Р
Е Ш Е Н И Е
532/30.7.2020г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№72/2020 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно
основание чл.493, ал.1 от КЗ.
В исковата си
молба до съда ищецът П.П.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че притежава МПС марка „Мерцедес“, модел „Вито 108 Д“ с рег. №***.
Твърди, че на 22.01.2019г., към 18:45 часа, същият автомобил бил увреден при
ПТП, настъпило по вина на А.И.А., водач на МПС марка „Нисан“, модел „Х Трейл“,
с рег. №***, който в района на км. 118+ 900 м., на територията на общ. Шумен, по
неустановени причини, навлязъл в насрещната лента за движение, с което
предизвикал челен удар между предните леви части на двата горепосочени
автомобила. В следствие на сблъсъка товарното МПС на ищеца било отклонено, като
задната му част се покачила на мантинелата в западната част на платното за
движение, а предната била изцяло деформирана. По повод произшествието и по
утвърдени образци се съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2019-1038-41 по описа на ОД на МВР – Шумен, като по случая било образувано ДП
№88/2019 г. по описа на РУ на МВР – Шумен. Ищецът сочи, че виновният за
процесното ПТП водач и ответното дружество „Застрахователно дружество Евроинс” АД
(„ЗД Евроинс“ АД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***,
представлявано от Д.С.Д.- прокурист и Р.Г.Б.- изпълнителен директор, са страни по валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица №BG/07/118000608788, със срок
на действие от 21.02.2018 г. до 20.02.2019 г. Ищецът счел, че е настъпило
застрахователно събитие, в следствие на което подал в представителството на
ответното дружество молба, с което уведомил последното за настъпилата щета.
Излага, че по повод молбата е образувана ликвидационна преписка и е заведена
щета №**********/22.02.2019 г. След разглеждане на ищцовата претенция, с
уведомление ответникът уведомил ищеца, че не е налице правно основание за
заплащане на застрахователно обещетение, поради липса на акт за приключило
досъдебно производство. Ищецът счита този отказ на застрахователя за
неоснователен, излагайки правни и фактически доводи.
Поради
изложеното, с исковата молба моли съда да постанови решение, по силата на което
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1000.00 лева, представляваща
част от претенция, цялата в размер от 10 000 лева /частичен иск/,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди,
съставляващи увреждане на МПС, марка „Мерцедес“, модел „Вито 108 Д“, с рег. № ***,
което увреждане е в резултат на ПТП, настъпило на 22.01.2019 г. по
републикански път I-2, в района на
км.118-900 м., на територията на общ. Шумен, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и разноски. Ищецът твърди, че ответникът е договорно задължен за
изплащане на претендираното обезщетение по силата на застрахователна полица №BG/07/118000608788.
В хода на делото
поддържа претенцията, като прави и искане за изменение размера на иска, което е
уважено, като искът е изменен и се счита предявен за сума от 2250.00 лв. /две
хиляди двеста и петдесет лева/, част от от претенция,
цялата в размер от 10 000 лева /частичен иск/.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор, в който сочи, че счита иска за неоснователен,
излагайки аргументи. Основните възражения на ответника
са, че в случая не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното
като настъпило ПТП и сочените в исковата молба вреди. На следващо място твърди,
че е налице съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС, като излага и други
възражения по повод претенцията на ищеца. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
От представения по делото
частно заверен препис от Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие
с пострадали лица №2019-1038-41, както и от заключението от САвТЕ, се
установява, че на 22.01.2019 г., в района на км.118+ 900м., на територията на общ. Шумен, лицето
П.П.П., управлявайки собственото на ищеца МПС „Мерцедес“, модел „Вито 108 Д“ с
рег. №***, претърпяло ПТП. От същите доказателства става ясно, че виновният
водач за настъпване на произшествието е А.И.А., който управлявайки л.а.
„Нисан“, модел „Х Трейл“, с рег. №***, не успява да се впише в кривата на
десния завой /спрямо своята посока на движение/ и влиза в насрещната лента,
като с предната си лява част се удря в лявата предна част на МПС марка
„Мерцедес“, модел „Вито 108 Д“. В следствие на сблъсъка товарният автомобил на
ищеца е спрян, отхвърлен назад косо на северозапад, като задната му част се
покачва на мантинелата в западната част на платното за движение. В протокола като
видими щети по т.а. „Мерцедес“, модел „Вито 108 Д“ са посочени деформация на
цялата предна част на МПС и 1 бр. Airbag. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетото по делото
заключение по извършената САвТЕ, по отношение на което съдът няма основания да
се съмнява в правилността и обективността му. Според същото заключение
причината за станалото автопроизшествие между л.а. „Нисан“ и т.а. „Мерцедес“ е
внезапното навлизане на л.а. автомобил „Нисан“ в лентата за движение на т.а.
„Мерцедес“, модел „Вито 108 Д“, като причинените по последния автомобил щети са
в причинно-следствена връзка с механизма, описан по-горе. ВЛ дава категорично
заключение, че водачът на т.а. „Мерцедес“, модел „Вито 108 Д“ не е имал някаква
възможност за избягване на сблъсъка с отклоняваща маневра и/или аварийно
спиране, тъй като само времето за реакция на водача е около една секунда.
Няма спор, а се установява и
от материалите, приложени по делото, че за управлявания от лицето А.И.А.
л.а. марка „Нисан“, модел „Х Трейл“, по време на настъпване на процесното ПТП,
има валидно сключен при ответното дружество застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС /Прилож. 6 към ИМ/. От приобщените и анализирани по-горе
доказателства доказателствата е видно и, че автопроизшествието е настъпило в
следствие на неправилните действия на
водача на горепосочения автомобил, който не успява да се впише в кривата
на десния завой /спрямо своята посока на движение/ и навлиза в насрещната
лента, като с предната си лява част се удря в лявата предна част на МПС „Мерцедес“, модел „Вито 108 Д“. Не се
спори между страните, а се установява и от представените по делото писмени
доказателства, че по искане на ищеца при ответното дружество е заведена щета №**********/22.02.2019
г., като по същата са установени деформации по автомобила на ищеца, посочени
изчерпателно в Опис на увредени детайли от 14.02.2019 г. на ответното дружество. От представените по
делото писма, изходящи от ответното дружество и адресирани до ищеца, става ясно,
че застрахователят е отказал обезщетение, поради липса на правно основание за
изплащане на такова във връзка с непредставяне на изисканите от дружеството -
застраховател документи за приключило досъдебно производство.
Предвид установената по- горе фактическа
обстановка, съдът стига до извода, че при процесното ПТП е осъществен
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД, ангажиращ
деликтната отговорност на водача на л.а.
„Нисан“, модел „Х Трейл“, с рег. №***. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината на последния се предполага до доказване на противното, т.е. действа
оборима презумпция за вина. Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са
следните: вреда, противоправно човешко поведение,
причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина. Имайки предвид установеното от фактическа
страна, съдът стига до извода, че на 22.01.2019 г. в района на км.118+ 900м., на територията на общ. Шумен А.И.А., с поведението
си, което безспорно е противоправно /обстоятелство, установено от ангажираните
по делото доказателства/, е причинил на ищеца имуществени вреди, които по
смисъла на горецитираната разпоредба следва да бъдат обезщетени. В разглеждания
казус, съдът приема и за безспорно установено, че застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на
произшествието е ответното дружество. Съгласно нормата на чл.493, ал.1 от КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. В случая
отговорността на застрахователя е гаранционно- обезпечителна. Нормата на
чл.496, ал.3 от КЗ гласи, че застрахователят не може да откаже да се произнесе
по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
следните документи: 1.констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
2.протокол за пътнотранспортно произшествие; 3.протокол за пътнотранспортно
произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните
работи; 4.друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи; 5.двустранен констативен протокол, който
се съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно
средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване. В
разглеждания случай няма спор, че при предявяване на претенцията от страна на
ищеца, последният е представил пред застрахователното дружество Констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица №2019-1038-41, т.е.
документ, удостоверяващ пътнотранспортното произшествие.
Съдът счита, че изнесените от застрахователя възражения са неоснователни, тъй като от ангажираните по делото доказателства, безспорно се установи механизма на ПТП, причинно- следствената връзка между противоправните действия на застрахования и настъпилите за ищеца вреди, както и липсата на съпричиняване. За последното съдът се съобрази със заключението по САвТЕ, според което ищецът „не е могъл да избегне сблъсъка с отклоняваща маневра и/или аварийно спиране“, както и че „времето за задействане на спирачната уредба е било изключително малко за намаляване на скоростта“, които констатации изключват хипотеза на съпричиняване. По делото безспорно се установи увреждането по т.а. „Мерцедес“, модел „Вито 108 Д“, което по вид и степен се приравнява до „тотална щета“. В този смисъл експертизата сочи, че сумата за възстановяване щетите по автомобила на ищеца по пазарни цени надхвърля неговата стойност – 3000.00 лева /три хиляди лева/. ВЛ посочва, че стойността на запазените части на процесния товарен автомобил възлиза на 900.00 лева. Съгласно чл. 22, ал.1 от Наредба №24/08.03.2006 г., обезщетение при тотална щета се заплаща, когато размерът на застрахователното обезщетение, определен съгласно тази методика, надвиши 80 % от действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Текстът на разпоредбата на ал.2 от същия член предвижда, че при установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност. Ето защо стига до извода, че размерът на застрахователното обезщетение, което ответникът следва да изплати на ищеца в следствие установеното застрахователно събитие и причинените от последното вреди по застрахованото имущество, се равнява на сума от 2 250.00 лева. Предвид изложеното заключава, че така предявеният частичен иск е основателен и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените по делото разноски,
съразмерно уважената част от иска в размер на 570 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Евроинс” АД („ЗД Евроинс“ АД), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.С.Д.- прокурист и Р.Г.Б.- изпълнителен
директор, да заплати на П.П.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 2 250, 00 лева /две
хиляди двеста и петдесет лева /, представляваща част от претенция,
цялата в размер от 10 000 лева /частичен иск/, съставляваща застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, съгласно полица №BG/07/118000608788,
за причинени имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, касателно
МПС, марка „Мерцедес“, модел „Вито 108 Д“, с рег. № ***, което увреждане е в
резултат на ПТП, настъпило на 22.01.2019 г. по републикански път I-2, в района на км.118-900 м., на територията на общ.
Шумен, ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и да му заплати сумата от 570 лева /петстотин и
седемдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: