Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 60
гр.
Габрово, 07.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на
прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело №
79 по описа за 2023 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/.
Делото е
образувано по жалба на „*****“ ЕООД – с. Враниловци против Заповед
№ 308 от 21.03.2023 година за спиране цялата дейност на обект, издадена от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, немотивирана,
неправилно обоснована, ако въобще има обосновка, издадена в разрез с целите на
закона; липсват описани нарушения, мотиви и конкретни фактически основания за
налагане спирането на дейността. Оспорващото дружество сочи, че обектът, чиято
дейност е спряна с оспорената заповед, притежава решение за регистрация,
издадено от Директора на Регионална инспекция на опазване на околната среда
/РИОСВ/ - Варна; за откритите в обекта отработени мазнини в PVC бидони не следва да се прилага чл. 229 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, а е приложим Закон за управление на
отпадъците /ЗУО/ и Регламенти на Европейската общност; събраните мазнини не се
използват за консумация от хора, а след преработка като биологично гориво, като
преработката не се извършва в България, а в страна от Европейския съюз /ЕС/;
при проверката е установено единствено наличие на PVC бидони, без да се
проверява дали те са пълни, без да са взети проби за установяване съдържанието
на бидоните, описаните 404 бидона не са индивидуализирани; не е установено в
обекта да се извършва дейност по събиране на животински мазнини; дейността на
оспорващото дружество е събиране на отработени мазнини и тя подлежи на контрол
от РИОСВ – Варна, като има издадено решение за регистрация. Прави се искане за
отмяна на оспорената заповед.
Оспорващото
дружество „*****“ ЕООД се представлява в открито съдебно заседание от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата, както и
искането по същество, като заявява претенция за присъждане на разноските
съгласно приложен списък /л. 65/. Подробни съображения по същество са развити с
депозирани по делото писмени бележки /л. 82-85/.
Ответната
страна Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Варна се представлява в
открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт,
оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ, съображения
за което са изложени в депозирани по делото писмени бележки /л. 79-80/. В хода
по същество се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира
жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 25, ал. 3 от
ЗУАВ, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт. Заповедта е
връчена на управителя на дружеството на 24.03.2023 година, за което е налице
отбелязване в разписка към заповедта /л. 10/, както и нарочен Констативен
протокол /л. 15/, а жалбата срещу заповедта е изпратена чрез куриер, като видно
от разпечатка, приложена по делото /л. 2/, това е станало на 07.04.2023 година.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на
страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно
между страните, че оспорващото дружество стопанисва обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „******“ № 19, сграда № 4 /Договор за наен и Анекс на л. 61-63 от
делото/, за който обект притежава издадено Решение за регистрация и издаване на
регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на отпадъци –
хранителни масла и мазнини с код на дейността R13 /л. 50-51/.
Според
Констативен протокол с бланков № 022384 от 14.03.2023 година /л. 11-13/
инспектори от ОДБХ – Варна са извършили проверка на горепосочения обект в гр.
Варна, стопанисван от оспорващото дружество, при която било установено, че
около 11:00 часа на датата на проверката /14.03.2023 година/ пред обекта спира
микробус с посочен рег. №, на превозното средство е изписано „Събиране и
изкупуване на растителни и животински мазнини“ и телефони за контакти. От
посочения микробус са разтоварени 8 пластмасови бидони, зелени на цвят, пълни с
отработена мазнина и придружени с приемо-предавателни протоколи с вписан код
200125 съгласно Наредба № 2 за класификация на отпадъците /собствена декларация
за доставка на отпадъци, издадени от оспорващото дружество и отнасящи се за
обекти, посочени в протокола /л. 35-45/. При проверката в обекта са установени
още 396 броя пластмасови зелени бидони с отработена мазнина, всеки от бидоните
с тегло около 50 кг. За установените в обекта количества отработена мазнина не
са представени никакви документи. За обекта не е установена регистрация по чл.
229 от ЗВМД. Установеното нарушение е второ по ред. Обектът е запечатан в 13:15
часа на 14.03.2023 година в присъствието на водача на описания в протокола
микробус, като лицето е отказало да подпише протокола, който отказ е
удостоверен с подпис на свидетел. Съгласно забележка, написана напречно в
лявото поле на последната страница на протокола, със съдържанието на процесния
протокол е запозната по телефона управителката на дружеството, стопанисващо обекта.
Видно от Констативен протокол с бланков № 022391 от 16.03.2023
година /л. 14/, констативният протокол от проверката е връчен на управителката
на оспорващото дружество на 16.03.2023 година.
Видно от Констативен протокол с бланков № 022105 от 31.03.2023
година /л. 16/, обозначителните знаци за запечатване на обекта във връзка с
липсата на регистрация по чл. 229 от ЗВМД са отстранени.
Основавайки се
на констатациите в гореописания Констативен протокол с бланков № 022384 от
14.03.2023 година, Директорът на ОДБХ – Варна е спрял цялата дейност на обект
за съхранение на странични животински продукти категория 3 /отработени
растителни и животински мазнини/ с адрес гр. Варна, ул. „******“ № 19, сграда № 4,
стопанисван от оспорващото дружество „*****“ ЕООД /л. 9-11/. В заповедта, освен
възпроизвеждане на констатациите от гореописания Констативен протокол от
проверката, е посочено, че дружеството съхранява в обекта странични животински
продукти /отработени мазнини/, без да е регистрирано в ОДБХ – Варна по чл. 229,
ал. 1 от ЗВМД. Наличните в обекта отработени мазнини представляват кухненски
отпадък, спадащи към категорията на странични животински продукти /категория 3/
по смисъла на чл. 10, б. „п“ от Регламент /ЕО/ № 1069/2009, като в заповедта е
направено и позоваване на Приложение I от Регламент /ЕО/ № 142/2011 относно
съдържанието на определението „кухненски отпадъци“. Посочено е още, че за
провереното транспортно средство не е представено удостоверение за регистрация
по чл. 246 от ЗВМД; за установените в бидони отработени мазнини е издадено
Разпореждане за забрана с посочен номер и дата на издаване. В заповедта е
посочено, че с оглед установените обстоятелства е налице нарушение на чл. 229,
ал. 1 вр. § 1, т. 90 от ЗВМД и чл. 246 от ЗВМД, което представлява опасност за
здравето на хората и/или животните, изразяваща се в наличие на биологичен,
химичен или физичен агент в храните или фуражите, който има потенциална
възможност да причини неблагоприятен за здравето ефект. Постановеното с
оспорената заповед спиране на цялата дейност на обект е на основание чл. 138, §
2, б. „й“ от Регламент ЕС № 2017/625 на ЕП и на Съвета относно официалния
контрол.
Видно от
представените и приети като доказателства по делото констативни протоколи /л.
66-72/, след издаване на процесната заповед от ОДБХ е извършена проверка на
обектите, посочени в приемо-предавателните протоколи, представени при проверката
на 14.03.2023 година, като е установено, че проверените обекти събират
отработените мазнини в бидони, предоставени от „*****“ ЕООД, и предават
мазнините на посоченото дружество.
Настоящият
съдебен състав намира, че откритите отработени мазнини в инспектирания склад на
„*****“ ЕООД правилно са квалифицирани от административния орган като кухненски
отпадъци по смисъла на легалното дефиниране на понятието, дадено в Приложение І
/“Определения, предвидени в чл. 2“/ т. 22 на Регламент /ЕС/ № 142/2011 на
Комисията от 25 февруари 2011 година за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1069/2009
година на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила
относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за
консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по
отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на
границата съгласно посочената директива. Съгласно т. 22 на Приложение І от
Регламент /ЕС/ № 142/2011 година кухненски отпадъци са цялата отпадъчна храна,
включително използвано олио за готвене, от ресторанти, обекти за обществено
хранене и кухни, включително централи кухни и кухни в домакинства. Същевременно
по смисъла на чл. 10, б. „п“ от Регламент /ЕО/ № 1069/2009 година на
Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на
здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти,
непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент /ЕО/ №
1774/2002 година всички кухненски отпадъци, различни от посочените в чл. 8 б. „е“
/това са кухненски отпадъци от превозни средства, работещи по международни
линии/, се категоризират като странични животински продукти – материал от
категория 3. Във връзка със зададеното с Регламента категоризиране на
страничните животински продукти, чл. 7, т. 1 от него изрично предвижда, че
страничните животински продукти се категоризират в определени категории,
отразяващи нивото на риска за общественото здраве и здравето на животните, породен
от тези продукти, като категоризацията е в съответствие с установените списъци
в членове 8, 9 и 10. Както се посочи, от значение за процесния случай е
категоризацията, дадена с чл. 10, б. „п“, регламентираща кухненските отпадъци
като странични животински продукти - материал от категория 3 /изключая тези от
работещи по международни линии превозни средства/. За пълнота следва да се
посочи, че кухненските отпадъци от работещи по международни линии превозни
средства се дефинират с Регламент /ЕО/ № 1069/2009 година също като странични
животински продукти, но те попадат съгласно чл. 8, б. „е“ в друга рискова
категория, а именно в категория 1. В обобщение от изложеното по-горе
следва, че по смисъла на Регламент /ЕО/
№ 1069/2009 година всички кухненски отпадъци, в които съгласно приетия във
връзка с прилагането му Регламент /ЕС/ № 142/2011 година попада и използваното
олио за готвене, се квалифицират като странични животински продукти.
След като
според действащите и приложими към процесния случай разпоредби на европейското
право, откритите в обекта на „*****“ ЕООД отработени мазнини представляват
странични животински продукти, то следва обектът да има регистрация по чл. 229
от ЗВМД, която регистрация се отнася до обектите, в които се извършва производство,
търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход,
непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични
животински продукти. Съгласно легалната дефиниция на понятието „производство“,
дадена в § 1, т. 90 от ДР на ЗВМД производството е добив, обработка,
преработка, съхранение, опаковане, пакетиране и препакетиране или отделни етапи
от тези процеси. „Пускане на пазара“, видно от легалната дефиниция в § 1, т.
90б от ДР на ЗВМД, е притежаване с цел продажба, предлагане за продажба, самата
продажба, разпространение, както и всяка друга форма на възмездно и
безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху обекти и/или продукти,
подлежащи на ветеринарномедицински контрол. От съставения при проверката Констативен
протокол, който представлява официален удостоверителен документ, ползващ се с
обвързваща доказателствена сила в частта на направените констатации, обосновано
следва, че „*****“ ЕООД съхранява отработени мазнини в проверения обект – в
последния е открито значително количество такива мазнини в над 400 броя pvc
бидони, като тук следва да се отбележи, че е без значение точният брой на
бидоните, тяхната индивидуализация /каквото и да означава това/, конкретното
количество съхранявани мазнини и преценката им в мерни единици /литър или
килограм/. Именно за дейност по третиране на отпадъци на оспорващото дружество
е издадено Решение за
регистрация и издаване на регистрационен документ за извършване на дейности по
третиране на отпадъци – хранителни масла и мазнини и код на дейността R13 /л.
50-51/, в което решение е посочено, че се издава за отпадък „хранителни масла и
мазнини“ с код 200125 за извършването на дейност по третиране: R 13 –
съхраняване на отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове R 1 - R
12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на
образуване до събирането им.
След като по
смисъла на § 1, т. 90 от ДР на ЗВМД съхранението е дефинирано като част от
производството, то основателно следва, че процесният обект, предмет на
проверката, подлежи на регистрация по реда на чл. 229, ал. 1 от ЗВМД, след като
в него са открити съхранявани количества отработени мазнини, от които след
преработка се получава друг краен продукт /според изложеното в жалбата – биологично
гориво, възможност за което изрично дава чл. 14, б. „к“ от Регламент /ЕО/ №
1069/2009 година/. Ирелевантно за процесния случай е твърдението на оспорващото
дружество относно това, че преработката на мазнините не се извършва в България,
а на територията на друга страна членка на ЕС, тъй като, както бе посочено,
съгласно § 1, т. 90 от ДР на ЗВМД производството обхваща не само преработката, но
и съхранението, което следва да е относимо както към крайния продукт, така и
към суровините, от които се получава той, като се има предвид, че всеки
производствен процес започва от началната суровина. Ирелевантно се явява и възражението
за налична по реда на ЗУО регистрация в компетентната РИОСВ, тъй като наличието
ѝ не води до отпадане на необходимостта от такава по чл. 229, ал. 1 от ЗВМД
предвид извършваната в проверения обект дейност.
Съгласно чл.
24, ал. 1 от ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7,
в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените
нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от
Регламент /EС/ 2017/625, а според ал. 2,
т. 1 на чл. 24 от приложимия ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по
чл. 7, ал. 1, в рамките на тяхната компетентност, или оправомощени от тях
длъжностни лица издават заповед за спиране на дейността на обект, в който се
извършва дейност по агрохранителната верига, когато при осъществяване на
официалния контрол и други официални дейности се установи, че обектът не е
одобрен или регистриран по съответния ред. В процесния случай е приложена мярка
по чл. 138, § 2, б „й“ от Регламент /EС/ 2017/625, съгласно която разпоредба когато предприемат действия в съответствие с
параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които
смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член
1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до следното: разпореждат спиране или отнемане на регистрацията
или одобрението на съответния обект, предприятие, стопанство или транспортно
средство, на разрешителното на превозвача, или на свидетелството за
правоспособност на водача на транспортното средство. В случая е спряна цялата
дейността на проверявания обект, като е посочен и целесъобразният период от
време на това спиране – до регистриране на обекта и издаване на удостоверение
за регистрация. Целта на мярката е съответният оператор да коригира
несъответствието и да предотврати повторната поява на такова несъответствие –
чл. 138, § 1, б. „б“. Регламентът изисква компетентните органи за предприемат
необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на
несъответствието и да се установи отговорността на оператора, а когато вземат решение
какви мерки да предприемат, да вземат предвид естеството на несъответствието и
данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на
съответствие.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че Заповед № 308 от 21.03.2023 година за
спиране цялата дейност на обект, издадена от Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – Варна е издадена от компетентен административен орган, в кръга на вменените му правомощия по чл.
25, ал. 1, т. 3 от ЗУАВ, според който мерките по чл. 24, ал. 1, т.е. по чл.
138, § 2 от Регламент /ЕС/ 2017/625 /в оспорения акт по б. „й“/ се прилагат със
заповед, издадена от ръководителя на съответното ведомство по чл. 7 или
оправомощено от него лице или с акт, посочен в съответния нормативен акт по чл.
10 – 16 – по чл. 138, параграф 2, букви „е“, „з“, „й“ и „к“ от Регламент /EС/
2017/625, във връзка с чл. 3, чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 7 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните вр.
чл. 30, ал. 1, т. 9, б. „б“ от Устройствен правилник на Българската агенция по
безопасност на храните /приет с ПМС № 35 от 14.02.2011 година/, която
разпоредба от Правилника обуславя компетентността на Директора на ОДБХ – Варна
на територията на област Варна, където се намира процесният обект. Заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички
изискуеми реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаване, в
съответствие с материалния закон, при липса на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Искането на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно
с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като
оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната
страна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „*****“ ЕООД – с. Враниловци против
Заповед № 308 от 21.03.2023 година за спиране цялата дейност на обект, издадена
от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД – с. Враниловци с ЕИК ******да
заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата от 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване и касационен протест пред
Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: