Определение по дело №244/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК приложим на основание чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба вх. № 1970/4.02.2025 г. от Й. К. Р. от [населено място], депозирана чрез адв. Д. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0819-000101/24.01.2025 г. на Началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата, временно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, в която е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Искането за спиране се обосновава с твърдението, че липсва изрично разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на заповедта в нарушение на чл. 60, ал. 1 от АПК. Липсвали мотиви за разпореждането съгласно изискването на чл. 60, ал. 2 от АПК. Предварителното изпълнение на ПАМ щяло да доведе до значителни и трудно поправими вреди и щяло да засегне особено важен интерес на жалбоподателят да работи. Твърди се, че Р. работи като шофьор на тежкотоварен автомобил в „Трансстрой – Варна“ АД. Ако заповедта бъде изпълнена предварително, това ще доведе до уволнение на жалбоподателя, до липсата на доходи и невъзможност да заплаща изтеглен от него кредит през 2015 г. Поради това се иска постановяване на определение, с което на основание чл. 166, ал. 2 от АПК да се спре предварителното изпълнение на заповедта.

Ответникът – Началник група към ОД на МВР-Варна, сектор "Пътна полиция" изпраща административната преписка по издаване на заповедта без становище по искането за спиране на предварителното й изпълнение.

Съдът като взе предвид доводите в жалбата във връзка с направеното особено искане за спиране на предварително изпълнение на заповедта, приложените към жалбата писмени доказателства, както и доказателствата в административната преписка, достигна до следните установявания и изводи:

Искането е допустимо. Направено е от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес да иска произнасяне на съда на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Искането за спиране е направено в жалба срещу заповедта, спиране на предварителното изпълнение на която се иска, за проверката на която е налице образувано и висящо съдебно производство. С искането е сезиран териториално и материално компетентния да се произнесе административен съд.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Доводите развити в искането за несъответствие на допуснатото предварително изпълнение с изискванията за форма и съдържание в чл. 60 от АПК са неоснователни, тъй като то е допуснато по силата на закона. Това следва от уредбата в чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП съгласно която обжалването на заповедите, с които се налага принудителна административна мярка по чл. 171 от ЗДвП се извършва по реда на АПК, като подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. По аргумент от тази разпоредба, по силата на закона обективираното в оспорената Заповед волеизявление за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца има незабавно действие. Това е разписано с оглед прилагането на ПАМ в обществен интерес и в защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането й в съответствие със задължителните законови изисквания. Специалното правило на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове като процесната заповед представлява изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК, но презумпцията по чл. 172, ал. 6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. В ЗДвП не са разписани основания за спиране изпълнението на заповедите по чл. 172, ал. 6 ЗДвП, поради което както възприема и съдебната практика, искането за спиране се разглежда съобразно общата уредба в чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК.

Чл. 166, ал. 2 от АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от не влязъл в сила административен акт, респ. да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.

В случая Р. твърди, че от изпълнението на наложената със Заповедта ПАМ изразяваща се във временното му отнемане на СУМПС е поставен в невъзможност да управлява МПС, заради което няма да може да извършва ежедневните си трудови дейности като шофьор на товарен автомобил, което ще доведе до уволнението му, а остане ли без работа, ще остане и без средства за издръжка, няма да може да обслужва ипотечен кредит от 2015 г., за жалбоподателя ще настъпят значително и трудно поправими вреди.

Тези съображения се подкрепят от приложените към жалбата писмени доказателства и материалите в административната преписка. От приложения в преписката АУАН съставен на 23.01.2025 г. е видно, че СУМПС № ********* на Р. е иззето, след като при проверка извършена на Р. на 23.01.2025 г. с техническо средство е отчетен положителен резултат за наличие на наркотични вещества. От издадения талон за медицинско изследване и приложения към жалбата амбулаторен лист е видно, че Р. е отрекъл употреба на наркотично вещество и се е явила в МБАЛ-Варна при ВМА и е дала проби за изследване. В АУАН и в заповедта за прилагане на ПАМ е посочено, че Р. е с постоянен адрес [населено място]. От приложените към жалбата доказателства е видно, че жалбоподателя има сключен трудов договор с работодател „Трансстрой Варна“ АД на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил, с пълно работно време от 8 ч., с място на работа – обекти на дружеството на територията на област Варна и област Добрич. Това обосновава извода, че за да изпълнява трудовите си функции, жалбоподателят трябва ежедневно да пътува от [населено място] до отделните обекти на работодателя. Поради това безсъмнено с изземването на свидетелството за управление на МПС на Р. му е създадено значително затруднение за своевременното му явяване на работното място, както и за упражняване на длъжността въобще. Представен е и Анекс № 2 към банков ипотечен кредит, съгласно който Р. е ипотекарен длъжник по банков кредит.

Поради това основателни и доказани са изложените в жалбата доводи, че оставането на Р. без СУМПС в резултат от предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0819-000101/24.01.2025 г. на Началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна може да доведе до уволнението му от работа, тъй като няма да може да изпълнява трудовите си задължения. Продължаването на действието на ПАМ в резултат на предварителното изпълнение на заповедта може да доведе до отстраняването му от работа, което неминуемо ще го лиши от възнаграждение, от средства за издръжка и живот на семейството.

В случая от представените по преписката доказателства не се обосновава необходимост от предварително изпълнение на ПАМ за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на безспорно доказано противоправно поведение на Р.. Приложената спрямо него ПАМ е обоснована с факта, че при управлението на товарен автомобил е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП, установено с одобрено техническо средство Drager Drug Test 5000 ARSD-0025 – проба 385, което отчело положителна проба за амфетамини, метамфетамин и канабис.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл. 3а от същата, установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1 лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2 лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата, когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.

В случая резултатът от теста, извършен с техническо средство Drager Drug Test 5000, не е годно доказателство за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, т. к. не е приет от водача.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/19.07.2017 г. Р. е съпроводен до ВМА МБАЛ - Варна и е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично изследване, като към момента на налагане на ПАМ данни за резултата от това изследване не са постъпвали.

Видно от разпоредбата на чл. 20 от Наредба № 1, единствено специализираните химико-токсикологични лаборатории към ВМА МБАЛ-София, ВМА МБАЛ-Варна, Медицинския институт на МВР и научно-техническите лаборатории към ОДМВР или в Националния институт по криминалистика, имат право да извършват изследване на пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В случая е налице дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът, в разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. предвиждат именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди изготвянето на резултат от назначеното изследване по реда на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП, се явява недоказано по безспорен начин. В случая е налице и друго изследване на биологични проби, дадени от Р., като според представения тест резултат е отрицателен за опиати, канабис, кокаин, амфетамини и др. Представения анализ от частна лаборатория е без доказателствена стойност, но същия е с противоположен резултат от полевия тест.

С предварителното изпълнение на наложената ПАМ при конкретния вид нарушения се цели да се осигури защита на обществения интерес изразяващ се в това да се гарантират, правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата. Продължаването на предварителното изпълнение на мярката може да му причини значителни или трудно поправими вреди, които са от категорията на изброените в чл. 166, ал. 2 от АПК и по интензитет са противопоставими на защитените от чл. 171, ал. 1 от ЗДвП обществени интереси и цели. Поради това искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява основателно и следва да се бъде уважено.

Водим от изложеното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0819-000101/24.01.2025 г. на Началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата временно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІІ от АПК.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.