№ 38
гр. Сливница, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100936 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Н. Й., с която
против В. Л. С. e предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е
собственик на поземлен имот, представляващ УПИ ***, находящ се в с. Ч.,
община Др., Софийска област, с площ от 680 кв.м., при съседи по скица:
имот ***, собственост на Б. Й. и от три страни: улица и път-тупик, заедно с
построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда от около 40 кв.м. и
едноетажна паянтова сграда от около 20 кв.м. на основание давностно
владение от 29.03.2006 г. до сега.
Ответницата, В. Л. С., е подала по реда и в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор, с който оспорва иска. Не представя доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК: всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това.
Чрез предявения положителен установителен иск ищцата иска от съда
със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на собственост върху
спорната недвижима вещ й принадлежи.
Следователно, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищцата следва да
установи обстоятелствата, на които основава своето право на собственост
върху процесния имот – давност, като в тази връзка следва да докаже
1
началната дата, от която е започнала да упражнява фактическата власт върху
имота с намерение за своене, като е владяла имота явно, спокойно и
непрекъснато за срок от десет, респективно пет години от началната дата на
установяване на владението.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение, наследство и съдебна делба № 176,
том II, дело № 734/1990 г. от 05.07.1990 г., от който се установява, че Н.Л.Н. –
ЕГН ********** е придобил по давност и наследство правото на собственост
върху недвижим имот в с. Ч., община Др. - дворно място с пл. № 106 по
регулационния план на с. Ч., с площ от 2286 кв.м., при съседи: улици от две
страни, М.Б. от две страни. В същия нотариален акт е посочено, че от имота
се отчуждават по регулация 316 кв.м., както и че 1970 кв.м. от него
съставляват Парцел Х, пл. № ***, заедно с построената в мястото едноетажна
паянтова жилищна сграда на около 40 кв.м. и паянтова стопанска постройка
на около 20 кв.м.
По делото е представен и нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит чрез дарение на нисходящ № 20, том I, дело №
54/1991 г., с който Н.Н. и К. Н. даряват на дъщеря си Б. Н. Й. /ищца по
настоящото дело/ празното дворно място от 840 кв.м., находящо се в с. Ч.,
община Др., при съседи: улица, улица, тупик – новопроектирана, Н.Л.Н., Т.Л.
С., наследници на М.Б., съставляващо по плана на с. Ч. парцел Х, отреден за
имот пл. № ***, идентичен с част от имота, описан в нотариален акт №
176/1990 г.
От представената по делото скица № 142/17.03.1992 г., издадена от
Община Др., на която е обозначен парцел Х, планоснимачен № 106, кв. 19,
целият от 1970 кв.м., е видно, че в рамките на този парцел са обособени три
отделни парцела: парцел ***, с площ от 840 кв.м. /собственост на ищцата по
силата на НА № 20, том I, дело № 54/1991 г./; парцел ***, с площ от 450 кв.м.
/собственост на Т. Н. С. (майка на ответницата) по силата на НА № 19, том I,
дело № 53/1991 г./ и парцел ***, с площ от 680 кв.м. /собственост на
наследници на Н.Л.Н. – страните по настоящото дело/.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, след
смъртта през 2006 г. на наследодателя на страните – Н.Л.Н., ищцата Б. Й. е
завладяла целия парцел *** и е започнала да го ползва като свой собствен.
Свидетелите твърдят, че имотът е ограден изцяло и заключен, като в същия се
намират и двете постройки, както и че повече от 15 години нито В. Л. С.
/единствена наследница на починалата през 2003 г. Т.Л. С. – сестра на
ищцата/, нито някой друг от нейното семейство някога е посещавал
процесния имот или е предявявал претенции към имота. Свидетелите
твърдят, че те знаят, че процесният парцел *** се ползва без прекъсване от
ищцата, че тя го обработва и облагородява, лично, както и чрез семейството
си, и приятели на семейството.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, но ако то е добросъвестно – в продължение на 5 години /арг. чл. 79,
2
ал. 2 от ЗС/. Според чл. 69, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. Следователно владението е едновременно проявление на
субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в
упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически
действия, които запълват съдържанието на правомощията на собственик /в
този смисъл Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум
на ВС/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е
психическо състояние, за което законодателят е установил законова оборима
презумпция в чл. 69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се
изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно
право, чието придобиване се цели. За да се приложи презумпцията, тези
действия трябва да са доказани.
По делото не е спорно между страните, че ответницата е ходила на
работното място на ищцата в гр. София, за да я пита какво става с имота, на
който въпрос ищцата й е отговорила, че смята въпросния имот за свой
собствен, от където следва, че ответницата В. С. е знаела, че ищцата Б. Й.
владее процесния имот като свой и го счита за свой, като по делото не се
установи същата да е предприела каквито и да било действия, за да промени
това обстоятелство.
От показанията на свидетелите се установява, че ищцата е владяла в
продължение на повече от 15 години процесния имот в границите, в които
същият се претендира, като владението й се характеризира с двата си основни
признака обективен – упражняване на фактическата власт върху вещта, и
субективен - намерението да се държи вещта като своя, като владението е
било постоянно (не е имало случаен характер), непрекъснато (за повече от
шест месеца, арг. чл. 81 ЗС), несъмнено, спокойно (не е установено с насилие)
и явно (не е установено по скрит начин, тайно от предишния собственик).
По тези съображения съдът приема, че в случая ищцата е единствен
собственик на поземлен имот, представляващ парцел ***-***, находящ се в с.
Ч., община Др., област Софийска, с площ от 680 кв.м., при съседи по скица:
имот ***, собственост на Б. Й. и от три страни – улица и път-тупик, заедно с
построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда от около 40 кв.м. и
едноетажна паянтова сграда от около 20 кв.м., поради което предявената от
нея претенция за материално право по чл.124, ал.1 от ГПК е основателна
спрямо ответницата В. Л. С., поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата
се дължат разноски съобразно с уважената част от иска – в пълен размер. Тя е
заплатила 50 лева за държавна такса, 22.40 лева за държавна такса за
вписване на исковата молба и 600 лева за адвокатско възнаграждение
/платено от ищцата при подписване на договора за правна защита и
съдействие с адвокатско пълномощно/. Ето защо ответницата следва да й
3
заплати сумата от 672,40 лева – разноски по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответницата няма право на разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
по отношение на В. Л. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., община
Б., ул. „К.П. в.“ № 001, че Б. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
******, е собственик въз основа на осъществено давностно владение на имот,
представляващ парцел ***-***, находящ се в с. Ч., община Др., област
Софийска, целият с площ от 680 кв.м., при съседи по скица: имот ***,
собственост на Б. Й. и от три страни – улица и път-тупик, заедно с
построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда от около 40 кв.м. и
едноетажна паянтова сграда от около 20 кв.м.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, В. Л. С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. Г., община Б., ул. „К.П. в.“ № 001, да заплати на Б. Н. Й.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******, сумата от 672,40 лева
/шестстотин седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/ – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4