№ 12148
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110123919 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Етажните собственици на адрес: ....,
представлявани от управителя Д. К. срещу И. Ц. Н. обективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сума в размер на 749.14
лева, представляваща неплатени вноски за разноски за поддържане и управление на
общите части в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва от
03.02.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 81.00 лева – обезщетение за забава за периода от 01.02.2019г. до
31.01.2022г. /исковете са изменени по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК – л. 90, стр. 2/.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът дължи процесната сума,
представляваща неплатени вноски за разноски за поддържане и управление на общите
части в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г., тъй като е собственик на ателие № 13,
находящо се в ЕС. Твърди се, че на проведено ОС на ЕС е прието решение за
определяне на размера на дължимата от всеки собственик в сградата вноска за
управление и поддръжка на общите части като е определена и дължимата от всеки
собственик вноска. Ответникът не е изпълнил приетите решения и не е заплатил
дължимите вноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 е постъпил
отговор от ответника, с който се оспорват исковете като неоснователни като в тази
връзка се релевира, че процесното ателие е придобито от ответника в режим на СИО
със съпругата му .... Н.а. Последната е починала на 24.05.2021г. и е оставила за свои
наследници ответника и двамата им синове ..... Н.о и .... Н., поради което ответникът
следва да отговаря единствено и само за 1/3 от процесните суми. При условията на
евентуалност е направено възражение за прихващане със сумата от 400.00 лева,
представляваща стойността на извършен от ответника неотложен ремонт на обща част
на етажната собственост. В проведеното на 05.10.2022г. открито съдебно заседание л.
91/ ответникът заявява, че ремонтът на общата част е реализиран в периода 18 –
25.10.2020г. като общата част, на която е извършен ремонт от ответника представлява
1
част от покрива на сградата – скосение към калкана от северната част на сградата, с
площ от 7-8 кв. м., която част се намира частично над хола на ателие № 13 и частично
над апартамента на седмия етаж. Заявено е още, че ремонтът е на две ленти изолация и
шпакловка, прекъснати от строителна фуга на покрива /скосението към калкана/.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 5494/2022г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗУЕС.
В тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. качеството на ответника на собственик на обект в сградата в режим
на ЕС; 2. законосъобразно взети решения от ОС на ЕС, с които в тежест на ответника
са възложени конкретни по вид и размер задължения.
При установяване на горните обстоятелства от ищците, ответникът носи тежест
да установи, че е изпълнил задълженията си по взетите решения от ОС на ЕС.
С изготвения по делото доклад /л. 55, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
обстоятелствата досежно наличието на законосъобразно взето решение от ОС на ЕС, с
което в тежест на ответника са възложени конкретни по вид и размер задължения и
досежно обстоятелството, че процесното ателие е придобито от ответника в режим на
СИО със съпругата му .... Н.а.
С протоколно определение от 05.10.2022г. /л. 97/ е отделено като безспорно
установено обстоятелството, че през 2017г. е извършен ремонт на покривното
пространство на процесната сграда.
По делото е безспорно установено, че размерите на вземанията са първоначално
предявените с исковата молба суми, както следва: сума в размер на 774.00 лева,
представляваща неплатени вноски за разноски за поддържане и управление на общите
части в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. и сума в размер на 82.60 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.02.2019г. до 31.01.2022г.
От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 49/ се установява,
че .... Н.а е починала на 24.05.2021г. и е оставила за свои наследници съпруга си –
ответникът И. Ц. Н. и двамата си синове ..... Н. и .... Н.. Следователно след смъртта на
.... Н.а ответникът е придобил освен притежаваната от него ½ ид. част от процесния
имот и 1/3 от притежаваната от починалата му съпруга ½ идеална част, съгласно
нормата на чл. 9, ал. 1 ЗНасл., тоест същият следва да отговаря за 2/3 части /1/2 +
1/3х1/2/ от процесното вземане. Доколкото обаче .... Н.а е починала на 24.05.2021г., то
за периода от 01.01.2019г. до 23.05.2021г. ответникът се явява собственик на целия
имот, а за периода от 24.05.2021г. до 31.12.2021г. следва да отговаря за 2/3 части от
вземането. Следователно искът е основателен и доказан изцяло, доколкото
първоначалният размер на вземането е 774.00 лева като ищецът е оттеглил иска си за
2
разликата над сумата от 749.14 лева до пълния предявен размер от 774.00 лева,
съразмерно с притежаваната от ответника след 24.05.2021г. /смъртта на .... Н.а/ част от
имота.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от 03.02.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение на процесното
вземане /л. 24/ и доказателство, че е изпратена /л. 26/, но същата не е била връчена,
доколкото е отразено, че на адреса на отговаря никой. В самата покана е посочено, че
вземането следва да бъде платено в срок до 29.12.2021г. /л. 25/. Доколкото не е
настъпила изискуемостта на вземането на 29.12.2021г., то и акцесорният иск за периода
от 01.02.2019г. до 31.01.2022г. се явява неоснователен.
По възражението за прихващане на ответника:
Ответникът е направил възражение за прихващане с правно основание чл. 61,
ал. 2 ЗЗД със сума в общ размер на 400.00 лева, представляваща стойността на
извършен от ответника неотложен ремонт на обща част на етажната собственост в
периода от 18.10.2020г. до 25.10.2020г.
Във връзка с релевираното възражение за прихващане ответникът следва да
установи следните обстоятелства: ответникът е предприел, без да е натоварен от
ищците управление на работа, която знае, че е чужда /на ищците/, действайки и в свой
интерес; гесторът /ответникът/ е предприел уместно работата и я управлявал добре в
интерес на ищците /доминоса/.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на релевираното
възражение да прихващане следва да се посочи следното: от представения по делото
договор за извършване на СМР от 18.10.2020г. /л. 50 и сл./ се установява, че на
18.10.2020г. синът на ответника – свидетелят ..... И.ов Н. е сключил договор с лицето
..... за извършване на ремонт на общи части /покрив/ на блока на процесната сграда
като цената, заплатена от ответника възлиза на сумата от 400.00 лева. По делото е
представен документ /л. 53/ с посочена в него сумата от 400.00 лева.
От събраните по делото гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетелите на ответника ..... И.ов Н. и Р. ....., както и на свидетеля на ищеца ........ /л. 91
,стр. 2 и сл./, кредитирани от съда като кореспондиращи на наличния по делото
доказателствен материал се установява, че през процесния период синът на ответника
..... Н. действително е направил ремонт на обща част на етажната собственост,
възлизаща на сумата от 400.00 лева. Самият свидетел на ищеца ........ заявява
категорично, че знае за извършения от ..... Н. ремонт, макар и да не го е възприел лично
3
като същевременно заявява, че свидетелят Н. е заявил на едно от проведените общо
събрания на ЕС възражението си за прихващане с процесната сума от 400.00 лева.
Другият свидетел на ищеца – В. Н. Ф. също заявява, че знае за претенцията на
свидетеля Н. за заплащане на сумата от 400.00 лева – стойността на извършения от
него ремонт на обща част.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че
след извършения през 2017г. ремонт на покривното пространство на процесната сграда
впоследствие отново са се появили течове от покривното пространство като за целта
домоуправителят неколкократно се е обръщал към фирмата, извършила първоначалния
ремонт за отстраняването им.
От показанията на свидетелите на ответника ..... И.ов Н. и Р. ....., както и на
свидетеля на ищеца ........ се установява, че през 2020г. е имало среща между сина на
ответника ..... Н. и домоуправителя на ЕС.
От всичко гореизложено следва да се обоснове извода, че ответникът лично не
е извършил твърдения ремонт, а същият е извършен от неговия син – свидетеля ..... Н..
Действително свидетелят Н. заявява, че паричната сума за ремонта е предоставена от
неговия баща, но по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази
насока. Ето защо съдът намира, че възражението за прихващане е неоснователно.
За пълнота, следва да се посочи, че дори и да се приеме, че ответникът е
упълномощил сина си – свидетеля ..... Н. да извърши ремонта на процесната обща част,
то ответникът не е доказал, че е предприел уместно работата, доколкото от
ангажираните по делото доказателства безспорно се установи, че през 2017г. е
извършен ремонт на покривното пространство на процесната сграда като фирмата
извършила ремонта се е задължила да предостави гаранция за период от 10 години. В
този смисъл от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че
след 2017г. отново са се появили течове от покривното пространство като за целта
домоуправителят неколкократно се е обръщал към фирмата, извършила първоначалния
ремонт за отстраняването им като течовете са били отстранени, без да се налага
заплащането им от страна на етажните собственици. В този смисъл ответникът не
ангажира категорични доказателства, че е направил опит да се свърже с фирмата,
осъществила ремонта, поради което настоящият състав намира, ответникът не е
предприел уместно работа.
С оглед гореизложените съображения възражението се явява неоснователно.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 374.51 лева /сумата от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение; сумата от 75.00 лева – държавна такса и сумата от 40.00 лева –
депозит за свидетел/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 29.27 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете за сумата от 300.00
лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, но доколкото същите не са претендирани със заявлението по чл. 410
4
ГПК и не са присъдени със заповедта по чл. 410 ГПК, то съдът намира, че не следва да
ги присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на адрес: ....,
представлявани от управителя Д. К. срещу И. Ц. Н., с ЕГН **********, с адрес: ......., че
И. Ц. Н. дължи сума в размер на 749.14 лева, представляваща неплатени вноски за
разноски за поддържане и управление на общите части в периода от 01.01.2019г. до
31.12.2021г., ведно със законната лихва от 03.02.2022г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 81.00 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.02.2019г. до 31.01.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от И. Ц. Н., с ЕГН **********, с адрес: ....... срещу
ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на адрес: ...., представлявани от управителя Д. К.
възражение за прихващане с вземането за сумата от 400.00 лева, представляваща
стойността на извършен от ответника в периода 18 – 25.10.2020г. неотложен ремонт на
обща част на етажната собственост.
ОСЪЖДА И. Ц. Н., с ЕГН **********, с адрес: ....... да заплати на
ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на адрес: ...., представлявани от управителя Д. К., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 374.51 лева – разноски за производството пред
СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на адрес: ...., представлявани от
управителя Д. К. да заплатят на И. Ц. Н., с ЕГН **********, с адрес: ......., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 29.27 лева – разноски за производството пред СРС,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5