№ 92
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. Иванов
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Красимир Цветанов Ячев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600276 по описа за 2021 година
Производство по чл.314 и сл. от НПК.
С присъда №7/09.03.2021г., постановена по НОХД №2020443 0201720/
2020г., РС-гр.Плевен, признал подсъдимият Л.О.Р. ЕГН: ********** за
невинен в това, че:
-На 31.12.2019г., в С.**** обл.Плевен се заканил с убийство спрямо
Стефан Емилов Д. от гр.Плевени и това заканване да е възбудило основателен
страх за осъществявянето му, поради което и на основание чл.304 от НПК, го
оправдал по обвинението по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК .
-На 31.12.2019г., в С.**** обл.Плевен се заканил с убийство спрямо
В.Н.Н. от гр.Плевени и това заканване да е възбудило основателен страх за
осъществявянето му, поради което и на основание чл.304 от НПК, го
оправдал по обвинението по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК .
На основание чл.190, ал.1 от НПК, по отделно, съдът постановил
направените разноски на досъдебното производство в размер на 512.40 лева и
1
направените разноски в съдебното производство в размер на 492.80 лева, да
останат за сметка на държавата.
Недоволен от така постановената присъда, прокурорът я протес- тира.С
протеста и допълнителното изложение към него се излагат доводи за
неправилност на постановената присъда.Твърди се, че установената
фактическа обстановка и правния идвод на съда са в разрез с доказателствата
по делото.Твърди се, че първоинстанционния съд е допуснал съществени
процесуални нарушения на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, довели до грешни
фактически изводи.Прави се оплакване , че доказателствата са оценени в
разрез с действителния им смисъл и съда не е изпълнил задълженията си по
чл.305, ал.3, изр. Второ от НПК, да даде убедителен отговор, защот е приел
едни, а отхвърлил достоверността на други доказателствени средтва.Счита се,
че изложената фактическа обстановка в обвинителния акт е доказана от
показанията на свидетелите С.Д. и В.Н., от писмените такива, съдебно-
психиатричната експертиза, справката за съдимост, хорактеристичната
справка и справката от КОС. Цитират се показания на свидетеля С.Д. в
съдебното следствие от с.з на 13.10.2020г. и 04.02.2020г., като за тях се
оспорват изводите на съда.Твърди се , че те са едностранчиви и е следвало
съдът да ги съпостави с първоначално дадените от тези свидетели.Изразява се
несъгласие, да се кредитират показанията на свидетеля С.Д. дадени на
04.02.2021г.Оспорва се е неприемането от съда на показанията на свидетеля
С..По отношение на свидетелите Н. и Р.а се твърди, че е следвало съдът да ги
приеме за достоверни, че подсъдимия е носил газово оръжие, а в останалата
част не.По отношение на обясненията на подсъдимия, се счита, че те
противоречат на показаниятана пострадалите и не се и подкрепят и от
показанията на свидетелите Б.Ч. и А.П.По същество се предлага на въззивния
съд да приеме въз основа на анализа на прокурора, че обвинителната теза е
доказана.Излагат се и аргументи относно съдебната практика за този вид
престъпление.Прави се извод, че не е необходимо да има реален уплах при
закана за убийство, а да е от таково естество и интензитет, че да са годни тези
заплахи да възбудят основателен страх от осъществяване на заканата.В
заключение се счита, че пострадалите са преживели страхови реакции,
свързани с опасения от посегателство върху живота им, като емоционалния
стрес е в резултат на поведението на подсъдимия Р. и от изречените от него
2
думи, обективиращи заканата.Иска се отмяна на присъдата и постановяването
на нова така, с която подсъдимия да се признае за виновен по повдигнатите
му обвинения.
В съдебното заседание пред въззивния съд протеста се поддържа от
представителя на ОП-Плевен, по изложените доводи в него.Счита се, че
присъдата следва да се отмени и осъди подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия - адвокат АНТ. К.-АК-Плевен, изразява
противоположно на прокурора становище и счита, че подадения протест е
неоснователен.Излага съображения, че не са допус- нати твърдените от
прокурора нарушения и присъдата, като правилна, обоснована и
законосъобразна, следва да се остави в сила.Счита, че при постановяване на
присъдата, първоинстанционния съд, стриктно е съблюдавл правилата на
процеса, обстойно е изследвал всички доказа- телства по делото, какви
доказателствени факти са установени чрез тях и относими ли са към предмета
на доказване.Твърди, че правилно първоинстанционния съд е отделил
безспорните доказателства, а именно време място и начина на монтиране на
устройството на оператора-А1 и съответното демонтиране, по повод на което
е възникнал и спора между подсъдимия и манитаралите го техници.Излагат се
доводи за правилна оценка на показанията на двете групи свидетели и
съответно изпълнено задължение от съда съобразно чл.13, ал.1 и 2 от
НПК.Счита, че оплакванията за едностранчивост при оценката на
доказателствения материал, са необосновани.Акцентира се на отделеното
особено внимание от първоинстанционния съд към показанията на двамата
свидетели служители на фирмата-Н.и Д..Акцентира се и на заинтере-
соваността на тези свидетели от изхода на процеса, тъй като и жалбата е била
писана от свидетеля Н.Защитникът се позовава и на свидетелските им
показания, а именно, че Н.е чул щракване като от метал, а пред
първоинстанционния съд свидетеля Д. е отрекъл да е имало закана за
убийство, които показания се подкрепят и от други свидетели, очевидци на
скандала.Акцентира се също и на анализа на първоинстанционния съд, за да
се обоснове защо твърдяната единствено реплика от свиделя Н. не е от
естество за да представлява закана за убийство.Твърди се, че това от една
страна правилно е прието от съда като обективна несъставомерност на
деянието и от друга страна и като липса на субективната му страна.Не счита,
3
че е сложна фактическата обстановка, а се касае само за една реплика, чута от
свидетеля Н. без всичики останали свидетели да са я чули.В заключение,
защитникът счита, че подсъдимия не е извършил твърдяното деяние в
обвинителния акт и правилно е оправдан.
Подсъдимият-ответник по протеста, Л.О.Р. поддържа сановището на
защитника си.
Въззивният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства,
изложеното в протеста и допълнителното изложение, прецени доводите на
страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е приел за
установена и доказана фактическа обстановка въз основа на обясненията на
подсъдимия Л.Р., частично от показанията на свидетелите С.Д. и В.Н., от
показанията на разпитаните свиедтели М.Р. А-М.Н. А.П.Б.Н.Ч.Б.П.С. които са
кредитирани напълно с оглед тяхната последователност и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие от една страна със
заключението на вещите лица д-р Т и И по назначените съдебно-
психиатрична и комплексна психолого-психиатрична експертизи, а от друга
страна с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционният съд, за
доказанността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задъл- женията
си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата, предмет на
доказване съобразно чл.102 от НПК.
Безспорно е установено, че на 31.12.2019 година пострадалите С.Д. и
В.Н. в 08:30 часа пристигнали на адрес на свидетелката М.Р. Същите отишли
там по заявка от дружеството, в което работили – „Интернет сервиз“ ООД, за
инсталиране на сателитна телевизия, на адрес в с.Пелишат. Заявката била
подадена в офис на „А1 България“ ЕАД на 20.12.2019 година. При
извършване на монтажа, първоначално подсъдимия не е присъствал.
4
Свидетелката Р.а му позвънила и същият, около 09:25 часа, пристинал в дома
на свидетелката Р.а. Той не одобрил работата на техниците, като поискал от
тях да коригират начина на прекарване на кабелите и поставяне на антената.
В крайна сметка, подсъдимият не се съгласил с тях и им казал, че няма да си
тръгнат докато не свалят инсталацията. Междувременно той звънял и на
свидетелката Д. за да изрази несъгласието си с начина на монтажа на
сателитната антена. Свидетелите С.Д. и В.Н. при това положение започнали
да събират техниката си и да демонтират направеното. Подсъдимият снимал с
мобилен телефон демонтирането на сателитната телевизия. Пострадалите Д и
Н. чули звук от щракане, който звук наподобявал зареждане на оръжие.
Същите не видели оръжие и след демонтиране на инсталацията си тръгнали.
Не са подавали сигнал нито на ЕЕН 112, нито до МВР. На 03.01.2020 година
Д и Н. депозирали жалби ро РП – Плевен, в които описали действията на
подсъдимия Л.Р., като заплашване с огнестрелно оръжие и отправяне на
закани за убийство.
Първоинстанционният съд е анализирал в достатъчна степен дока-
зателствения материал и правилно е кредитирал обясненията на подсъдимия
Л.Р., както и показанията на свидетелите, подкрепящи ги и кореспондиращи с
тях.В мотивите на първоинстан- ционния съд задълбочено са анализирани и
заключенията на вещите лица по назначените и изготвени екпертизи.
По отношение на главния факт на доказване при развоя на инцидента на
инкриминираната дата, а именно има ли някакво нападение от страна на
подсъдимия, закана за убийство от негова страна и какви действия са
извършени от всеки един от тримата – подсъдимия и двамата подстрадали –
С.Д. и В.Н., е направен задълбочен анализ и правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият не се е заканвал с
убийство на С.Д. и В.Н. и не е зареждал оръжие. Безспорно е доказано, че е
имал газово оръжие.Обсъдени са първоначално дадените от тези двама
свидетели поакзания, в които същите са заявили, че подсъдимият е изрекъл
думите „ Дай ми пистолета от колата и ще ги убия тези боклуци и ще им еба
майката“ и като чули това и звук от прищракване, който наподобил звук от
зареждане, се уплашили. Обсъдени са и анализирани от една страна
обясненията на подсъдимия Р. и показанията на свидетелите М.А. А.М. Н.,
А.П., Б.Ч. Д.Д. и Б.С., а от друга страна показанията на свидетелите С.Д. и
5
В.Н.. Въз основа на установеното в съдебното следствие, правилно
първоинстанционният съд е приел, че показанията на двамата свидетели –
пострадалите Д. и Р., са дискредитирани, тъй като обективно те имат интерес
от изхода на делото в тяхна полза. Същевременно съдът е констатирал, че
същите са непоследователни, не са логични и не кореспондират помежду си,
както и с другите доказателства относно главния факт на доказаване във
връзка с повдигнатите обвинения на подсъдимия по отношение на всеки еидн
от тях. Анализирани са още от самото им начало, където са заявили, че Л.Р.
им се заканил с убийство, отправяйки посочените по-горе думи, но в
последствие по време на съдебното следствие при допълнителен разпит на
свидетеля С.Д., същият отрекъл подсъдимият да им се е заканвал с убийство.
Същият е заявил, че не е чул подсъдимия Р. да им се заканва с убийство. За
това в съдебното следствие, за всестранно, пълно и обективно изясняване на
обстоятелства- та по делото съдът е провел и очни ставки.При проведената
очна ставка между двамата свидетели, свидетеля С.Д. е потвърдил
показанията си по същество дадени при допълнителния разпит./с.з. от
04.02.2021г./ При това положение, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетеля С.Д.,
дадени на съдебното следствие.Правилно са кредитирани с доверие. Тези
показания не са единствени, а са в съотносимост и кореспондират с
обясненията на подсъдимия и показанията на свиетелите М.А. А.М. Н., А.П.,
Б.Ч.
От друга страна е направен обективен анализ и на обясненията на
подсъдимия, които по своята природа са както доказателствено средство за
защита, така и гласно доказателствено средство, относимо и в съотношение с
другите доказателствени средства, по предмета на доказване. В конкретния
случай тези обяснения напълно кореспондират с посочените по-горе
свидетели и най-вече с показанията и на единия от пострадалите – свидетеля
С.Д.. Видно от дадените показания в съдебното заседание, след като на
свидетеля С.Д. са били предявени обясненията, дадени на досъдебно
производство, същият потвърдил, че собственоръчно ги е написал, но заявил,
че не е чул подсъдимия да казва думите „Аз ще ги убия тези боклуци“.
Показанията му са прочетени и по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК
при което отново свидетеля Д. е заявил, че подсъдимият не е казал думите
6
„Аз ще ги убия тези боклуци“, както по отношение на него, така и по
отношение на В.Н.. При това положение правилно първоинстанционният съд
е приел, че покзанията на другия свидетел пострадалият В.Н. за необективни
и небезпристрастни с мотив да бъде набеден подсъдимият Р.. Обсъдено е
заключението на вещите лица по назначената от съда комплексна експертиза,
изследвали реакциите на подсъдимия Р. към фрустрация, при което те са дали
заключение, че са налице тенденции към сдържаност, конвенционалност,
изягване на конфронтация и отрицание на враждебност. В подкрепа са и
показанията на свидетелите А. П. Б.Ч. и Б.С., че са познавали подсъдимия
като спокоен и неконфликтен човек.Обсъдено е заключението на вещото лице
д-р Т. като същото не е кредитирано като крен извод, а именно, че
пострадалите са изпитвали нормал психологичен страх в отговор на
конкретен стимул, който е бил възприет като риск за здравето и живота им.
Обосновал се е защо не е кредитирал изцяло експертизите от ДП, тъй като
същите са извършени в края а месец април 2020 година и се базирали на
възприятия на лицата, намиращи се в конфликт с подсъдимия по повод
некачественото монтиране на сателитна телевизия.
Предвид изложеното, то възраженията на прокурора, са неоснова-
телни.Показанията на свидетеля В.Н. в този случай са изолирани от останалия
дакозателствен материал и не могат да са единствено основание да се приеме
обвинителната теза и по обвинението на подсъдимия, спрямо този свидетел.
При така изяснената фактическа обстановка, въз основа на законо-
съобразно събрания и анализиран доказателствен материал, първоинстан-
ционният съд е направил правилен правен извод, а именно, че подсъдимият
Л.Р. не е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, както
по отношение на С.Д., така и по отношение на В.Н.. В тази връзка съдът е
изложил законосъобразни и със съдебната практика правни изводи.
Конкретно във връзка с възраженията на прокурора, че показанията на
свидетеля Д., съобразно заключението на психиатричната експертиза, могат
да се считат за достоверни, е именно и извода на първоинстан- ционния съд, с
които той ги е приел за достоверни в частта, в която същият е казал, че не е
чул да бъдат отправяни закани за убийство както по отношение на него, така
и по отношение на свидетеля Н. И за да не приеме за достоверни показанията
7
на другия пострадал свидетел В.Н., именно пак показанията на свидетеля
С.Д., кореспондиращи с останалите свидетелски показания са дали основание,
първоинстанционният съд да не ги цени като достоверни. Въззивният съд
сочи тази част като пример, защото тя е пряко относима към основния факт на
доказване, по предмета на делото във връзка с отделните обвинения по
чл.144, ал.3 предл.1 вр.ал.1 от НК. В мотивите на първоинстанционния съд е
намерило място и правилно са обсъдени обстоятелствата, дали чрез някакви
други действия, би могло да се приеме, че е осъществено престъплението
„закана с убийство“. При условие, че не е налице обективната страна на
престъплението, конкретно не е налице и действително сплашване на
свидетелите, оттам и липса на основателен страх за осъществяването на
някаква закана, то няма как да е осъществено такова престъпление. Липсата
на който и да е от признаците от състава на престъплението води до липса на
престъпление. Хипотетично съдът е разсъждавал правилно, че и дори да са
казани думите „Ще ги убия тези боклуци“, то не може да им се придаде
значение със съдържание за закана с убийство, т.е. не се цели действително
сплашване на свидетелите С.Д. и В.Н.. В този смисъл правилно съдът е приел,
че липсват такива доказателства. В конкретния случай явно се касае за
емоционални действия и поведение от страна на подсъдимия и то в резултат,
на не добре свършената работа, във връзка с поръчката за инсталиране на
сателитна телевизия.
При това положение, правилно първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият Любмил Р. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, поради което и на основание чл.304 от НПК,
оправдал подсъдимия по всяко от обвиненията по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК.
При извършената цялостна проверка, въззивният съд не намира да са
налице основания за отмяна или изменение на постановената присъда, поради
което следва същата да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.6 във вр.с чл.338 от
НПК, Плевенският окръжен съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №7/09.03.2021г., постановена по НОХД
8
№20204430201720/ 2020г., РС-гр.Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9