Решение по дело №282/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на ЕТ „ФОКА – С. Н.“, [населено място], област Ямбол против Заповед № РД-5-593 от 23.08.2023 г. на кмета на община Болярово, в частта на т. 2, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж НАВЕС ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКА ТЕХНИКА, изграден в поземлен имот с идентификатор 63272.35.2 по КК на [населено място], от собственика на строежа ЕТ „Фока – С. Н.“.

С доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част се иска нейната отмяна като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното производство, нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Конкретно се сочи, че в нарушение на производствените правила кметът е сформирал комисия, състояща от членове, които не са специалисти и не притежават необходимата компетентност за установяване и обследване на незаконно строителство. С оглед на това се твърди, че констативният акт не е съставен от компетентни служители съобразно изискването на чл. 225а, ал. 2, вр. чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. В констативния акт никъде не е посочено в коя от хипотезите на чл. 225 от ЗУТ попадат множеството строежи и допуснатата неяснота относно материалните норми не може да послужи за издаване на законосъобразен административен акт. В заповедта не е посочено и в чия тежест е разпореденото премахване. Предмет на проверка са били поземлени имоти, попадащи в рамките на стопанския двор на [населено място], [община] поради това тяхното отреждане и трайно предназначение в действащите карти и планове е установено като урбанизирана територия и „стопански двор“. В тази връзка се оспорва констатацията, че стопанският двор се намирал извън населеното място и поради това обстоятелство липсвал действащ ПУП. Съгласно действащите нормативни изисквания стопанските сгради за отглеждане на животни и съхранение на стопанска продукция се допускат и разрешават винаги извън населените места. Напълно неправилно според изложеното в жалбата е прието, че за територията няма устройствено планиране. Органът от една страна приема, че строежите са в бивш стопански двор, т.е. със съществуващо отреждане и регулиране, а от друга - отказва да приеме статута като твърди, че липсвал ПУП. В действията си по определяне на параметрите и характеристиките на строежите органът неправилно се позовава на приложени извадки от сателитни заснемания и изображения. Същите се считат за неверни, неустановяващи по безспорен начин местоположението, вида и типа на обследваните строежи. Те не са част от строителните книжа и нямат пряко определящо приложение в производството. Оспорват се констатациите за това, че постройките били изцяло новоизградени, а не заварени. За повечето от строежите са описани СМР, които по своето естество представляват преустройства и промяна конфигурацията на вече съществуващи сгради и постройки. Неправилно е констатиран като незаконен строеж навес за селскостопанска техника, описан под № 2 в заповедта – според жалбоподателя същият е съществуващ/заварен, като органът изрично посочва, че бил изпълнен на място на съществуваща сграда, заснета с идентификатор 63272. 35.2.1 по КК; навесът напълно припокрива очертанията на заснетата сграда. Отделно от това постройката е била предмет на продажба, което е още едно основание да се приеме, че техническият й статут е бил установен. Неправилно се твърди, че несъответствието с кадастралното заснемане на навеса го доказва като незаконен. Даденото описание в заповедта се различава драстично от това, съдържащо се в констативния акт. В обобщение на изложеното се счита, че издадената заповед е с неясен предмет, не е установено ясно и точно кои и какви са незаконните строежи, поради което същата е незаконосъобразна. Липсата на безпротиворечиво индивидуализиран обект, който подлежи на премахване, с вид и размери, е пречка за пораждането на целените със заповедта последици - премахване на незаконния строеж.

В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „ФОКА – С. Н.“, редовно призован, се представлява от адвокат П. С. от АК – [област], който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в представената по делото писмена защита. Иска се отмяната на заповедта в оспорената част на т. 2, ведно с присъждане на направените разноски.

Ответната страна - кметът на община Болярово, редовно призован, се представлява от адвокат Ж. К. от АК – [област], която счита жалбата за неоснователна. Моли съдът да приеме, че процесната заповед в частта за обекта по т. 2 е законосъобразна. Сочи, че констатациите на проверката на техническите органи, залегнали в констативния акт от 12.06.2023 г., досежно параметрите на незаконния строеж, както и констатациите относно липса на строителни книжа за него, не са оборени от жалбоподателя както пред административния орган, така и в настоящото производство. Моли съдът да възприеме констатациите в първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза и в допълнително допуснатата такава като извършени коректно и достатъчно мотивирани в цялост. Счита, че вещото лице е категорично, че за съответните строежи е било необходимо издаване на разрешение за строеж за ремонт, за основен ремонт и за реконструкция на тези процесни обекти. Такива не са представени по делото и в този смисъл не е оспорен фактическия довод в заповедта на административния орган, че същите са изградени без строителни книжа и проекти, респ. налице са предпоставките по чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ към момента на издаване на оспорения акт. Претендират се направените по делото разноски, като се прави и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № РД-5-593 от 23.08.2023 г. на кмета на община Болярово, в частта на т. 2, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж навес за селскостопанска техника, изграден в поземлен имот с идентификатор 63272.35.2 по КК на [населено място], от собственика на строежа ЕТ „ФОКА – С. Н.“, [населено място], област Ямбол.

Жалба вх. № 70-00-548 (1) от 29.09.2023 г. срещу заповедта е подадена от ЕТ „ФОКА – С. Н.“ в община Болярово, в 14 - дневен срок от връчване на заповедта с Писмо изх. № 70-00-548 ОТ 05.09.2023 г. Жалбоподателят е адресат на заповедта в частта й на т. 2, с която е наредено да бъде премахнат навес за селскостопанска техника, изграден в ПИ с идентификатор 63272.35.2 по КК на [населено място] от собственика на строежа ЕТ „ФОКА – С. Н.“. С оглед на изложеното жалбата се явява процесуално допустима.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Със Заповед № РД-5-400/30.05.2023 г. на кмета на община Болярово е назначена комисия в състав: Председател: архитект С. Ж. – Главен архитект на община Болярово, и членове: Ж. К. – юрист, и А. Г. - еколог на община Болярово, със задача да се извърши проверка на място и по документи на посочените в заповедта поземлени имоти, в т. ч. и на ПИ с идентификатор 63272.35.2 по КК на [населено място], и на материализираните на терен сгради и съоръжения, попадащи в съответните поземлени имоти, както и всички необходими действия, касаещи извършването на проверка по повод писма от РДНСК, ДНСК и МЗ относно сигнал на И. В. К. от [населено място]. Определен е срок за работата на комисията от 06.06.2023 г. до 13.06.2023 г. За така разпоредената проверка и деня и часа на извършването й са уведомени всички заинтересовани лица, включително и жалбоподателя, съобразно приложените по делото уведомления.

На 13.06.2023 г. назначената комисия извършила проверка на място и по документи, резултатите от която отразила в съставения Констативен акт от 13.06.2023 г. Видно от съдържанието на КА, за процесния незаконен строеж е отразено, както следва: ПИ с идентификатор 63272.35.2 и селскостопанска сграда с идентификатор 63272.35.2.1 са собственост на ЕТ „ФОКА – С. Н.“ съгласно НА 41, т. VIII, рег. № 1911, дело № 818/27.09.2010 г.; в имота на мястото на сграда с идентификатор 63272.35.2.1 с площ 510 кв. м по КК е изграден навес за селскостопанска техника с размери 50/25 м и височина около 6-7 м с площ от 1 250 кв. м, като са използвани съществуващи зидове на старата сграда от североизток с дължина 50 м, от югоизток с дължина 10 м и от северозапад с дължина 10 м; северозападният зид е удължен с 15 - метров зид от бетонови тухли. Югозападната част на сградата и част от югоизточната част – 15 м, са открити; покривът е изграден от LT ламарини върху 9 бр. форми, 18 бр. метални колони на бетонови фундаменти; сградата се ползва за съхранение на селскостопанска техника. Посочено е в КА, че за извършеното строителство не са представени строителни книжа, както и че по данни на Н. Д. – собственик на „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД, през летните кампании по събиране на зърнени култури навесът се ползва като склад за зърно до изкупуването и транспортирането му.

Констативен акт от 13.06.2023 г. е съобщен чрез поставено съобщение на таблото в община Болярово, на входната врата на кметството на с. Ружица (по местонахождение на строежа) и на собственика на ПИ и на строежа, изпратено с ИД PS 8720 0018 НМ А от 27.06.2023 г., получено на 10.07.2023 г. от С. Д.. В срока за обжалване е постъпило Възражение вх. № 70-00-360 (5) от 14.07.2023 г. срещу констатациите в КА. Посочено е, че за осъществената проверка не е било налице надлежно предварително уведомяване от страна на органа, поради което независимо от присъствието на представител на фирмата при проверката на място, собственикът е бил в невъзможност да предостави изисканата от служителите документация във връзка с извършения строеж. Оспорени са констатациите на комисията като неправилни, че строежите са изпълнени без необходимите строителни книжа, тъй като са извън границите на населеното място – сочи се във възражението, че постройките заемат част от територията на бившия стопански двор, която е устроена да се ползва със селскостопанско предназначение. Оспорени са констатациите на проверяващите относно статута на заварените при проверката строежи и съоръжения, като е посочено, че определените параметри не отговарят на действителното фактическо изпълнение. В обобщение е посочено, че в хода на административното производство не са установени относимите факти и обстоятелства за изясняване на случая, както и че не са налице предпоставки за провеждане на такова производство, поради което е отправено искане за прекратяването му.

Впоследствие е издадена процесната Заповед № РД-5-593 от 23.08.2023 г. на кмета на община Болярово за премахване на процесния незаконен строеж по т. 2 от нея, като са отразени следните констатации за процесния строеж: преповторени са фактическите установявания, посочени в съставения КА; прието е, че съществуващият на място навес не съответства на сграда с идентификатор 63272.35.2.1 с площ от 510 кв. м с функционално предназначение „селскостопанска сграда“; периодът на изграждане на новата сграда е след 2016 г. съгласно изображения от сателитно заснемане с „Гугъл Ърт Про“; строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „б“ или б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Посочено е, че за строежа не са представени строителни книжа (одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа) както по време на проверката, така и след връчването на КА от 13.06.2023 г.; такива не са открити и при проверка в архива на община Болярово – там се съхраняват ПУП, одобрен със Заповед № РД-5-168 от 27.02.2023 г. на кмета на общината за ПИ с идентификатор 63272.35.2 с площ от 2 579 кв. м по КК на [населено място], като е отразено, че строежът е изграден в съответствие с одобрения ПУП. Прието е също, че с КА безспорно е установен незаконен строеж, изпълнен без изискващите се строителни книжа – без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец 2/2а от Наредба № 3/31.07.2003 г. в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, които обстоятелства безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

След връчване на заповедта е депозирана жалбата на ЕТ „ФОКА – С. Н.“, като предвид оспорените констатации за незаконен строеж, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, което след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки, дава отговор на поставените от процесуалните представители на оспорващия и на ответника въпроси, относими към повдигнатия правен спор.

Изготвеното от вещото лице заключение съдът приема като обективно и компетентно изготвено, тъй като е обосновано не само с приложените по делото документи и книжа, но и с допълнително извършени справки в техническата служба на община Болярово относно налични градоустройствени разработки за територията, в която попада имота, предмет на оспорения административен акт, както и ТУП (ОУП) и в Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Ямбол към МЗХ. Заключението е обосновано още и с извършен оглед на място - в територията на бившия стопански двор на [населено място], [община], област Ямбол, където са направени фотографии - Приложение № 1 към заключението (фотоалбум), на извършени справки и проучвания в кадастрално-информационната система, включително в слоевете „Ортофото карта” - данни от 2010 - 2011 г. и 2016 - 2019 г. Въз основа на горните проучвания, вещото лице е констатирало следното:

Процесният обект, вписан в т. 2 от оспорената заповед и в съставения от проверката на място и по документи констативен акт от 13.06.2024 г. като навес за селскостопанска техника, изграден в ПИ 63272.35.2 по КК на [населено място], [община], изграден от собственика на строежа ЕТ „ФОКА – С. Н.“, [ЕИК], попада в територията на бивш Стопански двор в [населено място], като съгласно приет от ОДЗГ-Ямбол на 28.03.2003 г. кадастрален и парцеларен план, обектът попада в парцел II, имот № 035002 по КВС, землище [населено място], съпоставим съгласно изработената комбинирана схема по КК на [населено място], одобрена на 30.08.2005 г., с настоящия ПИ с идентификатор 63272.35.2; в плана от 2003 г. голямата постройка е изобразена като навес с непрекъсната линия от три страни, пунктир от четвъртата страна и кръстосани диагонални прекъснати линии. Със Заповед № РД-5-168 от 27.02.2023 г. за поземлен имот 63272.35.2 е одобрен ПУП - ПРЗ и е обособен УПИ II-35.2, квартал/масив 35 с отреждане/предназначение „за складова база за селскостопанска продукция и ФЕЦ“ в устройствена зона от разновидност „предимно производствена (Пп)“, с показатели за застрояване „свободно“, като е предвидено запазване и включване в режима на застрояване на съществуващите две сгради с идентификатори 63272.35.2.1 и 63272.35.2.2; възможното застрояване е отразено с ограничителни линии, достигащи на разстояние от минимум 3 м от регулационните граници на УПИ II-35.2, (видно от Приложение № 3в към експертизата). Обектът/строежът, съществуващ понастоящем на място, по измерване е с площ от 1 250 кв. м, с размери в план 50/25 метра; от направените при огледа от вещото лице снимки се вижда, че той се състои от две части – стара (североизточна част) с размери 50/10,20 метра и нова (югозападна част) с размери 50/14,80 метра, и съответно е изпълнен от два вида ограждащи зидове, както следва: в участъка на старата част – от плътни керамични тухли, а в новата част – от бетонови блокчета; покривна конструкция, състояща се от 9 броя стоманени греди, закрепени към 9 броя стоманени колони със стоманобетонни фундаменти (бази) в старата част, а в новата част – ферми и колони; върху старата и новата част е изпълнено общо покритие с LT ламарина, видно от приложените към заключението снимки с номера 4, 5 и 6 от Приложение № 1. В обема и площта на съществуващия понастоящем на място обект/строеж се съдържа и обемът и площта на първоначалния обект, т.е. на старата част, съставляващ по действащата КК на [населено място] сграда с идентификатор 63272.35.2.1 с площ от 510 кв. м, с предназначение „селскостопанска сграда“, описан в представения НА № 43, т. IV, дело № 684/2003 г. с вх. Рег. № 1163/01.08.2003 г. на РС - Елхово като масивна сграда „навес за зърно“ с площ от 504 кв. м, построена през 1957 г. върху държавна земя, съставляваща имот № 035002 по парцеларния план на стопанския двор на [населено място], а в представения НА № 44, т. IV, рег. № 4840, дело № 474/2010 г., вписан по ЗС/ПВ под Акт № 41, том VIII, дело № 818, вх. рег. № 1911/27.09.2010 г. като сграда с идентификатор 63272.35.2.1 със застроена площ от 510 кв. м, брой етажи – един, с предназначение „селскостопанска сграда“. В действащите КККР на [населено място] е отразена само старата (североизточната част) от постройката като сграда с идентификатор 63272.35.2.1, а новата (югозападната част) не е отразена. Предвид своите характеристики относно площта на ограждащите обемно-пространствени елементи, описаният в т. 2 от заповедта обект е съотносим с определение за постройка тип „навес“, която не би следвало да е предмет на нанасяне в КК. В приобщения по делото констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот № 43/2003 г. за всяка от сградите в стопанския двор на [населено място] е посочена година на построяване (в периода 1957 г. – 1990 г.), като за процесния обект, съставляващ навес за зърно в парцел II за имот с № 35002 по КВС за година на построяване е вписана 1957 г. С оглед дефинициите по т. 38 и т. 80 от § 5 на ДР към ЗУТ, описаният в т. 2 от процесната заповед обект представлява „строеж“ и за изграждането му е необходимо издаване на разрешение за строеж въз основа на проектна документация или проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението му. Експертизата счита, че на съответния строеж има изградена нова носеща конструкция, състояща се от метални колони, върху които са монтирани метални ферми и метални столици. Предвид данните от ортофотокарти (т. 3 – т. 6 от Приложение 2 към експертизата), предполагаемият период на реализиране на процесния обект (навес за селскостопанска техника в РИ с идентификатор 63272.35.2) според вещото лице е след 2019 година.

При изслушването си в о.с.з. вещото лице поддържа даденото заключение, ведно с приложенията към експертизата, като дава обяснения по поставените задачи. Сочи, че неколкократно е извършен оглед на място. Ортофото заснеманията, извадки от които са приложени към експертизата, представляват информация, съдържаща се в слоевете на кадастралната карта или КАИС, съответно могат да бъдат включени или изключени. При включването им те се съвместяват с кадастралната основа на кадастралната карта. Ортофото заснемането е допълнение към кадастралната карта, не е част от нея - информацията от кадастралната карта е с вписан административен акт, с който тя е била одобрена. Вещото лице заявява, че не е в състояние да констатира кой, кога и как е изградил, поставил съществуващият понастоящем обект на място.

По искане на процесуалния представител на оспорващия е назначена допълнителна СТЕ, при която е възложена допълнителна задача. Според изготвеното в тази връзка заключение предвид характеристиките на използваните материали, начина на изпълнение на конструктивните елементи и обемно-пространствения вид, експертизата счита, че описаният в т. 2 на процесната заповед обект като навес за селскостопанска техника, изграден в ПИ с идентификатор 63272.35.2 по КК на [населено място], [община], се състои от две части, а именно: 1. стара/първоначална част с размери в план 50/10 м, ЗП от 510 кв. м, с изпълнено на място ново покривно покритие от LT ламарина, съпоставима с постройката в парцел II от приетия с Протокол № 22 от 28.03.2003 г. на ОДЗ-Ямбол кадастрален и парцеларен план на Стопански двор в [населено място], както и със сграда с идентификатор 63272.35.2.1 по КККР на [населено място] от 2005 г., която сграда в действащия ПУП - ПРЗ за УПИ II-35.2 „за складова база за селскостопанска продукция и ФЕЦ“, одобрен със Заповед № РД-168 от 27.03.2023 г., е отразена като „запазваща се съществуваща сграда“. Според отразеното в експертизата до момента не са предоставени проекти и строителни книжа, въз основа на които през 1957 г. в стопанския двор на [населено място] е бил построен „навес за зърно“, съставляващ старата/първоначална част от настоящия обект, описан в т. 2 от процесната заповед. Предвид обаче установените към онзи период изисквания за отпускане на финансиране и кредитиране на земеделските стопани (ТКЗС), експертизата счита, че постройката „навес за зърно“ в стопанския двор на [населено място], за която е обособен парцел II по КП и ПП от 2003 г. е била допустима по правилата и нормативите, действали към момента на построяването й; 2. нова част с размери в план 50/14,80 м, ЗП от 740 кв. м, изпълнена като „пристройка – разширение“ към съществуващ навес (сграда с идентификатор 63272.35.2.1), като покривната конструкция на тази нова част е съобразена с покривната конструкция на съществувалата/старата част така, че върху двете части е изпълнено общо покритие от LT ламарина. За изпълнената пристройка - разширение няма издадено разрешение за строеж и няма проектна документация, същата попада като местоположение в контура на обозначеното с ограничителни линии застроително петно в УПИ II-35.2, отреден „за складова база за селскостопанска продукция и ФЕЦ“ по ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-168 от 27.02.2023 г. на кмета на община Болярово. Съгласно приложени към първоначалната СТЕ ортофотокарти за територията на Стопански двор в [населено място] от 2010 - 2011 г. и от 2016 - 2019 г. процесната „пристройка - разширение“ към първоначален навес, съставляващ сграда с идентификатор 63272.35.2.1 по КК на [населено място] е изпълнена след 2016 г. новата (пристроената част от процесната постройка, описана като обект под № 2 в оспорената заповед) като предназначение, местоположение и параметри съответства на предназначението на територията по ОУП и ПУП за имота, но за същата не е извършена процедура по издаване на разрешение за строеж, поради което експертизата счита, че тази част от настоящата постройка не е била допустима по правилата и нормативите, действали към момента на построяването й.

В допълнителната експертиза вещото лице е проследило хронологията по създаването и развитието на ТКЗС-тата и изграждането на стопанските дворове, както и последващото прекратяване/ликвидиране на тези организации. Така, експертът посочва в заключението, че съществуването на ТКЗС, КЗС, МТС и АПК се прекратява с § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 17 от 01.03.1991 г.), като за разпределянето на имуществото на ликвидираните организации са създадени ликвидационни съвети и са проведени търгове за разпродаване на активите (сгради, съоръжения, машини и др. в стопанските дворове). В изпълнение на разписаното в чл. 45, ал. 3 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 72 от 1993 г.) за териториите, застроени със сгради и съоръжения на ликвидираните организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и разположени извън границите на урбанизираните територии, по възлагане на собствениците на сградите и съоръженията, правоспособни лица по реда на ЗКИР изработват планове – кадастрални и на новообразуваните имот (парцеларни), с които се определят застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията съобразно Наредба № 7/2003 г., като изработените по този ред планове се приемат от комисии при ОДЗ и се одобряват със заповед на Директора на ОДЗ. След влизане в сила на парцеларните планове собствениците на придобитите сгради и съоръжения от бившите стопански дворове имат право да закупят от държавата застроените и прилежащи площи по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Вещото лице е категорично, че при извършените от него многобройни справки и проучвания в съответните служби не са представени налични застроително решение (генерален план) или земеустроителен/кадастрален план, по който е извършено строителството на сградите и съоръженията в територията на стопански двор на бившето ТКЗС [населено място], както и проектна документация, разрешение за строеж, строителни книжа и др., касаещи построените там сгради. Вещото лице посочва в заключението, че предвид установените към онзи период в страната правила за създаване, развиване, финансиране и кредитиране на земеделските стопанства, за ТКЗС в [населено място] вероятно са били изработени изискуемите кадастрални планове на селскостопанските земи и планове за земеустрояване, включително и застроително решение за територията на стопанския двор на ТКЗС. Всяка от сградите в стопанския двор би следвало да е изградена по проектна и сметна документации, като вероятно за повечето от тях са ползвани типови проекти на държавната проектантска организация „Агропромпроект“ – София, пригодени от подразделение/филиал в гр. Ямбол, или от проектантска организация към ОНС-Ямбол. Кадастралните и земеустроителните планове на селскостопанските земи, както и плановете за застрояване на стопанските дворове (частични застроителни решения) са се изработвали съгласно утвърдените наредби, указания и нормативи на МЗ/МЗГ, след което са били утвърждавани от Експертен съвет по капитално строителство и планово изграждане на населените места при ОНС - Ямбол. Приетите с Протокол № 22 от 28.03.2003 г. от комисия при ОДЗГ-Ямбол кадастрален и парцеларен план за стопански двор но бивше ТКЗС [населено място] са изработени въз основа на задание с цел създаване на кадастрална основа на застроените земи и обособяване чрез определяне на нормативно необходимите площи на парцели за сградите. В заданието са описани сградите с конкретното им предназначение, както следва: площадката на обекта е застроена със сгради и съоръжения, годни за ползване по предназначение (не са бракувани и няма да се продават за строителни материали), за които следва да се определят нормативно необходимите площи за навес за зърно и битова сграда. Към парцеларния план в мащаб 1:1000 са изработени скици за всеки от парцелите със сградите в него, включително са обозначени размерите на чупките по контура; съставен е и общ баланс за разпределението на територията на стопанския двор (Приложение № 1.6 от експертизата). Съгласно ОУП на община Болярово, приет и одобрен с Решение № 487 от Протокол № 40 от 20.09.2018 г. на Общински съвет – Болярово, територията на бивш стопански двор на [населено място] попада в строителните граници на населеното място и е обозначено като територия „предимно производствена зона (67/Пп)“, за които определените показатели за застрояване са: плътност на застрояване от 40 % до 80 %; интензивност на застрояване (К инт.) от 1 до 2,5; минимално озеленяване от 20 % до 40 %, от които минимум 1/3 с дървесна растителност; начин на застрояване – свободно и/или свързано; височина – макс. кота корниз 15 метра. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице поддържа допълнителното заключение към съдебната експертиза. Сочи, че в кадастралната карта е нанесена само сграда 1, която то приема като заварена стара сграда от 510 кв. м., а т. нар. нова сграда не е нанесена в кадастралната карта и за нея не са предоставени книжа. Така изготвеното допълнително заключение, ведно с направените в съдебно заседание допълнения съдът кредитира изцяло, тъй като е компетентно изготвено, обосновано с направени съответни справки и отговарящо на поставената допълнителна задача в пълнота.

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал до разпит свидетеля К. И. К., който дава показания, че процесният навес е поставен на стари основи на стария навес. Сочи, че старият навес на времето бил с керемиди, а сегашният е с ламарини. Твърди, че навесът е много стар, не може да каже от кога точно ламарините са поставени, но преди поставянето им е съществувал навес; заявява, че това е най-старият и най-големият навес - там е съхранявана рентата на хората от селото и преди около 30 - 40 години (по време на ТКЗС-то и кооперациите) рентата се е раздавала именно под този навес; свидетелят заявява, че не знае някой да е правил ремонт на това съоръжение, както и че председателят на кооперацията М. Ж. може би е правил някакви ремонти и че вероятно тогава са сменени керемидите; няма представа за размерите на навеса; сочи, че има изграден път до навеса - това е старият път, който идва отляво. Твърди, че след 2010 г. не е влизал в обекта и няма наблюдения дали е правен някакъв ремонт или не от новия собственик.

Според представените по делото писмени доказателства, ПИ с идентификатор 63272.35.2 по КК на [населено място], находящ се в стопански двор на [населено място], ведно с попадащите в имота две селскостопански сгради с идентификатори 63272.35.2.1 и 63272.35.2.2, е придобит от ЕТ „ФОКА – С. Н.“ въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 44, т. IV, рег. № 4840, дело № 474/2010 г., вписан по ЗС/ПВ под Акт № 41, том VIII, дело № 818, вх. рег. № 1911/27.09.2010 г. По данни от Скица № 15-1251569 от 24.11.2023 г. на СГКК-Ямбол имотът е с площ от 2 579 кв. м, територията е с трайно предназначение „урбанизирана“, имотът е с начин на трайно ползване „за стопански двор“. На скицата от СГКК сградата с идентификатор 63272.35.2.1 е отразена със застроена площ 510 кв. м, един етаж и предназначение – селскостопанска сграда, а сграда с идентификатор 63272.35.2.2 е с площ от 8 кв. м, един етаж и предназначение – селскостопанска сграда.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема жалбата за неоснователна единствено досежно твърдяната некомпетентност на длъжностните лица, съставили констативния протокол за проверката на 13.06.2023 г. Същите са определени с нарочна заповед на кмета на общината за длъжностни лица, които да извършат проверка за незаконно строителство в стопанския двор на [населено място]. Не е необходимо всички членове на комисията да са лица с техническа компетентност, като включването на главния архитект на общината в състава й гарантира наличието на достатъчно специални знания от областта на строителството.

Като основателна съдът приема жалбата по изложените в нея съображения за неизяснена фактическа обстановка и за недоказани констатации за изпълнен незаконен строеж, поради следното:

ПИ с идентификатор 63272.35.2, находящ се в стопански двор на [населено място], ведно с попадащите в имота две селскостопански сгради с идентификатори 63272.35.2.1 и 63272.35.2.2, е придобит от ЕТ „ФОКА – С. Н.“ през 2010 г.

За сградата, предмет на т. 2 от заповедта, органът сочи, че е изпълнен строеж без изискващите се строителни книжа, а именно – без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец 2/2а от Наредба № 3/31.07.2003 г. в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, които обстоятелства според органа безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да е налице такъв строеж, органът следва да е установил в производството, че е изпълнено ново строителство при действието на сочените разпоредби от ЗУТ.

Съдът намира с оглед приобщените по делото доказателства, че органът не е изследвал в пълнота нито периода на изграждане на строежа, нито неговите характеристики, нито ангажира достатъчно доказателства за това, че нареденият за премахване навес е изцяло различна сграда от придобитата от жалбоподателя с нотариален акт за покупко-продажба № 44, т. IV, рег. № 4840, дело № 474/2010 г., вписан по ЗС/ПВ под Акт № 41, том VIII, дело № 818, вх. рег. № 1911/27.09.2010 г.

Видно от съдържанието на процесния акт, в него е посочено, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, буква „б“ или „в“ от ЗУТ, т.е. не е установено безспорно дали се касае за строеж на основното застрояване (производствена сграда), или на допълващото застрояване (стопанска постройка към сграда от основното застрояване) в имота. Необходима е била преценка за това дали в конкретния случай досежно сградата с идентификатор 63272.35.2.1 не се касае за постройка на допълващото застрояване, която не е предназначена за производство, за което по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква инвестиционен проект, както и дали не се касае за текущ ремонт на съществуваща сграда от стопанския двор, за който по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Такава преценка не е извършена.

На следващо място, съдът счита, че в конкретния случай липсата на строителни книжа не е достатъчна, за да обоснове извод за подлежащ на премахване незаконен строеж. Доказателствата по делото сочат, че ПИ с идентификатор 63272.35.2, находящ се в стопански двор на [населено място], ведно с попадащите в него две селскостопански сгради с идентификатори 63272.35.2.1 и 63272.35.2.2, е част от бившия стопански двор на [населено място], като такъв е бил стопанисван и е бил част от имуществото на организация по смисъла на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който смисъл е и заключението на вещото лице, и показанията на разпитания по делото свидетел, който сочи, че процесният навес е поставен на основите на стария навес, където е съхранявана и се е раздавала рентата на хората от селото преди около 30-40 години (по време на ТКЗС-то и кооперациите). Такова застрояване в стопански двор не подлежи на премахване без значение дали е изпълнено със строителни книжа, или по стопански начин, тъй като това застрояване е с особен статут – за него законът предвижда реституционен ефект. След прекратяването на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имуществото им подлежи на разпределение между собствениците на земи, включени в ТКЗС, неговите членове и лица в трудово-правни отношения, които получават дял. По силата на изричната разпоредба на § 13, ал. 5, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ликвидационният съвет определя дяловете съгласно чл. 27, ал. 1 (според приноса на посочените в разпоредбата лица) и предоставя в собственост или съсобственост имущество срещу тях. По силата на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, могат да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг, по правилата за продажба на частна държавна собственост. Продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на директора на областната дирекция „Земеделие“ и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. От данните по делото се установява недвусмислено, че въз основа на Констативен нотариален акт № 43, т. IV, дело № 684/2003 г. с вх. рег. № 1163/01.08.2003 г. на РС-Елхово, ЗКПУ „Р.“, [населено място], представлявана от председателя Д. Ж., е призната за собственик на масивна сграда „навес за зърно“ с площ от 504 кв. м, построена през 1957 г. върху държавна земя, съставляваща имот № 035002 по парцеларния план на стопанския двор на [населено място], която сграда според заключението на вещото лице попада в територията на бившия стопански двор на [населено място], в парцел II, имот № 035002 по КВС, землище [населено място], и е съпоставим съгласно изработената комбинирана схема по КК на [населено място], одобрена на 30.08.2005 г., с настоящия ПИ с идентификатор 63272.35.2; налице е вписан договор за собственост на ПИ № 035002 (ПИ с идентификатор 63272.35.2) – Договор № II-1445/30.06.2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя - частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ (Приложение № 1.5 от допълнителното заключение на СТЕ), вписан в Служба по вписванията - Елхово с вх. рег. № 3006 от 13.08.2005 г., акт № 20, том VI, партиден № 13823/7268, впоследствие придобит от жалбоподателя ЕТ „ФОКА – С. Н.“ съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 44, т. IV, рег. № 4840, дело № 474/2010 г., вписан по ЗС/ПВ под Акт № 41, том VIII, дело № 818, вх. рег. № 1911/27.09.2010 г.

За несъответстваща съдът приема и констатацията, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа, а именно – без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец 2/2а от Наредба № 3/31.07.2003 г. в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, които обстоятелства според органа безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Според заключението на вещото лице по основната и допълнителната експертиза, (което съдът кредитира изцяло по изложените по-горе съображения), процесният обект по т. 2 от оспорената заповед попада в територията на бивш Стопански двор в [населено място] в парцел II, имот № 035002 по КВС, землище [населено място] съгласно приет от ОДЗГ-Ямбол на 28.03.2003 г. кадастрален и парцеларен план и е съпоставим съобразно изработената комбинирана схема по КК на [населено място], одобрена на 30.08.2005 г. с настоящия ПИ с идентификатор 63272.35.2; в плана от 2003 г. голямата постройка е изобразена като навес с непрекъсната линия от три страни, пунктир от четвъртата страна и кръстосани диагонални прекъснати линии. Със Заповед № РД-5-168 от 27.02.2023 г. за поземлен имот 63272.35.2 е одобрен ПУП - ПРЗ и е обособен УПИ II-35.2, квартал/масив 35 с отреждане/предназначение „за складова база за селскостопанска продукция и ФЕЦ“ в устройствена зона от разновидност „предимно производствена (Пп)“, с показатели за застрояване „свободно“, като е предвидено запазване и включване в режима на застрояване на съществуващите две сгради с идентификатори 63272.35.2.1 и 63272.35.2.2; възможното застрояване е отразено с ограничителни линии, достигащи на разстояние от минимум 3 метра от регулационните граници на УПИ II-35.2, (видно от Приложение № 3в към експертизата). Според вещото лице обектът/строежът, съществуващ понастоящем на място, по измерване е с площ от 1 250 кв. м, с размери в план 50/25 метра; при извършения оглед на място е констатирано, че той се състои от две части – стара (североизточна част) с размери 50/10,20 метра и нова (югозападна част) с размери 50/14,80 метра, и съответно е изпълнен от два вида ограждащи зидове, както следва: в участъка на старата част – от плътни керамични тухли, а в новата част – от бетонови блокчета; покривна конструкция, състояща се от 9 броя стоманени греди, закрепени към 9 броя стоманени колони със стоманобетонни фундаменти (бази) в старата част, а в новата част – ферми и колони; върху старата и новата част е изпълнено общо покритие с LT ламарина, видно от приложените към заключението снимки с номера 4, 5 и 6 от Приложение № 1. В обема и площта на съществуващия понастоящем на място обект се съдържа и обемът и площта на първоначалния обект, т.е. на старата част, съставляващ по действащата КК на [населено място] сграда с идентификатор 63272.35.2.1 с площ от 510 кв. м, с предназначение „селскостопанска сграда“, описан в НА № 43/2003 г. като масивна сграда „навес за зърно“ с площ от 504 кв. м, построена през 1957 г. върху държавна земя, съставляваща имот № 035002 по парцеларния план на стопанския двор на [населено място], а в НА № 442010 г. като сграда с идентификатор 63272.35.2.1 със застроена площ от 510 кв. м, брой етажи – един, с предназначение „селскостопанска сграда“. В действащите КККР на [населено място] е отразена само старата (североизточната част) от постройката като сграда с идентификатор 63272.35.2.1, а новата (югозападната част) не е отразена. Приетите с Протокол № 22 от 28.03.2003 г. от комисия при ОДЗГ - Ямбол кадастрален и парцеларен план за стопански двор но бивше ТКЗС [населено място] са изработени въз основа на задание с цел създаване на кадастрална основа на застроените земи и обособяване чрез определяне на нормативно необходимите площи на парцели за сградите. В заданието са описани сградите с конкретното им предназначение, както следва: площадката на обекта е застроена със сгради и съоръжения, годни за ползване по предназначение (не са бракувани и няма да се продават за строителни материали), за които следва да се определят нормативно необходимите площи на навес за зърно и битова сграда. Към парцеларния план в мащаб 1:1000 са изработени скици за всеки от парцелите със сградите в него, включително са обозначени размерите на чупките по контура; съставен е и общ баланс за разпределението на територията на стопанския двор (Приложение № 1.6 от експертизата). Съгласно ОУП на община Болярово, приет и одобрен с Решение № 487 от Протокол № 40 от 20.09.2018 г. на Общински съвет – Болярово, територията на бивш стопански двор на [населено място] попада в строителните граници на населеното място и е обозначено като територия „предимно производствена зона (67/Пп)“, за които определените показатели за застрояване са: плътност на застрояване от 40 % до 80 %; интензивност на застрояване (К инт.) от 1 до 2,5; минимално озеленяване от 20 % до 40 %, от които минимум 1/3 с дървесна растителност; начин на застрояване – свободно и/или свързано; височина – макс. кота корниз 15 метра. Независимо, че за процесния обект липсват проекти и строителни книжа, въз основа на които през 1957 г. в стопанския двор на [населено място] е бил построен „навес за зърно“, съставляващ старата/първоначална част от настоящия обект, описан в т. 2 от процесната заповед, предвид установените към онзи период изисквания за отпускане на финансиране и кредитиране на земеделските стопани (ТКЗС), експертизата дава заключение, че процесната постройка „навес за зърно“ в стопанския двор на [населено място], за която е обособен парцел II по КП и ПП от 2003 г., е била допустима по правилата и нормативите, действали към момента на построяването й. Предвид изложеното до тук съдът приема за несъответстваща констатацията както в КА, така и в заповедта на кмета, че застрояването в имота е изпълнено без одобрени строителни книжа. За новата част (пристройка-разширение) към първоначален навес вещото лице сочи, че е изпълнена след 2016 г., чието предназначение, местоположение и параметри съответства на предназначението на територията по ОУП и ПУП за имота, но за същата не е извършена процедура по издаване на разрешение за строеж, поради което според експертизата тази част от настоящата постройка не е била допустима по правилата и нормативите, действали към момента на построяването й. Такива констатации обаче не се съдържат нито в КА, нито в процесната заповед в частта на т. 2, а тези пропуски е недопустимо да бъдат запълвани и обосновавани със заключението по назначената в съдебното производство СТЕ.

На последно място, с оглед даденото от експертизата заключение обаче, че обектът, описан в т. 2 от заповедта, чието премахване е разпоредено, се състои от две части, а именно – стара/първоначална част, изградена още през 1957 г., и нова част, изградена след 2016 г., съдът намира, че нито в констативния акт, нито в заповедта се съдържа индивидуализиран в достатъчна степен строеж/част от строеж, който е приет за незаконно изграден. В тази връзка посочването на строежа като навес за селскостопанска техника, изграден в ПИ 63272.35.2 по КК на [населено място] в разпоредителната част на заповедта е недостатъчно, предвид конкретиката на случая - не става ясно дали е наредено премахване на сградата от стопанския двор, отразена на КК с идентификатор 63272.35.2.1 и площ 510 кв. м, за която органът счита, че е била достроявана или ремонтирана без строителни книжа, (в който случай би следвало да нареди премахване само на новата част от строежа), или е наредено премахване на изцяло нов строеж в същия имот, както е описан като навес с размери 50/25 м, височина около 6-7 м както в съставения констативен акт, така и в издадената заповед. Съдът приема, че в производството не се установи в имота да е бил изграден изцяло нов строеж от собственика ЕТ„ФОКА – С. Н.“, който да е бил съществуващ към датата на издаване на заповедта.

В заключение съдът счита, че заповедта за премахване на незаконен строеж не може да почива на необосновани и недоказани констатации, като издаването й в противоречие с това правило я прави немотивирана, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение в случая, поради което следва да бъде отменена.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя. По делото такива са сторени за заплатена държавна такса в размер 50 лева, 658 лева за изготвяне на основна и допълнителна СТЕ и адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лева, поради което следва да се присъдят общо в размер 1 708 лева. Предвид направеното възражение за прекомерност и при съобразяване на приетото в Решение на СЕС по дело № С-438/2022 г. с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, проявената от пълномощника на страната процесуална активност, обема на предоставената правна защита, определеният в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение за дела без материален интерес по реда на ЗУТ от 1 250 лева, съдът намира, че размерът на договореното и заплатено в случая възнаграждение от 1 000 лева не следва да бъде редуциран. При това положение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-5-593 от 23.08.2023 г. на кмета на община Болярово, в частта на т. 2, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж НАВЕС ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКА ТЕХНИКА, изграден в поземлен имот с идентификатор 63272.35.2 по КК на [населено място], от собственика на строежа ЕТ „Фока – С. Н.“.

 

ОСЪЖДА община Болярово да заплати на ЕТ „ФОКА – С. Н.“, [населено място], област Ямбол [ЕИК], разноски по делото в общ размер на 1 708 (хиляда седемстотин и осем) лева.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.