РЕШЕНИЕ
№ 2584
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20221100507828 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от В. К. К. срещу отказ на ЧСИ Б. Я.да прекрати
изпълнително дело № 20158570400779. Жалбоподателката твърди, че прекратяването е
отказано поради наложен запор върху банкови сметки в „О. б.“ АД и вземания от „И.“ АД
при все, че тя не е била клиент на „Общинска банка“ АД, нито на „Изипей“ АД към датата
на наложения запор. Застъпена е теза, че извършените действия съответно на 01.07.2020 г. и
20.07.2020 г. не са ефективни, а съдебният изпълнител бил уведомен, че такива вземания не
съществуват. При тези обстоятелства навежда довод, че през периода 21.08.2018 г. –
03.06.2021 г. не са осъществявани ефективно изпълнителни действия, поради което се иска
отказът да бъде отменен, а на съдебния изпълнител да бъде указано да прекрати
изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
Взискателят в производството – „И. Ф.“ ЕООД чрез юрк. А.Г. оспорва жалбата.
Навежда довод, че изпълнителното действие е извършено без оглед на обстоятелството дали
длъжникът има открити сметки.
В мотивите си частен съдебен изпълнител сочи, че периодично е извършвал
изпълнителни действия – налагани запори. Смята, че изпратеното запорно съобщение само
по себе си представлява изпълнително действие и препятства настъпването на перемпция по
изпълнителното дело.
1
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне спор за законосъобразността
на обжалваното действие като видно и от представеното съобщение до жалбоподателя за
връчено му уведомление за извършеното действие, жалбата е подадена в преклузивния срок.
Дължимата държавна такса от 25 лв. е внесена, което обуславя и разглеждането й по
същество.
Съдът като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед писмените доказателства
за извършените в изпълнителното производство действия, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на „И.Ф.“ ООД,
постъпила при ЧСИ Б. Я. на 04.09.2015 г. за събиране на парични вземания като с молбата
частен съдебен изпълнител Б.Я.е овластен да определя начина на изпълнение, а към нея е
приложено преведно нареждане за сумата 72 лв..
На 05.09.2015 г. е съставена сметка №*******на стойност 72 лв., включваща такса за
налагане на запор – т. 9 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители.
На 10.09.2015 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от Медизински център
„К. п.“ ООД.
На 24.02.2017 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника от „Д и Д .“ ЕООД.
На 27.02.2017 г е наложен запор върху вземания от „С.Ж. Е. Б.“ АД.
На 21.08.2018 г. е наложен запор върху вземания от „Ю. Б.“ АД, „У. Б.“ АД и „Р.
Е.Е.Л.“ ООД.
На 02.07.2020 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от „И.“ АД.
На 17.07.2020 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от „О.Б.“ АД.
На 03.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „ИЗИПЕЙ“ АД. Липсват данни за
датата на получаването му в „ИЗИПЕЙ“ АД, но т писмо изходящ № 20778/11.06.2021 г.
налага извод, че към тази дата е бил получен.
На 03.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Х. БГ“ ООД. Запорното
съобщение е получено за „Х.БГ“ ООД на 07.06.2021 г., към която дата и запорът се явява
наложен.
На 14.06.2022 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от „И. А.Б.“ АД.
На 15.06.2022 г. ЧСИ Янев е отказал да прекрати производството, позовавайки се на
наложените запори.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното
производство с непоискано извършване на изпълнителни действия за повече от две години.
Нормата на чл. 18 ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители предписва възможност
взискателят да възложи на частния съдебен изпълнител като изследване на имущественото
2
състояние на длъжника, така и определяне начина на изпълнение. Това правомощие
включва и възможността да по своя инициатива да предприема действия в реализация на
избрания изпълнителен способ. Установяват се периодично налагани запори като няма
период на бездействие от две години, с което едва нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК свързва
прекратяване на изпълнителното производство. Без значение е дали наложен запор касае
съществуващо вземане, а според мнозинството на съдебния състав и дали взискателят е
заплащал необходимите такси за инициираните от частния съдебен изпълнител действия –
налагане на запори.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. К. К. срещу отказ на ЧСИ Б.Я.да
прекрати изпълнително дело № 20158570400779.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да бъде изпратен на ЧСИ Б. Я. за сведение.
Не съм съгласен със становището, че неплащането на такси за инициираните от
частен служебен изпълнител изпълнителни действия е без значение в хипотезата на чл. 433
ал. 1 т. 8 ГПК.
Тъй като принудителното изпълнение предпоставя възможност за въздействие върху
правната сфера на длъжника поддържането на това състояние е оправдано, доколкото се
явява средство за реализация на изпълняемото право. Приемам нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8
ГПК като израз на утвърденото от чл. 6 ал. 2 ГПК диспозитивно начало в гражданския
процес, относимо към всяко производство, регламентирано от Гражданския процесуален
кодекс. Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК изключва възможността интересът от
изпълнителното производство да се предполага. Взискателят изрично е задължен да поиска
извършване на изпълнително действие, за да поддържа висящност на изпълнителното
производство.
Нормата на чл. 18 ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители предписва
възможност взискателят да възложи на частния съдебен изпълнител както изследване на
имущественото състояние на длъжника, така и определяне начина на изпълнение.
Законоустановената делегация свежда ангажимента на взискателя до поддържане на
висящността чрез заплащане на съответните такси, предпоставени от предприетите
изпълнителни действия по инициатива на частния съдебен изпълнител. Всяко изпълнително
действие е предпоставено от внесена такса. Плащането отразява еднозначен ангажимент на
взискателя с изпълнителното производство, Затова и с плащане на такса за инициирано
принудително изпълнение от частния съдебен изпълнител взискателят припознава
3
инициираното изпълнително действие, което удовлетворява произтичащото от чл. 433 ал.
