Р Е Ш Е Н И Е  № 117

                                                       гр. В., 25.03.2013г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

В.ския районен съд, гражданска колегия, 3-ти състав  в публичното  заседание   на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година , в състав:

                                                   

                                                    Председател : М. С.

                       

при секретаря  П. Й.  като разгледа докладваното от съдията С.  гр. дело   № 2156 по описа за  2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявеният  иск  е с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

  Твърди се от ищцата, че с ответника са сключили граждански брак на 17.02.1997г. Посочва, че от брака си страните имат две родени деца – Е. и Р.. Поддържа се, че през 2002г. страните са заминали за И.. Завърнали са се в Б. през 2008г. Ответникът отново е заминал за И. като около година е подпомагал семейството си, но впоследствие е спрял, дори е спрял и контактите по телефона. Ищцата е разбрала, че съжителства с друга жена, от която има деца. Поддържа, че от около четири години страните са във фактическа раздяла и не поддържат контакти.

 Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с развод поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. Родителските права върху децата  да бъдат предоставени на ищцата, а ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка н размер съобразен със закона. След прекратяване на брака ищцата иска да носи брачното си фамилно име М..

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска. Не се е явил в съдебно заседание и не е ангажирал доказателства.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изготвен е социален доклад от Д”СП” – В..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са сключили граждански брак с акт за граждански брак № 20/17.02.1997г., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак от 17.02.1997г., изд. от Община М.. От брака си страните имат родени две деца – Е. М. П., родена на ***г и Р. М. П., родена на ***г., видно от представените удостоверения за раждане на децата.

От представения социален доклад, изготвен от Д”СП” – В., се установява, че след фактическата раздяла на страните преди около четири години, грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката, която задоволява базовите потребности на децата с помощта на своите родители и брат си. Ищцата и децата живеят под наем в гр. В.. По думи на ищцата, откакто е в Б. през 2008г. тя е без работа. Данни за доходите на ответника няма. Същото се потвърждава и от изготвения социален доклад  от Д”СП” – М..

Разпитаната по делото св. Бойчева посочва, че ответникът е в чужбина много отдавна и не се е прибирал. От повече от две години страните са разделени и не поддържат контакти. Свидетелката посочва, че за децата грижи полага ищцата.  Ответникът не се е обаждал на ищцата, не дава средства за издръжка на децата. Не се е прибирал повече от две години.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, с които са възпроизведени преки впечатления за отношенията на страните.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

            При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че са налице условията на чл.49, ал.1 от СК, а именно в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, израз на което е и фактическата раздяла между тях и невъзможността да бъде заздравена брачната връзка. На практика брачната връзка съществува само формално, изчерпана е от своето съдържание и не оправдава целите, които би следвало да има, а това не е в интерес на двамата съпрузи, нито на детето.

         С оглед гореизложените съображения съдът намира, че бракът между страните /съпрузите/ следва да бъде прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

Твърденията на ищцата за установена извънбрачна връзка на ответника не се доказаха в производството по делото и доказателства в такава насока не се ангажираха.  Други изтъкнати причини за разстройството на брака поради изключителна вина на ответника не са посочени. Поради това, съдът приема, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака  е по вина и на двамата съпрузи, тъй като не са положили достатъчни усилия за запазването му. 

По предоставяне на родителските права.

Ищцата е заявила желание родителските права върху децата да бъдат предоставени на нея. По делото се установи, че децата живеят при ищцата. Социалният работник е отразил в социалния доклад, че майката полага всички грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Изслушани в с.з. и двете момичета заявиха, че за тях грижи по отглеждането и възпитанието полага само майка им.

При това положение, съдът намира, че родителските права ще следва да бъдат присъдени на ищцата, а на ответника ще следва да бъде определен режим на лични контакти с децата. Бащата ще може да вижда и взима децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 19.00ч. в неделя и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да ги връща по местоживеенето им.

По издръжката.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

От представените писмени доказателства, се установи, че детето Е. е на 15г. и за учебната 2012/2013г. е ученичка в VІІІ б клас в ПГ „ Проф. д-р А. З.” – В., специалност ”Икономика и мениджмънт”. Детето Р. е на 12г. и за учебната 2012/2013г. е записана в V г клас в СОУ „ Любен Каравелов” – В..

Данни за доходите на родителите няма. От социалните доклади, се установява, че майката е безработна, а бащата понастоящем се намира в И..

Съдът намира, че за детето Е. са необходими 200.00 лева месечно, от които бащата ще следва да заплаща 120.00 лева, а остатъкът да се поема от майката, която полага основните грижи за детето. За детето Р. пък са необходими 180.00 лева месечно, от които бащата ще следва да заплаща 100.00 лева, а остатъкът да се поема от майката.

 При определяне размера на издръжката съдът взе предвид освен финансовите и материални възможности на страните, така и възрастта на децата, и необходимостта от закупуване не само на храна и облекло, но и на учебни пособия.

Бащата и майката са  в трудоспособна възраст и са длъжни да осигуряват средства както за собственото си съществуване, така и за това на своите деца. Безспорно се установи, че около година след момента на фактическата раздяла на страните по делото, ответникът е преустановил финансовата помощ за издръжка за децата. Не се установи ответникът да е давал такива под формата на храна, дрехи или други покупки. Обстоятелството, че ответникът се намира в чужбина, предполага и достатъчно финансова възможност да дава издръжка на своите деца  в така определения размер.

Предвид горните съображения, ответникът ще следва да заплаща на непълнолетното си  дете Е. М. П. с ЕГН **********, подпомагана от своята майка П.Е.М. издръжка в размер на 120.00 лева месечно, считано от влизане в сила на решението  до отпадане, изменение или  прекратяването на основанието за плащане, ведно със законната лихва при просрочието й.

Ответникът ще следва да заплаща на малолетното си  дете Р. М. П. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител П.Е.М. издръжка в размер на 100.00 лева месечно, считано от влизане в сила на решението  до отпадане, изменение или  прекратяването на основанието за плащане, ведно със законната лихва при просрочието й.

С оглед заявеното от ищцата желание и липсата на изрично противопоставяне от страна на ответника, след влизане в сила на решението за прекратяване на брака, ищцата ще продължи да носи брачното си фамилно си име  М..

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК окончателната д.т., която съдът определи на 40.00 лева ще следва да бъде заплатена по равно от страните. Останалите разноски остават в тежест на всяка страна така, както са направени.

Ответникът ще следва да заплати и държавна такса върху присъдените издръжки в общ  размер на  316.80 лева.

            Воден от горните съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданският брак между П.Е.М. с ЕГН ********** от гр. В. със съдебен адрес:  гр. В., ул. Б. бл. 6, ап. 4 и М.П.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. М., ул. Х. С. № 11, сключен с акт за граждански брак № 20/17.02.1997г. на Община М. поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ОБЯВЯВА, че разстройството на брака е и на двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените от брака деца Е. М. П. с ЕГН ********** и Р. М. П. ЕГН ********** на майката П.Е.М. с ЕГН **********, като бащата М.П.М. с ЕГН ********** ще има право на лични контакти с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 19.00ч. в неделя и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да ги връща по местоживеенето им.

ОСЪЖДА М.П.М. с ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното си  дете Е. М. П. с ЕГН **********, подпомагана от своята майка П.Е.М. с ЕГН ********** издръжка в размер на 120.00 лева месечно, считано от влизане в сила на решението  до отпадане, изменение или  прекратяването на основанието за плащане, ведно със законната лихва при просрочието й.

ОСЪЖДА М.П.М. с ЕГН ********** да заплаща на малолетното си  дете Р. М. П. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител П.Е.М. с ЕГН ********** издръжка в размер на 100.00 лева месечно, считано от влизане в сила на решението  до отпадане, изменение или  прекратяването на основанието за плащане, ведно със законната лихва при просрочието й.

            След влизане в сила на решението за прекратяване на брака, жената ще носи брачното си фамилно име – М..     

ОСЪЖДА М.П.М. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС сумата от 316.80 лева -  държавна такса върху присъдената издръжка, както и сумата от  20.00 лева – окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА П.Е.М. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева.

            Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.С.

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: