№ 478
гр. Русе , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520100207 по описа за 2021 година
Ищецът ЕМ. Л. Х. твърди, че между него и ответника „Астра Биоплант“
ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 43/21.08.2020 г. Въз основа на него работодателят му възложил да
изпълнява длъжността „апаратчик химически процеси " в цех на ответното
дружество за производство на биодизел. Договорът бил сключен със срок за
изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. Въпреки извършването на
работата в цех, в който се работело преимуществено с опасни химикали, на
ищеца не му били предоставени лични предпазни средства (ръкавици, очила,
предпазен шлем или др.). Едва на втория месец от постъпването му на работа
му било предоставено работно облекло и то по повод настъпващата зима. При
всеки негов опит да бъде снабден с предпазни средства, прекият му
ръководител му давал отговор, че следва сам да си осигури такива. На
15.10.2020 г., около 22 ч., ищецът претърпял злополука, настъпила при и по
повод на извършвана от него работа - при измиване на центрофуга с разтвор
на натриева основа, лявото му око било напръскано с разтвора за почистване.
След инцидента ищецът бил откаран за преглед при специалист-офталмолог в
гр.Русе - д-р Антоанета Ламбева в състояние на болезненост, оток и силно
изразена инекция (зачервяване) на роговицата. След извършен преглед било
установено, че се касае за термично изгаряне на корнеята (роговицата) и
1
конюктивалния сак. Предписано било медикаментозно лечение чрез
прилагане на противовъзпалителни капки и заздравяващ раната гел.
Получената увреда от пострадалия работник дала повод на лекуващия лекар
да определи състоянието му като такова на временна неработоспособност, за
което му бил издаден болничен лист за четири дни, който не бил продължаван
поради факта, че Е.Х. напуснал работа. През периода на провежданото
лечение ищецът бил с постоянна интензивна болка. В рамките на около месец
същият провеждал медикаментозно лечение, спазвал щадящ зрението режим
чрез постоянно ползване на слънчеви очила и избягване на четене, гледане на
телевизия и др. В резултат на терапията състоянието му се подобрило, като
била преодоляна острата фаза на увреждането. Въпреки това и понастоящем
той изпитвал болки, а зрението на лявото око не било в норма - ищецът се
оплаквал от постоянно замъгляване и помътняване на погледа, каквито
проблеми преди този случай е нямал. Това довело и до редица битови
неудобства, като избягване на четене, работа с дигитални устройства и
шофиране поради несигурност в зрението. Полученото вследствие на
злополуката увреждане довело до трайно отслабване на зрението на лявото му
око. Въпреки подобрението в състоянието му, налице били остатъчни
негативни проявления, описани по-горе. Инцидентьт се отразил негативно и в
емоционален план на ищеца, който след претърпяната злополука се чувствал
непълноценен за себе си и семейството си. Налагало се да получава помощ от
близките си за осигyряване на издръжката си, за посрещане на битовите си
нужди, като това да бъде закаран на лекар. По повод случилият се с Е.Х.
инцидент, неговият работодателят и осигурител подал декларация за трудова
злополука до компетентната служба на НОИ. Въпреки невярно посочените в
декларацията данни за това, че причина за инцидента била неспазването на
трудовата дисциплина от страна на работника /правилата за безопасност на
труда и неползването на лични предпазни средства/, инцидентът бил
квалифициран като трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, за
което било издадено Разпореждане № 66/20.10.2020 г. по реда на чл.60, ал.1
КСО.
Претендира да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 15000 лв., изразяващи се в болки и страдания в резултат на трудова
2
злополука от 15.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увредата до окончателното изпълнение на задължението. Претендира и
деловодни разноски.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът „Астра Биоплант“ ЕООД,
гр.Сливо поле, общ.Русе, депозира отговор, в който оспорва основателността
на иска, както и фактическата обстановка, описана от ищеца. Твърди, че
дружеството приема много сериозно работата с химически вещества и за
целта били предприети всички изискуеми от закона действия за обезпечаване
здравето на работниците. Всяко лице, заемащо длъжността „апаратчик
химически процеси", било запознато подробно с правилата за безопасна
работа с химически вещества, включително с ОХВС-натриев хлорид
(натриева основа). Инструктажи за безопасност се провеждали не само при
встъпването на работника, но и периодични, и ежедневни. В тях се включвали
предупреждения, свързани с работата, включително за носене на предпазни
средства за очите, да не се яде, пие или пуши по време на работа, за да не се
погълне натриевата основа и др. Подробните правила за безопасност се
съдържали в Инструкция за безопасна работа с ОХВС - натриев хлорид
(натриева основа), утвърдена от управителя на 28.07.2015 г. На разположение
на работниците били и екземпляри от инструкциите за безопасна работа на
всички химически вещества, с които се работело, намиращи се в ,,командна
зала" - работното място на ищеца. От представената от ответника извадка от
книгата за периодичен инструктаж за периода 01.10.-31.12.2020 г. било
видно, че такъв бил проведен на ищеца на 14.10.2020 г. от П.М. - инспектор
БЗР/ПБ. От извадката от книгата за ежедневен инструктаж по безопасност и
здраве било видно, че такъв бил проведен на ищеца и в деня на злополуката -
15.10.2020 г. Част от съдържанието на инструктажа било да се работи с
предпазни средства - ръкавици и очила, с които работниците са разполагали.
Инструктажът бил проведен от Я.Я. - организатор производствена смяна.
Част от задълженията на работника били да познава правилата по
безопасност, хигиена и противопожарна охрана, което изрично било
включено в длъжностната му характеристика. Практиката на работодателя
включвала раздаването на предпазни средства на всички работници,
включително и на ищеца към датата на злополуката - ръкавици, очила и
други. Предаването на предпазните средства не се документирало в нарочен
3
протокол, защото за дружеството те били консуматив и се раздавали при
нужда.
На 15.10.2020 г. в командна зала и прилежащите помещения нощна
смяна били четирима работници, един от които бил и Е.Х.. Тяхната задача
била да почистват производствените машини с натриева основа. Я.Я. провел
ежедневния инструктаж, уверил се, че всички разполагат с предпазни
средства и работата започнала. Ищецът не поставил своите очила, които да го
предпазят от евентуално попадане на химически вещества по неизвестни на
работодателя причини. От обясненията на негов колега – А.Т.А. разбрали, че
в хода на работата ищецът изтървал парцала си в бидона с натриева основа, в
резултат на което капка от химическото вещество попаднала в лявото му око.
Всичките му колеги го предупредили незабавно да си изплакне окото обилно
с вода, както било предвидено и в инструкцията за безопасност при работа.
Дали той е направил това не било ясно, но пожелал да си тръпне. Предложена
му била помощ при шофирането, както и да отиде до спешно отделение в
гр.Русе. Той не приел, като казал, че може да шофира сам и си тръгнал. Какво
се е случило с него непосредствено след това, за ответника било неизвестно,
но амбулаторният лист бил от 11.00 ч. на 16.10.2020 г. - около 12 часа след
инцидента. Не ставало ясно дали ищецът посетил спешното отделение в гр.
Русе на 15.10.2020 г. или се е забавил с посещението на медицинско
заведение, което довело до усложняване на състоянието му. На 20.10.2020 г.
Е.Х. подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по
взаимно съгласие, която била уважена. Ответникът оспорва твърдението, че
на ищеца било казано сам да си снабди лични предпазни средства.
Дружеството разполагало с необходимия запас от такива средства и с
възможност винаги да се презареди. Към момента на злополуката на ищеца
били предоставени очила. Ответникът се противопоставя и на твърденията, че
основната диагноза и обективното състояние на ищеца, отразени в
амбулаторен лист № 4522/16.10.2020 г., били пряка и непосредствена
последица от инцидента. Прегледът бил извършен 12 часа по-късно, като за
този период нямало данни дали ищецът е потърсил помощ и дали с
бездействие или действие е причинил съответното обективно състояние до
11.10 часа на 16.10.2020 г. Възразява още, че болничният лист не е продължен
поради това, че ищецът напуснал работа, след като трудовият му договор бил
4
прекратен едва от 21.10.2020 г. Това означавало, че към 19 и 20.10.2020 г., ако
ищецът все още е бил във временна нетрудоспособност поради злополуката, е
нямало причина да не му бъде издаден болничен лист. Следователно, още към
19.10.2020 г. ищецът бил здрав и на пълно работоспособен. Попадането на
натриева основа в окото на човек не било толкова увреждащо, колкото го
представял ищецът. Ответникът възразява срещу всички твърдения от
исковата молба в посока претърпени болки, страдания и неудобства. Счита,
че нищо от това не се е случило. Твърди, че ищецът допуснал груба
небрежност, като не си е поставил предоставените му защитни очила, не се е
съобразил с инструкцията за безопасност и работа, с проведените му
инструктажи, както и с предупрежденията на своите колеги. Пренебрегнал
основни правила за безопасност, не положил нужната грижа за здравето си и
отказал помощ след злополуката. Според ответника, отговорността му на
работодател следва да се намали, поради съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични и правила за безопасност от страна на ищеца.
Съпричиняването на вредоносния резултат било 80 % от страна на ищеца и
обезщетението следвало да бъде намалено с толкова. Претендира отхвърляне
на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум, съдът квалифицира правно предявеният иск по чл.200, ал.1 от КТ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото е безспорно установено, че като работник в ответното
дружество, изпълняващ длъжността „Апаратчик химически процеси“, на
15.10.2020 г., около 22,15 ч., ищецът претърпял трудова злополука при
изпълнение на трудовите си функции, при която, съгласно приетата съдебно-
медицинска експертиза, получил следното увреждане: оток и инекция на
конюнктивата на ляво око.
Трудовата злополука е надлежно установена с Разпореждане №
66/20.10.2020 г. на НОИ, ТП-Русе, влязло в сила на 07.11.2020 г., което
ангажира отговорността на работодателя по чл.200 от КТ.
5
В подадената от работодателя Декларация за трудова злополука се сочи,
че злополуката е станала на обичайното работно място – цех рафинерия в
завода за растителни масла и биодизел - Сливо поле. Специфичното действие,
извършвано от пострадалия по време на инцидента, било измиване на детайли
от центрофуга с разтвор на натриева основа и забърсване с парцал.
Отклонението от нормалните действия /условия/ се свежда до извършване на
горепосочените действия без предпазни очила и неспазване на инструкциите
от проведения инструктаж за безопасна работа с натриева основа, която
попада в окото.
От ангажираните по спора писмени и гласни доказателства се
установява, че на посочената дата ищецът бил нощна смяна, заедно с още
трима колеги. Началник-смяната им провел задължителния инструктаж по
безопасност на работа, като на работниците било обяснено, че трябва да носят
предпазни очила и ръкавици, тъй като ще извършва почистване на
центрофугата с натриева основа. Само Е.Х. бил без предпазни очила. Малко
след започване на работа същият започнал да вика, че си е опръскал очите с
натриева основа. Свид.Я.Я. – „организатор производствена смяна“ му казал
веднага да си измие очите обилно с вода и му предложил да го закара до
лечебно заведение в гр.Русе. Ищецът отказал помощ и си тръгнал сам, като се
обадил на баща си да дойде да го вземе. Първо го прегледал фелдшера в
близост до завода, който го изпратил в Спешно приемно отделение на
УМБАЛ „Канев“-Русе. Тъй като нямало дежурен очен лекар, на следващия
ден сутринта ищецът бил прегледан от доктор Антоанета Ламбева, която му
назначила медикаментозно лечение /капки и мехлем/ и му дала болничен лист
за 4 дни домашно лечение.
Според свидетелските показания на Л. Х. – баща на ищеца, като видял
сина си след злополуката същият плачел, плискал очите си с вода и викал, че
умира. Болките на Е. продължили повече от два месеца, през което време той
не можел да вижда с окото си и да кара кола. Ищецът заминал в Германия при
сестра си и там се лекувал.
Приетото по делото експертно заключение по назначената съдебно-
медицинска експертиза сочи, че при такива увреждания болките в засегнатото
око са най-силни непосредствено след инцидента, след което, в рамките на
6
часове до денонощия, отшумяват. В представената медицинска документация
няма данни за установени увреждания на лявото око на Х., които да не
подлежат на пълно възстановяване и да са довели до намаление на зрението
му. Съобразно вида на установените увреждания експертите заключават, че
при процесния инцидент в лявото око на ищеца е попаднало малко
количество разредена натриева основа, в рамките на пръска/и. Получените
минимални увреждания сочат, че най-вероятно същият си е промил окото
непосредствено след инцидента.
На 20.10.2020 г. Е.Х. подал молба до управителя на „Астра Биоплант“
ЕООД за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие, което
било сторено със Заповед № 42/2020 г. на работодателя, считано от 21.10.2020
г.
При започване на работа в ответното предприятие, на 24.08.2020 г.
ищецът бил запознат с длъжностната характеристика за длъжността
„Апаратчик химически процеси“, която предвижда като основна отговорност
на работника спазването на утвърдените правила за ЗБУТ, както и всички
технологични правила и инструкции за безопасност.
Представената с отговора на исковата молба Инструкция за безопасна
работа с ОХВС: Натриев хидроксид /натриева основа/ сочи като тип риск за
очите зачервяване, болка, замъглено зрение и тежки изгаряния. Като
превенция Инструкцията предвижда носене на предпазен щит за лицето или
предпазни средства за очите, а като първа помощ – изплакване обилно с вода
за няколко минути, след което незабавно търсене на медицинска помощ.
Със складова бележка на Е.Х. са предоставени обувки и зимен костюм.
На 24.08.2020 г. на ищеца е проведен първоначален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, а на 14.10.2020 г. и периодичен инструктаж.
Ответникът представя фактури за закупени предпазни очила на 21.04 и
01.10.2020 г., както и искане за отпускане на материални ценности, направено
от П.М. /изпълняващ длъжността „Охрана на труда“/ на 20.08. и 01.10.2020 г.
В показанията си бащата на ищеца-Л. Х. твърди, че според сина му
трябва да си работил в „Астра Биоплант“ един месец, за да ти дадат работни
7
дрехи. По време на инцидента Е. не е имал нито очила, нито работно облекло
и обувки. На работното му място също е нямало очила.
Според свид.Я.Я., при започване на работа на 15.10.2020 г. в 20.30 ч. се
били събрали в командна зала и той казал на момчетата, че ще работят с
разтвор на натриева основа и задължително трябва да си носят очила и
ръкавици. По същото време Е. е бил с работен гащеризон и ръкавици, но без
очила. При постъпване на работа имали право на работно облекло –
гащеризон, куртка, три тениски, шапка, очила и ръкавици. Счупени очила или
скъсани ръкавици се подменяли при склададжията. Инструктаж се правел
преди всяка смяна – обяснявало се какво ще се работи и какви предпазни
средства да се вземат.
Свид.П.М. разяснява, че в ответното предприятие се прави начален
инструктаж, периодичен – на три месеца, ежедневен – от прекия ръководител
и извънреден инструктаж. Още при първоначалния инструктаж свидетелят
набляга на опасностите при работа с опасни химически вещества и че
задължително трябва да се ползват предпазни средства. Лично свидетелят
давал на всеки новопостъпил работник предпазни очила, които при
повреждане се подменяли в склада. Няколко дни след инцидента Е. дошъл да
носи някакви документи. Видимо изглеждал добре, но казал, че му щипе
окото.
Заедно с пострадалия работил свидетелят А.А.. Същият потвърждава, че
началник смяната изрично им казал да си сложат ръкавици и очила, но Е. бил
само с ръкавици. Последният си изтървал парцала и една капка го пръснала в
окото, което било зачервено и раздразнено. Ищецът извикал уплашено и
отишъл да си промива окото на мивката. Свидетеля Атанасов не е чувал
някой да се оплаква, че няма очила. При постъпването им на работа им дали
очила и ръкавици, а седмица по-късно и работно облекло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
За да е основателен искът по чл.200 КТ, следва кумулативно да са
налице следните законови предпоставки: неблагоприятен резултат /настъпила
временна неработоспособност през време и във връзка или по повод на
8
извършваната работа/ и причинна връзка между увреждането и резултата
/резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето,
а не от други обстоятелства/. Отговорността е обективна и безвиновна и
работодателят дължи обезщетение за всички претърпени от пострадалия
работник вреди. Като основание за предявяване на иск за обезщетение, в
случая трудовата злополука, е установена от ищеца с депозираното по делото
разпореждане на НОИ, ТП-Русе, по чл.55, ал.1 от КСО. Резултатът от
увреждането е настъпилото временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, установено с приетото експертно заключение по назначената
съдебно-медицинска експертиза, поради което Е.Х. бил неработоспособен /в
болнични/ общо четири дни.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
трудовата злополука, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
размер на 15 000 лв. Размерът на неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост, при съобразяване характера на
причиненото увреждане, продължителността на лечението, наличието на
съпровождащи го болки и неудобства, както и очакванията за възстановяване
здравословното състояние на пострадалия.
В настоящия случай приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
е изготвена въз основа на приложените два амбулаторни листа и на
свидетелските показания. Въпреки дадената възможност на ищеца да изпрати
допълнителна медицинска документация от Германия, където твърди, че
продължава да се лекува, такава не е представена, нито Е.Х. се е явил за
актуален преглед при очния специалист, изготвил експертното заключение.
Последното установява, че вследствие трудовата злополука, ищецът е
получил оток и инекция /зачервяване/ на конюнктивата на ляво око, наложило
медикаментозно домашно лечение четири дни. Това увреждане не води до
намаление на зрението му и в рамките на няколко денонощия, до седмица,
настъпва пълно възстановяване.
Съдът не дава вяра на свидетелските показания на бащата на ищеца –
свид.Л. Х. в частта, в която същият заявява, че болките на сина му
продължили повече от два месеца, през които той не можел да вижда с лявото
си око, че и досега не може да кара кола и продължава да се лекува в
9
Германия. Тези негови твърдения се опровергават от останалия
доказателствен материал, ангажиран по спора, а именно: оскъдната
медицинска документация, показанията на останалите свидетели и най-вече
заключението на двамата експерти.
Съобразно горните обстоятелства съдът намира, че справедливият
размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 2 000
лева.
Ответникът е направил възражение, че приносът на пострадалия за
трудовата злополука е в размер на 80 % поради допусната груба небрежност
по време на работа /изразяваща се в съзнателно непоставяне на предпазни
очила преди работа с натриева основа/ и след това /изразяваща се в
непромиване на окото незабавно с вода, в отказано съдействие при достигане
медицински пункт незабавно, посещение на лекар 12 часа след злополуката,
напускане на работа без обяснение.
По силата на разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ отговорността на
работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност /съзнавана непредпазливост/, т.е. извършил е определени
действия в нарушение на установените от работодателя правила за
безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на
вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати,
разчитайки на притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на
пострадалия не може да се предполага. Не всяко нарушение на правилата на
безопасността на труда мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само
субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяването на
грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно
действие. За да се приеме, че предпоставките на цитираната разпоредба са
налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото,
като доказателствената тежест е на работодателя, извършването на такива
действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното
настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към
съществуващата опасност от тяхното настъпване. Изводът за наличието на
груба небрежност не може да се основава на предположение.
10
В случая не е провеждана административна процедура по разследване
на конкретната трудова злополука по реда на чл.58 от КСО и Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Но е извършено вътрешно разследване на злополуката, въз основа на което е
подадена и декларацията за трудова злополука от осигурителя. Ответникът
доказа по категоричен начин изложените в отговора твърдения относно
конкретното място и работа на ищеца по време на инцидента, както и
причината, довела до него. Установи се, че нарушавайки Инструкцията за
безопасна работа с разтвор на натриева основа и проведените му
първоначален, периодичен и ежедневен инструктажи, Е.Х. е започнал да
изпълнява служебните си задължения без предпазни очила.
Следователно, в конкретния случай следва да се приеме, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника от 50 %.
Съдът не споделя твърденията на ответника, че уврежданията са такива и
вследствие действията и бездействията на пострадалия след инцидента.
Установи се както от гласните доказателства, така и от експертното
заключение, че веднага след като е попаднала капка от разтвора на натриева
основа в лявото око на Е.Х., същият е отишъл на мивката и обилно се е
изплаквал с вода. Същото е правил и на излизане от предприятието, в
присъствието на баща си. Посещението на очен лекар едва на другия ден
преди обяд не е по вина на пострадалия и по никакъв начин не влияе
негативно на неговото състояние и лечение. Т.е. по-ранното започване на
лечението не би довело до съществена промяна в развитието на патологичния
процес на лявото око на Х., като от съществено значение е своевременната
промивка на окото, която е направена.
Съобразно горните съображения дължимото се на ищеца обезщетение
следва да се редуцира на 1000 лв., до която сума претенцията следва да се
уважи, а над нея, до претендираните 15 000 лв. следва да се отхвърли.
Претенцията за присъждане на законната лихва имат акцесорен
характер и следва основателността на главния иск. Предвид изложените
съображения, че искът е доказан, то законна лихва следва да се присъди
върху уважения му размер, считано от датата на злополуката /чл.84, ал.3 ЗЗД/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, в тежест на
11
ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на
адв.Л.Л. за безплатно оказаната правна помощ на ищеца, което, съразмерно с
уважената част от иска, възлиза на сумата 65.33 лв. Ответното дружество
дължи и държавна такса върху уважения размер на иска от 50 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от претенцията или
сумата 1377.60 лв. /от претендираните общо 1476 лв./.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “АСТРА БИОПЛАНТ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Сливо поле, обл.Русе, ул.”България“ 23,
представлявано от управителя Димитър Филипов Минчев, да заплати на ЕМ.
Л. Х., с ЕГН **********, сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 15.10.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 15.10.2020 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1000 лв. до претендираните 15 000 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА “АСТРА БИОПЛАНТ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Сливо поле, обл.Русе, ул.”България“ 23,
представлявано от управителя Димитър Филипов Минчев, да заплати на
адв.Л.С. Л. от САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 65.33 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕМ. Л. Х., с ЕГН **********, от с.Голямо Враново,
общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Мургаш“ 8, да заплати на “АСТРА
БИОПЛАНТ” ЕООД, гр.Сливо поле, обл.Русе, с ЕИК *********, 1377.60 лв.
деловодни разноски.
ОСЪЖДА “АСТРА БИОПЛАНТ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Сливо поле, обл.Русе, ул.”България“ 23,
представлявано от управителя Димитър Филипов Минчев, да плати по сметка
на РС-Русе държавна такса в размер на 50 лв.
12
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13