Р Е Ш Е Н И Е № 122

гр. Сливен, 17.09.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на девети септември

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                                Галя Г.                             и с участието на прокурора                              Христо Куков                                             като разгледа докладваното от                 председателя                           КАНД № 98        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 50/05.06.2020 г., постановено по АНД № 3/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора е отменено като незаконосъобразно НП № 19-0306-000978/25.10.2019 г. на Началника на група към ОДМВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на Д.Г.А. *** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Горното решение е обжалвано от ОД на МВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, като постановено при нарушение на закона. Счита, че по делото безспорно е установено извършването на административното нарушение. Законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Неправилно съдът е приел, че талонът за медицинско изследване не е връчен на нарушителя. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Нова Загора и потвърди НП.

В съдебно заседание в писмено становище от пълномощника на касатора, заявява, че поддържа депозираната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касацията.

Ответникът по касацията в писмен отговор, счита подадената жалба за неоснователна. Претендира за направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението се явява незаконосъобразно и необосновано, като са налице условия да бъде отменено и да бъде потвърдено НП.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.10.2019 г. около 01.46 часа в гр. Нова Загора по ул. „Проф. Минко Балкански" на кръстовището с ул."Петко Енев" в посока север-юг ответника по касацията управлявала лек автомобил „Фолксваген Туран" с peг. № ………….., с. на „Оникс" ЕООД. Същата била спряна за проверка от свидетеля Н. и тъй като се усъмнил за употреба на алкохол поискал съдействие от актосъставителя св.Т. и св.Ж.. Водачът на автомобила направила няколко опита да бъде изпробвана с техническо средство, но не изпълнявала точните указания на контролните органи, като не успяла няколко пъти да издуха за годна проба, изнервила се и полицейските служители били принудени да напишат акт в който да отразят че същата е отказала да бъде изпробвана с техническо средство Дрегер Алкотест 7518 с фаб № ARBA-0150. Деянието на водача Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** било квалифицирано като нарушение на чл.174 ал.3пр.1от ЗДвП, за което нарушение св. Т. съставил акт за установяване на административно нарушение с бланков номер - серия GA № 49123/16.10.2019год.

Бил издаден талон за изследване № 0043540 на 16.10.2019 г. в 02:30 ч., в който Д.Г.А. записала „отказвам да дам кръвна проба“.

Въз основа съставения акт, на 25.10.2019 год. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на ответника по касацията на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. В описанието на нарушението е посочено, че водача „отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мед.изследване и вземане на биолог.проби за хим. лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му".

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че е налице вътрешно противоречие между описанието на нарушението в АУАН и това въведено и допълнено в НП и непрецизираната правна квалификация с изписване на констатираната приложима хипотеза (предл.1-во на чл.174 ал.3 от ЗДвП). Налице била неяснота относно изложената фактология на посоченото нарушение, а от друга не е налице идентичност на съдържанието на АУАН и НП, в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. При тези мотиви районният съд  отменил издаденото НП като незаконосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от НЗРС доказателства става ясно, че административното нарушение, за което ответника по касацията е санкциониран е извършено. От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.10.2019 г. около 01.46 часа в гр. Нова Загора по ул. „Проф. Минко Балкански" на кръстовището с ул."Петко Енев" в посока север-юг Д.Г.А. управлявала лек автомобил „Фолксваген Туран" с peг. № …………, с. на „Оникс" ЕООД, като при извършената проверка за употреба на алкохол, водачът на автомобила направила няколко опита да бъде изпробвана с техническо средство, но не изпълнявала точните указания на контролните органи, като не успяла няколко пъти да издуха за годна проба. Бил издаден талон за изследване № 0043540 на 16.10.2019 г. в 02:30 ч., в който Д.Г.А. записала „отказвам да дам кръвна проба“.

Съгласно чл.174 ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП "отказ за установяване употребата на алкохол в кръвта от водачите на моторни превозни средства", а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство и 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване на първата хипотеза, а именно отказ за проверка с техническо средство. В издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Това разширяване обаче в описанието на нарушението не е довело до неясното в повдигнатото обвинение, доколкото от събраните по административнонаказателната преписка доказателства е установено, че талон за медицинско изследване е издаден на ответника по касацията, но същата е отказала да даде биологична проба. Съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Именно такъв е и настоящия случай.

Съдът счита, че не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен (чрез техническо средство или медицинско изследване) за употребата на алкохол. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, поради което извода на НЗРС в тази насока, се явява необоснован.

След като осъществяването на която и да е от предвидените в условията на алтернативност законови хипотези по чл. 174, ал.3 от ЗДвП дава възможност органът да упражни властническата си компетентност за издаване на наказателно постановление и налагане на административни наказания, с аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че при проявлението и на двете форми на изпълнителното деяние "отказ за установяване употребата на алкохол в кръвта от водачите на моторни превозни средства", се следва санкционирането на водача при прилагането на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В случая това съставомерно поведение и съотв. извършването на нарушение от наказаното лице се доказва по безспорен и несъмнен начин от доказателствата по делото.

В тази връзка са необосновани изводите на НЗРС, че за да е изпълнена хипотезата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е необходимо да са налице следните две условия: 1. лицето да е отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване. Подобно изискване не се съдържа в цитираната правна норма.

Решението на НЗРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Цитираната в решението разпоредба на чл.3, ал.2, т.1 от Наредба № 1/19 юли 2017 г. не е част от действащото право към момента на извършване на деянието и постановяване на решението. Наред с това същата касае установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, а не на отказ за такова установяване. В случая изпълнителното деяние е отказ на водача да бъде изследван за употреба на алкохол, а не управление на МПС след употреба на алкохол. В този смисъл процедурата за установяване на тази употреба е неотносима към предмета на делото.

Относимата разпоредба е тази по чл.2 от горецитираната наредба. Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № 1/19 юли 2017 г. при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.(чл.2 ал.2).   След като ответника по касацията е разбрала и се е съгласила да й бъде направена проверка с техническо средство за наличие на етилов алкохол и полицейските служители са й разяснили коректно правата и задълженията по Закона за движение по пътищата, същата е следвало до изпълни техните указания по използване на техническото средство за получаване на валидна проба. След като същата чрез симулативни действия не е предоставила такава проба и липсват данни, че издишването на въздух с определена продължителност налага извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашава неговите или на други лица живот или здраве, то по силата на оборимата законова презумпция по чл.2 ал.2 от Наредба № 1/19 юли 2017 г. следва да се приеме за отказ на лицето да му бъде извършена проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се направи извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация като административно нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и основание за налагане на   поради което квалифицирането му от административнонаказващия орган като нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, не води до неяснота или несъответствие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.

Предвид горните съображения Административният съд, в качеството си на касационна инстанция намира, че оспореното решение на Районен съд Нова Загора, с което е отменено НП е неправилно, а подадената против него жалба – основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение на районен съд Нова Загора следва да бъде отменено и спорът – решен по същество,  като бъде потвърдено обжалваното  НП като законосъобразно.

При този изход на спора се явява неоснователно искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът не е искал разноски. 

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 50/05.06.2020 г., постановено по АНД № 3/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, като НЕПРАВИЛНО.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0306-000978/25.10.2019 г. на Началника на група към ОДМВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.