1 т. 8 ГПК очакване взискателят да поддържа висящността на изпълнителното производство.
Затова и внесените разноски за инициирани от частния съдебен изпълнител действия по
изпълнението обективират волята на взискателя да получи защита с произтичащия от това
ефект – полага начало на нов преклузивен двугодишен срок на приемливо бездействие.
Възниква въпросът може ли съдебният изпълнител по своя инициатива да поддържа
висящността на изпълнителното производство. Възползвайки се от възможността по чл.
18 ЗЧСИ взискателят овластява ЧСИ служебно да определи начина на изпълнение, но тази
норма не освобождава взискателя от ангажимента да поддържа принудителното изпълнение.
Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд предприетото изпълнително
действие без да е предплатена следващата се такса е дисциплинарно нарушение (срв.
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, ГК., ІV ГО). Несъмнено това
противоправно поведение не засяга законността на изпълнителното действие, предприето в
рамките на преклузивния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, но, по мое мнение,
дисциплинарното нарушение не може да фингира изискуемата активност на взискателя. С
оглед принципа, че никой не може да извлича облага от противоправно поведение, няма
основание да се приеме и че процесуалното задължение за пряк ангажимент с
изпълнителното производство се изпълнява надлежно чрез дисциплинарно нарушение на
избрания частен съдебен изпълнител да предприеме изпълнително действие по собствена
инициатива без да търси предплащане на следващите се такси.
Същевременно, ако в рамките на гарантирания от закона двугодишен срок на
развитие на изпълнителното производство без пряк ангажимент на взискателя
осъществяването на различни изпълнителни способи, било то и предприети по инициатива
на ЧСИ не засяга законен интерес на длъжника, бездействието на взискателя в срока по чл.
433 ал. 1 т. 8 ГПК (включително и да заплаща необходимите такси за инициирани от ЧСИ
изпълнителни действия, изграждащи конкретен изпълнителен способ) води до прекратяване
на изпълнителното производство по силата на закона. С прекратяване на изпълнителното
производство отпада възможността за осъществяване на принуда, което и задължава
съдебния изпълнител да вдигне всички наложени ограничения върху имуществената сфера
на длъжника – чл. 433 ал. 3 ГПК. Следователно с изтичане на двугодишен срок на
бездействие от страна на взискателя законът утвърждава неприкосновеност на
имуществената сфера на длъжника, която съдебният изпълнител дължи да зачита. Макар и
липсващото доброволно изпълнение да овластява кредитора да събере вземането и
посредством осъществена принуда от съдебен изпълнител, наложително е ново искане,
което едва легитимира последващи изпълнителни действия.
Изпълнение, предприето по реда на чл. 18 ал 1 ЗЧСИ, предполага предписана от
закона възможност то да бъде осъществено. По силата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК
бездействието на взискателя в двугодишен срок води до прекратяване на изпълнителното
производство. Този резултат не се влияе от преценката на съдебния изпълнител, поради
което и с изтичането му настъпва прекратителният ефект. Предвид закоустановения обем на
4
делегация взискателят не е в оправомощен да делегира свое процесуално задължение да
поддържа принудителното изпълнение.
В случая се установява надлежно извършен запор на 10.09.2015 г. В рамките на новия
двугодишен срок са извършени още два запора, последният от които на 27.02.2017 г.. От
данните по изпълнителното дело обаче не се установява да са изисквани и заплащани такси
нито за тези запори, нито за следващите шест запора. За всички тяк данните по
изпълнителното дело сочат да са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител,
в каквато насока е и заетата позиция на взискателя при отговора по жалбата. По изложените
съображения обаче това не е достатъчно, да се поддържа принудителното изпълнение.
Пряко произтичащото от чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК процесуално задължение е свързано с
конкретен срок и не съществува правна възможност взискателят да валидира извършени
вместо него действия и извън времево ограничения период на допустимо бездействие.
Задължението за плащане на следващите се такси при инициирано от ЧСИ
изпълнително действие предполага достигнала до взискателя информация. Нормата на чл.
79 ЗЧСИ задължава частния съдебен изпълнител безусловно да събира предписаните такси,
което логично предполага за предприетите от него действия, изискващи заплащане на такси,
да информира взискателя. Липсващото уведомление препятства своевременното им
плащане, но не освобождава взискателя от задължението да поддържа изпълнителното
производство. Ето защо спестените му такси в контекста на очакваната активност от
взискателя пряко го ангажират изрично да поиска ново изпълнение. Понеже
прекратяването настъпва по силата на закона взискателят не може да валидира извършени
изпълнителни действия след двугодишно свое бездействие. Нормата на чл. 426 ал. 2 ГПК
предписва съдържанието на молбата, годна да инициира последващо изпълнително
оизводство. Отговорът по частната жалба не отговаря на това съдържание, поради което и
няма основание да се приеме, че тя полага начало на ново изпълнително производство. При
тези съображения припознатите от взискателя действия като съответстващи на неговия
интерес в производството по чл. 435 ГПК не е в състояние да компенсира бездействието му
и да поддържа принудителното изпълнение, произтичащо от нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8
ГПК.
По тези съображения приемам, че изпълнителното производство е прекратено по
силата на закона към 11.09.2017 г.., липсва надлежно ново искане за предприемане на
изпълнение, поради което жалбата е основателна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6