Решение по дело №19197/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1855
Дата: 15 май 2019 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20185330119197
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

       НЕПРИСЪСТВЕНО  РЕШЕНИЕ № 1855

гр. Пловдив, 15.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, IX състав, в публичното заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19197 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Образувано е по искова молба от С.Н.М. срещу „АПС Бета България“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми по ***№ ***г. на ***, образувано въз основа на изп. лист от 13.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 21781/2011 г. по описа на ПРС  сумата в размер на 659.58 лева – остатък за дължима главница по Договор за потребителски кредит № *** от 02.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2012 г., както и сумата в размер на 403.39 лева - законна лихва върху остатъка от дължимата главница за периода 27.11.2012 г. – 06.12.2018 г., както и 248 лева разноски по изп. дело, от които 150 лева за юрисконсултско възнаграждение и 98 лева, платени такси по ТТ към ЗЧСИ, поради настъпила погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е издаден изп. лист от 13.02.2012 г., по ч.гр.д. № 21781/2011 г. по описа на ПРС , въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Въз основа на този изпълнителен лист бил образувано ***№ 1872/2018 г. на ***. Ответникът е частен правоприемник на вземането по договор за цесия с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД от 23.02.2015 г. Твърди се, че остатъка от дължимите вземания по изпълнителния лист били погасени по давност, която е изтекла най-късно на 27.11.2017 г. Твърди се, че липсвали изпълнителни действия по изп. д. № 1872/2018 г.,поради което същото било прекратено поради настъпила перемция през 2018 г. Въпреки това ответникът образувал ново ***№ ***г. по описа на  *** за остатъка от вземанията по изпълнителния лист. в тази връзка е предявен иска. Претендира разноски.

С Определение на съда от 11.12.2018 г. исковата молба е върната в частта за признаване за установено недължимостта на сумата в размер на 248 лева – разноски в изпълнителното производство, в сила от 28.12.2018 г.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея чрез свой служител, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като е получил призовка за насроченото съдебно заседание чрез свой служител, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото. 

Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. 

           Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. 

По отговорността за разноските:

С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, както следва  - 62.92 лева разноски за държавна такса, 500 лева – адвокатско възнаграждение и 9 лева – разноски по издаване на обезпечителна заповед, за заплащането на които са представени доказателства.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от П.Р. и Д. М., сумата в размер на 659.58 лева – остатък от дължима главница по Договор за потребителски кредит № *** от 02.08.2008 г., сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 23.02.2015 г. на „АПС Бета България“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2012 г., както и сумата в размер на 403.39 лева - законна лихва върху остатъка от дължимата главница за периода 27.11.2012 г. – 06.12.2018 г., поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от П. Р. и Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.М., с ЕГН **********, сумата в общ размер на 571.92 лева – разноски в производството.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.139, ал.4 ГПК.

 

  

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