Решение по дело №3596/2018 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  308             Година  2019,  12   Февруари           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІI състав

 

            на 15.01.2019 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 3596 по описа за 2018 година и като обсъди:

 

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност  /ЗДДС/.

 

 

 

 

Образувано е по жалба на “Тангра“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и ад­рес на управление гр.Стара Загора, ул.“Александър Батенберг“№28, представлявано от управителя И.Ж., против Заповед за налагане на принудителна админист­ративна мярка /ПАМ/ № ФК-172-0297213/29.10.2018г. на Началник Отдел „Оператив­ни дейности“ – Пловдив, при Главна дирекция „Фискален Контрол“ при Централно уп­равление на Националната агенция за приходите, с която на основание чл.186 ал.1 т.3 и чл.187 ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение по чл.7 ал.3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана по-долу само Наредба № Н-18/13.12.2006г./ във вр. с чл.118 ал.2 и ал.4 т.3 от ЗДДС е нало­жена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – кафе-аперитив „Л.“, находящ се вгр.Стара Загора, ул.“Александър Батенберг“№28, ет.2, стопанисван от „Тангра“ЕООД, ЕИК ***, както и забрана за достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни.

 

 

 

 

Твърденията в жалбата са, че процесната заповед е незаконосъобразна, пора­ди неправилно приложение на материалния закон – липсата на предпоставките за налагането й. Те могат да бъдат обобщени накратко с факта, че въведеното в експ­лоатация в обект ФУ е регистрирано в НАП, както и същото е с изградена дистанци­онна връзка с НАП, което е видно от приложените вкл. и в хода на самата адми­нистративна процедура писмени доказателства, като поради техническа повреда не е изпращало данните от ежедневните дневни финансови отчети с нулиране на фис­калната памет за процесния период. Но търговецът не разполага с такава информа­ция и не може да бъде бъде наясно, че тези данни не постъпват в НАП. След осъще­ствен ремонт на ФУ – след дерегистрация, смяна на фискалната памет, въвеждането му отново в експ­лоатация, както и към настоящия момент регулярно се изпращат от­четите към информационната система на НАП, за които факти са приложени и пис­мени доказателства и не са спорни по делото. Моли се съдът да отмени заповедта за налагане на ПАМ като не­законосъобразна. Претендират се сторените в процеса разноски.

 

 

 

 

Ответната страна – Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, при Главна дирекция „Фискален Контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неосно­вателна. Претендира присъждане на юрискон­султско възнаграждение. Прави се въз­ражение за прекомерност на изпЛ.ния адвокатски хонорар.

 

 

 

 

Административен съд - Пловдив, трети състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, на жалбата, събраните доказателства по делото поот­делно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

 

 

 

 

Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетент­ния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

 

 

 

 

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваната заповед ответникът приложил спрямо ЕООД-то принудителна административна мярка запечатване на обекта му в гр.Стара Загора, ул.“Александър Бантенберг“№28, ет.2, съставляващ кафе-аперитив, тъй като на дата 16.10.2018г., при извършена оперативна проверка на същия търговски обект и последваща доку­ментална проверка, осъществена на 24.10.2018г. за съпоставка с данните от ИС на НАП, модул „Фискални устройства“, е прието за установено, че дружеството в качест­вото му на лице по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. е извършило нару­шение по чл.7 ал.3 от същата като е допуснало работа с фискално устройство, /ФУ/ без изградена дистанционна връзка с НАП в резултат на което не се предават данни в НАП от 12.03.2018г.

Този извод е сторен на база данните от Протокол за извършена проверка сер. АА № 0297213от 16.10.2018г., съставен от Татяна вълчева – инспектор по приходите при Дирекция „Оперативен Контрол“ при Главна Дирекция „Фискален Контрол“ при Централно управление на НАП, съгласно които при проверката са установени отче­тени продажби по данни от отчети от въведеното и регистрирано за обекта ФУ модел Datecs MP 55KL с ИН на ФУ DT317594 и № на ФП 02684790 за периода от 12.03. 2018г. до 16.10.2018г., съгласно и данните от представената КДФО от ФУ /без конста­тирано нередности по воденото й/, където са налични и данните от ежедневно отпе­чатваните дневни финансови отчети за същия период /също без констатирани нередовности/. Съобразени са и данните от съставения на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка /ПИП/ от 24.10.2018г., касаещ справката в ИС на НАП.

Изведен е изводът въз основа на анализа на събраните доказателства, че „Тангра“ЕООД като е задължено използва фискално устройство, което няма изграде­на дистанционна връзка с НАП“, квалифицирано като нарушение по чл.7 ал.3 от На­редба № Н-18 от 13.12.2006г. във вр. с чл.118 ал.2 и ал.4 т.3 от ЗДДС.

По този начин е прието, че за субекта е осъществен състава на чл.186 ал.1, т.3 ЗДДС, поради което му e била приложена преустановителната и превантивна прину­дителна административна мярка – запечатване на търговския му обект за срок от 7 дни, съответно на основание чл.187 ал.1 от ЗДДС е забранен и достъпът до него.

На практика спор по тези факти липсва по делото, като същият се концентрира върху правилното приложение на материалния закон.

В тази връзка следва да се посочи в по-общ план, че съгласно новелата на чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преуста­новителни и възстановителни.

В хипотезата на чл.186 ал.1 т.3 ЗДДС юридическият факт, пораждащ право­мощието на органа по приходите или оправо­мощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е лице, което като е задължено,… използва фис­кално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. Същият произтича от императивното правило на чл.7 ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. че „Не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.“

В случая обаче според този състава на съда ответникът не се справи с възло­жената му доказателствена тежест, като не установи в условията на пълно насрещно доказване факта на твърдяното нарушение на правилото на чл.7 ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., съответно настъпването на правопораждащия факт с който правнана норма на чл.186 ал.1 т.3 от ЗДДС свързва своето проявление.

Съгласно нормата на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. лицето по чл. 3 от наредбата отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фис­калната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Ал 2 на същата разпоредба сочи, че данните от дневния финансов отчет с нулиране се записват в данъчния терминал.

Тези услови не се спори, че са спазени от „Тангра“ЕООД – така ПИП от 16.10. 2018г., възприетото в самата Заповед от ответника и изявлението на процесуалния представител на същия в проведеното открито съдебно заседание относно редовното водене на КДФО.

От своя страна чл.39 ал.10 от същия подзаконов нормативен акт визира, че данъчният терминал служи за предаване на данните от него към НАП по дистанцион­на връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор.

Всъщност проверяващите неоснователно са посочили, че фискалното устрой­ство не е имало изградена дистанционна връзка с НАП. Видно от приложените към жалбата писмени доказателства, които са и част от изпратените на съда документи, съставляващия приложения към самия ПИП от 16.10.2006г., на същата тази дата е извършеная проверка от представител на фирмата, извършваща сервизното обслуж­ване на процесното ФУ, с помощта на сервизен софтуер за програмиране и диагнос­тика, предоставен от производетиля „Датекс“ООД, при която е установено по катего­ричен начин наличието на установена и функционираща дистанционна връзка със сървара на НАП /л.22, л.30-31, л.70-71/. Това е отбелязано и като изрично възраже­ние от страна предсатвляващия дружеството при съставянето на ПИП, но не е ко­ментирано и взето под внимание от проверяващите органи по приходите.

Този извод се потвърждава и от наличните по делото писмени доказателства, както следва:

1.    Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 07.03.2018г. по Приложение № 11 към чл.17. ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., съгласно което фискалното устройство е регистрирано в приходната адми­нистрация с потвърждение № 3902384 от 07.03.2018г.

2.    Договор за сервизна поддръжка на фискално устройство с ИН на ФУ DT 317594 и № на ФП 02684790  с приложен към същия служебен бон от 30.05. 2018г. за промяна в данните, с отразяване „Вписване в НАП на 30.05.2018г. в 15.25.27 часа“, л.63- гръб;

3.    Служебен бон от 19.10.2018г. съдържащ данните за „дерегистрация“ на ФУ „Вписан в НАП на 19.10.2018г. в 13.34.43 часа“, л.83

4.    Служебен бон от 19.10.2018г. съдържащ данните за „ЕКАФП въведен в екс­плотация“ с данни за „ВПИСВАНЕ в НАП на 19.10.2018г. в 13.46.57 часа“, „рег. Номер на ФУ – 3969302, л.83;

5.    Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 22.10.2018г., л.84;

6.    Справка за регистрирани фискални устройства на ЕИК, предоставена от ор­ганите на НАП – л.73 и сл., която справа напълно кореспондира с данните от преждепосочените писмени доказателства /т.1-5/.

Всичко това като се съобрази и Приложение № 1, раздел IIIб, т.1 „Дистанцион­на връзка“, б.е) на Наредба № Н-18 от 13.12.2018г., съобразно което „фискалните устройства подават по установената дистанционна връзка, влк и:

• данни за вписване на устройството при въвеждане в експлоатация;

• данни за промяна на регистрационни данни;

• данни за отписване на ФУ (дерегистрация).

Именно такива данни съставляват обективираните в преждецитираните писме­ни доказателства и те очевидно са постъпвали в ИС на НАП в момента на осъще­ствяването им, което няма как да бъде сторено, без наличието на установена и функ­ционираща дистанционна връзка на същото това ФУ със сърварите на НАП.

Или всъщност от доказателствата по делото се достига до извода, че е на ли­це установена дистанционна връзка на ФУ със сърварите на НАП, но за процесния период /до смяната на фискалната памет и последващата регистрация на ФУ на да­та 29.10.2018г./ данните от т.нар. дневин финансови отчети с нулиране на ФУ за все­ки ден на определен от НАП период, не са постъпвали в ИС на НАП.

Това обстоятелство обаче не води до извод за нарушаване изискването на чл.7 ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., съответно не съставлява правопораж­дащ факт по приложената от ответника правна норма на чл.186 ал.1 т.3 от ЗДДС.

Отделно от това в случая както правилно се поддържа още в хода на админи­стративното производство, а в последствие и в хода на съдебното оспорване на про­цесната Заповед – става дума за обстоятелство вън от знанието на лицето.

Касае се очевидно до техническа неизправност на ФУ, която не е в резултат на бездействие и/или действие на адресата на акта и за която последният не е могъл да знае.

Отделно от това следва да се посочи, че съобразно правилата на Наредба № н-18 от 13.12.2006г. при нарушаване дистанционна връзка с НАП, респ. при невъз­можност за изпращане на данни следва блокиране на ФУ /по аргумент от чл.36 ал.1 т.4 и чл.40 ал.1 т.5 от Наредбата, съответно Приложение № 1 , раздел IIIб т.1 Дис­танционно връзка, б.“д“/, а такива доказателства по делото не са налични, при което положение, очевидно е, че задълженото лице е нямало как да знае за възниканлия проблем, а от данните по делото еднозначно се налага изводът, че в момента в кой­то е сведен до знанието му той е отстранен и то преди издаването на процесната За­повед.

В тази връзка именно от събраните по делото доказателства не се установява фактът на липсвата на дистанционна връзка с НАП.

Възприемайки извършено нарушение по чл.7 ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2018г. във вр. с чл.118 ал.2 и ал.4 т.3 от ЗДДС като източник на правомощието му по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.3 ЗДДС, ответният адми­нистративен орган непра­вилно е подвел фактите от обективната действителност, което е довело и до непра­вилно приложение на материалния закон.

Следва да се посочи, че съдържанието на процесната ПАМ и предпоставките за налагането и я определят като превантивна и преустановителна. Но такива цели не може да се приеме, че преследва оспорената заповед на ответника, при положе­ние че каза се нарушение на соченото правило за поведение липсва, при което съ­щата се превръща в санкция и то за фактическо създало се положение, което стои извън волята и знанието на икономическия субект.

Отделно от това при констатациите за спазване изискването за издаване на фискални бонове при извършени плащания в брой, редовното водене на КДФО и съвпадението на данните от същите и разпетения оборот за периода от въвеждане­то на ФУ в експлоатация до момента на смяната на фискалната му памет, липсата на каквито и да било други нарушения на данъчното законодателство, то очевидно е че липсват и други нарушения, които да обосноват прилагането на процесната ПАМ.

При това положение на нещата настоящият състав намира развитата на ос­порващия теза с жалбата му до съда за обоснована, с оглед конкретно уста­новените факти по случая.

Съответен е изводът на настоящия състав за незаконосъобразност на оспоре­ната заповед, поради неправилно приложение ма материалния закон и като такава подлежаща на отмяна.

По разноските.       

С оглед изхода от спора Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, следва бъде осъдена да заплати на оспорващия сто­рените в процеса разноски.

В тази връзка по делото се представиха доказателтсва за внесана ДТ в размер на 50 лева и изпЛ.н адвокатски хонорар в размер на 650 лева по договор за прав­на защита и съдействие, като  от процесуалния представител на ответника е сторено възражение за неговата прекомерност. Това възражение се споделя като основа­телно от състава на съда, като се отчита факта че всъщност не са извършени как­вито и да било процесуални действия от упълномощения адвокат, извън очевидно написването на самата жалба до съда /същата макар и подписана от едноличния собственик на дружеството, очевидно е съставена от лице с юридическа подготовка/. При това положение и като се съобрази фактическата и правна сложност на казуса и конкретно осъществения обем процесуално представителство, съдът приема че уго­ворения и изпЛ.н адвокатски хонорар се явява прекомерен и същият следва да бъде редуциран до минимума по чл.9 ал.1 във вр. с чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. та за минималните размери на адвокатските възнаграждения – от 300 лева.

Или в обобщение на оспроващия следва да бъдат присъдени разноски по де­лото в размер общо на 350 лева.

Водим от горното, съдът:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ по жалба на “Тангра“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Александър Батенберг“№28, представлявано от управителя И.Ж., Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-172-0297213 от 29.10.2018г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, при Главна дирекция „Фискален Контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите, ЕИК *********, гр.София, бул.“Княз Дондуков“№52, да заплати на “Тангра“ЕООД, ЕИК ***, със седали­ще и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Александър Батенберг“№28, предс­тавлявано от управителя И.Ж., сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, раз­носки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /П/