Решение по дело №44/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ж. И. Х. -г., чрез адв. Л. Г. от ХАК, против Уведомително писмо (УП) изх. № 01-6500/4407 от 22.12.2023 г. по мярка 10 „Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2021, на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ (ДФЗ).

В жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното УП, тъй като било издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Твърди се, че от изложените в него мотиви не ставало ясно поради какви причини се отказвало финансово подпомагане по подаденото заявление за това.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното УП, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите в приложеното по делото адм. д. № 966/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково се установява, че на 11.05.2021 г. Ж. Х. –г. е подала в ДФЗ – Разплащателна агенция заявление с Уникален идентификационен номер (УИН) 2619052112044 за подпомагане по различни схеми и мерки за подпомагане, вкл. по мярка „Агроекология и климат (Мярка 10), по направление “Контрол на почвената ерозия“, дейност АК7 – „Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения“. С приложение в табличен вид са посочени заявените по мярката 5 бр. парцели, един от които находящ се в [населено място], а останалите 4 бр. в [населено място].

При подаване на заявлението е била осъществена автоматична проверка на въведените данни в заявлението, при която е било установено, че не са декларирани същите площи по направление “Контрол на почвената ерозия от мярка 10“ спрямо тези, за които вече е налице поет ангажимент, като ЕКАТТЕ с разлика в площите се намира в [населено място] (58244).

На същата дата - 11.05.2021 г. тя е била уведомена за резултатите от проверката и е подала декларация, че намалява площта по посоченото направление с 0.08 ха, поради промяна на допустимия слой за подпомагане.

На 07.07.2021 г. е съставен протокол, обективиращ извършено уведомяване на Ж. Х.-Г. по посочения в заявлението ѝ за подпомагане телефонен номер, за открити пропуски по подаденото от нея заявление за подпомагане, като ѝ е било указано, че следва да представи копие от план с избраните противоерозионни дейности за площите, за които кандидатства за подпомагане, заверен от дипломиран агроном, който да отговаря на чл. 36, ал. 1, т. 2, б. “а“ от Наредба № 7/24.02.2015 г. (вътрешно редово окопаване на междуредията).

На 14.12.2021 г. жалбоподателката е депозирала искане с вх. № 02-260-6500/18460, с което е представила сертификати за произведена биологична продукция по мярка 11.

По делото са приети като писмени доказателства и документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, вкл. представения от жалбоподателката пред административния орган едногодишен план за 2020-2021 г., за дейности по мярка 10 “Агроекология и Климат“, направление “Контрол на почвената ерозия”.

На 11.08.2022 г. е издадено УП изх. № 01-6500/4407 от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което ѝ е отказано финансово подпомагане за кампания 2021 г. по направление “Контрол на почвената ерозия“.

С влязло в сила Решение № 2 от 06.01.2023 г., постановено по адм. д. № 966/2022 г. по описа на Aдминистративен съд – Хасково, е отменено УП изх. № 01-6500/4407 от 11.08.2022 г. по мярка 10 “Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2021 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане по мярка 10 “Агроекология и Климат“ за кампания 2021 г., съобразно указанията на съда, дадени в мотивната част на решението, а именно за излагане на съответстващи си фактически и правни основания.

Обжалваното УП изх. № 01-6500/4407 от 22.12.2023 г. по мярка 10 „Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2021, на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено във връзка с горепосоченото Решение № 2 от 06.01.2023 г. по адм. д. № 966/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. В него е посочено, че съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата) агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, като след изтичане на срока по ал. 1 прилагането на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 4 и 5 може да бъде ежегодно удължавано при спазване на изискванията по тази наредба, но не по-късно от 2022 г. Жалбоподателката е подала заявление за подпомагане с УИН 26/190521/12044, с което през кампания 2021 кандидатства за шеста поредна година с направление „Контрол на почвената ерозия“, като е заявила пет парцела с № 47278-4000-1-1, № 58244-218-1-1, № 58244-242-1-1, № 58244-345-5-1 и № 58244-345-6-1, с код на дейност АК 7 Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения, съгласно Приложение № 5 от Наредбата. След като се е позовал на разпоредбите на чл. 36, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 2 и чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 46, т. 2, б. „а“ от Наредбата, на § 24 от преходните и заключителните разпоредби на същата, и на извършените административни проверки по подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане с УИН: 26/190521/12044 по отношение на спазването на изискванията по агроекологичните дейности, административният орган е приел за установено, че тя е предоставила план, заверен от дипломиран агроном, с избраните противоерозионни дейности, но същият не отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 2, във връзка с чл. 36, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредбата, тъй като в него не е включена дейността вътрешноредово окопаване. Във връзка с гореизложеното е отказано финансово подпомагане за кампания 2021 по направление „Контрол на почвената ерозия", на основание чл. 17, ал. 2, т. 10, във връзка с чл. 36, ал. 2 от Наредбата.

От представеното известие за доставяне се установява, че УП изх. № 01-6500/4407 от 22.12.2023 г. е получено от представител на жалбоподателката на 04.01.2024 г., а жалбата срещу него е подадена направо в съда на 17.01.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/3203/24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, той е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по мярка 10 “Агроекология и климат“. Видно от представеното Решение по т. 12. 6 от Протокол № 215 от 13.07.2023 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, П. С. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ.

Оспореното УП е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. правни и фактически основания (подробно описани по-горе при излагане на съдържанието му), които са ясни и конкретни, като си съответстват напълно, т.е. изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е удовлетворено в случая. Доколкото същото е издадено в изпълнение на влязло в сила Решение № 2 от 06.01.2023 г. по адм. д. № 966/2022 г. на Административен съд – Хасково и е съобразено с дадените в него задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, административният орган е спазил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му. В тази връзка е необходимо да се добави и че в мотивите на цитираното решение липсват други указания до административния орган, освен за спазване на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които да не са изпълнени. Дали посочените фактически основания за издаване на акта отговарят на действително положение е въпрос, свързан с преценката на неговата материалната законосъобразност.

На следващо място, не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява при издаването на акта да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Само за пълнота може да се отбележи, че за извършените в случая проверки са съставени съответните документи, като за тях жалбоподателката е била уведомена и е била предоставена възможност за възражения.

Според настоящия съдебен състав УП е в съответствие както с материалния закон, така и с неговата цел.

Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 10 от Наредбата, не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявленията по чл. 8, ал. 2, 4, 5 и 6 за прилагането на агроекологични дейности по съответното направление, когато земеделските стопани са предоставили план, който не отговаря на изискванията по чл. 36, ал. 2.

Според чл. 36, ал. 2, изр. 1 от Наредбата, при подаване на "Заявление за подпомагане" или "Заявление за плащане" земеделските стопани представят план за избраните дейности по ал. 1 за площите, за които кандидатстват за подпомагане, който е заверен от дипломиран агроном.

Представянето на такъв план е предвидено и в § 24 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата, когато земеделските стопани удължават по реда на чл. 8, ал. 3 прилагането на агроекологичните дейности по направлението "Контрол на почвената ерозия".

Според чл. 36, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредбата, при управление на агроекологичните дейности по направление "Контрол на почвената ерозия" земеделският стопанин следва да прилага и дейността извършване на противоерозионни мероприятия в лозя и трайни насаждения чрез затревяване на междуредията им – поддържане на нисък тревостой на междуредовото затревяване и вътрешноредово окопаване на насажденията от приложение № 10.

От цитираната по-горе нормативна уредба следва, че едно от условията заявените от жалбоподателката площи да подлежат на финансова подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“, „Контрол на почвената ерозия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2021 г., е представянето на план за извършване на избрани противоерозионни мероприятия, включващи и вътрешноредово окопаване на насажденията. Няма спор между страните, а и от съдържанието на представения от Ж. Х. –г. едногодишен план за 2020-2021 г. за дейности по мярка 10 “Агроекология и Климат“, направление “Контрол на почвената ерозия“, е видно, че той не предвижда такава дейност. Следователно, установява се по делото, че предоставеният от жалбоподателката план действително не отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 2, във връзка с чл. 36, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредбата. Тук е уместно да се отбележи и че се касае за благоприятен за жалбоподателката положителен факт и че с Определение № 722/15.02.2024 г. съдът изрично ѝ е указал, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици. Освен това, още в хода на административното производство органът е дал изрично указание в този смисъл, но то не е било изпълнено. Както се посочи вече, при тази хипотеза е налице нормативно установено основание за отказ от финансово подпомагане по чл. 17, ал. 2, т. 10 от Наредбата. Ето защо следва да се приеме, че в случая ответникът правилно е отказал на жалбоподателката финансово подпомагане за кампания 2021 по направление „Контрол на почвената ерозия".

По тези съображения съдът счита, че жалбата на Ж. И. Х. -г. е неоснователна, респ. обжалваното от нея УП е законосъобразно, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. И. Х. -г., адрес: [населено място], общ. Харманли, обл. Хасково, против Уведомително писмо изх. № 01-6500/4407 от 22.12.2023 г. по мярка 10 „Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2021, на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.