Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 20.02.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, тринадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесети февруари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Светлана Папазова и в присъствието на прокурор ………….., като разгледа докладваното от съдията
АНД № 170 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 376 и
следващите от НПК
С постановление
от 25.01.2019 г. на Районна прокуратура - Велико Търново е направено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия А.Ю.С.,
ЕГН ********** и налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК за това, че на 15.03.2018 г. в град Велико Търново, потвърдил
неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника
за издаване на български лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на причината за
липсата на свидетелство за управление на МПС - представил пред *** - служител
при Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Велико Търново декларация, че е
изгубил свидетелството си за управление на МПС, което било задържано на
14.03.2018 г. в гр. Братислава, Република Словакия за извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата - движение с превишена максимално допустима
маса на МПС - престъпление по чл. 313, ал. 1от Наказателния
кодекс.
В съдебно
заседание ВТРП не изпраща представител и не заема становище по предложението.
Обвиняемият А.С.,
лично и чрез защитника адв. В.Ф. от ВТАК, не оспорва фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на постановлението и моли да му бъде
определено наказание в минимален размер,
при преценка за доказаност на субективната страна на деянието.
Съдът, след
като обсъди събраните по предвидения в НПК ред доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият А.Ю.С. ***, като от 2006
г. периодично пътува до Кралство Нидерландия и се прибира в страната ни. На 14.03.2018 г. С. пътувал към Република България
със собствения си лек автомобил, марка „Мерцедес", per. № ВТ 8629 ВС, с прикачена платформа с натоварено на
него друго МПС, като превозвал и негови познати. На територията на град
Братислава, Р Словакия бил спрян за проверка от служители на полицията,
които след надлежно измерване установили, че управляваното от обвиняемия МПС
превишавало значително допустимото за него тегло, поради което му наложили
глоба в размер на 600 евро и задържА.свидетелството му за управление на МПС.
Издадени му били съответните документи, които той лично подписал и впоследствие
представил по досъдебното производство. С. твърди, че не разбрал, че са му
задържА.свидетелството за управление, въпреки че същото е изрично вписано във
връчените му документи: „Zadrzany". Още повече, че обвиняемият С. заявява в разпита си от
20.12.2018 г. в присъствието на упълномощен защитник: „Разбирах какво ми
говорят долу- горе, схващах, защото говореха на словашки и на
развалено български". Твърди, че при продължение на движението си бил
спрян в Р Австрия от пътни полицаи, когато не можал да намери СУМПС, поради
което решил, че го е изгубил, поради което още на следващия ден - на 15.03.2018
г. в Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - В. Търново подал документи за
издаване на дубликат на СУМПС. Саморъчно попълнил декларация по чл. 17 от
Правилника за попълване на българските лични документи на 15.03.2018 г., в
която посочил, че на 13.03.2018 г. в Р Австрия разбрал, че е загубил
свидетелството си за управление на МПС. Подписал същата с предупреждението, че
за неверни данни се носи наказателна отговорност. Подал декларацията, за да му
бъде издаден дубликат на СУМПС, който получил лично на 21.03.2018 г.
На 05.06.2018 г. в Главна дирекция
„Национална полиция" - София било получено уведомление за задържането на
СУМПС на А.Ю.С. с указанието, че ще му бъде върнато след заплащане на
наложената глоба в размер на 600 евро, наложена за нарушаване правилата за движение
по пътищата - движение с превишена максимално допустима маса на МПС.
От заключението на назначената
съдебна графическа експертиза се установява, че ръкописният текст и подписът за
„Декларатор” от представената за изследване Декларация по чл. 17, ал. 1 от
ПКБЛД от 15.03.2018 г. е написан и съответно положен от лицето А.Ю.С.,
ЕГН **********.
Описаната фактическа обстановка се доказва от
събраните и изготвени по предвидения за това ред в хода на досъдебно
производство № ЗМ-1074/2018 г. по описа на РУ – Велико Търново при ОД на МВР -
Велико Търново доказателства и доказателствени средства – обяснения на
обвиняем, показания на свидетеля ***, заключението на графическата експертиза, писма,
справки, свидетелство за съдимост, приобщени по делото.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
С деянието си обвиняемият С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, доколкото на
посочената дата – 15.03.2018 г., в гр. Велико Търново, потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 г. се дава пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на причината за липса на СУМПС –
представил в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Велико Търново декларация,
че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, което било задържано на
14.03.2018 г. в гр. Братислава, Република Словакия за извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно за движение с превишена максимално
допустима маса на МПС. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие и се изразява в потвърждаване на неистина в Декларацията
по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД по отношение на обстоятелството, че е изгубил свидетелството
си за управление на МПС, а в действителност същото е било иззето /задържано/ от
властите в Р Словакия за нарушаване на правилата за безопасно движение.
Безспорно, отразеното от обвиняемия в декларацията е обективно невярно и
отразявайки посоченото невярно обстоятелство /че е изгубил националното си
СУМПС/ в подадената декларация, изисквана по силата на ПМС № 13 от 08.02.2010
г., пред служител на ОД на МВР - Велико Търново, С. противоправно е създал
документ, който по силата на цитирания текст се дава пред орган на властта за
удостоверяване именно на това обстоятелство.
От субективна страна деецът е извършил деянието умишлено,
при форма на вината пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване – съзнавал е, че потвърждава неистина в декларацията, подадена пред
орган на властта, но въпреки това я е подписал, за да удостовери отразените в
нея обстоятелства и неправомерно да се сдобие с ново свидетелство за управление
на МПС. В този смисъл, твърденията на С. в
обясненията му като обвиняем следва да се ценят като средство за лична защита,
по следните съображения: Същият признава спирането му от компетентните органи в
Р Словакия при управление на МПС с платформа, на която било натоварено друго
МПС, както и че била извършена проверка и е разбрал, че е установено от
проверяващите, че управляваното от него МПС е със свръхтегло. Посочва, че
долу-горе разбирал какво му обясняват като на празен лист му написА.числото
„500" като глоба за нарушението: „Написаха ми на един празен лист цифрата
500, която да платя като глоба и да тръгвам, за да ме пуснат". Освен това
посочва, че е разбрал, че е необходимо да плати, за да го пуснат. Развива
версията, че му дА.документи, които не прочел и че му върнА.всички документите,
но не гледал какви. Обяснява, че е предоставил за проверка десетки документи, а
всъщност е ясно какви документи се проверяват от пътните служби, доколкото повече
от дванадесет години пътува до Кралство Нидерландия, идва си в Р България поне
веднъж месечно, поради което ползва маршрута периодично. Нелогично и неоснователно
е твърдението му, че не е разбрал, че му е задържано СУМПС до заплащане на
глобата, нито че не е чел издадения му документ, тъй като е безспорно, а и
самият той заявява и в съдебно заседание, че е разбрал за какво му е издаден
документ, с наложена в него глоба: ”Разбрах, че съм надвишил товара, видях
някакъв лист и затова ми поискаха 600 евро глоба… Като разбрах, че съм надвишил
тонажа и имам глоба, не я платих веднага, защото нямах у себе си толкова пари.
Това им го казах на полицаите, казах им да изпратят глобата в България.” Липсва
причина контролните органи да са му позволили да продължи управлението на МПС
без да заплати глобата, без да извършат конкретни действия по обезпечаване
събиране на глобата, а именно да изземат /задържат/ СУМПС на нарушителя, за
което несъмнено обвиняемият е знаел. Затова и съдът намира, че С. е съзнавал,
че потвърждава неистина в декларацията, подадена пред орган на властта и я е
подписал, за да удостовери отразените в нея обстоятелства, въпреки че е знаел,
че не е изгубил свидетелството си за
управление на МПС, а същото е било иззето /задържано/ от властите в
Р Словакия за нарушаване на правилата за безопасно движение, до заплащане
на наложената му за това нарушение глоба.
От друга страна, съдът намира, че са
налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК,
като за извършеното престъпно деяние А.Ю.С. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание. За
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба от сто
до триста лева. Видно от приетите по делото доказателства, обвиняемият е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не представлява лице с висока обществена опасност. От престъплението
не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице пречките,
предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. Изложеното обосновава извод, че са налице
основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на А.С. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление с налагане на административно
наказание – глоба.
При определяне на административното наказание
съдът обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, липсата на
отегчаващи вината обстоятелства, както и смекчаващите такива - критично отношение
към извършеното, добри характеристични данни, семейното му положение и материално състояние /няма
постоянни трудови доходи, макар и да реализира такива от продажбата на
автомобили в България, внос от Нидерландия и единствено той издържа
семейството/, съдът намира, че за извършеното деяние от обвиняемия С. следва да
му бъде наложено наказание - глоба в
минимално предвидения размер от 1 000,00 лева, с което ще бъдат постигнати в
максимална степен целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
При този изход на делото А.С. следва да
заплати направените в наказателното производство разноски в размер на 112,95 лева,
в полза на Държавата, по сметка на ВТРС, както и 05,00 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА А.Ю.С., роден на *** ***,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, основно образование,
неженен, ЕГН **********,
неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 15.03.2018 г. в град
Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с ПМС
№13 от 08.02.2010 г. се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на причината за липсата на свидетелство за управление на МПС -
представил пред *** - служител при Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Велико
Търново декларация, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, което
било задържано на 14.03.2018 г. в гр. Братислава, Република Словакия за
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата - движение с превишена
максимално допустима маса на МПС - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за
извършеното от него престъпление, като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ГЛОБА в размер на 1 000,00 /хиляда/
лева в полза на републиканския бюджет.
ОСЪЖДА А.Ю.С., ЕГН **********,
със снета по делото самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Великотърновски районен съд,
направените в наказателното производство разноски в размер на 112,95 лева /сто и дванадесет лева и деветдесет
и пет стотинки/, както и 05,00 /пет/
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване или протест пред Великотърновски окръжен съд в 15-дневен
срок, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: