Решение по дело №1829/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………../………………2020 година,

гр. Варна.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, І-ви касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през 2020 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при участието на секретаря Галина Владимирова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 1829/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.К.Е. ***, подадена чрез адв. Б. от ВАК против Решение № 992/09.07.2020 г. постановено по НАХД № 1151/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия К № ****, издаден от ОД на МВР-Варна, с който на касатора на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1,т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600,00 лева. Решението е оспорено с основанията на чл.348,ал.1,т.1 и т.3 от ЗДвП – неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че при заснемане на нарушението не са отразени датата и часа на заснемане на обекта. В съдържанието на електронния фиш не е записано дали е приспаднат нормативноустановеният толеранс от 3 км/ч. Сочи се , че не е съобразено Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Сочи се на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като счита че няма предвидена правна възможност нарушението да бъде установено с помощта на мобилно автоматизирано техническо средство. Единственият възможен начин според касатора е установяването с помощта на стационарно техническо средство. Моли решението на ВРС да бъде отменено и да се отмени електронния фиш.  Касаторът поддържа жалбата в представено писмено становище.

Ответникът – ОД на МВР Варна оспорва жалбата в представено писмено становище. Моли решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред ВРС е бил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия К № ****, издаден от ОД на МВР-Варна, с който на касатора на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1,т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600,00 лева. Касаторът е  санкциониран  заради това , че на 08.12.2019 г. в 08,29 часа в гр.Варна, по бул. „***“ срещу Двореца на културата и спорта в посока к.к. „Златни пясъци“   при управление на лек автомобил  марка „Мерцедес С 500 Матик“ с рег.№ СВ****ВА, при въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. е управлявал автомобила със скорост 95 км./ч. Нарушението е установено и заснето с АТСС /ARH CA: S1.

За да потвърди електронния фиш, въззивният съд е приел, че отговаря на формалните изисквания на закона. Установил е, че при издаването   са  спазени изискванията на чл.2  от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установят и санкционират чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани средства и системи за контрол. Приел е, че обективната и субективната съставомерност на деянието се установява със събраните доказателства. Районен съд-Варна е приел, че към датата на извършване на нарушението Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. по описа на Върховния административен съд е загубило действие.  В решението е направен обстоен анализ на приложимата нормативна уредба и последвалите законодателни промени в ЗДвП.

Решението на ВРС е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /в относимата редакция - ДВ, бр. 19/ 13.03.2015 г./ при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Според текста на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП /Нова - ДВ, бр. 19/ 2015 г./ "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а/ стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б/ мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Настоящият състав намира за правилни и обосновани изводите на районния съд, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон, т. е. че са изпълнени изискванията на на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. издадена от министъра на вътрешните работи /наричана по-долу Наредбата/ за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и съответно, че не са констатирани твърдените от жалбодателя нарушения, които да са допуснати при издаването му от административнонаказващия орган.

На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена горепосочената Наредба ,  с която министърът на вътрешните работи детайлно е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (съгл. чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства и затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията, на ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г., ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., ДВ, бр. 54 от 5.07.2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) и последвалите изменения и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (изм. и доп., ДВ, бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, както и с мобилно автоматизирано техническо средство или система, т. е. с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като в този случай контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. В тази хипотеза присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил или извън него, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, тъй като контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Предвид горното безспорно се налага извода, че с измененията на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм., ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) и измененията на Наредбата, вече категорично се налага тълкуването , че отсъствието на контролен органи не е пречка за издаване на електронен фиш.

Освен това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, установяването и заснемането на нарушението не е извършено с мобилно автоматизирано техническо средство или система, монтирано в служебен автомобил, а е извършено със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип, притежаваща удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г.  издадено от Българския институт по метрология и отговаря на изискванията на Наредбата.

Неоснователни са доводите на касатора, че в представения снимков материал от заснемането липсва дата и час на нарушението. Посоченият съдържа достатъчно данни за автомобила, неговия регистрационен номер, мястото на установяване на нарушението, както и датата и часа на заснемането. В електронния фиш нарушението е описано в достатъчна степен нарушителят да разбере обвинението, а съставомерността му от обективна и субективна страна се установява със събраните в хода на АНО доказателства. Взет е предвид и толеранса от 3 км/ч., тъй като скоростта на управление на автомобила при заснемането е 98 км/ч , а в електронния фиш е посочено превишение от 45 км/ч. , при допустима скорост от 50 км/ч.

Наказанието е справедливо и съответства на целите на наказването съгл. чл.12 от ЗАНН. Глобата е наложена във фиксирания в нормата на чл.182,ал.1,т.5 от ЗДвП размер от 600, 00 лв. и не се установява касационното основание на чл.348,ал.1,т.3 от НПК, във вр. с чл.62,ал.1 от ЗАНН.

С оглед на изложеното касационната жалба е неоснователна. Районен съд-Варна е  постановил решението си  при правилно приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при правилна преценка на събраните по делото доказателства.  При извършената служебна проверка за валидността и  допустимостта на решението ,за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за обезсилване или обявяване на нищожността му.

Предвид този изход на спора, основателно е своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Възнаграждението е дължимо  в минималния размер от 80 лева по чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл. 221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, І-ви касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 992/09.07.2020 г. постановено по НАХД № 1151/2020 г. по описа на Районен съд-Варна.

 

ОСЪЖДА А.К.Е., ЕГН ********** да плати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева .

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.