Решение по дело №5678/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2206
Дата: 7 декември 2021 г.
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20215330205678
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2206
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330205678 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000634 от 09.08.2021г.
на и.д. Директор на „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на М.
Г. Г., ЕГН:**********, на основание чл.177, ал.3, т.1 предл. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушението по чл.139, ал.1, т.2 предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1,
т.5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят М. Г. Г. чрез жалбата си и допълнително становище,
прави искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, за което излага конкретни доводи по същество. Редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
процесуален представител. В писмено становище до съда се излагат доводи за
потвърждаване на процесното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно и се прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
1
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 13.07.2021г. около 12:18 часа в обл. Пловдив, с. Белащица, служители
към РД "АА" - Пловдив, сред които и свид. К.С.К., били извикани по сигнал
от жители на с. Белащица, които на кръстовището на обходен път с ул. "Пенчо
Славейков" задържали четири камиона идващи от кариерата намираща се до
селото с мотиви, че били претоварени. Един от камионите, които служителите
на РД „АА“ Пловдив проверили бил управляван от М. Г. Г., а именно товарен
автомобил "Ман ТГС", категория N3G, с peг. № ****, собственост на "Б.Л."
ЕАД, ЕИК: *********, който извършвал превоз на товари за собствена
сметка, /фракция 0/40/ от с. Белащица до с. Лилково, със заверено копие на
лиценз на Общността № 117 9470178 за превоз на товари, със заповед за
извършване на превоза № 103/13.07.2021 г. и кантарна бележка №
**********/13.07.2021 г.
Автомобил "Ман", категория N3G, с peг. № **** бил с четири оси, с две
управляеми оси и измерено разстояние между осите 1,40 м на двойната
задвижваща 3-та и 4-та ос, като в хода на проверката, около 12:18 часа той
бил претеглен на мобилен кантар. Машината автоматично сумирала
измерената тежест, а контролните органи предварително знаели по талон
колко е допустимата маса на автомобила. След претеглянето контролните
органи установили, че сумата от натоварване на двойната задвижваща ос на
управляваният от М. Г. Г. автомобил "Ман" с peг. № **** била 21 405 кг, при
максимално допустимо натоварване на оста от 19 000 кг, с което камионът
бил претоварен с 2 405 кг. Измерването било извършено с електронна
мобилна поосова везна тип „DEWI” с № **********, със стикер за годност
до месец април 2022 г. и сертифицирана рулетка “ВМI Vario 5 метра №
1357”.
За установеното против жалбоподателя Г. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 287444 от
13.07.2021г. за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП във вр. с чл.7,
ал.1, т.5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил съставен в присъствието на
2
жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с
отбелзяване, че ще посочи възражения. Получил и препис от него.
Впоследствие жалбоподателят депозирал писмени възражения, които били
приети за неоснователни, като въз основа на така съставения акт било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства - кантарна
бележка № 123/13.07.2021г., квитанция за платени такси в Република
България № 115011510034871, издадена на 13.07.2021г в 13:04:23 часа,
Заповед № 105/13.07.2021г. във връзка с превоз за собствена сметка, Заповед
от 24.01.2020г., както и от гласните доказателства – показанията на свид.
К.С.К.. Същият потвърждава направените в АУАН констатации, като в
допълнение сочи реда, по който е протекла проверката и начина на самото
измерване, срещу което не е възразил жалбоподателят. Съдът кредитира
показанията на свид. К. като достоверни, логични, последователни и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя Г. нарушение на 139, ал.1, т.2 предл.3 от ЗДвП
във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.01 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно 139, ал.1, т.2
предл.3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с натоварване на ос, което не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.01 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС сумата от нaтовaрвaнията
на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието
между осите е от 1,3 включително до 1,8 m е 18 t (19t) – 19 000 кг., а в случая
натоварването на двойната ос на товарен автомобил "Ман" с peг. № **** е
било 21 405 кг. Това е видно от приложената по делото кантарна бележка №
123/13.07.2021г, от която става ясно, че двойната задвижваща ос на
управляваният от М.Г. товарен автомобил е била с натоварване от 21 405 кг,
при максимално допустимо натоварване на оста от 19 000, с което камионът е
3
бил претоварен с 2 405 кг, което се потвърждава и от показанията на
актосъставителя в съдебно заседание, а и тези факти не бяха оспорени от
жалбоподателя, а ППС е било претеглено с надлежно техническо средство.
Изрично се сочи какви са били измерените разстояния между осите, и
сумата от натоварването им, както и максимално допустимата такава,
съгласно нормите на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Посочено е и какво е
реално измереното натоварване на двойната задвижваща ос, което надхвърля
допустимите стойности, както и съгласно кои норми на сочената наредба са
максимално допустимите стойности и какви са те. Обстоятелствено е описано
ППС-то, както и неговите технически параметри, както и при какви
обстоятелства, къде и на коя дата е осъществено нарушението. Отразена е
както точна дата и час, така и местоположението на МПС-то при спирането
му и с какво е било натоварено. Процесното нарушение касае конкретно и
единствено натоварването на двойната задвижваща ос на товарния автомобил,
а не и неговите размери както и обща маса, които така или иначе са известни
на жалбоподателя, така че възраженията в насока липса на описание на
фактическата обстановка са неоснователни.
Не се приема възражението на жалбоподателя, че е спазил разпоредбата
по чл.14, ал.3 от Наредбата, доколкото лично той признава, че към момента
на проверката не е имал документ за платена такса за ползване на пътя, а
същата е била платена след самата проверка и съставянето на АУАН, видно и
от квитанция за платени такси в Република България № 115011510034871,
издадена на 13.07.2021г. в 13:04:23 часа. Що се отнася до обстоятелството,
посочено също от жалбоподателя, че е направил стъпки за издаването на
такава след съставяне на АУАН, то същото категорично не може да обуслови
освобождаване на нарушителя от така вмененото му нарушение, а би имало
значение единствено при индивидуализацията на наказанието му, като
същевременно така издадената квитанция е още едно допълнително
доказателство, че камионът е бил с превишено тегло.
Нарушението е извършено виновно от водача, тъй като е бил абсолютно
наясно, че товарен автомобил "Ман ТГС", категория N3G, с peг. № **** е бил
претоварен, а твърденията му, че теглото на камиона и по-точно на двойната
задвижваща ос е било в допустимите стойности остана недоказано, като
именно на М.Г. се е падала отговорността да следи за претоварване на
4
пътното превозно средство. Освен това санкционната норма по чл.177, ал 3,
т.1 предл. 2 ЗДвП изрично предвижда водачите като
административнонаказателноотговорни лица в тези случаи.
Също така без значение е колко е била общата стойност на теглото на
камиона, тъй като при проверката е било от значение колко е било
натоварването само на двойната му ос, а съгласно чл.3, т.2 от Наредбата
тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-
голямо от стойностите по чл. 7. В процесният казус се доказа, че двойната
задвижваща ос на товарният автомобил е била със стойност по-голяма от тази
по чл.7 от Наредбата, следователно нарушението е налице.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по чл.139, ал.1, т.2 предл.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.
"в" от Наредба № 11 от 03.07.01 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и е наложено наказание по реда чл.177, ал 3, т.1, според
която се наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Настоящият състав
констатира, че не е било посочено точното предложение в санкционната
норма, тъй като относимото в случая е предложение 3, а не 2, но съдът счита,
че това не е накърнило правата на жалбоподателят, тъй като не е необходимо
да бъде посочено изрично предложение, изречение и прочие, доколкото
текстово е изписано правилно приетото от АНО административно нарушение.
Отделно от това в Закона за нормативните актове е посочено, че правните
норми се състоят единствено от членове, алинеи, точки и букви към точките.
Никъде в правораздаването не е въздигната като законодателна техника
посочване на предложения, изречения, хипотези и алтернативи. Последните
са юридическа техника при тълкуване съдържанието на правните норми, но
не и задължителен реквизит при формулиране на наказателното, респективно
административнонаказателното обвинение. Така че макар и да е било
допуснато нарушение, то последното не е от категорията на съществените.
Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства съдът намира, че
АНО не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при
определяне размера на административното наказание, като е наложил глоба
над предвидения в закона минимум, а именно 1000 лв. В НП не се сочат
5
никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с
оглед вида и тежестта на деянието, същевременно нарушението е за първи
път, тъй като делото не са ангажирани доказателства за това жалбоподателят
да е бил санкциониран за друго такова нарушение. Ето защо и доколкото в
случая съдът не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства, които да
обосновават налагането на имуществена санкция над предвидения в закона
минимум, счете, че същият следва да бъде редуциран до 500 лв., като намира,
че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и
би способствал за постигането на целите на ЗАНН.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. Напротив прави впечатление, че
измереният тонаж на осите е с над 2 тона над разрешените 19. От друга
страна накърнените обществени отношения са с особена важност -
надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете за повреждане
и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на атакуваното
НП.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 36-0000634 от 09.08.2021г. на и.д.
Директор на „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на М. Г. Г.,
ЕГН:**********, на основание чл.177, ал.3, т.1 предл. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушението по чл.139, ал.1, т.2 предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1,
т.5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, следва да бъде ИЗМЕНЕНО, като
НАМАЛИ размера на наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/
лева.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000634 от 09.08.2021г. на
и.д. Директор на „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на М. Г.
Г., ЕГН:**********, на основание чл.177, ал.3, т.1 предл. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушението по чл.139, ал.1, т.2 предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1,
т.5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на глобата от
1000 /хиляда/ на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7