Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. П., 24.04.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ски районен съд, V гр. състав на публично заседание проведено на 27.03.2018 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА
ВИДОЛОВА
и при секретар Галя Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1028 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 30, ал. 1 във
вр. с чл. 29, т. 2 от ЗЗДет. и чл. 28 във вр. с чл. 25, ал. 1, т.3 от ЗЗДет.
Постъпила е молба от ДСП – гр. П. с
искане на основание чл. 29, т. 2 от ЗЗДет. да се прекрати настаняването на
малолетното дете А.И.Д., ЕГН ********** в социална услуга – резидентен т.– Ц.з.н.о.с.т.з.
деца и младежи без увреждания – ***, предвидена с влязло в сила на 29.11.2016
г. Решение № 1712 по гр.д. 6319/2016г. по описа на РС-гр. П.. Със същата молба,
ДСП-П. е направила искане за настаняване на А.И.Д., ЕГН ********** за отглеждане
в ЦНСТ – ***, за срок от три години, считано от датата на настаняване на детето
по административен ред, извършено със заповед № ЗД/Д-ЕН-349/30.11.2017г., или
до промяна на обстоятелствата, свързани с детето. Твърди се, че семейната среда
на детето не е подходяща за неговото отглеждане и възпитание, че бащата на
детето - И.Г.Д., налага волята си в семейството с авторитарни методи, основани
на страх, агресия и насилие. Навеждат се и твърдения, че майката на детето В.Л.В.,
не одобрява методите на възпитание на бащата, но не показва необходимия ресурс
и смелост да промени възпитателските методи на И.Г.Д..
Процесуалния представител на детето -
адв. Е.А.Р.взема становище, че е в интерес на детето да бъде настанено за
отглеждане в ЦНСТ в гр. П., тъй като семейната среда, предоставена от И.Г.Д. и В.Л.В.
е непригодна за неговото нормално развитие и израстване като пълноценна личност.
Процесуалният представител счита, че молбата, подадена от ДСП-гр. П. е
основателна и следва да бъде уважена.
Заинтересованата страна И.Г.Д. – баща на
детето изразява становище, че в ЦНСТ – гр. П. А.И.Д. няма да получи необходимите
му грижи и желае връщането на детето в
семейна среда, като твърди, че е в състояние да посрещне адекватно както
материалните, така и емоционалните нужди на детето.
Заинтересованата страна В.Л.В. – майка
на детето, изразява становище, че трябва да бъде преустановена социалната
услуга настаняване в Ц.з.н.о.с.т. по отношение на А.И.Д., като твърди, че тя и И.Г.Д.
са в състояние да отгледат и възпитат детето.
Заинтересованата страна - Ц.з.н.о.с.т.з.
деца и младежи без увреждания – ***, не взема становище по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: А.И.Д., ЕГН **********, малолетен,
видно от удостоверение издадено въз основа на акт за раждане № 572/2007г. на
Община С., е с майка В.Л.В. и баща – И.Г.Д.. Детето А. е настанено в ЦНСТ със съдебно
решение по гр.д. 6319/2016г. по описа на РС-гр. П., влязло в сила на 29.11.2016
г. за срок от една година, и към датата на подаване на молбата в съда срокът е
изтекъл. След изтичане на срока за настаняване по съдебен ред, е издадена заповед
№ ЗД/Д-ЕН-349/30.11.2017г. на Директора на ДСП П., с която детето е настанено
по административен ред в ЦНСТ до ново произнасяне на съда.
Видно от приложените социални доклади,
изготвени на 29.11.2017 г., на 01.11.2017 г., грижите, полагани за детето в
ЦНСТ-гр. П. адекватно задоволяват основните му битови и здравни нужди. На
детето е поставена през 2015г. диагноза – смесени специфични разстройства на
училищните умения, разстройство с дефицит на вниманието и/или хиперактивност. Детето
изпитва трудности във връзка с нормалното интегриране в училищна среда поради
неизградени навици в тази насока в периода му на отглеждане от родителите му,
но се работи в насока на промяна на статуквото. Въпреки изградената емоционална
близост между А.И.Д. и неговите родители, последните не са в състояние на този
етап да представят грижи, необходими на детето с оглед нормалното му развитие
като пълноценен индивид. Поставената на детето диагноза е във връзка с негово
неадекватно поведение още от записването му в училище и проблемите, които то е
създавало в час /отказ да спазва правилата, дребни кражби, агресия към децата/,
но въпреки диагностицирането му и даването на насоки за работа с детето,
семейството не се справило със специфичните нужди на детето. Напротив – в
семейството има непрекъснати конфликти, скандали, физически и психически
тормоз. Въпреки направленията, давани на родителите за ползване на социални
услуги за повишаване на родителския капацитет, те не ги посещават понастоящем и
имат нужда от допълнителна работа със специалист. Причината за първоначалното
извеждане на детето от семейната му среда през м. юни 2016г. е била, че детето
системно е било оставяно без родителски контрол и надзор, което е поставило в
риск живота и здравето му и че е било жертва на физическо насилие от страна на
баща си. Срещу бащата е внесен обвинителен акт от СРП, по който е образувано
НОХД 12856/2017г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 182 ал. 1 от НК – за
това че от 27.06.2016г. до 28.06.2016г. като родител е оставил А.И.Д., намиращ
се под родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа и с това е създал
опасност за неговото физическо, душевно и морално развитие – изгонил го е от
дома им и с това е поставил в опасност физическото му оцеляване от напускането
на дома му до намирането му от служители на МВР, както и поставил в риск
неговото психично и морално развитие. Производството по наказателното дело не е
приключило към датата на устните състезания на настоящето дело, видно от
информацията от СРС и от заинтересованите страни. Въпреки опитите на ДСП С. – С.
да повиши родителския капацитет на родителите, инициатива за оценка е проявила
само майката на детето, но не и бащата, поради което понастоящем липсва доклад
за положителна промяна в техния капацитет като родители. Съгласно старата
оценка, която е с изх. № 147/21.08.2017 г., в семейството се наблюдават
известни позитивни резултати, каквито са предприетите действия по реорганизация
на вътрешното пространство на дома им с цел осигуряване на лично пространство за
А.И.Д. - детска стая. Въпреки това оценката е недвусмислена – семейната среда
не предпоставя безопасно и адекватно отглеждане на детето, което да задоволи
всички негови потребности.
Видно от Докладна от 07.11.2017 г.,
изготвена от П.М., и Рапорт от 03.11.2017 г., изготвен от К.М., и в периода на
настаняването му, детето А. продължава да е с изявено лошо поведение спрямо
връстниците си и да не зачита авторитета на институциите. При изслушването на
детето непосредствено от съда по реда на чл. 15 ал. 1 от ЗЗД, същото заяви, че
изпитва тъга по близките си и желае да се върне при родителите си, че не
изпитва страх от баща си, че той се е променил и се държи добре при посещенията.
По отношение на случаите, при който е бягал от дома си, заявява, че е бягал,
когато са го били, че това няма да се повтори и че вече знае, че трябва да се
обади в районното, ако нещо не му харесва. Твърди също, че е било бито от
другите деца в Центъра за настаняване от семеен тип - гр.П., като заявява, че
отговорните за тях лица в дома бездействат по отношение на побоите. Именно
поради това заявява, че не желае да остане да живее в този център. Съдът е
постановил в хода на делото изготвяне на актуален социален доклад, такъв е
изготвен към 26.03.2018 г., и той сочи, че към настоящия момент А.И.Д.,
осъзнавайки свойството и значението на своите действия и думи, показва явно
неуважение към връстниците си, не формира негативна оценка към укорими действия
като лъжата, когато обвинява други деца в насилствено поведение спрямо него.
Заключението на доклада е, че спрямо детето не е имало физическо насилие. Констатирано
е, че детето заявява готовност да лъже, за да постигне поставените си цели и да
демонстрира протеста към живота и раздялата със семейството.
Св. К.М.,
социален работник в ЦНСТ-гр. П., заявява, че между А.И.Д. и близките му има
изградена емоционална връзка, детето тъжи за тях и срещите им му се отразяват
благосклонно, но намира, че детето изпитва и страх към баща си. Определя А.И.Д.
като „често пъти хитър, манипулативен“, както и че се е „случвало да се изкара
жертва“. Смята, че престоят на детето в ЦНСТ-гр. П. му се отразява ползотворно
във връзка с повишаване на резултатите в учебния процес. Св. В.Д., психолог в
ЦНСТ-гр. П., сочи, че срещите със семейството се отразяват благоприятно на
детето. Смята, че проявите на лошо поведение са израз на желанието му да се
прибере при семейството си. От друга страна заявява, че с детето се работи и
има напредък в мотивацията му да учи, също и в дисциплината му – спрени са
първоначално честите бягства от центъра и от училище.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Молбата се явява частично
основателна и следва да бъде уважена като съдържание, както и частично като
срок. Установи се по делото, че срокът за настаняването на малолетното дете А.И.Д.
в социална услуга – резидентен тип – ЦНСТ – гр. П., предвидена с Решение на
РС-гр. П., влязло в сила на 29.11.2016 г., , е изтекло, което е основание за
прекратяването му въз основа на чл. 29, т. 2 от ЗЗДет. Установи се също така,
че семейството полага грижи за създаване на нормална семейна среда, които на
този етап не са достатъчни, както и че въпреки установените проблеми в
интеграцията на А.И.Д. и желанието му да се прибере при родителите си, настаняването
в ЦНСТ – гр. П. е по-благоприятен вариант от реинтеграцията в семейната среда.
Съдът намира поведението на А.И.Д. и
невъзможността му да формира адекватна негативна оценка за поведението си като
резултат от липсата на полагана адекватна грижа за детето с цел формирането на
разбирания, които да отговарят на моралните и етични категории, в които
функционира обществото.
Съдът не може да вземе предвид при формиране
на вътрешното си убеждение обвинителния акт, въз основа на който е налице наказателно
преследване срещу бащата за поведението му спрямо детето. Доколкото
производството по него не е приключило с влязла в сила присъда, изводи от
страна на съда въз основа на обвинителен акт, биха били в противоречие с установения в българското право принцип за
невинност до доказване на противното с влязла в сила присъда. Факт е обаче, че
неправомерно поведение от страна на бащата спрямо детето е имало/побои и
малтретиране/, и независимо дали той следва да носи наказателна отговорност за
това, по делото се доказа ниския му родителски капацитет и до момента промяна в него не е налице. Обсъжданият доклад от 21.08.2017 г., разгледан в
съвкупност с разгледаните други доклади, изготвени в по-късни периоди, показват
една устойчива липса на желание или възможност на този етап да се осигури
необходимата здравословна семейна среда за развитието на А.И.Д.. Майката е
изцяло под влиянието на бащата, сама тя не би могла да промени родителския
капацитет на семейството като цяло. Бащата заявява в последното с.з. желание да
започне отново програма, осигурена от ДСП за повишаване на родителския
капацитет, но преценката за промяна в него ще може да бъде направена в един
много по-късен етап, евентуално в друго производство при промяна на
обстоятелствата. Всичко изложено за условията в семейната среда на родителите
сочи, че е налице основанието по чл. 25 ал. 1 т.3 от ЗЗД за настаняване на
детето извън семейството и понастоящем. Срокът за бъдещо настаняване обаче,
поискан от молителя – 3 години, се явява прекалено дълъг и е предпоставка за
институционализиране на детето, при наличието на биологично семейство, което
изявява желание да го отглежда, независимо, че не се справя с възпитанието на
детето до момента. Съдът намира, че на родителите, особено на бащата, следва да
се даде възможност да повиши родителския си капацитет, след което отново да
бъде направена съдебна преценка дали са налице предпоставките за настаняването
на детето извън семейството. С оглед обстоятелството, че от настаняването по
административен ред до настоящия момент са изминали вече почти 6 месеца, а
бащата тепърва заявява желание да започне работа със психолог, то съдът намира,
че следва срокът за настаняване на детето А., да бъде 1 година – да се прибавят
още 6 месеца работа на ДСП със семейството, за да може да се направи правилна
преценка дали родителите могат да достигнат необходимия капацитет да се справят
с нуждите и с поведените на детето в семейната си среда.
Поради
горното, съдът намира, че предложената мярка –
настаняване в социална услуга – резидентен тип – в ЦНСТ–***, следва да
бъде взета от съда, но за срок от една година, а не както е поискано в молбата
- за срок от три години, считано от датата на настаняването по административен
ред - 30.11.2017 г., или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
На основание 30, ал. 1 във вр. с чл. 29,
т. 2 от ЗЗДетето, прекратява, поради
изтекъл срок, настаняването на малолетното дете А.И.Д., ЕГН ********** в социална услуга – резидентен тип – ЦНСТ –
гр. П., находящ се в ***, предприето с Решение № 1712 по гр.д. 6319/2016г.
по описа на РС-гр. П., влязло в сила на 29.11.2016 г.
На
основание чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т.3 от ЗЗДет. НАСТАНЯВА А.И.Д., ЕГН ********** в Ц.з.н.о.с.т.–
***, находящ се в ***, за срок от една година, считано от 30.11.2017 г.,
или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му
на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на ДСП – ОЗД гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: