап.10
дължи на „В.И.К.” ООД, гр.Варна, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.”П.” №33, , представлявано от управителя В.Д.В. сумата от
93,31 лева - представляваща главница за незаплатена вода по партида с номер на
платец №*******, за обект находящ се на адрес: гр. Варна, бул. „К.Б. І“ №302, вх.1,
ап.10, за периода 27.09.2019г.-16.01.2020г., както и сумата от 8,04 лева мораторната
лихва за забава върху уважената главница за периода 16.02.2020г.-22.02.2021г.,като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница в частта за разликата над уважения
размер от 93,31 лева до пълно предявеният размер от 1422,78 лева, както и за периода
31.01.2017г.-26.09.2019г., както и за мораторна лихва в частта за разликата над
уважения размер от 8,04 лева до пълно предявеният размер от 252,15 лева, както и за
периода 02.03.2019г.-15.02.2020г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 261641/01.03.2021г., постановена по ч.гр. дело
№ 2889/2021г. на ВРС, на осн. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА ОЛГ. П. М., родена на 23.03.1960г, Булстат *********, гражданин на
Р.Ф., с адрес гр. Варна, бул. К.Б. І №302, вх.1, ап.10, постоянен адрес к.к. Св.Св. К.Е.,
7
ул.1-ва, №28, ет.3, ап.10 ДА ЗАПЛАТИ на „В.И.К.” ООД, гр.Варна, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”П.” №33, , представлявано от
управителя В.Д.В., сумата от 5,05 (пет лева и 5 ст.) лева съдебно – деловодни
разноски сторени в заповедното производство, като и сумата от 64,14 (шейсет и
четири лева и 14 ст.) лева съдебно деловодни разноски в исковото производство,
съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8