Решение по дело №3482/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1661
Дата: 16 октомври 2015 г.
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20141100903482
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 юни 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№....................

Гр. София, 16.10.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на  двадесет и пети септември  две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА                                                               

при секретаря Ю. А., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N3482  по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Молителите С. ООД и Н.С.С. твърдят, че длъжникът Е.В.Д. ЕООД  е неплатежоспособен, поради което молят да бъде открито производство по несъстоятелност за този длъжник.

Молителят С. ООД твърди да има вземания към длъжника в общ размер на 327158,96 лв., произтичащи от сключени договори за заЕ.и споразумения, както и вземане в размер на 436 823,08 лева, произтичащи от суброгационно право чрез встъпване в правата на друг кредитор на длъжника, комуто молителят платил вместо длъжника. Сочи, че падежът на всички задължения е настъпил, а ответното дружество не е в състояние да ги изпълни.

Молителят Н.С.С. твърди, че е кредитор на ответното дружество за сумите от 100000 лв. и 80 000 евро, които суми е внесъл като допълнителни парични вноски в качеството си на съдружник  въз основа на решения на Общото събрание от 27.09.2007г., 12.12.2007г. и 17.12.2007г. Сочи, че ответното дружество към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ е с намалена производствена дейност, няма сключени ноВ.договори и не изпълнява задълженията по вече сключените и няма приходи.

Присъединеният кредитор П.К. /Б./ ЕАД твърди да има вземания към ответното дружество в общ размер на 1 843 065,20 евро, представляващи непогасени главници, възнаградителни лихви, неустойки и такси по договор за банков кредит № 010-391548/12.12.2007г. и анекси от 23.01.2008г., 29.07.2008г., 12.01.2009г., 04.03.2009г., 28.07.2009г., 20.01.2009г., 29.01.2010г., 22.06.2010г., 25.06.2010г., 30.07.2010г., 16.02.2011г., 10.06.2011г. и 08.03.2012г., договор за *** Развитие №010-443454/15.04.2008г. и Анекси от 04.03.2009г., 11.02.2010г., 19.04.2010г., 10.06.2011г., 08.03.2012г. към него, договор за банков кредит №010-480018/29.07.2008г. и Анекси от 08.12.2008г., 19.12.2008г., 04.03.2009г., 29.07.2009г., 29.01.2010г., 25.06.2010г., 10.06.2011г. и 08.03.2012г. към него и договор за банков кредит №010-523568/20.01.2009г. и Анекси към него от 21.04.2009г., 08.05.2009г., 01.06.2009г., 30.06.2009г., 03.08.2009г., 31.08.2009г., 30.09.2009г., 30.11.2009г., 28.12.2009г., 29.01.2010г., 31.03.2010г., 27.04.2010г., 22.06.2010г., 25.06.2010г., 10.06.2011г. и 08.03.2012г. Твърди ответното дружество да е не е изпълнявало задълженията си погасяване на уговорените вноски, поради което и задълженията по договорите били обявени за предсрочно изискуеми от банката , считано от 14.03.2014г., за което длъжникът е уведомен, като счита, че по отношение на ответника са налице предпоставките на закона за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежноспособност, като поддържа началната й дата да съвпада с датата на настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договорите за банков кредит.

Присъединеният кредитор БАСФ К. С.А.С, дружество регистрирано във Франция твърди да има към ответника изискуеми вземания в общ размер на 118 822,92 евро за цена на доставени стоки, произтичащи от договори за търговска продажба съгласно 12 фактури, съответно фактура № ********** от 09.07.2009г. на стойност 18843,55 евро, фактура № **********/23.07.2009г. за сумата от 14881,13 евро, фактура № **********/14.08.2009г. за 13937,63 евро, фактура №**********/29.10.2009г. за сумата от 14962,43 евро, фактура № **********/05.11.2009г. за сумата от 17262,06 евро, фактура № **********/10.12.2009г. за сумата от 11179,47 евро, фактура № **********/18.12.2009г. за сумата от 3130 евро, фактура №**********/28.05.2010г. за сумата от 21266,06 евро, фактура № **********/28.06.2010г. за сумата от 30 евро, фактура № **********/01.06.2011г. за сумата от 3312,50 евро, фактура № **********/01.06.2011г. за сумата от 51,24 евро, и фактура №**********/25.08.2011г. за сумата от 73,65 евро и кредитно известие №**********/14.10.2010г. за сумата от 106,8 евро. Във връзка със същите договори твърди да има вземания и за законни лихВ.в общ размер на 31 668,86 евро за забавеното плащане на цената на доставените стоки. Счита , че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, тъй като е преустановило плащанията си към БАСФ К. С.А.С.,поради което и моли да бъде открито производство по несъстоятелност, като едновременно с решението съдът обяВ.длъжника в неъстоятелност и прекрати дейността му, като наложи обща възбрана и запор на имуществото му.

Ответникът Е.В.Д. ЕООД  не представя отговор и не взема становище по молбите по чл.625 от ТЗ на С. ООД и Н.С..

Депозира отговори само по отношение на молбите  за присъединяване на БАСФ К. С.А.С. и П.К. /Б./ ЕАД. Оспорва  молбата на БАСФ К. С.А.С., като не оспорва възникването на вземанията на присъединения кредитор, но твърди да не е погасил същите не поради невъзможност, а съзнателно и поради съществуващи насрещни задължения на този кредитор към самия него, без да сочи конкретни факти относно възникването на такива задължения.  Оспорва молбата на П.К. /Б./ЕАД като не оспорва сключването на договорите за кредит,  възникването на задълженията и останалите обстоятелства, изложени в молбата и касаещи основанието на вземанията, но оспорва размера им, като твърди част от задълженията да са погасени чрез осъществено индивидуално принудително изпълнение нА.чено върху негов недвижим имот.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

По делото са представени два броя договори за заЕ.от 03.10.2011г., сключени между ответника Е.В.Д. ЕООД и молителя С. ООД, от които се установява,че между тях е постигнато съгласие за предоставяне на заЕ.в размер на 53928 лв. по единия договор и 25 000 лв. по другия договор, съобразно уговорени между страните графици на усвояване на траншове, като по отношение договора за сумата от 53928 лв. такъв график – приложение № 1 към договора е представен и от него се установява усвояването му да е отложено във времето от 30.10.2011г. до 30.08.2012г., като са посочени сумите на всяко плащане. По отношение на втория договор такова приложение, макар и да е описано като неразделна част от договора, не е представяно по делото, поради което е неясно в какъв период страните са уговорили да бъде усвоена сумата. И в двата договора е посочено, че заемите се предоставят с цел погасяване на задължения на ответника съответно към – „Т.“ ООД / по договора за 53928 лв./ и „П.К. Б. ЕАД/ по договора за 25 000лв./

По делото не са представени доказателства молителят С. ООД да е предоставил посочените в двата договора за заЕ.суми и конкретното време и начин, по които това е станало, а по отношение на единия от договорите е неясно и какВ.са уговорените от страните срокове и суми..

Представено е споразумение от 11.06.2009г., сключено между ответника Е.В.Д. ЕООД и молителя С. ООД, с което страните се съгласили, че  молителят в настоящето производство за периода 11.06.2004г. – 11.06.2009г. е погасявал задължения на ответника към негоВ.доставчици в общ размер на 1 059 292,03 лв., като със споразумението страните „новират“ тези задължения и задълженията на ответника за обезщетение за забавеното им плащане в общ размер на 146 961,99 лв., като се съгласяват старите задължения да се считат погасени, чрез поемането на ново задължение от ответника съответстващо на размера на натрупаните лихви, а именно за сумата от 146 961,99 лв., което ответникът следва да погаси в срок до 31.12.2011г.

На 01.06.2011г. между ответника Е.В.Д. ЕООД и молителя С. ООД е сключено друго споразумение, представено по делото, с което страните се съгласили, че  молителят в настоящето производство  е погасявал задължения на ответника към негоВ.доставчици в общ размер на 55378,15 лв. съгласно приложение № 1 към споразумението, като със споразумението страните „новират“ тези задължения и задълженията на ответника за обезщетение за забавеното им плащане в общ размер на 10669,37 лв., като се съгласяват старите задължения да се считат погасени, чрез поемането на ново задължение от ответника в размер  равен на натрупаните лихви, а именно за сумата от 10669,37 лв., което задължение ответникът следва да погаси в срок до 31.12.2011г.

Представено е споразумение от 03.10.2011г., сключено също между ответника Е.В.Д. ЕООД и молителя С. ООД, с което ответникът признал вземания на молителя в общ размер на 3600 лв., представляващи платени от С. ООД *** ООД суми в погашение на задължения на ответника Е.В.Д. ЕООД *** ООД съгласно приложение №1 към споразумението и вземане за обезщетение за забавено плащане в размер на 49,68 лв., като Е.В.Д. ЕООД се задължило да възстаноВ.на молителя тези суми в срок до 31.12.2011г.Със Същото споразумение страните уговорили и отпускане на заЕ.от С. ООД на Е.В.Д. ЕООД  в размер на 2700 лв. за погасяване на негоВ.задължения към А.  С. ООД за извършени охранителни услуги в периода януари –декември 2011г., като за усвояването на заЕ.страните постигнали съгласие сумите да бъдат плащани на А. С. ООД след представяне на фактури за извършените услуги. Уговорено е заплащането на възнаградителна лихва и срок за връщане на заема – 31.03.2012г. 

Представено е споразумение от 12.10.2011г. , сключено между С. ООД и Е.В.Д. ЕООД, с което последното дружество признало задължение н размер на 5975,34 лв., произтичащо от суброгация на С. ООД в правата на П.К. Б. ЕАД по договор за банков кредит от 20.01.2009г. чрез погашение на задълженията на ответника по този договор, извършено  въз основа на договор за залог на вземания на С. ООД  по договор за наем. Признато е и бъдеще вземане, което ще възникне в размер на 8866,63 евро за периода октомври – ноември 2011г. при същите предпоставки.

Между С. ООД и Е.Ви Д. ЕООД е сключено и още едно споразумение от 18.10.2011г., с което ответникът е признал, че в полза на С. ООД са възникнали вземания в размер на 10514,44 лв. поради обстоятелството, че същата сума е платена от молителя на ЧЕЗ Е.Б. АД в погашение на задължения на ответника съгласно приложение №1 към споразумението и която сума не е възстановена, поради което се дължи и обезщетение за забавеното й плащане в размер на 845,10 лв., като ответникът се задължил да я възстанови до 31.12.2011г.

С нотариален акт №137, т.ХХVІІІ, №29844 от 13.12.2011г. Е.Ви Д. ЕООД, със старо наименование В. –Д. ЕООД учредило в полза на С. ООД  ипотека върху свои недвижими имоти за обезпечаване на вземанията на С. ООД в общ размер на 309 646, 74 лв. и 14841,97 евро, произтичащи от договори за заем и споразумения за разсрочване на парични задължения, като в нотариалния акт са описани споразуменията от 11.06.2009г., 11.06.2011г., двата договора за заем от 03.10.2011г., споразумението от 03.10.2011г. и споразумението от 12.10.2011г., В нотариалния акт са възпроизведени в обобщен вид задълженията по споразуменията и договорите за заем, включително относно отпускането на заемите на траншове, съгласно договорите, като в него не се съдържат изявления относно получаването на заемните суми.

От заключението на приетата по делото експертиза не може да се установи дали задълженията по договорите за заем и споразуменията са осчетоводени от ответника, тъй като той не е осигурил достъп досчетоводството си на вещото лице, а експертизата е изготвяне на база годишни финансови отчети и баланси, които съдържат обобщена информация.

Представени са протоколи  от 27.09.2007г., 12.12.2007 и 17.12.2007г. за решение от неприсъствено заседание на Общото събрание на В. – Д. ООД, каквото предходно наименование и правноорганизационно форма е имало ответното дружество Е.В. Д. ЕООД, съгласно които протоколи на всяка от посочените дати съдружниците в дружеството – Н.С.С. и В.С.С. са взели решения с оглед възникнала временна необходимост от парични средства Съдружникът Н.С.С. да направи допълнителна парична вноска в срок от три работни дни, съответно в размер на 50 000 лв. по решението от 27.09.2007г., 50000 лв. по решението от 12.12.2007г. и 80000евро по решението от 17.12.2007г., като другия съдружник е освободен от задължение за вноска и приет срок за връщане на паричните средства 31.12.2011г. и по трите решения.

По делото са представени договор за банков кредит № 010-391548/12.12.2007г. и анекси от 23.01.2008г., 29.07.2008г., 12.01.2009г., 04.03.2009г., 28.07.2009г., 20.01.2009г., 29.01.2010г., 22.06.2010г., 25.06.2010г., 30.07.2010г., 16.02.2011г., 10.06.2011г. и 08.03.2012г., договор за *** Развитие №010-443454/15.04.2008г. и Анекси от 04.03.2009г., 11.02.2010г., 19.04.2010г., 10.06.2011г., 08.03.2012г. към него, договор за банков кредит №010-480018/29.07.2008г. и Анекси от 08.12.2008г., 19.12.2008г., 04.03.2009г., 29.07.2009г., 29.01.2010г., 25.06.2010г., 10.06.2011г. и 08.03.2012г. към него и договор за банков кредит №010-523568/20.01.2009г. и Анекси към него от 21.04.2009г., 08.05.2009г., 01.06.2009г., 30.06.2009г., 03.08.2009г., 31.08.2009г., 30.09.2009г., 30.11.2009г., 28.12.2009г., 29.01.2010г., 31.03.2010г., 27.04.2010г., 22.06.2010г., 25.06.2010г., 10.06.2011г. и 08.03.2012г., от които се установява между ответника Е.В. Д. ЕООД и присъединения кредитор да е възникнало по всеки от четирите договора правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който банката отпуска на ответника посочените в договорите суми, срещу задължения за връщането им в уговорените срокове, заплащане на възнаградителни лихви, такси, комисионни и неустойки в случайна забавено плащане.

За обезпечаване на задълженията си по договорите са кредит  от 12.12.2007г., 29.07.2008г. и  20.01.2009г. ответникът  учредил с нотариални актове от 14.12.2007г., 30.07.2008г. и 06.03.2009г.  в полза на П.К. Б. ЕАД договорна ипотека върху дворно място, находящо се в гр.С., район И., съставляващо УПИ ІV-766, кв.15, по плана на гр.С., м.Ц.Ш., **-ти километър, с площ от 2410 кв.м., заедно с изградената в дворното място до етап „груб строеж“ триетажна сграда с усвоено подпокривно пространство и подземни гаражи – Авто-чизнес център, със застроена площ от 1190 кв.м. и разгърната застроена площ от 3554 кв.м. , състояща се от : на сутерен, на кота -3,65: машинно помещевие, компресорно помещение, котелно помещение, склад, помещение главно ел.табло и подземен гараж, на първи етаж, на кота 0.00: изложбена зала, бояджийска камера, подготовка боядисване, бояджийно хале, автомивка, приемчик, магазин, предверие, стълбище,преходно помещение, миячно помещенеие и склад негорими материали, смесително помещение, миячно помещение и склад негорими материали; на втори етаж, на коти +3, 65 и +4,10 :място за отдих, техническо помещение, помещение за персонала, стълбище, WC, обслужващ коридор, предверие, душове, съблекалня, лекционна зала, склад резервни части, офис1, офис2, коридор, офис 3, директор, коридор, душ с WC, тоалетна, кухненски бокс, тоалетна, бар, стълбище, галерия, секретарка, заседателна зала, на трети ета, на кота +7,30 от:три офиса с прилежащи сервизни помещения и в подпокривното пространство, на кота +10,95 от: три офиса с прилежащи сервизни помещения.

Ответникът, който носи тежестта, не е представил доказателства за изпълнение на задълженията си по договорите за кредит, като не оспорва твърденията за възникване и настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по тези договори, а само общия им размер при твърдения за частичното им погасяване чрез принудително изпълнение. Представеният от него протокол за разпределение  от 17.09.2014г. по изпълнително дело 20148380406279 обаче не удостоверява нито влизането в сила на постановлението за разпределение на суми, нито изплащането на посочените суми на взискателя П.К. Б. ЕАД.

Съгласно представените договори и анекси  и заключението на приетата по делото експертиза към 21.07.2015г. задълженията на ответника по договор за кредит №010-480018/29.07.2008г. са в общ размер на 444 812,60 евро, от които  366 497,32 евро главница, 8221,28 евро – лихви по договора и 49992,10 евро – законна лихва и разноски в размер на 20101,90 евро, по договор за банков кредит №010-523568/20.01.2009г.  задълженията са в общ размер на 375 693,49 евро, от които за главница са в размер на 309 103,07 евро, задълженията за лихви  по договора – 7018,39 евро, за обезщетение за забавено плащане – 42163,22 евро и 17408,81 лв. разноски. По договора за кредит № 010-391548/12.12.2007г.  задълженията са в общ размер на 1133923,12 евро, от които 901089,74 евро –главница, 18537,93 евро – лихви по договора, 122956,37 евро – законни лихви и 91339,08 евро – разноски, а задълженията по договора за *** Развитие №010-443454/15.04.2008г. са в общ размер на 128 842,54 евро, от които 102149,63 евро – главница, 10415,35 евро – разноски и 16277,56 евро – лихви.

По делото са представени издадените от присъединения кредитор БАСФ К. С.А.С.  12 броя фактури с получател ответното дружество, с предходно наименование В. – Д. ООД, съответно фактура № ********** от 09.07.2009г. на стойност 18843,55 евро, фактура № **********/23.07.2009г. за сумата от 14881,13 евро, фактура № **********/14.08.2009г. за 13937,63 евро, фактура №**********/29.10.2009г. за сумата от 14962,43 евро, фактура № **********/05.11.2009г. за сумата от 17262,06 евро, фактура № **********/10.12.2009г. за сумата от 11179,47 евро, фактура № **********/18.12.2009г. за сумата от 3130 евро, фактура №**********/28.05.2010г. за сумата от 21266,06 евро, фактура № **********/28.06.2010г. за сумата от 30 евро, фактура № **********/01.06.2011г. за сумата от 3312,50 евро, фактура № **********/01.06.2011г. за сумата от 51,24 евро, и фактура №**********/25.08.2011г. за сумата от 73,65 евро и кредитно известие №**********/14.10.2010г. за сумата от 106,8 евро, които съдържат описание на стоките, конкретното им количество и цена.  От заключението на приетата по делото експертиза се установява общият размер на обезщетението за забавено плащане на цената по всяка от фактурите да е 34011,64 евро.

От представеното по  постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 1453-00-5726/09.10.2014г.  на  НАП се установява,че  е наложен запор върху върху вземания на ответника за обезпечаване събирането на негови публични задължения в общ размер на 345 510 лв., от които 272 796,64 лв. неплатен ДДС и 72713,36 лв. – лихви по ревизионен акт №**********/26.03.2013г., ревизионен акт №**********/01.04.2014г. Съгласно приетата по делото счетоводна експертиза към 31.12.2014г. публичните задължения на ответника, отразени в съставените от него счетоводни документи са вече в размер на 358 000 лв.

От изисканите справки от Агенцията по вписвания и СДВР – Пътна полиция се установява, че към 03.02.2015г. в регистрите на Пътна полиция на името на ответното дружество са регистрирани 7броя ППС, посочено в справка, съответно в имотния регистър по партидата на ответника са налице вписвания, установяващи да е собственик на поземлен имот и находяща се в него сграда- автосервиз в гр.С., за които са открити имотни партиди 8727и 8728, както и апартамент в гр.С., на ул.**** , за който е открита имотна партида 322387, върху които имоти са учредени няколко ипотеки и вписани няколко възбрани.

От  заключението на счетоводната експертиза,   неоспорено и прието от съда като компетентно изготвено, се установява, че за целия изследван период  2010г. – 2014г. , включително, над 80 % от активите на дружеството са под формата на нетекущи, дълготрайни материални активи, представляваща земя и сгради, като текущите активи под формата на материални запаси, вземания , краткосрочни финансови активи и парични средства  са съответно  11,9 % от активите  през 2011г. /662 хил.лв./, през 2012 г. и 2013г. са увеличили дела си до 12,7 % /686 хил.лв./ и 12,2 % /637 хил.лв./ от активите, а   към 31.12.2014г. са 2,46 % / от активите,  когато се състоят само от търговски вземания от клиенти на дружеството в размер на 125 хил.лв. Общата стойност на активите към 31.12.2014г.  е 5072 хил.лв., от които 13,53 % - разходи за бъдещи периоди.

Съответно анализът на пасивите на дружеството показва, че към 31.12.2014г. дружеството има задължения в общ размер на 4791 хил.лв., от които към финансови предприятия 2908 хил.лв.. Останалата част от задълженията в общ размер на 1883 хил.лв. са текущи задължения към доставчици, персонал, данъчни и други. При съпоставка на  сбора на активите по балансова стойност и задълженията, за целия изследван период, включително към 31.12.2014г. при съобразяване на включените в баланса като актив разходи за бъдещи периоди, които не представляват реален актив, балансовата стойност  на активите, включително дългосрочните, не е достатъчна да покрие задълженията на ответника, т.е. налице е свръхзадълженост, каквато експертизата е установила за целия изследван период,  на което основание обаче по делото липсва искане за откриване на производство по несъстоятелност.

            Съответно към 31.12.2014г. ответното дружество е формирало загуба от 436 хил.лв. за разлика от предходната отчетна година.

Коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2014г. е 0,0250, докато за предходните две години 2013г. и 2012г. е над 1-ца. Останалите коефициенти за ликвидност  са много под оптималните стойности за целия изследван петгодишен период.

Коефициентите на финансова автономност, отразяващ способността на предприятието да посреща плащанията на всичките си задължения в дългосрочен план и независимостта му от кредитори за целия период  са под допустимите граници, съответно отрицателни стойности през 2010, 2011, 2012 и 2013г. и 0,0586 към 31.12.2014г..

Последното извършено от ответника плащане е на 05.02.2014г., съгласно  направени счетоводни записвания от присъединения кредитор П.К. Б. ЕАД, установени от счетоводната експертиза.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

Откриването на производство понесъстоятелност предполага лицето, направило искането да докаже по делото да има изискуемо парично вземане срещу длъжника, произтичащо  или отнасящо се до  търговска сделка, нейната действителност, изпълнение, неизпълнение или последиците от прекратяването й, като с оглед посочените основания от кредиторите в настоящото производство, от които съда е обвързан, по делото следва да се установи състоянието на неплатежоспособност на ответното дужество.

По активната легитимация на молителите и присъединените кредитори:

Молителят Н.С. основава качеството си на кредитор на направени допълнителни вноски, в качеството си на бивш съдружник в ответното дружество, като изложените твърдения сами по себе си  обосновават извод, че не се касае за вземания, произтичащи от търговска сделка, поради което и независимо дали същите са възникнали и изискуеми, с оглед характера си не могат да обосноват активната му легитимация да поиска откриване на производство за несъстоятелност на ответното дружество. Задължението за допълнителни парични вноски, респективно за връщане на внесените суми, произтича от решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност,  което решение няма характера  на  търговска сделка, нито по смисъла на чл.1 от Търговския закон, нито по смисъла на чл.286 от Търговския закон, доколкото изобщо не се касае за постигане на съглашение чрез съвпадането на насрещни изявления. В същия смисъл са задължителние указания, дадени с решение №70 от 25.08.2014г. по т.д.№3560/2013г., І т.о.на ВКС, поради което и молбата на Н.С. по чл.625 ТЗ следва да бъде отхвърлена.

С. ООД основава молбата си на твърдения за вземания произтичащи от два договора за заем и 4 споразумения, сключени с ответника. Представените договори за заем биха могли да се приемат за търговска сделка с оглед качеството на страните и при липсата на обратно доказване за оборване на презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ,  обаче сами по себе си не установяват реалното предаване на посочените в тях суми, а имат характера само на обещание за заем по смисъла на чл.241 ЗЗД, тъй като е уговорено последващо усвояване на сумите на траншове в следващ сключването на договорите момент, като по делото няма доказателства реално да са предоставени суми, поради което и съдът приема, че не могат да обосноват  за молителя качеството на кредитор по търговска сделка.

Що се отнася до представените споразумения с ответника, то същите имат характера единствено на договори за спогодба, с които се установяват и разсрочват, а в случая със споразумението от 11.06.2009г. и частично опрощават задължения, които  произтичат от неоснователно обогатяване, доколкото се твърди да са възникнали поради плащане от страна на С. ООД на чужди задължения- тези на ответника към негови кредитори, без да се сочи наличието на правен интерес по смисъла на чл.74 ЗЗД или това да е станало по възлагане от ответника. Следователно представените с молбата по чл.625 ТЗ споразумения също не могат да обосноват възникване на вземания от търговска сделка, тъй като нямат характера на такава. Касае се за договори между търговци, с които се уреждат чрез взаимни отстъпки отношенията им във връзка с неоснователно обогатяване поради което и молбата на С. ООД също следва да бъде отхвърлена.

Присъединеният кредитор П.К. Б. ЕАД е търговец- кредитор  на ответното дружество по търговски сделки- договори за банков кредит, които  имат  характера на абсолютна търговска сделка по чл., ал.1,т.7 ТЗ.  Ответното дружество в качеството си на кредитополучател и при настъпила предсрочна изискуемост на задълженията на  14.03.2014г.. дължи на молителя връщане на получените кредити, а именно целия размер на главницата, натрупаните до настъпване на предсрочната изискуемост възнаградителни лихви, съответно неустойки за забавено плащане и уговорени такси, поради което и съдът приема, че в полза на този кредитор срещу ответника съществуват изискуеми парични задължения по търговска сделка и същият се явява  активно легитимиран  по молбата по чл.625 от ТЗ. 

Присъединеният кредитор БАСФ К. С.А.С. също установява по делото възникване на парични вземания по договори за търговска продажба, тъй като ответникът не оспорва възникването на правоотношенията и получаването на стоки, а въвежда възражения за наличие на свои насрещни вземания, без обаче да представя доказателства за фактите, от които произтичат и които определят размера им, поради което и съдът приема, че в полза на този кредитор срещу ответника съществуват изискуеми парични задължения по търговска сделка и същият се явява  активно легитимиран  по молбата по чл.625 от ТЗ.  Възраженията на ответника за наличие на насрещни негови претенции като основание за неизпълнението му към този кредитор, които възражения имат отношение както към съществуването и изискуемостта на вземанията на кредитора, са неоснователни, тъй като ответникът не представя каквито и да било доказателства за осъществили се факти, които да пораждат негови вземания към БАСФ К. С.А.С. или  право на възражение за неизпълнен договор или за настъпило прихващане.

От събраните доказателства по делото се установява  и състоянието на неплатежоспособност на ответника, като предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност на ответника. 

Въз основа на  легалното определение, дадено в чл.608, ал.1 ТЗ и при съобразяване разпоредбата на чл.631 ТЗ следва да се приеме, че неплатежоспособността е състояние, характеризиращо с обективна и трайна невъзможност на ответника-търговец да изпълни определени по вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни държавни вземания чрез  наличните си краткотрйни и реално ликвидни активи. Презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на невъзможността на търговеца да изпълнява задълженията си. Под „спиране на плащанията” по смисъла на чл.608, ал.2 от ТЗ  на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ.

   В настоящия случай, ответникът  не изпълнявана свои изискуеми парични задължения по търговски сделки с присъединените кредитори, поради което на основание чл.608, ал.2 от ТЗ.

В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. 

С оглед заключението на финансово-икономическата експертиза съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. 

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие.

 Следователно водещи при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като  отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. 

Съдът приема, че  основния показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткотрайни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема  коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да   плаща задълженията си.  

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна  и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което   от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. 

В  настоящия случай, видно от заключението на експертизата, към 31.12.2014г. коефициентът на обща ликвидност е 0,0205, т.е.  много под оптималната стойност от 1-ца, дружеството е на загуба и декапитализирано, коефициентът на финансова автономност/платежоспособност/  е  0,0481, дружеството реализира  значителни финансови загуби, като длъжникът е спрял плащанията по  сключените договори договори за банков  кредит. Същевременно през 2014г. анализът на структурата на активите  сочи те да се изчерпват почти с дълготрайните такива – земята и сгради, които са над 80 %, докато краткотрайните активи  са незначителна част от активите -2,46 %, състоят се само от вземания от клиенти, за чиито характер и ликвидност няма никакви доказателства. Следователно  може да се направи обоснован извод, че именно през 2014г.  финансово-икономическо състояние на ответника се е влошило до степен на невъзможност за покриване на краткосрочните задължения, тъй като в предходната година освен, че е реализирана печалби и показателят  за обща ликвидност е  в рамките на нормата.  Именно през 2014г. е настъпила и предсрочната изискуемост на задълженията на ответника по договорите за банков кредит с П.К. Б. ЕАД, които представляват най- значителната част, а именно  около 3/4 от всички задължения на ответника.

По изложените съображения  съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, поради което и са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност .

По аргумент на чл.608 ал.1 от ТЗ началната дата на неплатежоспособността е най-ранната дата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка, като тази невъзможност следва да е и трайна. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 14.03.2014г.,  на която е налице едновременно и спиране на плащанията по търговските сделки  и настъпване на предсрочната изискуемост на значителни по стойност задължения по договорите за кредит, които многократно надвишават сбора от краткотрайните активи на дружеството, отчетени като резултат за предходната 2013г. и краткотрайните активи, отчетени в края на 2014г.

Вземанията на присъединения кредитор  БАСФ К. С.А.С. макар и да са възникнали и станали изискуеми  преди вземанията на банката, не могат да обосноват по –ранна дата на неплатежоспособността, тъй като по размер не надвишават стойността на краткотрайните активи за всяка от годините 2011-2013г., включително

Съдът намира за неоснователно искането на присъединения кредитор БАСФ К. С.А.С за постановяване на решение по чл.630, ал.2 ТЗ, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява продължаването на дейността на ответника да застрашава масата на несъстоятелността, респективно да е изключена възможността за оздравяване на предприятието. Не са представени доказателства длъжникът да извършва действия, които са нА.чени към увреждане или разприляване на имуществото му, нито се установява дейността му да е прекратена окончателното, като същевременно дружеството притежава активи, които макар и недостатъчни да покрият задълженията му, позволяват генерирането на приходи и продължаване на дейността.

Тъй като по делото са събрани доказателства за притежавани от длъжника конкретни недвижими имоти и превозни средтства съдът намира за подходящо допускането на обезпечителни мерки чрез налагането на възбрана върху недвижимите имоти – апартамент и поземлен имот с автосервиз, както и запор върху превозните средства.

Присъединените кредитори П.К. Б. ЕАД и БАСФ К. С.А.С. са предложили временен синдик, който съдът следва да назначи, тъй като чл.628, ал.4 ТЗ изрично признава такова право на страните в производството, съответно предложеното лице е включено в списъка  на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ. На същия следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 850 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.

С оглед незабавното действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност ледва да се насрочи и първото събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ.

Кредиторът БАСФ К. С.А.С. е поискал присъждане на разноски в  за държавна такса, адвокатско възнаграждение и разходи за превод, направени в производството.  Съдът намира, че доколкото с решението по чл.630, ал.1 ТЗ производството по делото не приключва, а приключва само една от неговите фази, а именно началната, като възможността за индивидуално принудително изпълнение е изключена, съответно удовлетворението на направените в това производство разноски се извършва в хода на несъстоятелността при спазване на правилата за предявяване, осребряване и разпределение, то и с решението за откриване на производството за несъстоятелност не следва да се присъждат разноски. Аргументи за това следват и от разпоредбите на чл.722 и 723 ТЗ, уреждащи изрично тези разноски  като „разноски по несъстоятелността“ и съответен ред за удовлетворението им, поради което налице специален ред, в отклонение от общия режим на разноските по делото по ГПК, като специалните правила, изключват приложението на общите. На следващо място съдът по несъстоятелността следва да вземе отношение по претендираните разноски при одобряване на списъците с приетите вземания и сметки за разпределение, поради което и е недопустимо да изразява предварително становище във връзка с тези вземания на етапа откриване на производството. Същото становище е застъпено и в определение №774/13.11.2013г. по ч.гр.д.№ 3802/2013г., І т.о. на ВКС, макар и същото да няма характер на задължителна съдебна практика.

По изложените съображения съдът намира, че разноски следва да се присъждат само в случай на отхвърляне на молба по чл.625 ТЗ, поради което и искането на БАСФ К. С.А.С. за присъждане на разноски към настоящия момент не следва да се  разглежда изобщо.

Водим от горното и на основание чл.630, ал.1   ТЗ, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

            ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Е.В. Д. ЕООД, *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 14.03.2014г.

  ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 ТЗ,  по отношение Е.В. Д. ЕООД, ***

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ в производството по несъстоятелност чрез налагане на ЗАПОР върху следните моторни превозни средства, регистрирани на Е.В. Д. ЕООД, ***:

1. лек автомобил М. **, с рег. № ****, рама ********

2. лек автомобил П., с рег.№***,  рама **********

3.товарен автомобил П.П., с рег№ *****, рама **********

4.лек автомобил Ф. с рег.№ ***, с рама **********

5.товарен автомобил П. Б., с рег. № ****, **********

6. лек автомобил Ф., с рег.№ ***, рама *****

7.лек автомобил Ф.Т., с рег. № ****, с рама ********

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ в производството по несъстоятелност чрез налагане на ВЪЗБРАНА  върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника:

1. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.С., район И., съставляващо УПИ ІV-766, кв.15, по плана на гр.С., м.Ц.Ш., **-ти километър, с площ от 2410 кв.м., заедно с изградената в дворното място до етап „груб строеж“ ТРИЕТАЖНА СГРАДА С УСВОЕНО ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ – АВТО-ЧИЗНЕС ЦЕНТЪР, със застроена площ от 1190 кв.м. и разгърната застроена площ от 3554 кв.м. , състояща се от : на сутерен, на кота -3,65: машинно помещение, компресорно помещение, котелно помещение, склад, помещение главно ел.табло и подземен гараж, на първи етаж, на кота 0.00: изложбена зала, бояджийска камера, подготовка боядисване, бояджийно хале, автомивка, приемчик, магазин, предверие, стълбище,преходно помещение, миячно помещение и склад негорими материали, смесително помещение, миячно помещение и склад негорими материали; на втори етаж, на коти +3, 65 и +4,10 :място за отдих, техническо помещение, помещение за персонала, стълбище, WC, обслужващ коридор, предверие, душове, съблекалня, лекционна зала, склад резервни части, офис1, офис2, коридор, офис 3, директор, коридор, душ с WC, тоалетна, кухненски бокс, тоалетна, бар, стълбище, галерия, секретарка, заседателна зала, на трети ета, на кота +7,30 от:три офиса с прилежащи сервизни помещения и в подпокривното пространство, на кота +10,95 от: три офиса с прилежащи сервизни помещения.имотни партиди 8727 и 8728

2. АПАРТАМЕНТ №5 /ПЕТ/, находящ се в гр.С., бул.****, №**, на третия етаж, със застроена площ от 89,65 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, при съседи:стълбище, бул.****, двор и П.Н., заедно с принадлежащите му зимнично помещение, при съседи:коридор, стълбище, бул.**** и Д. и С. Д., таванска помещение, при съседи: коридор, И.Н., бул.**** и П.Н., както и 2,40 % идеални части от общите части на сградата  и от правото на строеж върху мястото – общинска земя, съставляващо УПИ ІV, V, VІ, VІІ от кв.540  по плана на гр.С., местността Ц. –имотна партида 322387

НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК  Т.Н. ***, тел. ****, ***, Е.нен адрес: ******, като определя месечно възнаграждение в размер на 850.00 лева и 3-дневен срок за встъпване от уведомяване за настоящето решение.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 18.11.2015г. от 14.00 часа  в Съдебна палата, гр. С., бул. „****” №*, СГС, зала №9, при дневен ред:

1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ;

2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му;

3. Избор на комитет на кредиторите.

ОТХВЪРЛЯ МОЛБИТЕ  по чл.625 ТЗ на С. ООД, ЕИК **** и Н.С.С., ЕГН ********** за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на Е.В. Д. ЕООД, ЕИК *****

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в Имотния регистър, както и на КАТ – Пътна полиция във връзка с налагане на допуснати обезпечителни мерки.

 

 

СЪДИЯ: