№ 23308
гр. София, 03.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110119351 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „*********“ АД срещу Х. Б. Т., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК претенции за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на банката следните суми:
9805,77 лева – усвоена главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
12.07.2021 г., до окончателното плащане; 433,06 лева – възнаградителна
лихва за периода от 30.11.2017 г. до 17.06.2021 г.; 244,86 лева – законна лихва
за забава за плащане на главницата за периода от 30.11.2017 г. до 12.03.2020
г.; 150,89 лева – такси за периода от 11.10.2017 г. до 09.02.2018 г., и 406 лева –
обезщетение за разноски за установяване на наследници – задължения по
договор за кредитна карта „VISA classic“ от 04.11.2011 г., сключен между
ищеца и Е. К. Т.а – наследодателка на ответника, и изменен с договор от
10.10.2012 г., по който страна е и ответника – задължения, предмет на заповед
за незабавно изпълнение № 5486/15.07.2021 г. по частно гражданско дело №
40829/2021 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.2011 г. между ищеца и Е. К. Т.а
– бивша съпруга на ответника, бил сключен договор за револвиращ кредит,
който се усвоява с кредитна карата „VISA classic“, при кредитен лимит от
10 000 лева. Твърди се, че на 10.10.2012 г. договорът бил препотвърден, като
ответникът Х. Б. Т. получил допълнителна карта. Твърди се, че от картата са
били изтегляни пари и са правени погасявания, като е усвоен кредитен лимит
от общо 9805,77 лева. Твърди се, че падежът на задълженията бил месечен,
като върху усвоените суми се дължала и лихва в размер на 18,9 % годишно, а
при покупки – 17,9 % годишно. При неизплащане в срок на минимална
вноска се дължала и лихва за забава, която се отразявала в месечните
извлечения. Твърди се, че за ползване на картата са начислявани и такси,
които също не били платени от ответника. Тези такси се начислявали и в
случай на използване на парични средства в повече от разрешения лимит.
Твърди се, че основната длъжница Е. К. Т.а е починала на 09.10.2017 г. и
ответникът Х. Б. Т. единствен е приел наследството по гр. дело №
1
29435/2020 г. на Софийския районен съд, 165. състав. Претендират се
разноски за установяване и призоваване на наследниците в това дело в размер
на 406 лева. Твърди се, че на 30.12.2017 г. не са заплатени две вноски по
картата, поради което ищецът обявил задължението за изцяло предсрочно
изискуемо с писмо, получено от ответника на 17.06.2021 г. Претендират се
разноски, вкл. се прави искане за прихващането им при частично уважен иск.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Х. Б. Т., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа, че
задълженията не са станали предсрочно изискуеми, а изискуемостта е
настъпила със смъртта на основната длъжница Е. К. Т.а на 09.10.2017 г.
Оспорва да дължи каквито и да било такси и възнаградителни лихви след
тази дата поради прекратяване на договора. Поддържа, че вземането е
погасено по давност, която е изтекла на 10.10.2022 г., и не била прекъсната
нито от предявяването на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, нито от други действия на ищеца. При условия на евентуалност
се поддържа погасяване с 3-годишна давност само на задълженията за лихви.
Поддържа се, че са начислявани едновременно няколко вида лихви.
Поддържа се, че подобни механизми за натрупване на задължения
представляват резултат от приложение на неравноправни клаузи. Иска се
отхвърляне на исковете, евентуално – частично. Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр,
чл. 10а, ал. 1 ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
Ответникът възразява за изтекла давност съгласно чл. 110 – 111 ЗЗД, а съдът
намира, че следва да укаже на страните, че служебно ще прилага и чл. 33
ЗПКр по претенцията за такси.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между ищеца и Е. К. Т.а е сключен договор за
кредитна карта от 04.11.2011 г., по който с договор от 10.10.2012 г.
ответникът е станал допълнителен картодържател; че първоначалната
длъжница по договора Е. К. Т.а е починала на 09.10.2017 г. На съда е
служебно известно като докладчик по частното дело по чл. 51 ЗН, че
ответникът е приел наследството на последната.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; поисканата счетоводна
експертиза по първите два въпроса в исковата молба, а третият трябва да се
преформулира.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 19351 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11
септември 2023 г. от 14:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове за признаване за установено на задължение
за усвоен от наследодател кредитен лимит по кредитна карта;
възнаградителна лихва; такси и лихва за забава с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 49 ЗН; чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 10а, ал. 1
ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът възразява за изтекла давност съгласно
чл. 110 – 111 ЗЗД, както и за неравноправност на клаузите за изчисляване на
лихва съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143 ЗЗП. Съдът ще прилага
служебно чл. 33 ЗПКр по претенцията за такси.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът или
наследодателката му са сключили договор за кредитна карта, получили са
средството за теглене на пари (самата карта), усвоили са кредитен лимит и е
настъпил падежът на задължението.
Съединеният иск за възнаградителна лихва се уважава, ако е уговорена
такава, като следва да се установи и размера . Искът обаче няма да се уважи,
ако се установи, че лихвата е уговорена по начин, който създава в тежест на
ответника задължения за лихва, които се отклоняват от изискванията за
добросъвестност, вкл. поради прекомерно кумулиране на лихви (чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП).
Искът за лихва за забава се уважава при уважаване на главния иск за
периода на забавата.
Искът за такси се уважава, ако се установи, че са уговорени такива в
договора за кредитна карта и са настъпили основанията за начисляването им.
Искът за обезщетение за разноски в производството по приемане на
наследство се уважава, ако се установи, че ищецът е правил такива разноски и
че същите са в причинна връзка с процесуални действия на ответника по това
производство.
Всички искове ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на
задължението ищецът е бездействал повече от 5 години, а по претенциите за
лихви – повече от 3 години, освен ако ищецът не установи основания за
спиране и прекъсване на давността.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между ищеца и Е. К. Т.а е сключен договор за
кредитна карта от 04.11.2011 г., по който с договор от 10.10.2012 г.
ответникът е станал допълнителен картодържател; че първоначалната
длъжница по договора Е. К. Т.а е починала на 09.10.2017 г.
3
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ
НА СЪДА следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: че
ответникът е приел наследството на починалата си съпруга като единствен
наследник.
ПРЕЗУМИРАН ФАКТ е, че механизмът за начисляване на лихва не е
индивидуално уговорен.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по иска за главница – получаване на кредитните карти (физически
носители) от ответника или починалата му съпруга; падеж на вземането;
2. по иска за възнаградителна лихва – уговореният размер на лихва по
договора; датите на усвояване на суми по кредитната карта;
3. по иска за лихва за забава – падежите на отделните вноски;
4. по иска за такси – уговорените такси; предоставяне на услуги или
хипотези по договора, довели до начисляване на такса;
5. по иска за разноски в съдебно дело за призоваване на наследници –
разноските в производството за призоваване към наследяване; че тези
разноски са понесени в причинна връзка с процесуални действия или
бездействия на ответника;
6. по възражението за давност – спиране или прекъсване на давностния
срок.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че уговореният в договора механизъм за начисляване на лихви
води до прекомерност на задълженията.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че НЕ СОЧИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА за това дали са получени кредитни карти от ответника
или починалата му съпруга; месечните падежи на вноските (падежна дата).
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 18. август 2023 г., като срокът не е преклузивен,
но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за
забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК,
освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на
представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
4
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца и служебно
изслушване на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по следните въпроси: след
запознаване със счетоводството на ответника да установи:
1. усвоявани ли са пари по договора за кредитна карта по делото, с коя
карта и на коя дата?
2. Колко са направените от кредитополучателите вноски по договора и в
какъв размер?
3. Да се определи размера на задълженията по договора за кредитна
карта при следните варианти:
3.1. по задачата на ищеца – според отразеното в неговото счетоводство
за размер на задължения по пера към 12.07.2021 г. и датата на експертизата;
3.2. като се определя размера на задължението за главница за всеки
месечен период поотделно, като се отчитат тегления и вноски, но без лихвите
за забава и възнаградителните лихви да се капитализират – т.е. отделно за
всеки месец да се посочи остатъчна главница (без капитализиране на лихви
или такси); възнаградителна лихва; размер на неплатените такси, и лихва за
забава (върху всички падежирали вземания), и сумите да се посочват след
всеки падеж на месечна вноска и след всяко погасяване, а задължението да
се определи към датата на предсрочна изискуемост, посочена от банката –
17.06.2021 г.
3.3. същото като по т. 3.2., но задълженията да се посочат към датата на
смъртта на съпругата – 09.10.2017 г., а след това само да се посочи размера на
законната лихва върху вземанията за главница и такси (като глобална сума);
3.4. същото като 3.2., но с капитализиране на възнаградителни лихви и
такси;
3.5. същото като 3.3., но с капитализиране на възнаградителни лихви и
такси.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 600 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
бъде осъден по чл. 77 ГПК.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „*********“ АД,
че ако не изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без
да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
ищеца, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
5
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6