Решение по дело №148/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово против Решение № 25 от 31.03.2025 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 70 по описа за 2025 година. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Габрово, серия Г, № 0069989, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 и на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е определена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, наложена на „ДО ТРАНС 2018“ ЕООД – [населено място].

Като касационно основание се посочва нарушение на материалния закон и необоснованост на решението – чл. 209, т. 3 от АПК и нарушение на закона – чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд за липса на словесно описание на нарушението в издадения ЕФ и на обстоятелства, обосноваващи твърдението, че липсва валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС – собственост на санкционираното лице. Навеждат се доводи, че при нарушение по чл. 483, ал. 1 от КЗ редът за налагане на санкция на собственика на МПС е чрез констатиране на противоправното деяние посредством автоматизирано техническо средство; касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Прави се искане за отмяна на оспореното въззивно решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърден процесният електронен фиш. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание.

Касационният ответник „ДО ТРАНС 2018“ ЕООД – [населено място] не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 14/, се оспорва касационната жалба и се навеждат доводи за нейната неоснователност; по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение; прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

С процесния Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Габрово, серия Г, № 0069989, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 и на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е определена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, наложена на „ДО ТРАНС 2018“ ЕООД – [населено място].

Нарушението е описано в ЕФ по следния начин: на 18.10.2024 година в 15:50 часа в област Габрово, община Севлиево, на път Първи клас, номер 4, на 75 км., първокласен път І-4, км. 75+000, община Севлиево, при разрешена скорост от 90 км.ч. за извън населено място, е установено нарушение с АТСС ARH CAM S-1, насочено в посока към [населено място], приспаднат толеранс от - 3 км/ч., като с МПС с посочени вид, марка, модел и регистрационен номер е установено нарушение на КЗ, заснето с автоматизирано техническо средство/система с посочен номер.

Няма спор между страните, че заснетото МПС е регистрирано като собственост на „ДО ТРАНС 2018” ЕООД – [населено място], поради което на дружеството е наложена имуществената санкция в размер на 2000 лева, определена с процесния ЕФ.

За да отмени процесния електронен фиш, въззивният съд е приел, че същият страда от сериозен процесуален порок, изразяващ се в пълна липса на описание на извършеното нарушение от фактическа страна, което е в разрез с изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 647, ал. 4 от КЗ. Според съдебния състав това препятства извършването на преценка дали са налице отделните елементи на административното нарушение и дали описанието на нарушението съответства на дадената правна квалификация на деянието.

Настоящият съдебен състав намира решението на въззивния съд за правилно по следните съображения:

П. Р. съд – Севлиево е стигнал до извода, че процесният ЕФ не отговаря на изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и по-конкретно за описание на нарушението, за което се налага санкция. Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на въззивния съд, че всяко административно нарушение следва да бъде описано не само като дата и място на извършването му, а и като обстоятелства, при които е извършено, и тези обстоятелства следва да съответстват на конкретен състав на административно нарушение. Както правилно е отбелязал въззивният съд, липсата на словесно описание на нарушението ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, което е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.

Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ дава възможност, в случаите когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. От своя страна, текстът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП описва задължителните реквизити, които следва да съдържа електронният фиш: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В процесния случай издаденият електронен фиш не отговаря на изискванията на посочената правна норма, тъй като във фиша липсва описание на нарушението. Изразът „е установено нарушение на Кодекса за застраховането“ не е достатъчен, за да се приеме, че е изпълнено изискването фишът да съдържа описание на нарушението. Посочването на нарушената разпоредба - чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ - е друг отделен и самостоятелен реквизит, който следва да се съдържа в електронния фиш и също не е в състояние за замести липсващото словесно описание на установеното нарушението. В същото време във фиша се съдържат данни за установено превишение на разрешената скорост при движение на описаното във фиша МПС, което от своя страна представлява нарушение на ЗДвП, за което в процесния фиш липсва посочена правна квалификация и наложено наказание.

Липсата на точно и ясно словесно описание на нарушението, респ. пълното несъответствие между словесното описание на нарушението, дадената му правна [жк], представляват нарушение на материалния закон, засягащо съществено правото на защита на привлечения към отговорност субект и водещо до отмяна на електронния фиш.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното: Вярно е, че образецът на електронния фиш съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, във връзка с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се одобрява от министъра на вътрешните работи и в случая фишът е по одобрения образец. Издателят на фиша, обаче, е следвало да изпълни стриктно задължението фишът да съдържа изброените от закона реквизити – в случая да съдържа словесно описание на нарушението, кореспондиращо с дадената му правна квалификация и наложено наказание.

Мотиви в идентичен смисъл са развити в Решение № 173 от 21.10.2022 година по КАНД 170/2022 година, Решение № 185 от 15.06.2022 година по КАНД 167/2021 година, Решение № 147 от 20.02.2022 година по КАНД 134/2022 година, Решение № 125 от 08.10.2021 година по КАНД № 118/2021 година и Решение № 172 от 01.12.2021 година по КАНД № 153/2021 година, всички по описа на Административен съд – Габрово.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 25 от 31.03.2025 година на Районен съд - Севлиево, постановено по АНД № 70 по описа за 2025 година.

Решението е окончателно.