РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1980/04.11.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Георги Пасков
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор М.Пелтеков, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2156/2020г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
глава XII от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.63 ал. 1 от ЗАНН.
Атеншън Ренталс ЕООД с управител
С.Уибоу и пълномощник адв.Г.Недев обжалва Решение № 973/22.06.2020г., постановено
по АНД № 2057/2020г. на Районен съд-Пловдив, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 16-002760/02.03.2020г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда“, гр.Пловдив за наложена на „Атеншън Ренталс” ЕООД, ЕИК ********* имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл.416 ал.5 от Кодекса на труда за
нарушение на чл.7 вр. с чл.2 ал.1 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги.
Касаторът счита решението за
неправилно и моли да бъде отменено, като по същество се отмени НП. Твърди, че
ПРС не е обсъдил съображенията за нарушение на чл.40 ал.3 ЗАНН и задължението
за приподписване на АУАН от двама свидетели, което не е изпълнено в случая. При
проверка на 17.12.2019г. не е съставен констативен протокол, като такива не са
съставени и при документални проверки на 20.12.2019г. и 06.01.2020г., поради
което са неясни свидетелите, присъствали на тези проверки, които са установили
нарушението. Нарушението е съществено, тъй като се отнася до една от гаранциите
за провеждане на законосъобразно производство. Не е обсъдено и възражението за
нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – в НП нарушението е квалифицирано
единствено цифрово вр. с разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги. Поддържа се, че е налице пропуск при описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което е довело до липса
на конекситет с дадената правна квалификация. В АУАН и в НП не са изложени
фактически твърдения, обосноваващи приложимост на чл.7 вр. с чл.2 ал.1 от
цитираната наредба, като не се твърди нито предоставяне на услуги по договор с
ползвателя на услугите, нито изпращане в същата група предприятия по см. на §1
т.2а КТ вр. с §1 т.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Посочено
е, че цитиране нормата на чл.121а ал.1 т.1 КТ в чл.2 ал.1 от наредбата, не
означава, че санкционираното лице е било наясно с цифровата правна квалификация
на вмененото му нарушение. В тази вр. е заявено, че не е допустимо посредством
формална или житейска логика да се изисква от привлечения като нарушител да
извлича действителната воля на наказващия орган. Твърди се, че административно -наказващият
орган не излага никъде мотиви защо счита случая да попада в обхвата на
хипотезите на чл.121а ал.1 т.1 КТ, както и коя от двете хипотези счита за
приложима. Счита се и за неправилно определена от ПРС датата на извършване на
нарушението – в НП е посочено, че е допуснато командироване на 08.11.2019г., а
заповедта за командироване е от 07.11.2019г.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда”
- Пловдив с процесуален представител ст.юрисконсулт П.Т. оспорва касационната
жалба. Поддържа законосъобразност на решението на ПРС с твърдение за правилен
извод на съда. Поискано е решението на ПРС да се потвърди с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив предлага
решението на РС-Пловдив да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационната жалба е допустима - подадена
в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на
неблагоприятно решение.
1. В адм.нак.преписка се съдържа Заповед
№ З-0058 от 11.02.2014г., издадена от изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” за оправомощаване на директорите на
Дирекция "Инспекция по труда" да издават НП при установени нарушения
на трудовото законодателство – т.4. Налице е установена
административно-наказателна компетентност. АУАН № 16-002760/24.01.2020г. е
съставен от гл.инспектор в Д ИТ – Пловдив.
Според фактите : На 17.12.2019г. е извършена
проверка на Атеншън Ренталс ЕООД, гр.Пловдив по повод постъпило запитване чрез
Информационната система на вътрешния пазар от Кралство Белгия, за командировани
лица – работници на провереното дружество, работили на територията на друга
държава – членка на ЕС. На 20.12.2019г., 06.01.2020г. и 24.01.2020г. в Д „ИТ” –
Пловдив били представени документи от упълномощено лице на дружеството, от
които се установило, че на 08.11.2019г. от страна на Атеншън Ренталс ЕООД е
допуснато командироването на Хр. Христов на длъжност „работник, изграждане и
ремонт на покривни покрития”, в рамките на предоставяне на услуги, на
територията на Кралство Белгия, в предприятие „Фърст тент”, за срок от
08.11.2019г. до 05.12.2019г. – без да е сключено с него споразумение по чл.2
ал.1 за изменение на трудовото правоотношение за срока на командироване, съгл. Наредба
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги. Командироването на работника е в изпълнение на
договор от 01.10.2019г. между Атеншън ренталс ЕООД и Фърст тент, за извършване
на строителни и монтажни работи по покриви и палатки. Командироването е
извършено със Заповед № 30/07.11.2019г.
Описаните данни мотивирали
административно-наказващият орган да приеме, че е осъществено нарушение на чл.7
вр. с чл.2 ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги : „Не се допуска
командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено
споразумение по чл. 2, ал. 1
или трудов договор по чл. 3, ал. 1.;
При командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал.
1, т. 1 КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с
допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването. “. Съгл. чл.
121а ал.1 т.1 КТ : „Командироване на работници или служители в рамките
на предоставяне на услуги е налице, когато: 1. български работодател
командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария: а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор,
сключен между работодателя и ползвателя на услугите; б) в предприятие от същата група
предприятия;”. Приложена е санкция по чл.414 ал.1 КТ : „Работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“.
ПРС приел, че законосъобразно е била
ангажирана административно -наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.7 от наредбата, тъй като извършеното деяние се
доказва по несъмнен начин от показанията на актосъставителя, които се подкрепят
от приетите по делото писмени доказателства. Според РС – Пловдив към
08.11.2019г. не е било изпълнено задължението за сключване от страна на работодателя
на допълнително споразумение по чл.2 ал.1 за изменение на трудовото
правоотношение за срока на командироване. Изложени са мотиви за отсъствие на
предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. Съображенията в жалбата против НП не
са обсъдени.
2. Необсъждането на възраженията в
жалбата против НП в конкретния случай не обосновава извод за
незаконосъобразност на решението на ПРС. ЗАНН не предвижда при осъществяване на
проверки от страна на контролните органи да се съставя протокол, който да е
предпоставка за съставяне на АУАН. В АУАН е отразен един свидетел – като такъв
при установяване или извършване на нарушението, както и като свидетел при
съставяне на акта – лицето Моника Наумова. В тази вр. се съобрази, че разпоредбата
на чл.37 ЗАНН, както и текстовете на нормите от раздел II ЗАНН не поставят
изискване АУАН да се съставя само при присъствие на компетентен орган в момента
на осъществяване на административно нарушение /в тази насока Решение №
9892/2018г. на ВАС, макар по друг материален закон/. Актосъставителят е длъжен
да отчете достоверността на дадената от нарушителя и от свидетеля информация и
я отнесе към обективно установените на място факти, като прецени осъществено ли
е административното нарушение или не. В случая АУАН е съставен при спазване
изискванията на чл. 40,
чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН. Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила
обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел.
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН,
както и на нормата на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН налага извода, че изискването акта да е съставен в
присъствието на двама свидетели, е предвидено единствено за хипотезата, в която
липсват свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението
или е невъзможно акта да бъде съставен в тяхно присъствие. Единствено в тази
хипотеза ЗАНН въвежда изискването акта да е съставен в присъствието на
"двама други свидетели". В останалите случаи акта следва да се
състави в присъствието на лицата, присъствали при извършване или установяване
на нарушението, като е достатъчно да бъде подписан от съставителя и един от
посочените в него свидетели /чл. 43 ал. 1 ЗАНН/. Извън това, действително с арг. от текста на чл.40 ал.3 ЗАНН може да се поддържа нарушение, но
то не е съществено, тъй като преценката за същественост се основава на критерий
– нарушено право на защита /в хипотезите на ограничени или отречени права/.
АУАН е подписан от лице в качеството на генерален пълномощник, за което
преписката съдържа генерално пълномощно. Освен това, допуснатата нередовност в
АУАН не е съществена, тъй като не се е отразила на законосъобразността на НП, предвид,
че не е препятствала разкриването на обективната истина. В разглеждания случай
е приложима и нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН : „Наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.“.
Не са налице и останалите твърдени
нарушения : Описанието на нарушението /чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН/
съответства на доказателствата от преписката. Приложен е посоченият в
обстоятелствената част на НП – договор между Атеншън Ренталс ЕООД и Фърст тент
от 01.10.2019г., по отношение на който касаторът не е заявил конкретни
съображения. Договорът не е в официален превод, но тъй като страна по него е
оспорващото дружество, същото дължимо следва да е запознато със съдържанието,
по отношение на което не е посочен конкретен довод, опровергаващ извода на
административно-наказващия орган за прилагане на относимите норми. Договорът е
описан като съдържание на писмените материали към НП, поради което отсъства
неяснота в описание на нарушението, която да води до извод, че волята на
административния орган не е конкретизирана в степен, позволяваща разбиране
относно юридическите факти на упражненото правомощие.
Обществените
отношения относно командироването от вида на разглежданото са в обхвата на
регулация с Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016г.,
обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017г. В случая е налице командироване за предоставяне на
услуги по смисъла на чл. 121а ал.
1 т. 1 КТ от български работодател на работник в рамките на
територията на държава-членка на Европейския съюз, като за нарушението не е с
пряко значение дали е по см. на б.а или б.б от цитираната разпоредба. Заповедта
за командироване е от 07.11.2019г., но срокът на командировката е считано от
08.11.2019г. Като не е сключило допълнително писмено споразумение с работника
Христов по време на командироването в Кралство Белгия, дружеството - жалбоподател
е допуснало извършването на нарушение по чл. 7
вр. с чл. 2 ал. 1
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на ответника – чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН за касационната инстанция, в
размер на 80 лв., вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран с изложеното,
Административен съд-Пловдив, XXIII състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 973/22.06.2020г.,
постановено по АНД № 2057/2020г. на Районен съд-Пловдив.
Осъжда „Атеншън Ренталс” ЕООД,
гр.Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” –
Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :