№ 260094 / 6.11.2020 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
06.11.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 996 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.240 от ЗЗД във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД.
Ищецът „К. Б. Е. Е. 8. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. П." № 10, представлявано от управителя Р. В. твърди в исковата молба, че на 25.02.2015г. между „4.“ Е. опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ,,В." и Г.И.Г. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Твърди, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4-финанс“ Е. и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на ,,В.“ на интернет страницата на кредитодателя. На посочената страница ,,В.“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „В.”. Поддържа, че Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши” от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметкаxxx.
Ищецът твърди, че в процесния случай, на 25.02.2015г. страните са сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на ,,В.“ под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си Г.Г. е заявила желание да и бъде отпусната сума в размер 310,00 лева. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 27.03.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната на името на кредитополучателя чрез превод посредством Изипей на 25.02.2015г. Към датата на падежа - 25.02.2015г. ответникът е следвало да плати сума в размер 310,00 лева – представляваща главница като между страните не е уговорено начисляване на лихва за периода до датата на падежа.
На основание и съгласно т.11.1 от Общите условия кредитополучателят се е възползвал от възможността за удължаване срока за връщане на сумата по договора като на дата 25.03.2015г. прави плащане в размер 36,00 лева, от които 35,34 лева - такса за удължаване на кредита, а с остатъка в размер 0,66 лева е погасена част от главницата до размер 309,34 лева. Твърди, че с настъпване на падежа по договора - 10 04 2015г, кредитополучателят не е погасил дължимите суми и изпада в забава. Твърди, че от ,,В.” изпращат три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит, като в тези писма се съдържа информация за просрочения кредит актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Въпреки отправените покани, ответникът не погасява гореописаните вземания.
Ищецът поддържа също така, че на 01.02.2018г. „4.” Е. в качеството си на цедент, сключва с „К. Б.” Е. в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF- 2018-005/01.02.2018г. , по силата на които цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер на 781,38 лева, от които както следва главница – 309,34 лева, наказателна лихва – 442,04 лева за периода 11.04.2015г. до 31.01.2018г., отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) – 30,00 лева
Твърди, че съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ,,К. Б." Е. изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Б. п.“ Е., която е върната с отметка ,,Н.“. Поради това, към настоящата искова молба е приложено уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4 от ЗЗД, ,,4.“ Е. предоставят на ,,К. Б." Е. „Потвърждение за прехвърляне на вземания" от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава. Затова счита, че в полза на ,,К. Б." Е. се е формирало ликвидно и изискуемо вземане спрямо Г.И.Г. за сума в общ размер на 781,38 лева, от които както следва: главница - 309,34 лева, наказателна лихва - 442,04 лева за периода 11.04.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 лева, като с настоящата искова молба се претендира единствено сума в размер 309,34 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********/25.02.2015г. ведно със законната лихва от подаването на настоящата искова молба. Предвид гореизложеното моли съда да постановите съдебно решение, с което да осъди Г.И.Г. xxx да заплати на „К. Б.” Е. сума в общ размер 309,34 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********/25.02.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането. В условията на евентуалност и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, моли съда да осъди Г.И.Г. xxx да заплати на „К. Б.” Е. сумата в размер 309,34 лева, която същата е получила без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер 150,00 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по делото Г.И.Г. xxx не е представила писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по заявените искови претенции.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един категоричен начин, че ответницата продължава да дължи на ищеца сумата от 309,34 лева, представляваща главница по Договор за кредит № **********/25.02.2015 година. Няма данни по делото, от които да е видно, че посочената сума е изплатена.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца претендираните в исковата молба парични суми.
Съобразно изхода на делото ответницата следва да заплати на ищеца и реализираните в производството разноски в общ размер от 200,00 лева, от които 50,00 лева – заплатена държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложения на лист 45 от делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.И.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на ,,К. Б. Е. Е. 8. със седалище и адрес на управление: град С., ул.„Ш. П." № 10, представлявано от управителя Р. В. сумата от 309,34 лева, представляваща главница по Договор за кредит № **********/25.02.2015 година, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.06.2020 година до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 200,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :