№ 2434
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110107488 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЕЛ. АТ. Б. срещу ИВ. СТ. Б.
установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КККР на гр. Варна, находящ се в гр.
Варна, рон Приморски, с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, местност
„Дилбер чешма“, с площ по документ за собственост от 600 кв.м., а площ по скица- 594
кв.м., с номер по предходен план - 5160303, трайно предназначение: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници на имота: 10135.2516.9552,
10135.2516.304, 10135.2516.307, 10135.2516.308, 10135.2516.302, ведно с построената в
имота ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор № ***.2, на два
етажа, със застроена площ по скица от 58 кв.м., а съгласно удостоверение за търпимост
със застроена площ от 71,90 кв.м., и разгърната застроена площ от 158,76 кв.м., който
имот е придобит като нейно лично имущество, вследствие на пълна трансформация на
лично имущество при покупката му по време на брака с ответника.
Твърди се в исковата молба, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с Решение № 260866/26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 4954/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 26.10.2020 г. Сочи се, че през
2014 г. по време на брака им ищцата придобила собствеността върху процесния имот
за сумата от 48 000 евро, равняващи се на 93 879,84 лева, които са преведени от
нейната лична сметка по сметката на Нотариус Огнян Шарабански, рег. №147, с район
на действие ВОС, който я превел по банковата сметка на дружеството-продавач след
вписване на нотариалния акт в Агенция по вписванията Варна. Сделката била
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.10.2014 г.
Поддържа се, че недвижимият имот въпреки че е придобит по време на брака й с
ответника, чрез договор за покупко-продажба, не представлява семейна имуществена
общност, тъй като е придобит изцяло с лични средства на ищцата, като ответникът
нямал никакъв принос при закупуването на имота. Навежда се довод, че наличните
пари банковата й сметка, с които е извършила плащане на цялата продажна цена,
представляват нейни лични средства с произход от продажбата на друг недвижим
имот, който представлявал нейна лична собственост. Излага, че с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 37, том XXXI, д. № 9135/1992 г. на Варненски нотариус
1
нейните родители - А.П.П. и И.Д.П. й дарили апартамент, находящ се в ***, на трети
етаж, състоящ се от входно антре, хол, две спални, дневна, нища, балкон, баня и клозет,
със застроена площ от 91,84 кв.м., ведно с изба №17, с площ от 12.00 кв.м., ведно с
3.7027 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
имота, като дарителите си запазили правото на ползуване върху имота. Същият този
имот с нотариален акт от 18.03.2014 г. на нотариус Дияна Бейлерян, рег. № 012, с
район на действие ВРС, ищцата със съгласието на съпруга й ИВ. СТ. Б., продала на
купувачите В.Д.Д. и Д.П.Р. за сумата от 141 100 лв., от които 4000 лв. били изплатени в
банковата й сметка от купувача преди подписване на нотариалния акт, а сумата от 137
100 лв. била заплатена по банковата й сметка чрез банков кредит, който е предоставен
на купувача от „Райфайзен банк“, след прехвърляне на собствеността на имота и
учредяване на договорна ипотека върху него. Сочи, че купувачът В.Д.Д. е превел на
04.03.2014 г. сумата от 2000 евро с посочено основание капаро по договор за покупко-
продажба на недвижим имот. На следващия ден - 05.03.2014 г. ищцата внесла тази
същата сума - 1000 евро като депозит за закупуване на процесния недвижим имот на
Мартин Гедъргуд, гражданин на Великобритания в качеството му на управител на
дружество „Ий Енд Ем Ейджънси“ ООД, от което закупила процесния имот. На
25.03.2014 г. получила банков превод от купувача В.Д.Д. в размер на 70 066,95 евро
или левовата им равностойност – 137 100 лв. в сметката й в евро в „Райфайзен банк“.
Навежда довод, че от тази сума, която е постъпила от продажбата на личният й имот в
банковата й сметка на 13.102014 г. от същата й банкова сметка, превела сумата от 48
000 евро по сметката на нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147, съгласно тристранно
споразумение, за закупуването на процесния недвижим имот. Посочва, че процесният
имот, представлява построена сграда от нейните родители - А.П.П. и И.Д.П., които
през 2005 г. продали на „Ий Енд Ем Ейджънси“ ООД, от което дружество ищцата е
закупила имота през 2014 г. При тези съображения моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника ИВ. СТ. Б., с който се изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е получила по дарение през 1992 г. от
своите родители апартамента, находящ се в ***, ет. 3, в който живеели до фактическата
им раздяла през 2014 г. Твърди, че към 1992 г. имотът бил в изключително окаяно
състояние и не е бил годен за живеене. Поддържа се, че след придобиването на имота
изцяло били отстранени всички инсталации, дограми, врати, настилки и били
положени нови такива, което било извършено с лични средства на ответника, тъй като
от началото на брака им до неговото прекратяване съпругата му почти не е работила, а
всички средства за ремонта и издръжката на семейството са били осигурявани от
ответника, който в продължение на години работил в чужбина. Твърди се, че за
извършването на ремонтните дейности в имота ответникът е теглил няколко пъти
кредити, както от банки, така и от ВСК при ОД на МВР, където е член. В този смисъл
счита, че липсата на съвместен принос при придобиването на процесния имот следва
да бъде изключена.
В първото по делото о.с.з., проведено на 25.03.2022 г., процесуалният
представител на ищцата оспорва наведените от ответника в отговора на исковата молба
твърдения, че през 1992 г. жилището е било в окаяно състояние и негодно за живеене,
както и че ищцата не е работила – единствено след раждането на своя син Станислав
същата е била в майчински, а през останалото време е била трудово ангажирана. Сочи,
че не отговаря на истината твърдението, че с апартамента са подменяни всички
инсталации от ответника. Навежда довод, че през 2012 г. ищцата и нейната майка, като
наследници на баща й, продават ниви в землището на с. Изгрев, община Суворово, и с
парите от продажбата в дарения на ищцата имот е направен ремонт на кухнята на
апартамента, както следва: поръчана и монтирана вградена кухня, закупени нови
електроуреди като съдомиялна, аспиратор, климатик, вградена фурна и котрлон, избита
е стената към терасата, вкарана е площта на терасата към кухнята, положен е ламинат в
2
кухнята. Необходимите средства за ремонт на кухнята са били около 5000 лв., които са
от продажбата на наследствено имущество и не представляват СИО. Оспорват се е и
твърденията на ответника, че ремонтите са извършвани с пари от теглени от него
кредити.
Процесуалният представител на ответника в първото по делото заседание
поддържа депозирания отговор на исковата молба и наведените в него възражения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа следното:
С влязло в законна сила на 26.10.2020 г. Решение № 260866/26.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 4954/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, е прекратен
сключеният на 22.09.1990 г. граждански брак между страните ЕЛ. АТ. Б. и ИВ. СТ. Б..
Установява се от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
14.12.1992 г., че родителите на ищцата са й дарили на 14.12.1992 г. апартамент,
находящ се в *** на третия етаж, състоящ се от входно антре, хол, две спални, дневна,
ниша, балкон, баня и клозет, със застроена площ от 91,84 кв.м., като дарителите са си
запазили правото на ползване на дарения имот до края на живота си.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот
от 18.03.2014 г., на посочената дата ищцата, със съгласието на своя съпруг е продала
горепосочения имот, придобит по дарение и представляващ семейно жилище, на
купувачите В.Д.Д. и Д.П.Р., за сумата от 141 100 лв. Съгласно съдържанието на
договора за продажба, обективиран в посочения нотариален акт, купувачите са
заплатили преди подписване на нотариалния акт сумата от 4000 лв., а остатъкът от
137 100 лв. е уговорено да бъде изплатен на продавача чрез банков кредит след
прехвърляне на собствеността върху имота.
На 25.03.2014 г. ищцата е получила по банковата си сметка сумата от 70 066,95
евро или 137 100 лв. по фиксинга на БНБ от купувача В.Д.Д. с посочено основание на
плащането – покупка на жилище, видно от представеното извлечение от банковата й
сметка, открита в „Райфайзенбанк България“ ЕАД (л. 13 от делото).
Уговореното първо плащане е постъпило на 04.03.2014 г. когато по банковата
сметка на ищцата е била наредена сумата от 2000 евро от купувача В.Д.Д. с посочено
основание. На следващия ден – 05.03.2014 г. ищцата е наредила плащане по сметка на
М. Гедъргуд в размер на 1000 евро с посочено основание „депозит“, видно от
приложеното извлечение по сметка (л. 12 от делото).
Установява се от представените нареждане за валутен превод от 12.10.2014 г. и
извлечение по сметка (л. 11 от делото), че ищцата извършила плащане по сметка на
Нотариус Огнян Шарабански в размер на 48 000 евро на 13.10.2014 г. за закупуване на
недвижим имот.
Изяснява се от приложеното по делото Тристранно споразумение от 15.10.2014
г., сключено между „ИЕЕЕ“ ООД с управител ЪМГ, като продавач, ИВ. СТ. Б. и ЕЛ.
АТ. Б., като купувачи, и Огнян Димитров Шарабански – нотариус с рег. № 147, че
страните са се договорили купувачите да преведат по служебна сметка в евро на
нотариуса покупната цена от 48 000 евро на поземлен имот с идентификатор ***, по
КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, рон Приморски, с.о. „Манастирски рид,
Бялата чешма и Дъбравата“, местност „Дилбер чешма“, с площ по документ за
собственост от 600 кв.м., а площ по скица - 594 кв.м., ведно с построената в имота
жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор № ***.2, на два етажа, със застроена
площ по скица от 58 кв.м., а съгласно удостоверение за търпимост със застроена площ
от 71,90 кв.м., и разгърната застроена площ от 158,76 кв.м., в срок до 15.10.2014 г.
Посочено е, че при сключване на окончателен договор за продажбата на имота, цената
ще бъде преведена от нотариуса на дружеството – продавач в деня след вписването на
нотариалния акт в Агенция по вписванията.
3
На същата дата е сключен договор за продажба на горепосочения недвижим
имот, обективиран в представения нотариален акт № 128, том III, рег. № 8245, дело №
516/2014 г. от 15.10.2014 г., по силата на който „ИЕЕЕ“ ООД е продало на страните по
настоящото дело процесния поземлен имот, ведно с построената в него жилищна
сграда, за сумата от 48 000 евро, която е преведена от ищцата по сметка на Нотариуса,
който следвало да я преведе по банков път по сметка на дружеството – продавач след
вписване на нотариалния акт в Агенцията по вписванията.
Въпросният поземлен имот е придобит от „ИЕЕЕ“ ООД на 25.07.2005 г. от
родителите на ищцата А.П.П. и И.Д.П. с договор за покупко-продажба, видно от
представените нотариален акт от 25.07.2005 г. и справка от Служба по вписванията –
Варна (л. 81-82 от делото)
Представени са от ищцата общо 3 бр. справки от Служба по вписванията – Девня
и Служба по вписванията – Варна (л. 80-83 от делото), от които се установява, че
ищцата и майка й И.Д.П. през 2012 г. са продали два поземлени имота в с. Изгрев с
площ от 9,334 дка и 8,999 дка, както и че са отдали под аренда трети имот в същото
село, съгласно вписан договор за аренда на 05.04.2017 г., а също на 27.12.2006 г.
родителите на ищцата са продали и недвижим имот – поземлен имот, апартамент с
изба в гр. Варна, ул. „Кап. Райчо“ № 20-22.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и писмени
доказателства – извлечение от осигурителна книжка, трудова книжка и справки от ТД
на НАП – гр. Варна, удостоверяващи трудовата ангажираност на ищцата в периодите
1998 г. - 2001 г., 2005 г. и 2007 г. – 2020 г.
От ответника са представени следните писмени доказателства: служебна
бележка от 18.08.2021 г., Договор за потребителски кредит о 25.11.2016 г.,
Приложение към него и Договор за учредяване на залог върху вземания от 25.11.2016
г. Установява от същите, че ответникът като член на ВСК на ОД на МВР гр. Варна е
теглил заем на 01.09.2018 г. в размер на 6000 лв., който е изплатен към датата на
издаване на служебната бележка, както и заем на 01.12.2020 г. в размер на 8000 лв. за
срок от 35 месеца, който все още изплаща. Ответникът е получил и потребителски
кредит в размер на 20 000 лв. от „Сибанк“ ЕАД на 25.11.2016 г.
От страна на ищцата са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите И.Д.П. (нейна майка) и Д.П.С. (нейна
братовчедка). От свидетелските показания на първата свидетелка се изяснява, че
страните по делото са заживели в дома на родителите на ищцата, находящ се срещу
Хуманитарната гимназия на трети етаж на ул. „Атанас Георгиев“, заедно с тях от
началото на съвместното им съжителство, като ищцата била още 18-годишна когато се
омъжила за ответника. Свидетелства, че тя заедно със съпруга си покривали разходите
на младото семейство, като съпругът й съдействал ответникът да започне работа в
пожарната, където той бил преподавател. Живели в едно домакинство и апартаментът
бил изцяло обзаведен във всички стаи – баня и тоалетна, голяма дневна, хол, спалня и
тераси, с измазани и боядисани стени, дървена дограма. След около 10 години като
децата на страните пораснали родителите на ищцата решили да не ги притесняват
повече и ги оставили да живеят в апартамента, а те се преместили на вила в к.к. „Златни
пясъци“. Свидетелката излага, че в периода, в който живеели заедно, ремонти от страна
на ответника не са били правени в жилището, а след това направили ремонт на кухнята
и сменили дограмата в апартамента. Свидетелства, че дала на дъщеря си продажната
цена на продадени ниви близо двадесет декара за 10 000 лв., когато тя й казала че има
нужда от парични средства. Допълва, че ищцата много е работила и никога не й е
казвала, че няма работа и си търси такава. Пояснява, че въпросното жилище било
прехвърлено на дъщеря й и впоследствие тя го продала, когато разбрали, че
англичаните продават тяхната вила. Тази вила била построена от бащата на ищцата,
племенниците на свидетелката и приятели. Твърди, че този имот бил закупен със
средствата от продажбата на апартамента.
4
Свидетелката Славова излага пред съда, че когато се събрало семейството –
страните по делото заживели в апартамента на родителите на ищцата на ул. „Атанас
Георгиев“, които живели с тях около 10 години и след това се преместили да живеят в
тяхна вила. Излага идентични факти с изнесените от св. Павлова относно трудовата
дейност на страните по време на брака им. Установява се от свидетелските й
показания, че към момента, в който семейството се е нанесло в апартамента същият е
бил в отлично състояние за времето си – обзаведена бяла спалня, като по цялата стена
имало секция, дървени прозорци и врати, подовите настилки били от лакиран дървен
паркет, а в мокрите помещения с плочки, напълно обзаведени стаи, тоалетна, казанче и
малка бяла мивка в банята, лята мивка с шкафове в кухнята, ламперия в коридора.
След като родителите на ищцата се изнесли от жилището семейството направило
ремонт в кухнята – била махната лятата мивка и направен бар-плот, самата кухня била
изнесена към терасата, били сменени дървените дограми с алуминиеви, нови
кухненски шкафове и електроуреди и нова настилка, а също така били сменени и
интериорните врати в апартамента. Свидетелства, че ремонтът бил направен с пари,
които майката на ищцата й дала от продажбата на ниви, които били продадени след
смъртта на бащата на ищцата. Не знае колко е струвал ремонта и колко от взетите пари
са вложени в него, но ищцата получила от майка си 10 000 лв. Твърди, че през 2013 г. –
2014 г. бил продаден този апартамент на ул. „Атанас Георгиев“ и с парите от него
закупили вилата, която била на родителите на ищцата, които я продали на англичани.
Освен това им останали и пари от продажбата на апартамента. Вилата била построена
от родителите на съпругата с помощта на свидетелката и нейния съпруг, а след
закупуването й обратно през 2014 г. семейството направило множество подобрения.
Свидетелката твърди, че майката на ищцата й е давала и други пари, освен тези от
продажбата на нивите – 3000 лв. за колата и други средства за децата (1700 лв. за курс).
Знае също така, че ответникът е теглил кредити, но не е наясно за какво са били
разходвани средствата от тях. Излага, че ответникът си купил скъп автомобил – джип
по време на брака им с ищцата, но по това време не са обсъждали дали е закупен с
кредит. Има информация, че родителите на ответника са имали имот в м-ст „Боровец“,
който е бил продаден докато страните са били в брак, но не знае кога, нито за каква
цена и какви пари е получил той от продажбата.
По искане на ответника са разпитани свидетелите П.Х.П. и В.Д.В. – негови
приятели и колеги. Свидетелят Павлов излага идентични факти относно началото на
съвместния живот на семейството на страните и заживяването им с родителите на
ищцата в процесния апартамент. Според свидетеля Павлов когато е ходил на гости у
тях през 1993 г. жилището е изглеждало нормално, имало е кухня, хол, преходна
спалня и още една стая – спалня или детска стая, две тераси, коридор с мозайка на
пода, баня и тоалетна отделно, лята мивка в банята и плочки, с дървена дограма. Бил е
хубав четиристаен апартамент. Свидетелства, че по-нататък в годините родителите на
ищцата отишли да живеят на вилата. В периода 2012 г. – 2013 г. ответникът започнал
да прави ремонти в апартамента, като от него свидетелят знае, че са сменяни
инсталациите в кухнята, но той не е виждал това. Заявява изрично, че преди това
ремонти не са извършвани. Има непосредствени впечатления от сменените врати,
дограми, плочките в банята и тоалетната, както и от новата кухня. Твърди, че
ответникът е взимал заеми от Първа инвестиционна банка, ДСК, от ВСК на пожарната
– три пъти по 20 000 лв., като от ответника знае, че сумите са били използвани за
ремонтите на апартамента. Допълва, че ответникът си е купувал много автомобили
през годините, като последно преди около три години е закупил джип на стойност
10 000 лв. Към момента живее в придобит с ипотечен заем апартамент.
Вторият воден от ответника свидетел – св. В. също познава страните от 1993 г. и
е посещавал дома им – апартаментът на ищцата, състоящ се от четири стаи, баня,
тоалет и тераса, с паркет в стаите и мозайка в коридора и банята и тоалетната.
Свидетелства, че в първите години когато са се запознали в периода от 90-те години до
2000 г. са правени първите ремонти в апартамента за смяна на ВиК и ел. инсталации.
5
По-късно преди 6-10 години ремонти са правени на банята, тоалетната и кухнята, както
и подмяна на дограма. Паркетът също бил изциклен, навсякъде боядисано и сменени
вратите. Според свидетеля тези ремонти са правени от ангажирани от ответника
майстори, на които той е плащал със заемни средства в размер на 20 000 лв. от ДСК, за
което свидетелят му е станал гарант през 90-ет и някоя година. От ответника знае, че
сумата е била използвана за ремонтите. Твърди, че когато ремонтите са правени
страните са живеели сами в апартамента, без родителите на ищцата, които не е виждал
в имота. Заявява, че в периода 1993 г. – 2014 г. е ходил приблизително от 5 до 10 пъти в
апартамента и е виждал майстори да сменят тръбите. Свидетелства, че ищцата е
работила на различни места и не е работила през времето, в което детето е било малко,
когато се е грижила за него.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 23, ал.1
СК. Същата квалифицира като „лични“ вещните права, придобити по време на
брака изцяло с лично имущество, като когато вещните права са придобити отчасти с
лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от
придобитото, освен ако тази част е незначителна.
В т. 3 от ППВС 5/1972 г., Р № 680/02.11.2010 г. по гр. д. № 784/2009 г. I гр. о., Р
№ 727/23.11.2010 г. по гр. д. № 978/2010 г. IV гр. о. и др./ е разяснено, че не е
съпружеска имуществена общност недвижим имот, придобит изцяло, или от части с
лични средства, каквито са средствата от продажба на наследствено или подарено
имущество. В този случай е налице пълна или частична трансформация на лични
средства вложени във възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака,
което изключва приноса, т. е. оборена е презумпцията за съвместен принос.
В конкретния казус се твърди изцяло придобиване на процесния имот, закупен
по време на брака на страните с лично имущество на съпругата – средства от продажба
на дарено имущество. Следователно по предявения иск по чл. 23, ал. 1 СК следва да
бъде оборена презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос в придобитото по
време на брака имущество, като бъде установено от ищцата по пътя на пълно и главно
доказване обстоятелството, че средствата, които са вложени в закупуване на процесния
имот, не принадлежат на двамата съпрузи, а са получени от продажбата на нейно
лично имущество, придобито по дарение от родителите й.
Категорично по делото се установява, че по време на брака на страните,
прекратен на 26.10.2020 г. (съотв. приложими са нормите на СК от 2009 г.), през 1992 г.
ищцата е придобила по дарение от своите родители апартамент, находящ се в ***, на
трети етаж, състоящ се от входно антре, хол, две спални, дневна, нища, балкон, баня и
клозет, със застроена площ от 91,84 кв.м., ведно с изба №17, с площ от 12.00 кв.м.,
ведно с 3.7027 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху имота. Същият представлява лично имущество на ищцата, съгласно чл. 22, ал. 1
СК. Това лично имущество на ищцата, представляващо семейно жилище на страните,
със съгласието на ответника е продадено на 18.03.2014 г. за продажна цена от 141 100
лв. Със средствата от продажбата по време на брака на страните на 15.10.2014 г. е
закупен процесният имот – поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, рон Приморски, с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и
Дъбравата“, местност „Дилбер чешма“, с площ по документ за собственост от 600
кв.м., а площ по скица - 594 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда –
еднофамилна с идентификатор № ***.2, на два етажа, със застроена площ по скица от
58 кв.м., а съгласно удостоверение за търпимост със застроена площ от 71,90 кв.м., и
разгърната застроена площ от 158,76 кв.м., на стойност 48 000 евро или 93 879,84 лв.
Тези правнорелевантни обстоятелства не се оспорват от ответника.
Единственото наведено от него възражение е, че към 1992 г. дареният на ищцата
апартамент е бил в изключително окаяно състояние и не е бил годен за живеене, като с
6
негови лични средства са били извършвани подобрения в имота – полагане на нови
инсталации, дограми, врати и настилки. Твърдяното от ответника обстоятелство, че
апартаментът е бил в лошо състояние и негоден за живеене, е напълно опровергано от
събраните в хода на производството гласни доказателствени средства, включително и
от водените от него свидетели, които заявяват, че апартаментът е бил хубав и обзаведен
още през 1993 г., когато са го посещавали. Двете групи свидетели обаче излагат
противоречиви твърдения относно извършените ремонтни дейности в жилището и от
кой са заплащани. Така според водените от ищцата свидетели И.Д.П. и Д.П.С. подмяна
на инсталации в апартамента не са извършвани, но са били сменени дограмите, вратите
и е направен ремонт на кухнята, както и са закупени нови електроуреди, което обаче се
е случило след смъртта на бащата на ищцата и продажбата на наследствени ниви през
2012 г., с продажната цена от които (близо 10 000 лв.) било финансирано
извършването на ремонтните дейности в апартамента. Показанията на тези свидетели
са логични и кореспондират с представените писмени доказателства. От друга страна
свидетелските показания на ангажираните от ответника свидетели са противоречиви
помежду си – св. П.Х.П. твърди, че ремонтни дейности не са извършвани в жилището
преди 2012 г. – 2013 г., а св. В.Д.В. излага, че през 90-ет и някоя година е сменена ВиК
инсталацията от ответника. Последният не е виждал в жилището родителите на ищцата
през периода, в който е посещавал страните в апартамента от 1993 г. до 2014 г., а св.
Павлов (както и останалите свидетели) излагат, че те са живеели заедно за известен
период (според свидетелите на ищцата – близо 10 години откакто са сключили
граждански брак през 1990 г.). Според свидетелят Павлов ответникът е взимал кредити
от Първа инвестиционна банка, от ДСК и от ВСК на пожарната, като от последната е
теглил три пъти по 20 000 лв. Св. В. твърди, че за ремонтът през 90-те години
ответникът е теглил кредит от 20 000 лв. И двамата свидетели обаче имат информация
именно от ответника за какво са разходвани парите от взетите кредити, т.е. показанията
им в тази част представляват преразказ на твърденията на страната, на които е
недопустимо да се придава доказателствена стойност. Освен това свидетелските
показания на водените от ответника свидетели не кореспондират с представените от
самия него писмени доказателства – служебна бележка от 18.08.2021 г. и договор за
потребителски кредит от 25.11.2016 г. От последните две писмени доказателства се
изяснява, че ответникът е получил предоставени в заем средства от ВСК на ОД на МВР
– гр. Варна през 2018 г. в размер на 6000 лв. и през 2020 г. в размер на 8000 лв., както и
че му е предоставен кредит през 2016 г. от „Сибанк“ ЕАД за сумата от 20 000 лв., което
се е случило след продажбата през 2014 г. на твърдяното за ремонтирано от негова
страна със средства от кредити жилище. Освен това посочените суми, а и единият
кредитор, не съответстват по никакъв начин на изложените обстоятелства от водените
от ответника свидетели Павлов и В..
С оглед тези съображения настоящия съдебен състав приема за недостоверен
източник на информация свидетелските показания на водените от ответника свидетели
П.Х.П. и В.Д.В. в частта, в която твърдят, че ответникът е извършил ремонтни
дейности в дареното на съпругата му жилище, които е финансирал изцяло с получени в
заем суми.
При съвкупния анализ на събраните в настоящото производство доказателства
напълно недоказано се явява възражението на ответника, че е вложил изцяло лични
средства за ремонт и подобрения на семейното жилище по време на брака му с ищцата.
В този смисъл не може и да бъде направен извод, че ответникът е допринесъл по
някакъв начин за увеличаване на стойността на собствения на ищцата имот, нито с
каква стойност, като следва да бъде съобразено и че дареният на ищцата апартамент,
представляващ нейно лично имущество е продаден за 141 000 лв., а процесният имот е
закупен за сумата от 93 879,84 лв., т.е. неговата стойност е с 47 120,16 лв. по-ниска от
тази на личния имот на ищцата, с част от продажната цена на който е закупен спорният
имот. Дори и да се приеме, че ответникът е извършил подобрения в дарения на ищцата
апартамент, това би представлявало основание за облигационна претенция на
7
вложилия лични средства съпруг, която може да бъде реализира по съдебен ред, но не
променя възникването на вещните права в полза на ищцата, тъй като релевантно при
преценка възникване на вещните права върху придобития по време на брака имот е
придобивното им основание, а именно по дарение.
Горните мотиви обуславят извода, че е оборена презумпцията за съвместен
принос, поради което и процесният имот не е придобит в режим на СИО, а е
изключителна собственост на ищцата, поради настъпила пълна трансформация на
нейно лично имущество – дарения имот от нейните родители. Следователно
предявеният иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК е основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва
да се присъдят сторените от нея съдебни разноски, съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в размер на
сумата от 4202 лв., представляваща сбор от заплатени държавни такси и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. СТ. Б., ЕГН **********,
с адрес гр. Варна, м-ст „Манастирски рид“ БЧД 5016 303, че Е.А. Б., ЕГН **********,
с адрес гр. Варна, с адрес гр. Варна, м-ст „Манастирски рид“ БЧД 5016 303, е
собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по
КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, рон Приморски, с.о. „Манастирски рид,
Бялата чешма и Дъбравата“, местност „Дилбер чешма“, с площ по документ за
собственост от 600 кв.м., а площ по скица - 594 кв.м., с номер по предходен план -
5160303, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници на имота: 10135.2516.9552, 10135.2516.304, 10135.2516.307,
10135.2516.308, 10135.2516.302, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА-
ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор № ***.2, на два етажа, със застроена площ по
скица от 58 кв.м., а съгласно удостоверение за търпимост със застроена площ от 71,90
кв.м., и разгърната застроена площ от 158,76 кв.м., който имот е придобит като нейно
лично имущество, вследствие на пълна трансформация на лично имущество при
покупката му по време на брака с ИВ. СТ. Б., на основание чл. 23, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, м-ст „Манастирски
рид“ БЧД 5016 303, да заплати на Е.А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, с адрес
гр. Варна, м-ст „Манастирски рид“ БЧД 5016 303, сумата от 4202 лв. (четири хиляди
двеста и два лева), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8