ОПРЕДЕЛЕНИЕ
17.06.2020г., гр.Х.
Административен съд – Х., в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 475 по описа на съда за 2020 година.
Производството по делото е образувано по жалба подадена от „Креди Йес“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“Л. № **, срещу Регионална дирекция-Русе към Комисия за защита на потребителите, като се моли да бъде задължена същата да връчи на жалбоподателя на изрично посочен адрес за кореспонденция: гр.Х., ул.“К.“ № 1*, вх. *, ет.1*, Наказателно постановление № 0048685/17.01.2020г. издадено от Директора на РД Русе, към КЗП по надлежния законоустановен ред, както и да бъде задължена регионална дирекция да върне на „Креди Йес“ООД, внесената по целесъобразност сума в размер на 6000.00 лева, като я възстанови по посочена от дружеството банкова сметка.
Първоначално жалбата е постъпила в Административен съд-Русе, откъдето след като е била събрана дължимата държавна такса и е изискано от жалбоподателя да уточни предмета на жалбата, с Определение № 23/08.06.2020г. постановено по адм. дело № 141/2020г. по описа на същия съд, е прекратено производството по делото и жалбата е изпратена по подсъдност на Административен съд, гр. Х..
Съдът в настоящия му съдебен състав, намира, че оспорването е недопустимо за разглеждане поради липса на годен предмет за обжалване и защита по реда на АПК, респ. ДОПК. Съображенията за това са следните:
В жалбата се твърди, че неправилно издаденото по отношение на дружеството Наказателно постановление № 0048685/17.01.2020г. на Директора на РД-Русе към КЗП, не е връчено на посочения в хода на административно-наказателното производство, от санкционираното лице, адрес за кореспонденция, и се претендира задължаване на АНО да връчи процесното НП на изрично посочения в административно-наказателната преписка адрес от дружеството, както и независимо от доброволното заплащането от наказаното лице на наложената с НП имуществена санкция, се претендира задължаване на РД Русе към КЗП да върне същата на „Креди Йес“ ООД.
Видно от съображенията изложени в жалбата и уточнението към нея не се заявява оспорване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК или отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на административен акт, респ. не се и твърди такива да постановени, както и не се предявява иск за обезщетение по чл.204 от АПК.
За да е допустима и основателна защитата по реда на чл. 250, ал.1 от АПК е необходимо да са налице в тяхната съвкупност следните предпоставки:1. Да са налице фактически действия извършвани от административен орган или длъжностно лице; 2. Действията да не се основават на нормативен или административен акт и 3. Действията да не са прекратени, т.е. да са налични към момента на търсене на защитата. Съдебната защита по този ред се изразява в разпореждането безусловно да бъдат прекратени извършваните от административен орган или длъжностно лице действия. Защитата по чл.250 от АПК е допустима само срещу действия които не са изявления, и не са част от административно, административно-наказателно или изпълнително производство. Тези предпоставки в случая не са налице- връчването на издаденото по отношение на дружеството жалбоподател не е фактическо действие, а е правно такова, то произтича и е въз основа на закон- част от административно-наказателно производство, освен това в случая се твърди бездействие на органа да връчи същото, а не неоснователни действия по връчването му. По отношение втория петитум в жалбата, касаещ искане за задължаване териториално поделение на КЗП–Русе да върне внесена сума, представляваща имуществена санкция наложена с наказателно постановление - липсват твърдения за неоснователни фактически действия по събирането й, които да са извършени от административен орган или длъжностно лице. Само за пълнота следва да се посочи, че действията по изпълнение на санкционен акт, касателно наложена с НП имуществена санкция, съгласно чл. 79, ал.1 от ЗАНН са по реда за събиране на държавните вземания, т.е по реда на ДОПК. Производството по събиране на публичните държавни вземания са правнорегламентирана дейност и не представлява действие по смисъла на чл.250 от АПК Освен това, в случая самия жалбоподател твърди, че наложената му санкция е била заплатена доброволно. Предвид това действията по събиране на глобата понастоящем- още преди депозиране на жалбата до съда, са били прекратени. Ето защо и защитата по реда на чл.250 от АПК в случая е недопустима и неприложима .
С чл. 256 от АПК е въведена възможността да се
установи със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено притезание и да се осъди органът да изпълни дължимото фактическо
действие. Следователно предпоставка за
допустимост на иска е наличието на правен интерес
у ищеца от търсената съдебна
защита, а той е налице когато съществува
неудовлетвореност на притезание , т.е. когато ищецът твърди, че притежава
изискуемо притезание, срещу административният орган, който от своя страна не е
изпълнил задълженията си. При връчване на наказателно постановление издалият го
орган действа в качеството на административно-наказващ, а не на административен
орган. Действията
по съобщаването му са част от производството по налагане на административни
наказания и не могат да бъдат предмет на самостоятелна защита, извън
производството по обжалването му пред съда.
Предвид изложеното, редът за съдебна защита по чл.256 от АПК също е
неприложим.
Не е приложим и предмета на
съдебна защита по реда на чл. 292 и 294
от дял пети на АПК, доколкото същите
предполагат наличие на изпълнително
основание. Видовете изпълнителни
основания са посочени изрично в чл. 268 от АПК и това са –индивидуалните и общи
административни актове, решенията, определенията и разпорежданията на административните
съдилища, споразуменията пред административните органи или пред съда и административните договори, а
Наказателното постановление безспорно не спада
към така изброените. Доколкото предпоставка за защита по чл.299 от АПК е
действието и бездействието по този иск да е било предварително отменено от съда като незаконосъобразно, което обстоятелство в случая също не се твърди, то не е налице абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост и на този иск.
Не е налице и предмет на производство
по чл. 268 от ДОПК- не само не се обжалват действия на публичен изпълнител предприети по реда на ДОПК, но и се
твърди и, а и се представят писмени
доказателства, че наложената с процесното наказателно постановление
глоба е била доброволно заплатена в срок указан от АНО, т.е. преди образуване на изпълнително производство за събирането й, в хода на което
да са предприети действия от публичен изпълнител .
На жалбоподателя следва да се укаже, че в случай че счита че процесното наказателно постановление не е влязло в сила, тъй като не му е надлежно връчено и респ. срокът за оспорването му не е изтекъл, за него съществува правна възможност да оспори същото по съдебен ред пред родово и местно компетентният районен съд по местоизвършване на нарушението, като едва след успешно провеждане на обжалването с влязло в сила съдебно решение същия може да претендира иск за връщане на заплатената сума, която би станала недължима поради отпадане на основанието за нейното плащане.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Креди Йес“ООД, гр.Х. срещу Регионална дирекция-Русе към Комисия за защита на потребителите, с която се моли да бъде задължена същата да връчи на жалбоподателя на изрично посочен адрес за кореспонденция: гр.Х., ул.“К.“ № 1*, вх. *, ет.1*, Наказателно постановление № 0048685/17.01.2020г. издадено от Директора на РД Русе, към КЗП по надлежния законоустановен ред , както и да бъде задължена регионалната дирекция да върне на „Креди Йес“ООД, внесената по целесъобразност сума в размер на 6000.00 лева, като възстанови същата по посочена от дружеството банкова сметка.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 475 по описа на Административен съд – Х. за 2020г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Съдия: