РЕШЕНИЕ
№ 20449
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:..................
при участието на секретаря .....................
като разгледа докладваното от .................. Гражданско дело № 20231110145679
по описа за 2023 година
обективно съединени иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни
задължението си по договор за заем заедно с обезщетение за забавата и договорна лихва, с
правно основание съответно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка
с чл. 79, ал. 1 от същия закон, чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86
от същия Закон, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:
като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед
за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ
на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Ищецът ................., твърди, че ..................... със седалище и адрес на управление в гр.
...................... сключил ответницата С. Ц. А. с ЕГН**********, живееща в гр. ..................., договор,
по силата но който предоставил парична сума в заем. Ответницата не изпълнила задължението
си да върне заетата сума според уговорен погасителен план. Ищецът и заемодателят сключили
договор за цесия, по силата на който заемодателят прехвърлил на ищеца вземането си срещу
ответницата.
Във връзка с горното ищецът предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца следните суми:
750.00 лева главница по договор за заем;
78.25 лева възнаградителна лихва за времето от 03. ХІІ. 2018 година до 03. VІ. 2019 година;
274.95 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от 04. ХІІ. 2018 година до 21.
ХІІ. 2021 година включително;
1
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 22. ХІІ. 2021 година до окончателното плащане;
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответницата не представя в срок отговор на исковата молба и не участва в първото
заседание по делото нито лично, нито чрез представител или пълномощник, без да е направила
искане за разглеждането му в нейно отсъствие. Във връзка с горното ищецът иска постановяване на
неприсъствено решение срещу нея още с исковата молба.
2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ответницата сключва договор за заем с неучастващото в делото лице ..................... със
седалище и адрес на управление в гр. ......................
Заемодателят предава на ответницата заетата сума.
Ответницата не изпълнява задължението си да върне заетата сума.
Заемодателят цедира вземането си на ищеца.
Ищецът уведомява ответницата за прехвърлянето на вземането в качеството на
пълномощник на цедента.
3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс:
На 22. ХII. 2021 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е
издадена на 29. III. 2022 година по частно гражданско дело №73437 по описа на съда за 2021
година. Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока
по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 28. VI. 2023 година съдът постановява
Разпореждане №.................., с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело
доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Съобщението е връчено на ищеца на 26. VII. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на
15. VIII. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По искането за постановяване на неприсъствено решение:
Съдът счита, че основанията за постановяване на неприсъствено решение, посочени в чл.
238 и чл. 239 от Гражданския процесуален кодекс са налице:
ответницата не представя в срок отговор на исковата молба;
ответницата не се явява, нито изпраща представител или пълномощник, в първото заседание
по делото без да е направено искане за разглеждането му в нейно отсъствие;
ищецът иска постановяване на неприсъствено решение още с исковата молба;
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание са указани на страните с разпореждането на съда, постановено на
.................................
2
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства:
договор за паричен заем, от който се установява възникването на облигационно
правоотношение между ответницата и цедента;
договор за продажба на вземания;
уведомително писмо;
пълномощно, по силата на което цесионерът следва да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземането от името на цедента.
Във връзка с горното и на основание чл. 239, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс,
съдът намира, че следва да постанови по делото неприсъствено решение без да го мотивира по
същество, а само укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът е направил в исковото производство разноски от общо 225.00 лева, от които 125.00
лева за държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя
от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на първата алинея
от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и предвид уважаването на иска, съдът следва да
осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.
На ищеца се дължат разноски и за заповедното производство съобразно уважената част от
исковете в размер от общо 75.00 лева.
Водим от изложеното до тук, на основание чл. 238 и 239 от Гражданския процесуален
кодекс, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ................., вземане за следните суми:
750.00 лева главница по договор за заем,
78.25 лева възнаградителна лихва за времето от 03. ХІІ. 2018 година до 03. VІ. 2019 година,
274.95 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от 04. ХІІ. 2018 година до 21.
ХІІ. 2021 година включително и
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 22. ХІІ. 2021 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29. III. 2022 година по
частно гражданско дело №73437 по описа на Софийския районен съд за 2021 година против С. Ц.
А. с ЕГН**********, живееща в гр. ..................., съществува.
2. ОСЪЖДА С. Ц. А. с ЕГН**********, живееща в гр. ..................., да плати на .................,
разноски, както следва:
75.00 лева по водене на заповедното производство;
225.00 лева по водене на исковото производство.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
3
На основание чл. 239, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс решението не подлежи на
обжалване.
На основание чл. 240, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс в едномесечен срок от
връчването на неприсъственото решение ответницата може да поиска от Софийски градски съд
неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, поради
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките
за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства или поради невъзможност да
се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
На основание чл. 240, ал. 2 и ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс ответницата може да
предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно, в тримесечен срок
от деня, в който е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който е могла да се
снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4