Р Е Ш
Е Н И Е №
812
град Пловдив, 11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – Х-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от Председателя гражданско въззивно дело № 1059/2020 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивната жалба на „Юробанк България“
АД срещу решение № 2536/17.06.2019 г., постановено по гр.д. № 17904/2018 г. на
Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав, с което е отхвърлен искът на „Юробанк
България“ АД против Ц.Т.Ц. и Т.Т.Ц. с правно основание чл. 422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на двамата ответници, че дължат на ищеца
сумата от 3196,38 лв. – главница; сумата от 171,45 лв. - договорна лихва за
редовен кредит за периода 22.05.2017 г. – 19.12.2017 г.; сумата 273,98 лв. -
наказателна лихва за периода 21.05.2017 г. – 20.03.2018 г.; сумата 475,60 лв. -
разноски по кредита за периода 11.09.2017 г. – 20.03.2018 г., ведно със
законната лихва по отношение на главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане, които суми са дължими по Договор за банков кредит,
продукт „Бизнес оборудване – ГФМК“ № ВL20998/01.08.2008 г., Анекс №
1/11.03.2010 г. към него, Договор за поръчителство от 01.08.2008 г., Договор за
поръчителство от 11.03.2010 г. и Анекс № 1/11.03.2010 г. към него и които
вземания са удостоверени в счетоводната книга на банката, за което вземане е
издадена заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4792/2018 г. на Районен съд -
Пловдив. С жалбата изрично се заявява,
че не се оспорва установеният в решението на районния съд факт, че след
издаване на заповедта и изпълнителния лист, дължимите по същите суми са
погасени в рамките на образуваното от ищеца изпълнително производство при ЧСИ
Стефан Горчев, както не се и оспорва, че този факт е виден от издаденото от ЧСИ
Горчев удостоверение по изп. дело № 536/2018 г. Счита се обаче, че тъй като
сумите са платени преди подаване на иска по чл. 422 от ГПК, но след уважаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителния лист, в рамките на образуваното въз основа на същия изпълнително
производство пред ЧСИ Стефан Горчев, то вземането следва да се установи със
съдебно решение с оглед избягване на възможността длъжниците да се снабдят с
обратен изпълнителен лист против него за платените в хода на принудителното
изпълнение суми. Позовава се на т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези
съображения се иска отмяната на постановеното първоинстанционно решение и
постановяване на друго по същество, с което искът да бъде уважен. Претендират
се направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Против въззивната жалба не са
постъпили отговори от насрещните страни.
Постъпила е и частна жалба от
„Юробанк България“ АД срещу определение № 1178/24.01.2020 г., постановено по
същото гражданско дело, с което е оставена без уважение молбата на Банката за
изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските. С
жалбата се поддържа, че същото е незаконосъобразно, поради което се иска
неговата отмяна и постановяване на друго определение по същество в частта за
разноските, с което присъдените с решението възнаграждения за процесуална
защита в полза на ответниците да бъдат намалени до минимални размери, съгласно
Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Против тази частна жалба също няма
постъпили отговори от въззиваемите страни.
С молби,
представени преди първото по делото съдебно заседание въззиваемите страни Ц.Т.Ц. и Т.Т.Ц. чрез ад.М.Т. и адв.Е.А. са оспорили възивната жалба и частната жалба като
неоснователни. Поискали са решението на районния съд като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено, както и да бъде потвърдено определението, с което е оставена без уважение молбата на
Банката за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за
разноските. Заявили са
претенция за разноски.
Пловдивският
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Предявен е
иск по чл.422 от ГПК, с правно основание
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Пловдивски
окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението
съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо. По правилността на
обжалвания акт, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Ищецът „Юробанк България” АД - гр. София моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Ц.Т.Ц. и Т.Т.Ц., че те му дължат солидарно в
качеството им на поръчители за задължението на кредитополучателя „Деметра – 2 В.“ ЕООД – гр. Пловдив, сумата от
3 196,38 лв. – главница; сумата от
171,45 лв. – договорна лихва за редовен кредит за периода от 22.05.2017 г. до 19.12.2017 г.; сумата от 273,98 лв. –
наказателна лихва за периода от 21.05.2017 г.
до 20.03.2018 г.; сумата от 475,60 лв. – разноски по кредита за периода
от 11.09.2017 г. до 20.03.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на Заявлението - 23.03.2018 г. до окончателното погасяване, които суми са дължими по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес оборудване
- ГФМК“, № ВL20998/01.08.2008
г., Анекс № 1/11.03.2010 г. към него, Договор за поръчителство от 01.08.2008
г., Договор за поръчителство от 11.03.2010 г. и Анекс № 1/11.03.2010 г. към
него, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3033/30.03.2018 г., издадена по ч.
гр. дело № 4792/2018 г. по описа на ПРС - ІV гр. състав.
Видно от
приложеното ч. гр. дело № 4792/2018 г. по описа на ПРС - ІV гр. състав, за процесните вземания ищецът „Юробанк
България” АД се е снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 3033/30.03.2018 г., срещу която от страна на ответниците Ц.Т.Ц.
и Т.Т.Ц. е подадено
възражение по чл.414 от ГПК. Предявеният тук установителен иск е постъпил в
съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.
Районният съд е отхвърлил
предявените искове. С решението си съдът е приел, че
по делото е установено въз основа на представените от ответниците с отговорите
на исковата молба писмени доказателства, както и въз основа на приетото
заключение на вещото лице по ССЕ М. М., че
след издаването на Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист
ищецът е образувал срещу длъжниците - ответници изп. дело № 20188250400536 по
описа на ЧСИ Стефан Горчев, както и че в рамките на изпълнителното производство
ответниците са заплатили всички дължими на ищеца суми и от ЧСИ на 18.10.2018 г.
тези суми са били преведени на ищеца. Тези факти изрично се признават от ищеца
пред настоящата инстанция, същите се установяват и от събраните по делото
доказателства – удостоверения, издадени от ЧСИ С.Горчев по изп. дело №
20188250400536, представени с отговорите на исковата молба.
При констатация
за изплащане на исковите суми от ответниците на ищеца, включително и разноските по частното
гражданско дело, районният съд е приел искове за неоснователни и недоказани и като
такива ги е отхвърлил.
Оплакванията
в жалбата са за неправилност на решението, тъй
като исковите суми са платени в рамките на изпълнителното производство,
образувано въз основа на уважено заявление за незабавно изпълнение и издаден
изпълнителен лист. Ето защо и поради възможността длъжниците да се снабдят с
обратен изпълнителен лист против кредитора за платените в хода на
принудителното изпълнение суми, се поддържа, че вземането следва да се установи
със съдебно решение. Други оплаквания с
жалбата не са въведени. Въззиваемите страни не са подали отговори на въззивната
жалба и не са въвели други възражения против иска пред тази инстанция.
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно т. 9 от
ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 на ВКС в производството по чл. 422
от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.
235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
В случая липсва спор за това, че процесните суми са
изплатени в рамките на образувано изпълнително производство, образувано въз основа на
разпореждането за незабавно. Ето защо и въпреки настъпилото
плащане, съществуването
на вземанията
по заповедта следва да се установи с влязло в сила решение, поради което и предявените искове по чл.422 ГПК се явяват основателни и като такива следва да се уважат.
Обжалваното решение на районния съд е в обратния
смисъл, поради което е неправилно. Като такова, решението ще се отмени. Ще се
отмени и определение № 1178/24.01.2020 г.,
с което е оставена без уважение молбата на Банката - ищец за изменение на
постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските. Вместо това ще се постанови друго решение по
същество, с което исковете ще се уважат, като ще се установят процесните
вземания по заповедта за изпълнение, включително и разноските в заповедното
производство, възлизащи на 82,35 лв. – Дт и 448,93 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Предвид основателност на
въззивната жалба и основателността на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемите страни - ответници ще се
присъдят сторените от жалбоподателя-ищец разноски пред двете инстанции, които
се изразяват в заплатена държавна такса пред РС – 277,86 лв., заплатен депозит
за вещо лице – 200 лв., или общо разноски пред РС – 477,86 лв.; заплатена
държавна такса пред ПОС – 195,11 лв., или общо пред двете инстанции – разноски
в размер на 672,97 лв..
По тези съображения Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 2536/17.06.2019 г., постановено по гр.д. № 17904/2018 г. на Районен съд -
Пловдив, VІІІ гр. състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Т.Ц. с ЕГН с постоянен адрес:*** и Т.Т.Ц. с ЕГН **********
***, че те дължат на „Юробанк България” АД – гр. София, ЕИК:
*********, съдебен адрес:***, сумата от 3 196,38 /три хиляди сто
деветдесет и шест лв. и 38 ст./ лв. – главница; сумата от 171,45 /сто седемдесет и един лв. и 45 ст./лв. – договорна
лихва за редовен кредит за периода от 22.05.2017 г. до 19.12.2017 г.; сумата от 273,98 /двеста
седемдесет и три лв. и 98 ст./ лв. – наказателна лихва за периода от 21.05.2017
г. до 20.03.2018 г.; сумата от 475,60
/четиристотин седемдесет и пет лв. и 60 ст./ лв. – разноски по кредита за
периода от 11.09.2017 г. до 20.03.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението - 23.03.2018 г. до
окончателното погасяване, които суми са
дължими по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес оборудване - ГФМК“, № ВL20998/01.08.2008
г., Анекс № 1/11.03.2010 г. към него, Договор за поръчителство от 01.08.2008
г., Договор за поръчителство от 11.03.2010 г. и Анекс № 1/11.03.2010 г. към
него, както и разноските
в заповедното производство, възлизащи на
82,35 /осемдесет и два лв. и 35 ст./ лв. – заплатена държавна такса и
448,93 /четиристотин четиридесет и осем лв. и 93 ст./ лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 3033/30.03.2018 г. по ч. гр. дело № 4792/2018 г. по описа на
ПРС - ІV гр. състав.
ОСЪЖДА Ц.Т.Ц. с ЕГН с постоянен адрес:*** и Т.Т.Ц. с ЕГН **********
***, да заплатят на „Юробанк
България” АД – гр. София, ЕИК: *********, съдебен адрес:***, сумата от 672,97 лв. разноски по делото пред двете
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: