№ 29720
гр. София, 11.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110102738 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадено е от адв. В. В. Ч.-М. – процесуален представител на ищеца, искане за
изменение на решението в частта за разноските, като моли да й бъде присъдено по-голямо
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца за заповедното и исковото
производства.
В законоустановения срок ответникът „************“ АД изразява становище за
недопустимост и неоснователност на молбата.
Съдът счита, че искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допустимо. То е
подадено в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, доколкото именно
молителят е субектът, който е предявил претенция по делото за присъждане на
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., както и при наличие на списък по чл. 80 ГПК, като
конкретно претенциите за адвокатски възнаграждения за оказаната на лицето безплатна
правна помощ за заповедното и исковото производства са инкорпорирани още в исковата
молба, която в тази част има характера на списък на разноските.
По същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна.
На първо място, сдът не намира основание да преразгледа преценката си за размера
на дължимия на адв. Ч.-М. адвокатски хонорар за оказана безплатна адвокатска помощ на
заявителя в заповедното производство, тъй като не е обвързан от размера по заповедта. Така
е, защото съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Съобразявайки мотивите към т. 12 от посоченото тълкувателно
решение, настоящият съдебен състав счита, че при това произнасяне съдът може да измени
1
присъдените със заповедта разноски, както е сторил в случая.
На следващо място, от Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 следва, че
съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. След постановяването му съдебната практика приема, че
посочените в наредбата размери могат да служат единствено като ориентир, но без да са
обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от съда при определяне стойността на
предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В случая нито липсващата фактическа и правна сложност на заповедното и исковото
производства, нито минималните положени от адвоката усилия по защита на лицето във
всяко от двете производства обосновават по-високи от вече определените адвокатски
възнаграждения.
Ето защо искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 188909/30.05.2025 г. за изменение в частта
за разноските на Решение № 9471/23.05.2025 г., постановено по гр. д. № 2738/2025 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2