О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260765 , 28.04.2021 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав в закрито заседание на двадесет
и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Даниела Михова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа докладваното от младши
съдия Александър Муртев ч. гр. д.№ 209 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.274 ГПК и сл. и
е образувано по частна жалба на С.М.Н., ЕГН**********, адрес ***,
депозирана чрез адв. Недялка Божилова – Арабова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Ген. Гурко” № 9, ет.2, против Определение № 263335/30.12.2020г., постановено по ч.гр.д. № 8582/2019г. по описа на БРС, с което е оставено без разглеждане
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски направени в хода на производството развило се по ч.гр.д № 760/2020г. по описа на БОС.
В жалбата се развиват
доводи за това, че мотивите на първоинстанционния съд обсъждаща произнасянето
на БРС в частта за разноските извършено с Определение № 3319/21.05.2020г., не отговарят на
действителността. В тази връзка се сочи, че БРС се е произнесъл само и
единствено по разноските сторени пред първата инстанция, за които първоначално
бил отказал да се произнесе, но липсвало произнасяне на разноските пред БОС, в
производството по което било отменено Определение № 1214/10.02.2020г. на БРС, както и че същите
били на стойност 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 15 лв. д.т.
Излагат се съображения, че с Определение № 983/13.03.2020г. на БОС не се слагало край на висящността на
спора и разноските по частните производство следвало да се възложат при
приключване на съдебното производство с оглед изхода на спора от решаващия
състав, поради което с основание било
поискано тези разноски да бъдат присъдени от решаващия състав на БРС.
Частната жалба е
подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разглеждана по същество
същата е неоснователна по следните съображения.
Производството по
ч.гр.д. № 8582/2019г. на БРС е
образувано по заявление на “ЮБЦ” ЕООД против С.М.Н., което е било
уважено и на 09.10.2019г. съдът е издал заповед за изпълнение за претендираните
със заявлението суми, както следва 372, 10 лева – главница по фактури и 246, 84
лева – обезщетение за забавено изпълнение, както и 385 лева разноски по
заповедното производство.
В срока по чл.414 от ГПК
ответникът по заявлението по чл.410 ГПК С.Н.,
чрез пълномощника си адв. Недялка Божилова – Арабова е подал възражение, с
което е оспорил задълженията по издадената заповед за изпълнение. Към
възражението е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 22.10.2019г., с предмет: “изготвяне на възражение и процесуално представителство по ч.гр.д. № 8582/2019г. на БРС”. Уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 360
лева, което видно от изричните отбелязвания върху договора е било напълно
изплатено.
С Разпореждане от
06.01.2020г. по ч.гр.д. № 8582/2019г. на БРС, районния съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение, тъй
като след указанията до заявителя по чл.415 от ГПК, същият не е предявил иск по
чл.422 от ГПК за установяване вземанията си срещу длъжника.
С молба от 21.01.2020г.
ответникът – настоящ жалбоподател е подал до заповедния съд искане с правно
основание чл. 248 от ГПК, с което е поискал разпореждането от 06.01.2020г. да
бъде допълнено в частта за разноските като в негова полза бъде присъдено
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Първоначално с
Определение № 1214/10.02.2020г.
районния съд е оставил без разглеждане молбата по чл.248 от ГПК, което е било
отменено с Определение № 983 от 13.03.2020г. по в.ч.гр.д. № 760/2020г. на БОС и делото е върнато с указания за разглеждане на молбата по
същество.
При повторното разглеждане на делото, БРС е
постановил Определение № 3319/21.05.2020г. по ч.гр.д. № 8582/2019г., като е уважил частично молбата по чл.248 ГПК до размер от 100 лв., а за
разликата над присъдената сума до пълния размер от 360 лв. е отхвърлил същата
като неоснователна.
В отхвърлителната си
част, Определение № 3319/21.05.2020г. е било обжалвано пред БОС, който го е потвърдил изцяло с
Определение № 260099/20.08.2020г. по
ч.гр.д. № 1868/2020г.
Освен по частната жалба срещу
Определение № 3319/21.05.2020г., с Определение № 260099/20.08.2020г. БОС се е произнесъл и по
депозираната от жалбоподателя молба вх. № 21052 от 11.06.2020г. по описа на
БРС, която е била препратена до него по компетентност, като е допълнил
Определение № 983 от 13.03.2020г. по в.ч.гр.д. № 760/2020г. на БОС, в частта му за разноските
като осъдил дружеството “ЮБЦ” ЕООД да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 15.00 лв. – д.т. за
частна жалба, а молбата в частта й за разноските за сумата от 200 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение, оставил без уважение.
Ето защо, правилни и
законосъобразни се явяват изводите на БРС, че депозираната молба вх. № 274450 от
02.12.2020г. за допълване на първоинстанционното определение № 3319/21.05.2020г. по ч.гр.д. № 1868/2020г. на БРС се явява недопустима. Налице
е произнасяне от страна на въззивната инстанция, обективирано в Определение №
260099/20.08.2020г. по ч.гр.д. № 1868/2020г. на БОС, която се е произнесла по
основателността на претендираните в производството по ч.гр.д. № 760/2020г. по описа на БОС разноски (15 лв. д.т. и 200 лв. адв.хонорар), което произнасяне е окончателно и
не подлежи на пререшаване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263335 от 30.12.2020г.
на РС – Бургас, постановено по ч.гр. д. № 8582 по описа на съда за 2019г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.