№ 8966
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110144486 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 171964/17.08.2022г. на СРС, подадена във
връзка със Заповед за изпълнение от 10.03.2022г., издадена по ч.гр.д. № 7142/2022г. на СРС.
Ищецът "***********" ЕАД, с предходно наименование „***********“ ЕАД, чрез адв. Л.
Г. – АК-София, е предявил срещу А. Е. Т. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните,
че А. Е. Т. дължи на „***********“ ЕАД, както следва:
67,47 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
10.04.2019г. за предпочетен номер ++359********* по вина на потребителя, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/11.02.2022г./ до окончателното ú изплащане;
146,61 лева – неустойка, представляваща разлика между стандартната и заплатената
от ответника цена на мобилно устройство HUAWEI P Smart Dual Gold, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/11.02.2022г./ до окончателното ú изплащане;
74,57 лева – задължения за предходен период (месечни такси, застраховки, такси за
потребление), обективирани във Фактура № **********/15.07.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/11.02.2022г./ до окончателното ú изплащане;
Основателността на претенцията си ищецът обосновава с обстоятелството, че между
страните бил сключен описаният договор, прекратен по вина на потребителя, като
1
процесните вземания останали неплатени. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител. Депозирано е Становище, вх. № 134965/15.05.2023г. на
СРС, докладвано след приключване на заседанието по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Е. Т. чрез назначения му особен представител
адв. Е. Г. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 64367/08.03.2023г. на СРС,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва се между страните по
делото да е налице облигационно отношение, ответникът не бил абонат на ищеца и не е
ползвал предоставяните от него услуги. Приложените към исковата молба фактури не били
получавани от ответника. Те съдържали факти, изгодни за ищеца, били издадени от него,
поради което не можело да се ползват като доказателство срещу ответника. Те не
установявали реалния размер на предоставените услуги и тяхната цена. Нямало данни
ответникът да е уведомен за прекратяването на договора. Клаузата за неустойка при
прекратяване на договора по негова вина била неравноправна и нищожна. Неустойката за
разлика в цената на мобилно устройство накърнявала добрите нрави и справедливостта,
поради което била също нищожна. За едно и също неизпълнение на договора било
предвидено заплащане на две неустойки, а клаузата била неравноправна. За насроченото по
делото публично съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от
назначения му особен представител адв. Г., която оспорва предявените искове, включително
в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове и поведението на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковете са предявени от лице с надлежна процесуална легитимация при наличие на правен
интерес от производството, поради което същите са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД е за ищеца,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
съответните облигационни отношения между страните, наличието на съответно валидно
възникнало задължение за заплащане на сумите и настъпил падеж. В тежест на ответника е
да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Процесуалният представител на ответника изрично е оспорил наличието на договорни
отношения между страните, въз основа на които да възникнат задължения за заплащане на
процесните суми. Доказателства за това, въпреки разпределената доказателствена тежест, по
делото не са представени. Факт е, че писмени доказателства в тази насока са налице в
заповедното производство. Макар исковото производство по чл. 422 ГПК да се основава
върху проведеното заповедно такова, процесуалният закон не освобождава ищеца от
2
задължението му по чл. 127, ал. 2 ГПК да представи с исковата молба всички писмени
доказателства за претенциите си, включително и ако е представил съответното писмено
доказателство в заповедното производство. И това е така, доколкото предметът на доказване
и проверката от страна на съда в исковото и заповедното производства са в различен обем и
за различни обстоятелства. Такива доказателства не са приложени и към Молба, вх. №
134965/15.05.2023г. на СРС. Не бяха ангажирани и доказателства, въпреки изрично
оспорване от ответната страна, че услугите по договорите за реално предоставени, като
представените съставени от ищеца фактури и справки не са достатъчни сами по себе си да
аргументират извод в тази насока.
При това положение, доколкото не се установи между страните да е налице
правоотношение, въз основа на което да възникват процесните вземания, то предявените
искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне, а обсъждането на останалите доводи
на страните и доказателства по делото е безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответникът, който обаче не е доказал да е сторил такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ ЕАД /предходно наименование "***********"
ЕАД/, ЕИК ***********, със седалище в град София, срещу А. Е. Т. , ЕГН **********, от
град София, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че А. Е. Т. дължи на
„***********“ ЕАД, както следва:
67,47 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
10.04.2019г. за предпочетен номер ++359********* по вина на потребителя, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/11.02.2022г./ до окончателното ú изплащане;
146,61 лева – неустойка, представляваща разлика между стандартната и заплатената
от ответника цена на мобилно устройство HUAWEI P Smart Dual Gold, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/11.02.2022г./ до окончателното ú изплащане;
74,57 лева – задължения за предходен период (месечни такси, застраховки, такси за
потребление), обективирани във Фактура № **********/15.07.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/11.02.2022г./ до окончателното ú изплащане;
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4