РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Бургас, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222100100084 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на Н. СТ. Г., с ЕГН **********, с
адрес: ****, чрез адвокат Димитринка Радева от БАК – починала на 30.01.2022г. и заместена
в хода на процеса от нейните правоприемници ЕЛ. ИВ. СТ., с ЕГН **********, ИВ. АНТ. Г.,
с ЕГН: ********** и Д. АНТ. Г., тримата с адрес за призоваване чрез адв. Димитринка
Радева от БАК, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1504, район Оборище, бул.“Княз Александър
Дондуков“ No 68, представлявано от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка,
Юри Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 120000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в следствие от смъртта на нейния син А.И. Г.,
причинена при ПТП от 30.10.2020г. на автомагистрала „Тракия“,на км.327+300м по посока
от гр. Бургас към гр. София, от водача Г.П.П. при управление на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „АЗ“ с рег.№ ********* – застрахован при ответното дружество по
застраховка “гражданска отговорност”. Също така се претендира заплащане на лихва за
забава, както върху изплатеното вече обезщетение от 50 000 лв. за периода от датата на ПТП
– 30.10.2020 г. до датата на плащането – 17.01.2022 г., така и върху претендирания размер от
120 000лв., за периода от 30.10.2020г. до подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2020г. около 21,10 часа на автомагистрала
„Тракия“, на км.327+300м по посока от гр. Бургас към гр. София, като правоспособен водач
категория „В“, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Ауди“,
модел „АЗ“ с рег.№ *********, със скорост от 120 км/ч, Г.П.П. нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, а именно, при движение на
къси светлини в тъмната част на денонощието, извън населено място, не е спазил
задължението си да намали скоростта на движение до 71,49 км/ч /скорост, при която е имал
техническа възможност да спре на разстояние, по-малко от далечината на видимост при
1
включени къси светлини на фаровете/ и в случай на необходимост да спре, когато е
възникнала опасност за движението - застигнал в дясната активна лента за движение лек
автомобил марка „Лада“, модел „Нива“, с рег.№********, в резултат на което е допуснал
ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на пътника А.И. Г.. За инцидента е било
образувано НОХД №1208/2021г. по описа на БОС, приключило на първа инстанция с
осъдителна присъда за водача Г.П.П.. Излага се, че ищцата е майка на починалия и в
резултат от произшествието е претърпяла значителни неимуществени вреди - болки и
страдания, негативни психически изживявания и тежък емоционален стрес. В исковата
молба се сочи още, че към датата на ПТП е била сключена валидна застраховка “гражданска
отговорност” с ответното дружество, към което е отправено надлежно искане за заплащане
на обезщетение на 06.11.2020 г. По искането е била образувана щета № ********* и от
застрахователя е изплатено обезщетение от 50 000лв., което се сочи от ищеца като
несъобразено с претърпените вреди. Акцентира се на това, че в следствие на инцидента за
ищеца е настъпила внезапно огромна празнота, която не може да се запълни и преодолее за
цял живот. Починалият се грижил изцяло за своята майка и поддържал нейното
домакинство, ежедневно я обгрижвал, съобразно трудовата си заетост. Връзката между
майка и син е била изключително силна и двамата са разчитали изключително много един
на друг. Твърди се, че ищцата не може да спи и претърпяната загуба е непреодолима. Затова
се иска изплащане на обезщетение от застрахователя, определено в размер от общо 170
000лв., от които 50 000лв. са изплатени преди подаване на исковата молба, а сумата от 120
000лв. е предмет на настоящото производство. Твърди се още, че ответникът изпаднал в
забава от деня на настъпване на ПТП и се претендира лихва за забава. Ангажирани са
писмени доказателства. Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели,
както и да бъде изискано НОХД № 1208/2021 г. на БОС.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Не се оспорва съществуването на
застрахователно правоотношение по силата на сключената застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите за управлявания от Г.П.П. лек автомобил. С отговора на
исковата молба се твърди и се представя документ за изплатено по сметка на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., като се сочи, че платената сума
обезщетява понесените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син А. Г..
Затова претенцията се счита за неоснователна и се излагат доводи за прекомерност на
търсеното обезщетение с исковата молба, като се сочи, че искането не съответства на
критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По отношение на механизма на настъпване на ПТП не се оспорва изложеното от
ищеца относно отговорността на водача П., но се твърди, че водачът на лек автомобил марка
„Лада“, модел „Нива“, с рег.№********, се движил с несъобразено ниска скорост, за този
вид път, с което е създал реална опасност за движението и е нарушил чл. 74 от ППЗДвП.
Затова се сочи, че автомобилът се явява изненадващо препятствие за движещия се с
обичайната за този пътен участък скорост автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с рег.№
*********. Прави се извод за наличието на независимо съизвършителство от страна на
водача на лек автомобил марка „Лада“, модел „Нива“, който с поведението си е допринесъл
за настъпване на смъртта на пътуващия в управлявания от него автомобил А. Г.. С тези
аргументи се прави извод за намаляване на отговорността на водача П., респ. на дължимото
обезщетение от застрахователя.
На следващо място се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалото
лице Г., който е допринесъл за настъпване на събитието, като е пътувал без поставен
предпазен колан, което е в пряка причинна връзка с претърпените увреждания. С тези
2
съображения се претендира отхвърляне на предявения иск като прекомерен и отчитане на
минимум 50% съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.
Оспорват се и претенциите за заплащане на лихва за забава, като се твърди, че
застрахователят е изпълнил точно и своевременно задължението си за плащане и не е
изпаднал в забава, съгласно чл. 497 КЗ.
По искане на ответника на основание чл. 219 ГПК е конституиран като трето лице
помагач ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” - застраховател по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, за лек автомобил марка „Лада“, модел „Нива“, в
който е пътувал пострадалия Г.. В хода на процеса изразява становище за неоснователност
на претенцията.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащана на обезщетение за неимуществени вреди и лихва
за забава.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, в случай че е налице валиден договор за застраховка “гражданска отговорност” за
управлявания от деликвента лек автомобил. Нормата на чл. 432 КЗ предвижда, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя.
В случая по делото е безспорно съществуването на застрахователно правоотношение
по договор за застраховка “Гражданска отговорност” валидна от 24.06.2020г. до
23.06.2021г., за лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с рег.№ ********* – застрахован,
сключен с ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********.
Не се спори, че на посочената дата 30.10.2020г. е възникнало пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с рег.№ ********* и лек
автомобил марка „Лада“, модел „Нива“, с рег.№ ********, в който пътувал сина на ищцата и
че той е починал в резултат на настъпилото ПТП.
Безспорно също така е и обстоятелството, че от страна на застрахователя
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, е изплатено обезщетение в размер на 50 000 лв. по
заявената от ищцата претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на механизма на настъпване на вредите по делото е представен
протокол за оглед на местопроизшествие и е прието заключението на вещото лице Б.Т., по
допуснатата съдебна автотехническа експертиза, от което се установява, че лекият
автомобил Ауди А3, движейки се по дясната пътна лента е настигнал и ударил с предната си
дясна част задната лява част на попътно движещия се пред него лек автомобил Лада Нива. В
резултат на произшествието, пътникът, седящ на предната седалка на л.а. Лада Нива е
получил тежки травматични наранявания, в следствие на които е починал. Нанесени са
значителни щети на двата автомобила. Причината за произшествието е избраната от водача
на л.а. Ауди А3 скорост на движение, която технически не му позволява да спре в
осветената от фаровете на автомобила зона и да избегне удара с л.а Лада Нива. Водачът не е
осигурил безопасна дистанция до движещия се пред него л.а. Лада Нива, за да избегне удара.
Вещото лице е посочило, че по делото няма данни за това дали са светили задните габарити
на л.а. Лада Нива, като при огледа на автомобила е било установено, че те са технически
3
изправни. По отношение на избраната от водача на л.а. Лада Нива скорост експертът
уточнява, че същата е допустима за движение по магистрала и не представлява пречка за
движението на други пътни превозни средства и не е предпоставка за възникване на
процесното ПТП. Задължението на заднодвижещия се автомобил е да поддържа безопасна
дистанция и да предприеме необходимата маневра за изпреварване. В случая не е установен
спирачен път и задействане на спирачната уредба от водача на л.а. Ауди А3.
От експертизата се установява още, че след задния ексцентричен удар л.а. Лада Нива е
извършил сложно пространствено движение и се е завъртял, ударил се с дясната си страна в
страничната мантинела, приплъзнал се по нея, след което се отблъснал и се насочил
диагонално напред и наляво към аварийната лента. При това положение автомобилът се
завъртял около масовия си център. Тези движения на автомобила са довели до изхвърляне
на тялото на пътника извън автомобила. Технически изправният и правилно поставен
предпазен колан би ограничил движенията на тялото на пострадалия и предоствратил
напускането на купето. Експертът е посочил още, че водачът на л.а. Лада Нива не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Водачът на л.а. Ауди А3 е
имал възможност да възприеме препятствието на по-късен етап, когато л.а. попаднал в
осветената зона пред автомобила. Разполагал е с 2.5 секунди за да възприеме ускореното
скъсяване на дистанцията между двете превозни средства, да оцени опасността и да
предприеме действия. За това кратко време той е нямал техническа възможност да осигури
безопасна дистанция или да извърши маневра изпреварване. Опасната зона за спиране при
начална скорост от 122.7 км/ч на сух асфалтов път е определена в заключението на около
111.7 м. и се изминава за 5.7 сек.
При изслушване на заключението в съдебно заседание експертът е посочил, че не е
възможно в рамките на тези 2.5 секунди, от които 1 – 1.2 сек. са само за реакция, да се
извършат всички необходими действия, за да спре безопасно заднодвижещия се автомобил.
По действията на водача на л.а. Ауди вещото лице съди, че се е движил на къси светлини,
защото ако е бил с включени дълги светлини, би възприел от 150-200 м. движещия се пред
него лек автомобил и би имал възможност за реакция.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р
С.С. и изслушването му в съдебно заседание се установява, че пострадалият А. Г. е пътувал
в л.а. Лада Нива без поставен предпазен колан. В резултат на удара на лекия автомобил в
предпазната мантинела са настъпили тежки увреждания основно в дясната телесна
половина, причинени вътре в купето на автомобила. При изпадането му от десния прозорец
на автомобила е получил наранявания при падането и приплъзването по терена –
асфалтовата настилка. Експертът е уточнил, че между мантинелата и тялото се оказала
дясната врата на автомобила, затова основните травматични увреждания са в дясната
телесна половина и са получени вътре в купето, а от изпадането през прозореца е получил
допълнителни охлузвания. В заключение експертът посочва, че ако не беше излязъл извън
прозореца нямаше да настъпи фаталният край и нямаше да получи тези увреждания. Ако е
бил с поставен колан уврежданията, дори и тези, които са настъпили в купето и са основните
животозастрашаващи травми, биха били по-малко.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица Т. и д-р С., като пълни,
последователни и обосновани. Същите съответстват на събраните писмени доказателства,
поради което по делото е установен механизма на процесното ПТП, както и наличието на
причинна връзка между инцидента и претърпените от ищцата вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на
непозоволеното увреждане от страна на водача на лекия автомобил Ауди А3, както и
4
предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск,
който се явява доказан по основание.
За определяне на справедливото възмездяване на претърпени от деликта болки и
страдания, е необходимо да се отчете както действителния размер на вредите, с оглед
характера, интензитета и продължителността на болките и страданията, така и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" отнесено към конкретните
икономически условия в страната. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с
цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един
случай. За установяване на интензитета на претърпените болки и страдания от нанесените
телесни увреждания, по делото са ангажирани показанията на двама свидетели – Иван
Ганчев Мангъров и Виолета Енчева Г., които посочват, че ищцата Н.Г. е разчитала изцяло на
своя син А. Георгеив, който се грижил за нея. Отношенията между тях се описват като много
близки. След инцидента ищцата се променила и затворила в себе си, не желаела да говори за
сина си и не е могла да превъзмогне липсата му. Свид. Г. посочва, че дори след катастрофата
всеки ден му приготвяла кафе и го чакала. Основните грижи за нея и нейното домакинство
са били оказвани от сина й А., който винаги след работа или когато почива той ходил при
майка си, за да й помага, пазарува и да се грижи за нея, той бил опората на цялото
семейство. След наказателното производство здравословното й състояние се влошило и тя
починала /в хода на настоящия процес/, тъй като не могла да превъзмогне случилото се.
При така установените факти може да бъде направен извод, че ищцата Н.Г. е имала
изключително дълбока житейска и емоционална връзка със своя син, а привързаността им
един към друг е била толкова силна, че вследствие на неговата смърт майката е претърпял
болки и страдания, съпоставими и дори надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за случая. Следва да бъде отчетен и механизма на настъпване на
деликта, внезапната смърт на сина й, която се отразила изключително тежко на ищцата.
Независимо от възрастта й към момента инцидента и затрудненията и заболяванията
присъщи за възрастните хора, свидетелите посочват, че тя е държала да пазарува сама и да се
грижи за своето домакинство, за което изключително е била подпомагана от сина си.
Промяната в емоционалното й състояние след смъртта на сина й е установена от
свидетелските показания и се отнася за период от над две години, когато самата тя е
починала. Тази продължителност на болките и страданията и невъзможността да
превъзмогне загубата още веднъж подкрепят извода за изключителната близост между
ищеца и нейния син.
По изложените съображения и отчитайки установените по делото продължителност и
интензитет на болките и страданията на ищеца от прекъснатата завинаги връзка майка–син,
получените физически и психически последици от негативните преживявания, включително
и обществено-икономическата обстановка в страната и лимитите на застрахователно
обезщетение, съдът приема, че обезщетението за причинените на ищцата Н.Г.
неимуществени вреди от смъртта на нейния син, настъпила в резултат на процесното ПТП,
следва да бъде определено в размер 120 000 лв.
С оглед изложеното следва да бъдат разгледани направените от ответника възражения
за независимо съизвършителство и съпричиняване.
Съдът приема за неоснователни и недоказани доводите, че водачът на лекия
автомобил Лада Нива се е движил с несъобразено ниска скорост, с оглед приетото
заключение на вещото лице Т.. Не се установява, че с поведението си той е създал пречки
5
или внезапна опасност на пътя, като според приетото и неоспорено заключение движението
е било със скорост, съобразена с пътните условия и обстановка, а задължение на
заднодвижещия се автомобил е да осигури достатъчно дистанция и време за реакция, с цел
предотвратяване на пътен инцидент. Вещото лице е отчело скоростта на движение и на
двата автомобила, като е стигнало до заключението, че поведението на водача на
автомобила, в който се е движило и пострадалото лице, не е в причинна връзка с
възникналото произшествие. Ето защо, възражението в този смисъл е неоснователно.
На следващо място - за да е налице съпричиняване следва със своето поведение
пострадалият, в нарушение на правилата за движение да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Преценката за реалния принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат е обусловена от съпоставка на поведението на участниците в
произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП и
вредите от него, ще определят и процентното съотношение на този принос. В случая, от
заключението на вещото лице се установява, че пострадалият е пътувал без поставен
предпазен колан. Редуциране на обезщетението за вреди е възможно при наличие на
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили, ако по време на произшествието
пострадалото лице е ползвало обезопасителен колан, респ. че пътувайки в лекия автомобил
без да постави предпазен колан, пострадалият е допринесъл за собственото си увреждане в
по-тежка степен, както и за увреда, която не би получил при ползване на колан. С оглед
конкретния механизъм на ПТП и получените вследствие на него травми, съдът приема, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалото лице. По делото е установено, че
основните увреждания са получени вътре в купето на автомобила, в резултат на удара на
тялото в дясната врата и изхвърчането му през прозореца на автомобила. Експертът
категорично посочва, че тези травматични увреждания не биха настъпили, ако лицето се е
движил с поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещото лице подчертава, че ако не
е излязъл извън прозореца на дясната предна врата на автомобила не би настъпил фаталния
край. Ако е бил с поставен предпазен колан уврежданията биха били по-малки и може би не
фатални. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата и неоспорена
съдебно-медициска експертиза и въз основа на същото приема, че приносът на пострадалия
за настъпилите увреждания следва да се определи в размер на 50 %. Затова сумата от
120 000 лв. следва да бъде редуцирана до 60 000лв.
Предвид заплатеното в хода на настоящото производство обезщетение от 50000 лв.,
което следва да бъде приспаднато от дължимото обезщетение, то ответното застрахователно
дружество следва да заплати на ищцовата страна обезщетение в размер на още 10 000 лв. За
разликата до 120000 лв. съдът приема иска за неоснователен и недоказан.
По иска за заплащане на мораторна лихва, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 –
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред
застрахователя/.
На 06.11.2020 г. до застрахователното дружество е било отправено искане за
изплащане на обезщетение от ищеца Н.Г., както и нейните деца (конституирани като ищци в
настоящия процес на осн.чл. 227 ГПК) ИВ. АНТ. Г., Д. АНТ. Г., видно от неоспореното
заявление. С писмо от 09.12.2021 г. от страна на застрахователя е определено обезщетение
от по 50 000лв. за всяко от пострадалите лица. Не се спори и се установява от представеното
6
платежно нареждане, че на 17.01.2022 г. сумата е изплатена на ищцата.
В случая началната дата на забавата следва да бъде определена съобразно
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като по делото няма данни за отправени от
застрахователя искания за представяне на документи от пострадалия.
При тези факти съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на
тримесечния срок, тоест след 06.02.2021 г. Върху изплатеното обезщетение от 50 000 лв. се
дължи лихва за забава до датата на плащането – 17.01.2022 г., в размер на 4777.78 лева,
определен от съда на основание чл. 162 ГПК. Върху присъдения в настоящия процес размер
на обезщетението от 10 000 лв. следва да бъде начислена лихва за забава от датата на падежа
до датата на подаване на исковата молба – 18.01.2022г., която съдът определя в размер на
961.11 лева. Неоснователно е искането за заплащане на лихва за забава от датата на деликта,
предвид изрично предвидения срок за произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 496 КЗ.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 2
ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на държавна такса в
размер на 629.55 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закон за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 от Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения и съобразно представеното по делото пълномощно
за процесуално представителство на ищеца, в полза на адв. Д.Р. от БАК следва да бъдат
присъдени 1002 лв. адвокатско възнаграждение, дължими от ответника съобразно уважената
част от исковете.
В полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски съобразно
отхвърлената част от претенциите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 1237.50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1504, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ No
68, представлявано от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри
Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров, да заплати на ЕЛ. ИВ. СТ., с ЕГН
**********, ИВ. АНТ. Г., с ЕГН: ********** и Д. АНТ. Г., с ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 26, вх. А, ет. 3 – адв. Димитринка Радева от
БАК, като наследници на починалата в хода на процеса на 30.01.2022г. ищца Н. СТ. Г., с
ЕГН **********, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени от Н. СТ. Г. неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на нейния
син А.И. Г., причинена при ПТП от 30.10.2020г. на автомагистрала „Тракия“, на
км.327+300м по посока от гр. Бургас към гр. София, от водача Г.П.П. при управление на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с рег.№ ********* – застрахован при ответното
дружество по застраховка “гражданска отговорност”, както и сумата от 4777.78 лева
(четири хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) – лихва
за забава върху изплатеното обезщетение от 50 000 лв. начислена за периода от 07.02.2021г.
до 16.01.2022 г., както и сумата от 961.11 лева (деветстотин шестдесет и един лева и
единадесет стотинки) - лихва за забава върху главницата от 50 000 лв. начислена за периода
от 07.02.2021г. до 18.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10 000лв. от
датата на подаване на исковата молба – 19.01.2022г. до окончателното изплащане на
7
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над присъдената главница от 10 000лв. до пълния заявен размер от
120 000лв., както и за лихва за забава от датата на увреждането – 30.10.2020г. и за горницата
над сумата от общо 5738.89лв. до пълния предявен размер от общо 21013.99лв., като
неосноватлени.
ОСЪЖДА ЕЛ. ИВ. СТ., с ЕГН **********, ИВ. АНТ. Г., с ЕГН: ********** и Д.
АНТ. Г., с ЕГН **********, като наследници на починалата на 30.01.2022г. /в хода на
процеса/ ищца Н. СТ. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, бул. Стефан
Стамболов № 26, вх. А, ет. 3 – адв. Димитринка Радева от БАК, да заплатят на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1504, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ No 68,
представлявано от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри
Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров, сумата от 1237.50 лв. (хиляда двеста
тридесет и седем лева и петдесет стотинки) – разноски.
ОСЪДЖА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1504, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ No
68, представлявано от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри
Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров, да заплати на адвокат Димитринка
Радева от БАК сумата от 1002 лв. (хиляда и два) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1504, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ No
68, представлявано от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри
Константинов Копач и Радослав Цветанов Димитров, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд, сумата от 629.55 лв. (шестстотин
двадесет и девет лева петдесет и пет стотинки) – държавни такси.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп”.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8