№ 1789
гр. София , 16.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
търговско дело № 20201001002583 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С определение № 2738/09.06.2020 г. по т.д.№ 852/2020 г., СГС, TO, VI-13
състав е спрял производството по т.д. № 852/2020 г. до приключване на т.д. № 786/2020 г. на
СГС, TO, VI-22 състав. Съдът е приел, че повдигнатият спор от кредитор относно същото
вземане в приетата в производството по несъстоятелност негова част се явява преюдициален
досежно повдигнатия спор за съществуването му за разликата, неприета от съда по
несъстоятелността.
Срещу определението е подадена частна жалба от „Продеа Инвестмънтс“ /с
пълно търговско наименование „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ
АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ“ и с предходно наименование „НБГ Пангея РЕИК“.
Жалбоподателят поддържа, че делото по иск, предявен от кредитор на несъстоятелния
длъжник относно вземането на „Продеа Инвестмънтс“ за частта му, която е приета за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на С. не се явява преюдициално по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК досежно спора по настоящото дело относно
съществуването на същото вземане за разликата, неприета от съда по несъстоятелността.
Сочи, че с ТР № 2/19.11.2014 г. и ТР № 8/7.05.2014 г. ОСГТК на ВКС приема, че за да е
налице преюдициалност, е необходимо да е налице висящ обуславящ процес относно друг
/обусловен/ спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното
производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между
субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на
конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.
д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост била обяснена и със съотношението между
различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения
иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на
решението по преюдициалното правоотношение. С определение по ч. т. д. № 766/2017 г. на
ВКС, ТК, II т. о., нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК било прието, че се изисква наличие на
пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен
/преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по
обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява
1
този факт или правоотношение. Жалбоподателят поддържа, че когато решението по
обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва
изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до
приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход. Само разглеждането на общи
факти или правоотношения в мотивите на решението не е достатъчно да обуслови спиране
на друго исково производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Жалбоподателят
твърди, че независимо, че се основават на общи факти и правоотношения, двата спора имат
различен предмет. Предмет на настоящото дело бил положителен установителен иск за
установяване на съществуването на частта от вземанията на Продеа, която е била изключена
от съда по несъстоятелността, като искът е предявен срещу длъжника С.. Другият спор,
който е предмет на разглеждане по т.д.№ 786/2020 г., бил образуван по отрицателен
установителен иск на кредитора „Уест Солюшън“ ЕООД за несъществуване на целия размер
на вземането на Продеа, по който ответник било само Продеа, но не и С.. Поради това
решението по втория иск не би се ползвало със СПН спрямо длъжника С., което сочело на
липса на основание за спиране на производството по т.д. № 852/2020. Съгласно ТР № 3 от
22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., на което се позовал съдът, СПН на влязлото в сила
съдебно решение се разпростира спрямо субективната и обективна рамка на диспозитива на
решението, постановено по съществото на спора. Субективните и обективни предели на
СПН, очертани в разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, съгласно която решението влиза в сила
между същите страни, за същото искане и на същото основание изключвали действието на
решението по твърдения от съда преюдициален спор спрямо длъжника С., доколкото
спорното материално право не се обуславя само и единствено от фактите и обстоятелства, от
които произтича то, но се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по
материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Съгласно ТР № 3 от
22.04.2019 г. по тълк.д.№ 3/2016 г., страните по материалното правоотношение са
необходимата част от обективните и субективни предели на СПН. В случая страни по
материалното правоотношение, от което произтича вземането, са кредиторът, който е
предявил иск за установяване на неговото съществуване, и длъжникът, който обаче не е
конституиран като страна в рамките на производството по т.д. 786/2020 г. и съответно няма
да е обвързан от СПН на решението по посоченото дело. От друга страна решението по
обуславящото според съда дело не касаело въпрос, от отговора на който да зависи изходът
по настоящото дело. Предмет и на двете дела е един и същ въпрос - (съществуването или
несъществуването на) вземането на Продеа срещу несъстоятелния длъжник, и от тази гледна
точка няма как едното дело да има преюдициално значение за изхода на другото. Спорът по
т.д.№ 786/2020 г. / обуславящ според съда спор/ касаел отрицателен установителен иск
срещу целия размер на предявеното от Продеа вземане, а не само признатата от съда по
несъстоятелността част, като същият не е насочен срещу длъжника С., което от своя страна
не съответства и на разпоредбата на чл. 692, ал. 4 от ТЗ, т.е. искът по т.д. 786/2020 г. е
недопустим и производството по него подлежи на прекратяване. С Определение №
419/17.07.2015 г. на ВКС е посочено, че материалноправната легитимация на страните в
конкретното правоотношение и процесуалноправната легитимация на участващите в
производството по чл. 692 ТЗ страни предопределя и страните в производството по
специалния установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ. Страни по материалното
правоотношение, от което произтича вземането, са кредиторът, предявил вземането, и
длъжникът, но предявяването на установителния иск е предопределено от направено
оспорване на вземането от друг кредитор на длъжника, с каквито права последният
разполага съгласно чл.690, ал.1 ТЗ.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск, предявен от „Продея
Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, Гърция, вписано в Общия търговски
2
регистър с номер 003546201000 срещу „С. пропъртис България“ ЕООД /в несъстоятелност/,
с който се твърди, че в производството по несъстоятелност ищецът предявил вземания
съответно за сумата 4 873 718.98 лв., представляваща непогасена част от сума, подлежаща
на връщане поради развален Рамков договор от 30.09.2015 г. и 3 340 767.01 лв. - неустойка
по Рамков договор от 30.09.2015 г. Съдът по несъстоятелността приел част от предявеното
вземане за главница в размер на 1 807 815.04 лв. и изключил от списъка на приетите
вземания предявената в настоящото производство част от главницата и вземането за
неустойка. Ищецът твърди и моли съда да признае за установено, че вземанията
съществуват и са с ред на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ. В исковата молба не е
посочен кой е ответника по предявения иск.
С определение № 2968/17.06.2020 г. по т.д.№ 852/2020 г., СГС, TO, VI-13
състав е конституирал на основание чл.218 ГПК „Уест Солюшън“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на „С. пропъртис България“ ЕООД /в несъстоятелност/.
По делото е установено, че „Уест Солюшън“ ЕООД е кредитор на „С.
пропъртис България“ ЕООД /в несъстоятелност/ с прието в производството по
несъстоятелност вземане.
Установено е, че на 04.05.2020 г. „Уест Солюшън“ ЕООД е входирало искова
молба в Софийски градски съд /извлечение от Портал за достъп до съдебни дела на СГС/, с
която е предявило иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ срещу „Продея Аноними
Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, Гърция за признаване за установено, че
вземането на „Продея Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, Гърция, прието
за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „С. пропъртис България“ ЕООД
/в несъстоятелност/ не съществува и в приетата от съда по несъстоятелността част. По така
предявения иск е образувано т.д. № 786/20 г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-22
състав.
С разпореждане от 21.05.2020 г.по т.д.№ 852/2020 г., СГС, TO, VI-13 състав,
делото е препратено на състава, разглеждащ т.д. № 786/20 г. по описа на Софийски градски
съд , който е установил пречка да обедини делата за постановяване на общо решение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът намира, че връзката между предметите на т.д.№ 852/2020 г., СГС, TO,
VI-13 състав и на т.д. № 786/20 г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-22 състав не е
връзка на преюдициалност, а делата са относно различни части на едно и също вземане. В
този случай, съгласно т.3 от ТР № 3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2016
г., не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на
последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото
вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако
предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането. В този случай
производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл.229,
ал.1, т.4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и
издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК.
Следователно производството по делото, по което е предявен последващият
частичен иск и което производство в процесния случай е това по т.д. № 786/20 г. по описа на
Софийски градски съд, TO, VI-22 състав /тъй като е образувано на 04.05.2020 г., а
разглежданото производство е образувано на 30.04.2020 г., поради което се явява
предхождащо/, следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по
3
първоначално предявения частичен иск, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Ако
първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното
производство и да зачете силата на пресъдено нещо, с която се ползват установените с
решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Ако
частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия
частичен иск /по т.д. № 786/20 г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-22 състав/
следва да бъде прекратено като недопустимо, т.к. със сила на пресъдено нещо ще се отрича
цялото спорно материално право.
Обжалваният акт следва да бъде отменен по изложените съображения.
От друга страна настоящият съдебен състав констатира нередовност на
исковата молба, в която в противоречие с изискванията на чл.127, ал.1, т.2 от ГПК липсва
посочване на ответник, на неговия адрес и на негов законен представител.
В този случай се поставя въпросът може ли да бъде постановено определение
за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, преди да бъдат предприети действията
по отстраняване нередовностите на исковата молба.
Съдът трябва да е сезиран с редовна искова молба за да извършва процесуални
действия. Нередовната искова молба съставлява процесуална пречка за движение на делото,
поради което до отстраняване на недостатъците й съдът следва да процедира по делото, в
това число да постановява определение за неговото спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Едва
след отстраняване нередовностите на исковата молба отпадат пречките за по-нататъшното
развитие на делото и съответно за преценяване необходимостта същото да бъде спряно при
наличие на съответните процесуални предпоставки.
В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК Определение №
149/01.04.2020 г. по т.д.№ 259/2020 на ВКС II т.о. В него ВКС е разяснил, че само
производство, на което е даден ход за извършване на същинските съдопроизводствени
действия по разрешаването на материалноправния спор – приключила е проверката относно
редовността на исковата молба и допустимостта на иска, т.е. исковата молба е приета от
съда по смисъла на чл.131 ал.1 ГПК /независимо от правилността на преценката/, подлежи
на спиране по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Съгласно чл.129 ал.4 ГПК, нередовностите могат
да бъдат отстранявани и в хода на процеса, но само ако не са били забелязани своевременно
/при постъпването на исковата молба/. От изключението, посочено в закона, не може да се
извежда правило. Преди да се поправят пороците на исковата молба не възниква надлежно
процесуално правоотношение между ищеца и съда, а само при наличие на такова той може
да се произнася по искания на ищеца, несвързани с процедурата по чл.129 ГПК, респективно
да преценява, дали са налице други особени пречки по движението на делото,
представляващи отклонения в развитието на производството, за да приложи нормата
на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. По нередовна искова молба /още повече, когато вече е била оставена
без движение, както е в настоящата хипотеза/, не се дължи каквото и да е произнасяне по
искане, свързано с бъдещото развитие на производството, по аргумент от нормата на чл.129
ал.5 ГПК, придаваща обратно действие на поправката.
Аргументи в подкрепа на горното могат да се почерпят и от тълкувателните
мотиви на ТР № 3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г., съгласно които
спирането на производството по последващия частичен иск може да бъде избегнато чрез
съединяване на двете дела /по частичния иск и по иска за останалия размер от спорното
право/ за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях, на
основание чл. 213 ГПК, което няма как да се осъществи, ако исковата молба по второто дело
не е била приета за разглеждане от съда, поради нейната нередовност.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като
4
неправилно и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия по
отстраняване пороците на исковата молба.
Воден от горното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2738/09.06.2020 г. по т.д.№ 852/2020 г., СГС, TO, VI-
13 състав като незаконосъобразно.
Връща делото на СГС за за продължаване на съдопроизводствени действия по
отстраняване пороците на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5