О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
09.11.2020 година
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря ……………….., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело №633 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищцата А.Н.Л. – Х. ***, чрез *** Ц.Д. от ВТАК, е предявила
иск срещу ответника НОИ – София с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и размер
на претенцията от 450 лв., от които 365 лв. главница и 85 лв. лихва.
Видно от твърденията в обстоятелствената част на молба,
ищцата в едно с още три лица, е била адресат на разпореждане №РО –
5-04-00675377 от 8.11.2019 година на ръководителя на ТП на НОИ – Велико
Търново, с което е разпоредено на адресатите да внесат сума по ревизионен акт
за начет. Посоченото разпореждане е било обжалвано от друг адресат по административен
ред пред директора на ТП на НОИ и потвърдено от него с решение №1012-04-121#1 от 16.12.2019 година. Това решение съответно е било
обжалвано отново от този друг адресат на разпореждането пред съда, като е
отменено с решение №148 от 10.07.2020 година по АД №5/2020 година по описа на
АСВТ. Тъй като така или иначе разпореждането е било предварително изпълняемо,
ищцата внася по сметката на НОИ сумата от 450 лв. Решението на съда обаче има
действието по чл.177, ал.1, изречение второ от АПК според ищцата. При това
положение ищцата счита, че от изпълнението на този обявен за незаконосъобразен
административен акт /Решението на директора на ТП на НОИ, което потвърждава
разпореждането на ръководителя на ТП на НОИ/ е настъпила вреда в претендираният
размер, като тя е пряка и непосредствена
последица от това незаконосъобразно решение. Исковата претенция е за
обезщетяване в посочения по-горе размер на ищцата.
Ответникът по тази искова молба – Националният
осигурителен институт, чрез представителя си, в приложения писмен отговор заема
становище за недопустимост на иска, алтернативно – за неоснователността му. Що
се касае до недопустимостта, то ответникът излага, че след влизането в сила на
решението на АСВТ, с което е отменено решение №1012-04-121#1 от 16.12.2019 година на директора на ТП на НОИ,
настоящата ищца е подала заявление за възстановяване на сумата, която е внесена
по ревизионния акт за начет, въз основа на който е издадено разпореждане №РО –
5-04-00675377 от 8.11.2019 година. По това заявление е издадено разпореждане №Ц
1019 -04-1026#2 от 10.09.2020 година
на ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ - Велико Търново.
Това разпореждане обаче към момента на подаването на отговора не е било връчено
надлежно на адресата си. При това положение според ответника няма отменен
административен акт /последното цитирано разпореждане/, като едва след неговата
отмяна могат да се претендират вреди по ЗОДОВ.
Що се касае до възраженията по същество, то те са свързани
с разбиранията на ответника за пределите на задължителната сила на съдебното
решение и за субективните предели на силата на пресъдено нещо, която е
типичната и главна последица на постановеното съдебно решение.
Настоящата инстанция намира така предявения иск за
недопустим по аргумент от разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Според тази
разпоредба „Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение,
този закон не се прилага.“.
Какво констатира съдът от представените към исковата молба
и служебно събрани доказателства?
Ищцата, както и още три физически лица /Н.А.Н., Р.Б.Р. и С.Д.С./
са адресати на ревизонен акт за начет, издаден от органите на НОИ в резултат на
ревизия по разходите на ДОС. Според този акт за начет на възстановяване от
посочените в него четири физически лица подлежи сумата от 1458, 49 лв.
главница, представляваща вземане за неправомерно изплатени пенсии за
инвалидност и лихва върху тази сума от 329, 90 лв.
С разпореждане №РО – 5-04-00675377 от 8.11.2019 година на
изпълняващият длъжността ръководител на НП на НОИ – Велико Търново е
разпоредено посочените по-горе четири лица, едно от които е и ищцата по
настоящото дело, да внесат сумата по ревизионния акт за начет.
С жалба, вх.№1012-04-121/18.11.2019 година С.Д.С. /която е
адресат на посоченото разпореждане/ го обжалва изцяло пред директора на ТП на
НОИ – Велико Търново.
С решение №1012-04-121#1
от 16.12.2019 година директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е отхвърлена като
неоснователна жалбата на С.С. Д. /очевидно е налице явна фактическа грешка в
решението досежно презимето и фамилията на жалбоподателката/ против
разпореждане №РО – 5-04-00675377 от 8.11.2019 година на орган при ТП на НОИ –
Велико Търново.
Посоченото решение е обжалвано пред Административен съд –
Велико Търново, който с влязло в сила решение $148 от 10.07.2020 година по АД
№5 по описа на съда за 2020 година отменя изцяло решение №1012-04-121#1 от 16.12.2019 година на директор на ТП на НОИ – Велико
Търново.
С молба от 28.08.2020 година С.Д.С. иска от директора на
ТП на НОИ – Велико Търново заплащането на следните суми, а именно: за сумата от
310 лв., която представляват разноски по АД №5/2020 година по описа на АСВТ и
за която има издаден изпълнителен лист от съда, както и за сумата от 451, 97
лв., която е била удържана след
запорирането на банковата сметка на това лице и според молителката се явява
недължимо платена.
Съответно, издадено е разпореждане № ВР – 5-04-00808101 от
08.09.2020 година на ръководителя на контрола на разходите по ДОО при Тпна НОИ
– Велико Търново, с което е разпоредено да се възстанови на молителката сумата
от 451, 97 лв. на основание чл.115, ал.2 от КСО.
На датата, на която С.Д.С. е подала горепосочената молба,
настоящата ищца е подала заявление до директора на ТП на НОИ – Велико Търново,
с което е поискала да и бъде възстановена сумата по ревизионния акт за начет,
която тя е внесла въз основа на разпореждане
№РО – 5-04-00675377 от 8.11.2019 година. Посочено е, че решението на
съда с оглед отмяната на акта има действие по отношение на всички.
Издадено е разпореждане № Ц1019-04-1026#2/10.09.2020 година на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО при ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отказано да се възстанови на
молителката /ищца по настоящото дело/ сумата .ь внесена въз основа на
разпореждане №РО – 5-04-00675377 от 8.11.2019 година. Доколкото може да се
констатира от преписката, представена по искане на съда, това разпореждане е връчено
на 26.10.2020 година, като няма данни да е обжалвано, а и срокът за това
понастоящем не е изтекъл.
Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от КСО „Дължимите от
държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която
се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола
по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на
Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането за
възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл.
117.“. Видно е от нормата, че същата урежда както давността, с
изтичането на която вземанията на правните субекти от държавното обществено
осигуряване се погасяват, така и процесуалния ред, по който такива вземания се
предявяват. Всъщност недължимо заплатените суми по разпореждане, издадено по
реда на чл.110, ал.3 от КСО попадат в хипотезата на чл.115, ал.2 от КСО, тъй
като те представляват вземане за адресата на такова разпореждане, след като
основанието за внасянето им е отменено. Всъщност точно по този процесуален на
адресата на разпореждане №РО – 5-04-00675377 от 8.11.2019
година на ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ – С.Д.С., е
възстановена събраната сума след отпадането на основанието за внасянето и.
След като е
налице друг процесуален ред за възстановяване на платената от ищцата по
настоящото дело сума, то предявяването на иск за получаването и като
обезщетение се явява недопустим по аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново,
шести състав
О П Р Е Д Е Л И:
Връща исковата молба на А.Н.Л. - Х. ***, с която се
претендира да бъде осъден ответника по иска НОИ – София, да заплати на ищцата
обезщетение в общ размер от 450 лв., от които 365 лв. главница и 85 лв. лихва и
прекратява производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: